№ 302
гр. К., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100957 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от П. К. ***** ЕООД, ЕИК
*******, седалище: гр. С., бул. ***** ****, чрез пълномощника си юрк. Р.И..,
против К.М.Н.., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ж.к. *****, ******* с
правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 3 от ГПК
и цена на иска: 462.70 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че вземането на „П. К.
*****" ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На ***г. бил сключен Договор за потребителски К. № ***** между „П. К.
*****" ЕООД, като К.ор и К.М.Н.., като длъжник. Договорът бил сключен
при следните параметри: Сума на К.а: 250 лв.;Срок на К.а: 11 месеца;
Размер на вноската: 27,03 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48,22 %;
Годишен лихвен процент: 40.09 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо
задължение по К.а: 297.29 лв. I
По поискана и закупена допълнителна услуга:Възнаграждение за закупена
услуга Ф. в размер на 75.00 лв; Възнаграждение за закупена услуга Ф. в
размер на 200.00 лв. Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 25
лв.
Общото задължение по К.а и по пакета от допълнителни услуги:Общо
задължение: 572.29 лв.; Общ размер на вноска: 52.03 лв.;Дата на погасяване:
5-ти ден от месеца.
Сочи, че П. К. ***** ЕООД изпълнило в срок задълженията си по договора,
като на ****г. превело на длъжника К.М.Н.. парична сума в размер на 250.00
лева чрез Еаsу Рау.
Договорного възнаграждение по заема било предварително определено в
погасителния план и е в общ размер на 47.29 лева.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по
ДПК № ***** клиентът можело да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора.
1
Твърди, че закупуването на услугите Ф. и Ф. било изцяло по желанието на
длъжника. Последният се съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите - „Ф." сума в размер на 75.00 лв.
и „Ф." сума в размер на 200.00 лв. От страна на длъжника по услуга „Ф." била
заплатена сума в размер на 19.17 лева и по услугата „Ф." било направено
плащане в размер на 36.36 лева.
Посочва закупените от длъжника допълнителни услуги „Ф." и „Ф." какви
възможности съдържат.
Сочи, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и
направил две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от
които с дата 04.01.2022г., като след изпадането в забава и предвид фата, че
крайният срок за погасяване на К.а съгласно погасителния план към ДПК
***** е изтекъл на дата 05,07.2021г.. с изтичането на който срок настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжниците в пълен размер.
Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от К.М.Н..
задължение по ДПК № ***** било в общ размер на 149.80 лева. С
плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 109.59 лева. Сумата от 10.21 лв. отишла за
погасяване на лихвите за забава по К.а, на основание т.12.1 от ОУ. С
плащанията си клиентът заплатил 30.00 лева (тридесет лева) от начислените
такси по тарифа, като по тях нямало дължими суми.
Сочи, че към днешна дата К.М.Н.. дължала вземания в общ размер 462.70
лева (четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет ст.), от които: главница
в размер на 206.48 лева (двеста и шест лева и четиридесет и осем ст.),
договорно възнаграждение в размер на 36.75 лева (тридесет и шест лева и
седемдесет и пет ст.), възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 55.83
лева (петдесет и пет лева и осемдесет и три ст.), възнаграждение за закупена
услуга Ф. в размер на 163.64 лева (сто шестдесет и три лева и шестдесет и
четири ст), ведно със законна лихва до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. №
*****. \
Поради неизпълнението на договорного задължение, „П. К. *****" ЕООД
подало заявление за издаване на здповед за мзпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. д № 255/2022г., по
която длъжникът подал възражение
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземане в полза на „П. К. *****" ЕООД срещу длъжника К.М.Н.. за главница
в размер на 206.48 лева (двеста и шест лева и четиридесет и осем ст.),
договорно възнаграждение в размер на 36.75 лева (тридесет и шест лева и
седемдесет и пет ст.), ведно със законна лихва до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. №
*****.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК №
***** К.М.Н.. да заплати на „П. К. *****" ЕООД възнаграждение за закупена
услуга Ф. в размер на 55.83 лева (петдесет и пет лева и осемдесет и три ст.) и
възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 163.64 лева (сто шестдесет
и три лева и шестдесет и четири ст), ведно със законна лихва от входиране на
заявлението в Съда до изплащане на вземането.
Посочва банкова сметка. Претнедира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
2
нея.
Счита, че исковата молба е нередовна и недопустима, поради съдържащите се
в нея противоречия с българското законодателство.
Счита, че исковата молба е изцяло неоснователна, а представените в нея
искове абсурдни, като съдът правилно е отхвърлил заявлението на
дружеството в частта, с която се претендирало възнаграждение за закупена
услуга „Ф." и възнаграждение за закупена услуга „Ф." като възразявам
срещу Договор № ******/****г. на „П.К. *****" ЕООД, който противоречал
на добрите нрави, а съгласно разпоредбите на чл.26 от ЗЗД „Нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, конто накърняват добрите нрави". Съдът счел за неоснователни
претенциите на дружеството за заплащане на възнаграждение по услугите,
представени в горепосочения договор „Ф." и „Ф.". Услугите „Ф." и „Ф." били
управление на К.а от К.ора, и противоречали на разпоредбите на чл.10а ал.2
от Закона за потребителския К.. Услугите „Ф." и Ф." били включени в
погасителен план, със стойност в размер на 25,00 лева, в противоречие с
чл.10а ал.2 от Закона за потребителския К. и следователно били
незаконосъобразни. Услугите „Ф." и „Ф.", били нераноправни клаузи от
Договор № ******/****г.,
Иска от съда Договор №******/****г. на „П.К. *****" ЕООД, ЕИК: *******
да бъде обявен за недействителен, защото: Нарушава добрите нрави със
включеното в него необосновано високо задължение и неустойка. / услугите
„Ф." и „Ф."/ чл.26 от ЗЗД/; Противоречи на разпоредбите на чл.10а ал.2 от
Закона за потребителския К. с включените в него услуги „Ф." и „Ф.";
Съдържа неравноправии клаузи, защото „задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
задължение и неустойка." /чл.143 ал.2 т.5 от Закон за защита на
потребителите/
Заявява, че Договор № ******/****г. на „П.К. *****" ЕООД, ЕИК: *******
бил с подвеждащо съдържание противоречащ на нормите на българското
законодателство и по - конкретно на чл.10а ал.2 от Закон за потребителския
К.. Всяко физическо или юридическо лице, приело съдържанието му, било в
заблуждение, без да знае, че горепосоченият договор е в противоречие със
законови норми. Съгласно разпоредбите на чл.29 от Закон за задълженията и
договорите „Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната
страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение."
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От договор за потребителски К. № *****/**** г. се установява, че „П.К.
*****" ЕООД е предоставило на К.М.Н.. заемна сума в размер на 250, 00
лева, при годишен процент на разходите 48,22%, годишен лихвен процент
40,90 %, лихвен процент на ден 0,11%, като общо задължение, включващо
главница и договорна лихва, е посочена сумата от 297,29лв. К.ополучателят
се е задължил да върне сумата по К.а на 11 месечни погасителни вноски. В
договора е посочено още, че по поискана допълнителна услуга „Ф.“ и „Ф.“
К.М.Н.. дължи и възнаграждение в общ размер на 275,00 лева, като размерът
на вноската възлиза на 25,00 лева или общо посочената в договора като
дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги е 52,03 лева. В договорът за
потребителски К. и общите условия към него са описани характеристиките на
3
закупените допълнителни услуги.
По делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски
К. № *****/**** г., съгласно което изплатената от ответника сума по
договора възлиза общо на 149,80 лева.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 225/2022 г. по описа на Районен съд К.,
съдът е издал в полза на „П.К. *****" ЕООД срещу К.М.Н.. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните
суми. Тъй като след връчване на заповедта е постъпило възражение от
длъжника, в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед.
Заповедният съд е отхвърлил претенциите за възнаграждение за закупена
услуга Ф. в размер на 55,83 лева и за закупена услуга Ф. в размер на 163,64
лева, за които ищецът предявява искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски К. по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите-членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски К., препраща към чл. 143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че К.орът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски К., но не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на К.а. В
разглеждания случай в договора се съдържат клаузи за закупени
допълнителни услуги, които се изразяват в приоритетно разглеждане и
становище на потребителския К., възможност К.ополучателят едностранно да
промени погасителиня си план при изпълнение на определение изисквания.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените "допълнителни услуги"
представляват действия по усвояването и управление на К.а, за които К.орът
не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите
разходи по К.а (вж. легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък
тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и
тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на К.а.
Анализът на съдържанието на описаните в договора и т. 15 от общите
условия "услуги" налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването
и управлението на К.а. Тези "услуги" по същината си представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на К.а, поради което не
може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1
4
ЗПК.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно
поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването
на ясно описани условия, а само за предоставени му "възможности", които
така или иначе той има по силата на самия закон. На "възможността"
длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението
"услуги" не кореспондира никакво насрещно задължение на К.ора. Клауза,
която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля,
е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от
55,83 лева, представляваща възнаграждение по закупена услуга Ф. и сумата
163,64 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Ф., не се
дължи от ответника и осъдителният иск за тях се явява неоснователен.
Частично основателен е искът за установяване на задължението за главница.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски К. трябва да
съдържа годишния процент на разходите по К.а и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за К., като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по К.а
изразява общите разходи по К.а за потребителя. Легална дефиниция на
понятието "общ разход по К.а за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК и включва всички разходи по К.а, включително лихви, комисионни,
такси и възнаграждения за К.ни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски К., които са известни на К.ора и
които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за К. и по- специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на К.а или в случаите, когато
предоставянето на К.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски К. е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски К. е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от
ЗПК.
В случая в договора за К. формално фигурира размерът на ГПР – 48,22 %, но
в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира
ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение
№ 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените
изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нито в договора,
нито в общите условия не е посочено какви точно разходи, освен
възнаградителната лихва, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение
в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Така например в
договора за К. е уговорено заплащане на допълнителни услуги Ф. и Ф. в
размер на 275,00 лева, като заплащането им представлява разход за
К.ополучателя и са били известни на К.ора към момента на сключване на
договора за К.. Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и
да е посочване дали тези допълнителни услуги са включени в размера на ГПР
5
и какъв процент от размера на К.а представляват те на годишна база. Това,
освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава К.ополучателя, а и
съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
разходите по К.а. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски
К. е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай ищецът е представил
договора за К., сключен с посочения длъжник, който включва допълнителни
услуги. Съдът намира, че т. нар. допълнителни услуги в размер на 275,00 лева
на практика представляват втора, скрита възнаградителна лихва, която в
нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на
разходите. Ако тази сума беше включена в годишния процент на разходите,
то заедно с общия размер на фиксираната лихва, общият размер на ГПР би
надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно тази клауза би
била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от същия закон.
Договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави. В случая
договорната лихва е в размер на 40,90 %. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. Към датата на сключване на договора за К. липсват
императивни разпоредби на закона по отношение на размера на
възнаградителната лихва. При положение, че се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че
максималният размер на лихвата било възнаградителна, било за забава, е
ограничен. Обратното би означавало икономически по- слаби участници в
оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Принципно
възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципа на добросъвестност
при участие в облигационните отношения. Поради това в съдебната практика
се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а за обезпечените К.и-двукратния размер на законната лихва /в този смисъл
Решение № 906/30.12.2004г по гр. д. № 1106/2003г на ВКС, Решение №
378/18.05.2006г по гр. д. № 315/2005г на ВКС, Решение № 1270/09.01.2009г
по гр. д. № 5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието
на спорната договорна клауза сдобрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния
лихвен процент на БНБ, се прибавят десет пункта.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) е
ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите
нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но
които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки
6
тяхната абстрактност, законът им е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг и пр. Съгласно установена съдебна
практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно
на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005
г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на
ВКС, IV г. о.).
Не би могла да се приложи в случая и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожността на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните и части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и годишния процент на
разходите да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или
че договорът за потребителски К. би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи като се изходи от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по К.а и ГПР по него
е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид
това в случая е неприложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността
на посочените по- горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски К. е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК- за определяне на
възнаградителна лихва и годишен процент на разходите.
Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски К. е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. На основание чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски К. бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на К.а, но не
дължи лихва или други разходи по К.а. По делото е установено, макар и без
извършването на съдебно- икономическа експертиза, че К.орът е предоставил
на К.ополучателя сумата от 250.00 лева. Тази сума представлява чистата
стойност на К.а по смисъла на чл. 23 от ЗПК и се дължи на К.ора. От размера
на чистата стойност на К.а следва да бъдат приспаднати направените до
момента плащания от ответника, които са в размер на 149,80 лева - факт,
който не е спорен между страните. Следователно в полза на ищеца следва да
бъде признато вземане в размер на разликата от 100,20 лева. Като недължима
по силата на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за
възнаградителна лихва.
7
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да
бъде уважен до размера от 100,20 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
**** г., до окончателното плащане, а за разликата над 100,20 лева до
предявения размер от 206,48 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск за договорно възнаграждение в размер на 36,75 лева
следва да бъде отхвърлено като неоснователен с оглед установената по делото
недействителност на договора за К..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете.
В заповедното производство на заявителя са присъдени разноски в общ
размер 75,00 лева (25,00 лева за държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение). При това положение дължимите разноски
в заповедното производство са в размер на 16,24 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, няма и
доказателства по делото, че е извършил такива, не е представил и Списък за
разноски по чл. 80 ГПК, поради което не следва да му се присъждат такива.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева
за държавна такса по предявения иск. До приключване на съдебното дирене
същият не е направил искане за присъждане на разноски, не е представил и
Списък по чл. 80 ГПК, проади което съобразно уважената част от исковете
следва да му се присъдят разноски в размер на 5,41 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.Н.., ЕГН **********,
с адрес: гр. К., ж.к. *****, *******, че по Договор за потребителски К. №
*****/**** г. дължи на „П. К. *****“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление в гр. С., район С., бул. ***** № *****, представлявано по
пълномощие от юрисконсулт Р.И.., сумата 100,20 лева- неплатени главница
по договора, ведно със законната лихва от **** г. до окончателното й
изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 225 по описа за 2022 г. на Районен
съд – К. е издадена заповед № 159/01.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над тази
сума до предявената- 206,48 лева, както и иска за договорна лихва в размер на
36,75 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. К. *****“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление в гр. С., район С., бул. ***** № *****, представлявано по
пълномощие от юрисконсулт Р.И.. против К.М.Н.., ЕГН **********, с адрес:
гр. К., ж.к. *****, ******* осъдителни искове за заплащане на
възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 55,83 лева и за закупена
услуга Ф. в размер на 163,64 лева по Договор за потребителски К. №
*****/**** г.
ОСЪЖДА К.М.Н.., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. *****, ******* да
заплати на П. К. ***** ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
в гр. С., район С., бул. ***** № *****, представлявано по пълномощие от
8
юрисконсулт Р.И.. сумата от общо 21,65 лева – съдебно- деловодни разноски
в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9