РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Благоевград, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20211210101260 по описа за
2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. А. П., с ЕГН **********, против
„НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Патриарх Евтимий” № 67, представлявано от управителя Г. Л. П. е предявен
иск за отмяна на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021 г.,
издадена от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД и Заповед за прекратяване на трудов
договор № 48/08.04.2021 г., издадена от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС" ООД., като
незаконосъобразни и признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021 г., издадена от „НЕТИНС
ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД и Заповед за прекратяване на трудов договор №
48/08.04.2021 г., издадена от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД - пр.основание
чл.344, яал.1, т.1 КТ.
Твърди се от ищеца, че през м.април 2018г. между страните е бил сключен трудов
договор, по силата на който ищцата била назначена на длъжността „отчетник, оценки на
рискове и застраховки”, като до 9.03.2021 г. с ответника имали идентични трудови
правоотношения, като последният сключен по между им договор бил трудов договор №
67/12.06.2020г. Съгласно чл.1.1. и чл.1.2 от договора, същият е сключен с шестмесечен срок
за изпитване, уговорен в полза на работодателя. В чл.1.3. от същият договор се сочи, че е
уговорено, че ако договора не бъде прекратен в изпитателният срок, той се превръща в
безсрочен трудов договор. Съответно, непосредствено след сключване на този договор,
ищецът твърди, че е започнал да изпълнява служебните си задължения като изпитателният
срок изтекъл на 12.12.2020г. и договорът стана безсрочен такъв. Сочи се още, че с оглед
спецификата на работата за дружеството, на 30.04.2018г. по между им е бил подписан и
мениджърски договор, по силата на който работодателят ми следваше да ми осигури и
1
съответно обучение. Срокът на този договор бе 5 години, считано от датата на подписването
му. Твърди се, че на 19.03.2021 г., в 11.47ч. ищцата е изпратила по личната електронна поща
на управителя на дружеството - Г. Л. П., писмено предизвестие за прекратяване на
трудовият си договор, на основание чл.326 от КТ, както и предизвестие за прекратяване на
сключеният по между им мениджърски договор, с изрично посочване, че срокът на
предизвестието е 30 /тридесет/ дни, считано от деня, следващ датата на получаването му.
Независимо от това ищецът сочи, че по куриер е получил на 01.04.2021г. в срокът на
предизвестието си, Заповед № 013/29.03.2021 г., издадена от Г.Поповянски, в качеството му
на управител на дружеството - работодател, с която ищецът е поканен да дадеобяснения по
общо осем точки, с основното обвинение, че докато е била в трудови правоотношения с
„НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД, е осъществявала конкурентна дейност, работейки
за „Дженерал брокер” ООД. Наред с нарушенията, в заповедта се сочи, че ищцата е
извършила и няколко престъпления, като е предоставяла 2 неверни данни в писмени
документи, както и че е унищожавала предоставени под строга отчетност бланки на
застрахователни полици. ВОспорва се посочва в тази заповед на точният период, в който се
твърди, че от ищеца са извършени посочените нарушения и престъпления, но в писменото
си обяснение, изпратено от ищеца на 05.04.2021 г. с куриер, тези неоснователни твърдения и
обвинения били отхвърлени. Независимо от това се твърди, че на 07.04.2021 г. чрез куриер
ищцата получила Заповед № 14/06.04.2021 г., издадена от Георги Поповянски, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за констатирани дисциплинарни
нарушения. На 12.04.2021г., отново чрез куриер пищецът сочи, че е получил и Заповед №
48/08.04.2021 г., издадена от Г.Поповянски, за прекратяване на трудов договор. Заповедите
се оспорват като незаконосъобразни.Твърди се, че визираните нарушения на трудовата
дисциплина, които са вменени на ищеца, са неоснователни и недоказани . Подробно се
обосновава неоснователността на всяко едно от вменените нарушения на трудовата
дисциплина. Оспорва се и вида на наложеното наказание като несътоветно на вида ,
тежестта и обстоятелствата свързани с тезата на работодателя за исъществени нарушения на
трудовата дисциплина. Твърди се липса на мотиви на заповедта, недоказаност на
посочените от работодателя нарушения.
При поддържане на твърдения в горната насока обжалвание заповеди се иска да се
отменят като незаконосъобразни и признае извършеното уволнение за незаконно.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва наведената от ищеца искова претенция, като оспорва иска като
неоснователен.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че помежду им е съществувало
трудово правоотношение, не се оспорва заеманата от ищцата длъжност, както и издаването
на двете обжалвани заповеди. Излагат се фактически твърдения за осъществени от ищеца
вменени нарушения на трудовата дисциплина. Оспорват се твърденията на ищеца относно
незаконосъобразност на оспорваните заповеди.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира надлежен процесуален
2
представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.
Ответникът, делегира процесуален представител, който оспорва иска, посочва
доказателства.
Предявени са три обективно евентуално съединени искове.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото- обективно кумулативно евентуално съединени иска, като по първия иск
спорното материално право е правото на работника да иска признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Установява се от писмените доказателства по делото, че през месец април 2018 г.
между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищеца е била назначена
на длъжността „отчетник, оценки на рискове и застраховки”, като до 9.03.2021 г. с
ответника имали идентични трудови правоотношения, като последният сключен по между
им договор е трудов договор № 67/ 12.06.2020 г. Съгласно чл.1.1. и л.1.2 от договора,
същият е сключен с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. В
чл.1.3. от същият договор се сочи, че е уговорено, че ако договора не бъде прекратен в
изпитателният срок, той се превръща в безсрочен трудов договор. Съответно,
непосредствено след сключване на този договор, не е спорно, че ищецът е започнал да
изпълнява служебните си задължения като изпитателният срок изтекъл на 12.12.2020 г. и
договорът се е трансформирал в безсрочен такъв. Не е спорно по делото, че на 30.04.2018 г.
между страните е подписан и мениджърски договор, по силата на който работодателят
следвало да осигури и съответно обучение, като срокът на този договор е 5 години, считано
от датата на подписването му.
По делото не е спорно, че на 19.03.2021 г., в 11.47ч. ищеца е изпратила по личната
електронна поща на управителя на дружеството - Г. Л. П., писмено предизвестие за
прекратяване на трудовият си договор, на основание чл. 326 от КТ, както и предизвестие за
прекратяване на сключеният по между им мениджърски договор, с изрично посочване, че
срокът на предизвестието е 30 /тридесет/ дни, считано от деня, следващ датата на
получаването му.
Не е спорно по делото, че независимо от това ищецът по куриер е получил на
01.04.2021 г. в срокът на предизвестието си, Заповед № 013/ 29.03.2021 г., издадена от Г.
Поповянски, в качеството му на управител на дружеството - работодател, с която ищецът е
поканен да даде обяснения по общо осем точки, с основното обвинение, че докато е била в
трудови правоотношения с „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД, е осъществявала
конкурентна дейност, работейки за „Дженерал брокер” ООД.
В заповедта се сочи, че ищеца е извършила и няколко престъпления, като е
предоставяла 2 неверни данни в писмени документи, както и че е унищожавала
предоставени под строга отчетност бланки на застрахователни полици.
По делото не е спорно, че на 07.04.2021 г. чрез куриер ищеца получила Заповед № 14/
06.04.2021 г., издадена от Георги Поповянски, с която й е наложено дисциплинарно
3
наказание „уволнение”, за констатирани дисциплинарни нарушения, като на 12.04.2021 г.,
чрез куриер ищецът е получил и Заповед № 48/ 08.04.2021 г., издадена от Г. Поповянски, за
прекратяване на трудов договор.
По делото са представени и други писмени доказателства, които доказателства обаче,
съдът намира, че не следва да подлага на обстоен анализ, тъй като не установяват
релевантни по делото факти.
По делото са разпитани свидетели – две групи – едната група свидетели са служители
при ответника, а другата група свидетели са в близки лични отношения с ищеца. Двете
групи свидетели установяват механизма на работа, наложен в офисите на ответника, както и
обстоятелства, свързани с поведението на ищеца като служител на дружеството – ответник.
Тези гласни доказателства, двете групи си противоречат, като от друга страна не
кореспондират с другите доказателства по делото, поради което съдът намира, че не следва
да кредитира показанията на свидетелите по делото, като недостоверни.
По делото са изслушани и вещи лица, заключение по съдебно-техническа експертиза,
както и заключение по съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира, че от
изслушването на вещите лица се касае за специални знания по въпроси, които не са
относими към настоящия спор, от друга страна касаят правни въпроси, поради което не
следва да се основава решението на тези доказателствени средства.
При така установените факти, които не са и спорни между страните, от правна страна
съдът приема следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание
се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на
тези изисквания е за работодателя - ответник в процеса.
Разпоредбата на чл. 194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания, като ал. 1 предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 г. от извършването му. Сроковете са
преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи
дисциплинарното наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно
производство. С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на
дисциплинарна отговорност. Двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ тече от открИ.е на
нарушението. ОткрИ.е на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички
материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато
материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия
орган, можем да говорим за открИ.ето му и от този момент започва да тече двумесечният
4
срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
Видно от описаната по-горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, констатирано е от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина –
извършване на дейност в полза на друг застрахователен брокер, като с това не е уплътнявала
работното си време при работодателя, както и е била нарушила задължението за лоялност
към работодателя. При тези данни съдът намира, че при налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца са спазени предвидените в чл. 194 КТ преклузивни срокове.
Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни
реквизити, посочени в нормата на чл. 195, ал. 1 КТ - мотиви, нарушителят, нарушението,
индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на чл.
193, ал. 1 КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна
власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения. Установи се от представените по делото доказателства, че
ищецът е депозирал обяснения в предвидения срок, което обуславя извод, че ответникът е
спазил и това императивно изискване на закона. В дадените обяснение ищецът сочи, че не е
работил за трето лице и е уплътнявал работното си време.
Изброяването на дисциплинарните нарушения, за които може да се наложи
дисциплинарно наказание уволнение е посочено чл. 190, ал. 1 КТ, което изброяване обаче не
е изчерпателно. Съгласно нормата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, дисциплинарно наказание
уволнение може да бъде наложено за всяко тежко дисциплинарно нарушение на трудовата
дисциплина. Тежко нарушение на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените
в чл. 187 КТ нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл. 190, ал. 1 КТ.
От представените по делото доказателства, не се установява, че ищеца извършва
дейност в полза на друг застрахователен брокер, като с това не уплътнява работното си
време при работодателя, както и не се установява, че е нарушила задължението за лоялност
към работодателя.
Приетите писмени доказателства са частни документи, оспорени от ищеца, поради
което същите не установяват фактическия състав, обуславящ правото на уволнение на
работодателя. Това не се установява и от гласните такива, тъй като групата свидетели,
посочени от работодателя и от работника, съдът не кредитира, с оглед отчитане факта, че
едните са служители на работодателя, а другата група са в близки лични отношения с ищеца
по делото, още повече тези гласни доказателства не кореспондират с другите доказателства
по делото.
При тези данни, съдът намира, че в рамките на производството по настоящето дело не
се установи по несъмнен начин, че ищецът е извършил вменените му нарушения „да
5
използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;“ „да изпълнява
работата си в изискуемото се количество и качество“, и „да изпълнява и всички други
задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от
трудовия договор и от характера на работата“, предвидени в длъжностната характеристика.
В тежест на работодателя е да установи фактите, обуславящи правото му на уволнение.
В настоящия случай, фактите не са установени по несъмнен начин.
От друга страна, в допълнение на изложеното, ако се приеме условно, че са установени
фактите, уволнението е незаконосъобразно и на друго основание.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ предвижда, че при налагането на дисциплинарно
наказание работодателят е длъжен да прецени освен в какво се изразява конкретното
нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на
нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието
му. И само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени
като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото - дисциплинарно уволнение. При
определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата н чл. 189, ал. 1 КТ
работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с
цялостното поведение на работника. Съдът, като обсъди вида на нарушението, намира, че
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е съответно на тежестта на
извършеното. Не е съобразена тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени, и поведението на ищеца. Под „поведение на работника“, законът предвижда
съобразяване с цялостното поведение на служителя при осъществяването на неговите
трудови функции комплексно, които съставляват неговата трудова характеристика. От
съществено значение в тази насока е т. нар. „дисциплинарно минало“ на работника, т. е.
дали той е допускал други дисциплинарни нарушения, дали са му били налагани други
дисциплинарни наказания, дори и те да са били заличени. По делото страните не спорят, че
ищецът не е бил наказван с други дисциплинарни наказания, т. е. същият е с чисто
дисциплинарно минало. Всички тези обстоятелства, както и незначителната стойност на
предмета на посегателство, свързани с личността и поведението на работника, водят до
извода, че работодателят е нарушил принципа, залегнал в чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие
по степен на наказанието с извършеното нарушение, т. е. наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на извършеното
нарушение.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че уволнението е незаконно -
извършено е при неспазване на процедурните и материалноправните изисквания, поради
нарушението на императивното изискване на чл. 189, ал. 1 КТ и на това основание подлежи
на отмяна.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 1000,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
6
по сметка на Рс – Благоевград държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наложеното „уволнение” на М. А. П., с ЕГН **********, обективирано в
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021 г., издадена от
„НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД и Заповед за прекратяване на трудов договор №
48/08.04.2021 г., издадена от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС" ООД., за НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 014/06.04.2021 г., издадена
от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД и Заповед за прекратяване на трудов договор №
48/08.04.2021 г., издадена от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС" ООД.
ОСЪЖДА НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС", с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Патриарх Евтимий” № 67, представлявано от управителя Г.
Л. П., да заплати на М. А. П., с ЕГН **********, сумата в размер на 1000.00 (хиляда лева)
лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС", с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Патриарх Евтимий” № 67, представлявано от управителя Г.
Л. П. да заплати по сметка на Районен съд - Благоевград сумата в размер на 50.00 (петдесет)
лв., представляваща държавна такса по исковете.
Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7