№ 7360
гр. *****, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110175659 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД А. Б.“ АД срещу „ЗАД
А.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума в размер на 1660,39 лв. (след прието в първото открито съдебно
заседание изменение на иска), представляваща непогасено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 27.01.2023 г., възлизащо на разликата
между платеното от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № №
0300-23-727-500*** и доброволно възстановената от ответника сума, включваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.12.2024 г. (дата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 27.01.2023 г., около 22:50 ч. в гр. *****, в района на
кръстовището между ул. „*********“ и ул. „****** ******“ е настъпило събитие –
ПТП между застрахованото при него по застраховка „Каско” МПС – лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „И 10“ с рег. № ******, покритие по Клауза „А“ /пълно каско/,
и застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС
„Форд“, модел „Транзит макс“ с рег. № ********, осъществено в срока на
застрахователно покритие по двата договора за застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило
по вина на водача на застрахования при ответника автомобил поради това, че не
пропуска движещия се по път с предимство автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“
с рег. № ******, в резултат на което настъпва удар между двата автомобила. Твърди
още, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при ищеца
автомобил, за които застрахователят е платил обезщетение в размер на 8 611 лв. на
16.03.2023 г. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Сочи, че
ответното дружество било поканено извънсъдебно да погаси регресното вземане, в
отговор на което е извършено плащане на сумата от 6965,61 лв., като непогасена
останала разликата. Въз основа на гореизложеното иска съдът да постанови решение, с
1
което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 1660,39 лв., представляваща
разликата между регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по щета № 0300-23-727-500*** за вреди от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 27.01.2023 г., включваща ликвидационни разноски, и
доброволно възстановената от ответника сума, ведно със законната лихва от 18.12.2024
г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане. Претендира и
разноски.
Ответникът оспорва иска по размер, като счита, че претендираните вреди не
съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като са
завишени. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното
погасяване на сумата в размер на 6965,61 лева. Сочи, че в застрахователното
обезщетение ищецът е включил и стойността дължима за щета, причинена от друго
събитие – обезщетение за задна броня на процесния автомобил в размер на 823,39
лева. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните
обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“ с
рег. № ******; реализиране на ПТП на 27.01.2023 г. в гр. ***** със сочените в
исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на
застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в размер от 8611 лв.
на 16.03.2023 г.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което всички вреди по лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“ с
рег. № ******, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинна
връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на същия,
изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 16 393,27 лв., като същата
надвишава 75 % от неговата действителна стойност към датата на настъпване на
застрахователното събитие, а именно сумата от 18 028 лв. стойността на
уврежданията, определени при условията на тотална щета, след приспадане стойността
на запазените части, възлиза на сумата от 13 521 лева.
В открито съдебно заседание при изслушване на заключението вещото лице
обяснява, че към датата на ПТП задната броня е била отремонтирана, поради което не
може да се приеме, че е била увредена към дата на ПТП.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
2
размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на
действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност” водач на автомобил са причинени вреди на
процесния автомобил, застрахован при ищеца по застраховка “Каско” в сочения
размер. В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното вземане.
3
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, към момента на
настъпване на процесното ПТП стойността на уврежданията, определени при
условията на тотална щета, след приспадане стойността на запазените части, възлиза
на сумата от 13 521 лева.
Остатъкът между така установената стойност и възстановената от товетника
сума надвишава предявения размер на иска, поради което и с оглед диспозитивното
начало искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
4
Върху главницата от 1660,39 лв. се дължи законната лихва, считано от
18.12.2024г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като следва да му бъде
присъден пълния размер на направените от него такива в размер на 846,42 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД ЕИК: ******** да заплати на „ЗАД „А. Б.“, ЕИК
******** по иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1660,39 лв.,
представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
27.01.2023 г., ведно със законната лихва от 18.12.2024 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД А.“ АД ЕИК: ******** да
заплати на „ЗАД „А. Б.“, ЕИК ******** сумата от 846,42 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5