Р Е Ш Е Н И Е
№ 1130
гр. Русе, 02.07.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 311 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против С.Д.К., в която се твърди, че
ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия за имот в гр.
Русе, ул. "******" № *, вх. *, ет. * с абонатен № ********. За
периода от 21.12.2016г. до 31.07.2017г. в този имот дружеството доставило на
ответника и разпределило топлинна енергия на обща стойност 441,72 лв. по 14
броя фактури. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си в предвидения
45-дневен срок след периода на доставката до 25.10.2017г. дължал и обезщетение
за забава в размер на 16,93 лв. За събиране на тези свои вземания ищцовото
дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№ ****/2017 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение.
С оглед дадените от съда указания до кредитора за предявяване на иск, ищцовото
дружество претендира в настоящото производство да бъде признато за установено,
че С.Д.К. *** сумата от 441,72 лв. - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 21.12.2016 г. до 31.07.2017 г. по 14 броя
фактури, лихва за забава в размер на 16,93 лв., законовата лихва върху
главницата от 26.10.2017г. до окончателното изплащане. Претендират се и
направените разноски в двете производства.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал. 6 ГПК е
депозирал становище, с което оспорва, че ответникът е купувач на доставяна от
ищеца топлинна енергия, че за процесния период в посочения имот е била
доставена и разпределена такава на претендираната стойност, както и че
ответникът дължи и обезщетение за забава. Твърди се, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката
за имота посочен в исковата молба, както и че в същия за процесния период не е
доставяна топлинна енергия. Оспорва се наличието на монтирани отоплителни тела
и уреди за отчитане на топлинната енергия за този имот, също така че и
претенцията на ищеца не се основава на надлежно извършени отчети от такива
индивидуални разпределители на топлинна енергия. Не били налице и основанията
за заплащане от ответника на топлинна енергия, разпределена от сградната
инсталация. Оспорват се и исковите претенции по размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.12.1994г. е
сключен договор за доставка на топлинна енергия чрез топлоносител гореща вода
за обект жилищен блок „********“, вх. * и вх. *. На 19.11.2001г. между
„Дикей-Л“ ООД и двете етажни собствености е сключен договор №**, с която е възложено
на дружеството да извършва услугата „топлинно счетоводство“ и индивидуално
отчитане на отделните самостоятелни обекти в етажната собственост. Сключването
на договора е предшествано от проведено преди това, на 04.11.2001г. общо
събрание на отделните етажни собственици, на което според представения списък е
присъствал и ответника (на девети ред), който е дал съгласие за назначаване на
топлинен счетоводител.
На 25.08.2003г.
ответникът С.К. е депозирал в ищцовото дружество заявление, с което е поискал
да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адрес бл. „********“
вх. *, ет.*. На проведено на 13.10.2017г. общо събрание на посочените по-горе
етажни собственици, във връзка с упълномощаване на техен представител пред
топлопреносното дружество, ответникът също е присъствал лично (ред 10 от
представения списък).
За периода от
21.12.2016г. до 31.07.2017г. ищцовото дружество е издало 14 броя фактури за
начислената в процесния имот топлоенергия и услугата „дялово разпределение“ на обща
стойност 441,72лв.
Според заключението
на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, имотът с
административен адрес гр. Русе, бл.„********“ вх. *, ет.* е присъединен чрез
сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД под
аб. №******** и в този имот има четири отоплителни тела и се доставя битова
гореща вода от топлопреносната система на ищцовото дружество. В сградата е
въведено дялово разпределение на
топлинна енергия, което за процесния период е осъществявано от „Дикей-Л“ ООД. В
процесния имот има четири индивидуални разпределителя на топлинна енергия
(монтирани на радиатори в имота) и два водомера за битова гореща вода, които са
вътре в имота. От 21.02.2017г. за отоплителните тела е начислявана топлинна
енергия по максимален специфичен разход за сградата, което означава, че или
топлинните разпределители не са подменени, или на търговеца, извършващ услугата
„дяловото разпределение на топлинна енергия“ не е осигуряван достъп за отчет.
При спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, вещото лице е изчислило
и посочило, че за процесния период 21.12.2016г. до 21.07.2017г. за имота на
ответника следва да се разпредели 5,0334 MWh топлинна енергия на стойност 434,21лв. с ДДС, а с отчитане на дължимите
суми за услугата дялово разпределение на топлинна енергия сумата е 441,77лв. с
ДДС.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу С.Д.К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК с №**** от 27.10.2017г. по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС-Русе за сумите 441,72лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.12.2016
г. до 31.07.2017 г. по 14 броя фактури, лихва за забава в размер на 16,93 лв.
дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.10.2017г., законовата
лихва върху главницата от 26.10.2017г. до окончателното изплащане. Заповедта е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства безспорно установяват, че преди процесния период,
между ищцовото дружество и ответника са възникнали облигационни отношения по
повод доставката на топлинна енергия за обект в гр. Русе, бл. „********“, вх.*,
ет.*. По делото няма данни това правоотношение да е прекратено по инициатива на
някоя от страните, с оглед на което следва да се приеме, че за процесния период
то е продължило да съществува,
ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на топлинна енергия за
посочения имот и дължи нейното заплащане, аргумент от чл. 73 от ОУ на договора
между страните. Допълнителен аргумент за това се извлича и от справката
съдържаща се по делото за постоянен и настоящ адрес на ответника, съвпадащ с
адреса на потребление на топлинна енергия посочен от ищеца. Реалното ползване
от ответника на доставената за процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването
лично от него на жилището) не е предпоставка за дължимостта от негова страна
стойността на същата.
Заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява количеството и
стойността на доставената и потребена за имота на ответника топлинна енергия за
процесния период. Съдържащите се при ищцовото дружество и дружеството
извършващо услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ данни за вида и
броя на измервателните уреди в имота на ответника, за да не бъдат кредитирани в
настоящото производство следва да бъде установено друго фактическо положение,
чрез оглед в процесния имот, което би могло да стане само със съдействието на
ответника, каквото в случая няма. По тази причина няма основание да не бъде
кредитирано заключението на вещото лице относно стойността на топлоенергията
дължима от ответника. Последният няма данни по делото да е изпълнил
задължението си за подмяна на измервателните уреди в имота си с такива, както
и, че е осигурил достъп на отчетниците на дружеството извършващо топлинното
счетоводство, за реалното им отчитане през част от исковия период.
Неоткриването на ответника на посочения адрес както в заповедното, така и в
настоящото производства е също аргумент в насока, че ответникът не е осигурил
достъп на жилището си. По тази причина са налице предпоставките за
начисляването на топлинна енергия по
„максимален специфичен разход на сградата“ по смисъла на § 1. Т.8 от ПЗР към
Наредбата за топлоснабдяването, а не за освобождаване на ответника от
задължението му да заплати потребената през процесния период топлинна енергия в
имота му. Неплащането на процесните фактури на определения в чл. 47, ал.1 от ОУ
падеж обосновава и дължимостта от ответника на обезщетение за забава в размер
на законната лихва.
По изложените
съображения неоснователни се явяват направените от процесуалния представител на
ответника възражения досежно недоказаността на исковата претенция. Предявеният
иск следва да бъде изцяло уважен като основателен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на
532лв. и за заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.К.
ЕГН********** с адрес ***, дължи на
"Топлофикация Русе" ЕАД,
гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев сумите: 441,72лв.
- главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
21.12.2016 г. до 31.07.2017 г. по 14 броя фактури за имот с аб. №******** в гр.
Русе, бл. „********“ вх. *, ет.*, 16,93
лв. обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
25.10.2017г., законовата лихва върху главницата от 26.10.2017г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №****/27.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА С.Д.К. ЕГН********** с адрес ***
да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев
сумата от 532лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: