№ 4866
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110142289 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 162282/03.08.2022 г., подадена от
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Й. Вапцаров
№ 53, ет.2, представлявано от . и ., съдебен адрес: гр. София, ул. Тинтява № 13Б, ет. 6,
Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“, чрез адвокат К. М., срещу ЗД „. със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от . и
., чрез юрисконсулт ., с която е предявен иск по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за сумата за сумата от 445.91 лв., представляваща претенция за неизплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
по щета № **********/04.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и законна лихва за забава в
размер на 38.51 лв., считано от 30.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2021 г. в гр. София, около 7.50 ч., лек
автомобил марка „Тойота Айго“ с рег. № ., управляван от ., на кръстовище в района на
столичния ж.к. Младост 4, бил спрял на червен сигнал на светофарна уредба с готовност за
маневра „ляв завой“, когато друг автомобил с марка „Тойота“ и рег. № ., управляван от .,
изчакващ на същата светофарна уредба зад автомобила, управляван от А. Живкова, с
готовност за маневра „завой надясно“, се удря в задната част на последния. Вселдствие на
удара, на първия автомобил са нанесени щети по задната част, а именно: задна дясна броня,
държач задна броня, основна на задна броня и „задна маска“ и ПВЦ подкалник. За
настъпилия инцидент бил съставен и подписан двустранен констативен протокол от
29.09.2021 г. Сочи, че към момента на настъпване на процесния инцидент, виновният водач
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
1
ответното дружество, като до него е подадено в законоустановения срок уведомление за
щета. Въз основа на последното била заведена щета № **********/04.10.2021 г. Изготвен
бил опис на необходимите документи за приключване на щетата, като същите били
представени. Твърди, че ищецът е заплатил разходи за възстановяване на процесния лек
автомобил за вложени части и извършен ремонт в общ размер на 445.91 лв. с ДДС, за която
сума била издадена фактура и заедно с калкулация на стойност 253.80 лв. с ДДС, както и
протокол за вложени части при ремонт на автомобил, заедно с вътрешна фактура от
18.11.2021 г. на стойност 192.11 лв. Разходните документи били представени в ответното
дружество. Сочи, че ответникът не е определил застрахователно обезщетение и не е
заплатило такова на ищцовото дружество. Претендира мораторна лихва за забава от
30.09.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.08.2022 г. Претендира
и направените разноски.
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
Признава, че между Христина Димитрова Рускова е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ., като в
срока на действие на застрахователния договор е била заведена щета от ищцовото
дружество с № **********/04.10.2021 г. Сочи, че след предявяване на преписката и преглед
на документите, съдържащи се в нея, е съставен ликвидационен акт за изплащане на
застрахователно обезщетение и била одобрена сумата от 445.91 4лв. Сумата е била
заплатена на 17.08.2022 г. Възразява срещу искането за заплащане на мораторна лихва, като
счита, че такава е недължима. Сочи, че причината за забавянето на плащането на
обезщетение била липсата на банкова сметка от страна на ищеца, като такава била
предоставена на 21.07.2022 г. по имейл на служител на ответника. Моли съда да отхвърли
исковата молба и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети за безспорни следните обстоятелства: настъпване на 29.09.2021
г. в гр. София, около 7.50 ч. на пътно транспортно произшествие между лек автомобил
марка „Тойота Айго“ с рег. № ., управляван от ., и автомобил с марка „Тойота“ и рег. № .,
управляван от . и застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, механизма на настъпване на произшествието, както е
описано в исковата молба и виновното поведение на водача, застрахован при ответника;
нанасяне на щети на собствения на ищеца автомобил следствие на произшествието, за което
била заведена щета № **********/04.10.2021 г. по описа на ответника, на основание чл. 146
от ГПК.
С отговора на исковата молба е представено платежно нареждане от 17.08.2022 г. за
сумата от 445.91 лв. в полза на ищцовото дружество по процесната щета. В съдебно
заседание ищцовото дружество признава извършеното плащане.
2
Оспорва се претендираното обезщетение за забава, като видно от документите по
делото, ищецът не е доказал датата, на която е депозирал претенцията си по щетата до
ответното дружество, а видно от приложените към отговора на исковата молба документи,
същият е депозирал удостоверение за банковата си сметка по електронна поща на 21.07.2022
г., поради което не може да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 497, ал. 1 от КЗ и
искането се явява недоказано.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. А съгласно чл.
380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторни превозни средства (чл.478, ал.2 КЗ), а пострадало лице е това, на което е причинена
смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. (чл.478,
ал.2 КЗ).
За основателността на иска по чл.432, ал.1 от КЗ за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП е необходимо доказване на следното: 1) противоправността
на деянието на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество със
застраховка „Гражданска отговорност“; 2) механизма на настъпване на процесното ПТП; 3)
настъпилите вреди за ищеца, техния вид и размер; 4) причинно-следствената връзка между
деянието на водача и настъпилите вреди за ищеца. Тъй като вземането е погасено на
17.08.2022 г., то този иск следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане в хода на
делото.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/. По делото
не са представени доказателства за датата на отправяне на застрахователната претенция по
щета, но това обстоятелство е прието за безспорно между страните, като датата е 04.10.2021
г. Ответникът оспорва се претендираното обезщетение за забава, като сочи, че ищецът не е
посочил банкова сметка, по която да му бъде преведена сумата, която е била одобрена от
застрахователя. Видно от приложените към отговора на исковата молба документи, ищецът
е депозирал удостоверение за банковата си сметка по електронната поща на застрахователя
едва на 21.07.2022 г., поради което не може да се приеме, че са изпълнени условията на чл.
497, ал. 1 от КЗ и искането за лихви се явява недоказано за сумата от 38.15 лв. Следва да се
3
присъди лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до реалното
плащане, а именно – от 03.08.2022 г. до 17.08.2022 г. в размер на 1.73 лева, изчислена от
съда чрез електронен калкулатор за лихви.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на двете страни по съразмерност. Тъй
като плащането на главното вземане е извършено след предявяване на исковата молба, на
ищеца, който е извършил разноски по списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 410 лв. – л. 49,
в това число държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с
начислен ДДС, следва да му се присъди сумата от 377.69 лв., съразмерно на уважената част
от предявените искове. Исканото адвокатско възнаграждение не подлежи на редукция по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, каквото искане е направено, тъй като същото е в минималния
размер по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
със Становището си от 27.02.2023 г. в размер на 100 лв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да му се присъди исканото възнаграждение в размер на 7.88
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „. със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучер
№ 87, представлявано от . и ., чрез юрисконсулт . да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Й. Вапцаров № 53, ет.2,
представлявано от . и ., съдебен адрес: гр. София, ул. Тинтява № 13Б, ет. 6, Адвокатско
дружество „Пенков, Марков и партньори“, чрез адвокат К. М., сумата от 1.73 лв. (един лев и
седемдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главница в размер на
445.91 лв., на основание чл. 86 от ЗЗД, за периода от 03.08.2022 г. до 16.08.2022 г.,
включително, КАТО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Никола Й. Вапцаров № 53, ет.2, представлявано от . и ., съдебен
адрес: гр. София, ул. Тинтява № 13Б, ет. 6, Адвокатско дружество „Пенков, Марков и
партньори“, чрез адвокат К. М., срещу ЗД „. със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от . и ., чрез юрисконсулт . обективно съединени
искове по чл.432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 445.91 лв. (четиристотин
четиридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща претенция за
неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по щета № **********/04.10.2021 г., и законна лихва за забава в размер на
38.51 лв. (тридесет и осем лева и петдесет и една стотинки) за периода от 30.09.2021 г. до
4
03.08.2022 г., като неоснователни – за главницата, поради извършено плащане в хода на
процеса, за лихвите, поради недоказаност на вземането.
ОСЪЖДА ЗД „. със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучер
№ 87, представлявано от . и ., чрез юрисконсулт . да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Й. Вапцаров № 53, ет.2,
представлявано от . и ., съдебен адрес: гр. София, ул. Тинтява № 13Б, ет. 6, Адвокатско
дружество „Пенков, Марков и партньори“, чрез адвокат К. М., сумата от 377.69 лв. (триста
седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) за разноски по съразмерност по
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Никола Й. Вапцаров № 53, ет.2, представлявано от . и . да заплати на ЗД „. със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от . и ., сумата от
7.88 лв. (седем лева и осемдесет и осем стотинки) за юринсконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5