Решение по дело №2114/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалбата на „Д.Е.И. “ ЕООД, представлявано от управителя Г. М.чрез адв. С.Ж. срещу решение № 32-259581/03.08.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“.

Дружеството-жалбоподател оспорва доводите на административния орган свързани със съмнението относно декларираната митническа стойност на внесената стока и смята, че не е спазена процедурата по нейното увеличение. В жалбата се подчертава, че няма данни за идентични или сходни стоки, поради което незаконосъобразно е била приложена разпоредбата на чл.74 § 3 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/. В пледоарията по съществото на спора, жалбоподателят чрез адв. Ж. изтъква, че незаконосъобразното завишаване на митническата стойност над декларираната от дружеството е в нарушение на чл.144 от Регламента за изпълнение 2015/2447, тъй като митническата стойност не може да почива на продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза, тъй като стоките, произведени в Европейския съюз не могат да бъдат оценявани по прогнозируема продажна цена, както е сторил митническия орган в акта си. В случая, автомобилът е бил произведен в държава-членка на ЕС и макар, че е напуснал митническата територия на Съюза отново е бил върнат под формата на друга продажба. Жалбоподателят чрез своя пълномощник признава, че в счетоводството си няма доказателства за реално плащане на процесния автомобил, но според определението за митническа стойност това е договорената, реално платена цена или подлежаща на плащане. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, жалбоподателят сочи, че декларираната цена е тази, която е подлежала на плащане, въпреки че няма категорични доказателства за изплащането . Сочи, че по идентични казуси вече има постановени съдебни решения на Варненския административен съд по адм.дело № 2113/2022г. и по адм.дело № 2124/2022г. Иска отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на строените по делото разноски.

Ответникът – директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница Бургас“ чрез юрисконсулт М.Т. -К. в писмени бележки, представени в съдебното заседание на 12.04.2023г. оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Подчертава, че дружеството няма доказателства за реално платената продажна цена на автомобила, поради което е налице несъответствие между нея е декларираната стойност. Изтъква, че митническите органи са спазили точно Указанията за уеднаквяване практиката по проверката, приемането или оспорването на декларираната митническа стойност, утвърдени със заповед № ЗАМ-1746/27.11.2019г. на директора на Агенция „Митници“. Смята, че определената нова митническа стойност в административния акт е съобразена с разпоредбите на чл.140 §1 от Регламент 2015/2447, чл.188 б.“Б“ от Регламент 952/2013 и чл.6 от ЗМ и правилно са били приложени методите по чл.74 §2 и §3 от МКС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и намаляване на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя до минималния размер.

Обжалваният административен акт е съобщен на адресата му на 17 август 2022г. видно от представената обратна разписка. Жалбата е постъпила в ТД „Митница Бургас“ на 31.08.2022г., т.е. в 14-дневен срок от съобщаването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Съдът като съобрази представените от двете страни доказателства по делото, установи следната фактическа обстановка:

„Д.Е.И. “ ЕООД е подало митническа декларация МРН 22BG001008044195R8/14.01.2022г. за режим допускане за свободно обращение на стока „употребяван пътнически автомобил“ Volkswagen с шаси № ***с декларирана митническа стойност 3548 щатски долари, закупена от Грузия по договор № 2096256. Декларираната цена на автомобила при валутен курс 1.73067 лев/щ долар е 6140.42 лева, разходи добавени към цената на основание чл.71 §1 б.д подб. i от Регламент 952/2013 в размер на 528.07 лева или с обща митническа стойност 6668.49 лева, върху която е определено мито в размер на 666.85 лева и данък върху добавената стойност /ДДС/ – 1467.07 лева.

Предвид липсата на доказателства, че декларираната от дружеството продажна цена е действително платената, възникнали съмнения относно декларираната стойност на основание чл.140 от Регламента за изпълнение №2015/2447, чл.188 б.“б“ от Регламент № 952/2013, поради което митническите органи са назначили оценка с рег.№ 32-84850/15.03.2022г., изготвена от експерт на свободна практика и прилагайки разпоредбите на § 2 и § 3 на чл.74 от Регламента за МК са определили митническа стойност на същия автомобил в размер на 12 878.79 лева, съответно мито в размер на 1287.88 лева /10 % върху нея/. Сборът от новата митническа стойност и мито е образувал новата данъчна основа от 14166.67 лева, върху която административният орган е начислил ДДС (20%) в размер на 2833.33 лева. Според оценката на независимия експерт, пазарната стойност на такава марка употребяван автомобил е 17 000 лева с ДДС, определена въз основа сравнителен метод и използване на данни от сайтове за продажба на автомобили при съпоставяне на обявените в тях цени за автомобили от същата марка и модел, характеристики и екстри, състояние и година на производство.

С обжалвания акт са определени за доплащане от дружеството-вносител на мито в размер на 621.03 лева (1287.88 лв – 666.85 лв) и ДДС за доплащане в размер на 1366.27 лева (2833.33 лв – 1467.07 лв).

От представения договор става ясно, че процесния автомобил е закупен от „Д.Е.И. “ ЕООД чрез представителя си в Грузия А.Ц. от продавача – „К.А.И. “ с представител Ника Гочияшвили, като стойността на стоката е отразена в приложената фактура №02-12-2218 от 02.12.2021г. и е в размер на 3548 щатски долари. Автомобилът е бил внесен в Грузия от САЩ, но всъщност е бил произведен в Германия /т.е. на митническата територия на ЕС/, видно от приложена служебна бележка от 25.01.2023г., издадена от автомобилен експерт със сертификат №311/1-0069-07.

По делото беше приета съдебно-икономическа експертиза с.д.№ 2846/23.02.2023г., изготвена от вещото лице Н. А., според чието заключение: В счетоводството на „Д.Е.И. “ ЕООД внесеният автомобил по разглежданата митническа декларация е бил отчетен по дебита на сметка 304 „Стоки“ със стойност 6140.42 лева (3548 щ.д. по курса от 1.73067 лв/щ.д. действал за периода от 01.01.2022г. до 31.01.2022г.) и декларирано мито в размер на 666.85 лева. Според вещото лице, този начин на отчитане не съответства на счетоводните стандарти, защото в цената на придобиване не са били включени всички разходи направени във връзка с доставянето на стоката /превоз, митническо оформяне, мито, ДДС без право на данъчен кредит и др./ и валутната стойност не е преобразувана по курса на БНБ за щатския долар към датата на фактурата, т.е. 02.12.2021г., когато той е бил 1.72487 лева/щ.д. Вещото лице е установило, че в дружеството е представило фактура във връзка с разходите за транспорт в размер на 528.07 лева, но тази сума не е била включена в доставната цена на процесния автомобил. Стоката е била предназначена за продажба, във връзка с което е била съставена счетоводна статия № 8/13.05.2022г., като за погасяване на задължението е била съставена счетоводна статия № 10/14.01.2022г. /предшестваща датата на отразяването му като възникнало, но след датата на реалното му възникване по фактурата/. Задължението е било отразено като погасена със стойност 6140.42 лева по сметка 401 „Доставчици“ и е било прехвърлено по сметка 499 „Други кредитори“, но липсва аналитична отчетност по сметка 499, която да показва за кой точно друг кредитор става въпрос. Във връзка с изготвянето на експертизата на вещото лице е бил предоставен договор за заем между заемодателя Г.Г.М.и заемателя „Д.Е.И. “ ЕООД, съгласно който управителя на дружеството се задължава да му предостави в заем сумата от 6140.42 лева, която е трябвало да бъде върната до 07.01.2023г. Сумата на заема съвпада с продажната цена на автомобила по представената фактура. Липсват, обаче, доказателства, че сумата по заема е била действително предоставена на дружеството-заемополучател. Не са представени и доказателства, че заемодателят се задължава да погаси задължението на заемополучателя към продавача „К.А.И. “ и това да се счита като предоставяне на договорения заем между дружеството-купувач и неговия управител. На вещото лице е било предоставено платежно нареждане от 22.11.2021г., според което наредителят Г. М.е превел 2800 щ.д. на Mirza Chiburidze с основание на превода „gift“ в превод от английски език „подарък“, който документ не може да се приеме като такъв във връзка с плащане по доставката на въпросния автомобил. Експертът е направил заключение, че сумата по фактурата е подлежала на плащане, но няма категорични доказателства, че е била платена. В счетоводството на дружеството-жалбоподател е заприходен въпросния автомобил като стока на основание процесната митническа декларация. Има счетоводно записване на погасяване на задължението /без плащане/ срещу прехвърлянето му като задължение към Г.М.. Установено е съвпадение между осчетоводеното задължение към доставчика и декларираната в митническата декларация стойност по фактурата. При осчетоводяването на цената на автомобила не е включена стойността на декларираните в митническата декларация транспортни разходи.

При изслушване на заключението в съдебното заседание на 12.04.2023г., икономистът Н.А. уточни, че подлежащата на плащане цена на автомобила съответства на декларираната стойност по митническата декларация плюс разходите по оформянето на вноса. Тоест, няма доказателства за реално платената продажна цена, но отразената в счетоводството и в митническата декларация е дължима стойност за придобиване на автомобила, която трябва да се плати на доставчика при вноса.

Съдът споделя заключението на вещото лице, че счетоводните записвания и доказателствата, представени от жалбоподателя показват съответствие между декларираната от него митническа стойност на автомобила и дължимата и подлежаща на плащане цена към доставчика по приложената фактура №02-12-2218 от 02.12.2021г., което представлява договорената стойност и служи като основа за определяне на митническата стойност по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Липсата на документална обоснованост на счетоводните записвания е относима към ревизионно производство, чието провеждане е в правомощията на данъчните органи, поради което не следва да се обсъжда по настоящото митническо дело.

Въз основа на установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, на административните съдилища и на Съда на Европейския съюз, не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред като предпоставка за допустимостта на обжалването пред съд.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19 ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/, чиято разпоредба указва, че за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година, указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД Митница Бургас е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материално-правна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година, във връзка с чл. 19, ал. 1, във връзка чл. 5, т. 39 от Регламент / ЕС/952/2013 година, съобразно предоставените му правомощия. Същото е издадено и при спазване на изискуемата от закона форма и съдържание, и не противоречи на целта на закона.

Спорен по делото е въпросът относно прилагането на материалния закон и спазване на процесуалните правила при издаване на атакувания административен акт и по – конкретно относно прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Митническият кодекс на Съюза /МКС/ и допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 22, § 6 от МКС и чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/2015/2447 на Комисията.

Самият Митнически кодекс на Съюза е създаден с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В неговия чл.70, озаглавен „Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност“ е отбелязано, че: „Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.“. Допустимо е да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, изброени в чл.74 от Регламент №952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тогава тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.

За да се приеме, обаче, че митническата стойност не може да се определи съгласно правилата на чл.70 от Регламент №952/2013, трябва за митническите органи да са възникнали основателни съмнения по смисъла на чл.140 „Неприемане на декларираните договорни стойности“ на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Тези основателни съмнения трябва да касаят дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, тогава митническите органи могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако такава допълнителна информация не бъде предоставена или ако е била предоставена, но въпреки това съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.

В разглеждания казус, няма данни в административната преписка, нито в констатациите на обжалвания административен акт, които да сочат, че митническите органи са оспорили или по друг начин са поставили под съмнение автентичността на фактурата и на другите документи приложени към митническата декларация и отнасящи се до договорената и подлежаща на плащане доставна цена на автомобила. Липсват и доказателства митническите органи да са поискали от „Д.Е.И. “ ЕООД допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки и дружеството да не ги е представило. Макар и да е било преценено от митническите органи, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, те не са имали право да определят митническата стойност на внесени стоки въз основа на договорната стойност на сходни стоки — метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., защото нито са поискали от вносителя допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на стоката, нито са оспорили автентичността на фактурата и съпътстващите вноса документи, представени като доказателство за действително платената цена или подлежаща на плащане цена. Неспазването на горните изисквания изключва наличието на основателно съмнение, както е подчертано в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-291/15 от 16 юни 2016г.

Разпоредбата на чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза въвежда задължение към митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.

Следователно, лишаване на заинтересованото лице /вносителя/ от правото да представи допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на стоката, всъщност представлява нарушение на правото му на защита и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, както сочи и Съда на Европейския съюз в решението си по съединени дела С-29/13 и С-30/13 от 13 март 2014г. В същия смисъл са решения по сходни дела с № 2113/2022г. и с № 2124/2022Г. по описа на Варненския административен съд със същия жалбоподател и с подобен внос на леки автомобили, както и решение №9914/27.06.2019г. на ВАС по адм. дело №4868/2019г.

В обобщение, може да се направи извода, че допуснатите от ответника процесуални нарушения по чл.22 §6 от Регламент № 952/2013 и на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са съществени и самостоятелно обуславят незаконосъобразност на обжалвания административен акт (решения на СЕС по дела С-291/15, и по съединени дела С-29/13 и С-30/13), тъй като са възпрепятствали правото на защита на „Д.Е.И. “ ЕООД. Неоснователните съмнения на митническите органи, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума са довели до неправилно приложение на материалния закон, а именно до незаконосъобразно определяне на митническата стойност по реда на чл.74 от Регламент №952/2013, вместо по приложимата норма на чл.70 от същия регламент. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (така Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, Решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, Решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27).

Жалбата е основателна и нейният подател има право да получи възстановяване на направените по делото съдебни разноски в т.ч.: 50 лева държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и 480 лева адвокатско възнаграждение, което не следва да се намалява, тъй като размерът му не е прекомерен. Разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на Агенция „Митници“, която е юридическо лице и към чиято структура принадлежи ТД Митница Бургас.

Воден от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение № 32-259581/03.08.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас по жалба на „Д.Е.И. “ ЕООД с ЕИК **.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - Териториална дирекция „Митница Бургас“ да заплати на „Д.Е.И. “ ЕООД с ЕИК ** съдебни разноски в общ размер от 730 (седемстотин и тридесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: