Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76
гр. Враца, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 23.01.2020г. /двадесет и
трети януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 681 по
описа на АдмС - Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба от Д.Д. *** против Решение № 06/112/08096/04/01 от
26.03.2018г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна
дирекция (ОД) - Плевен на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.
С оглед определение № 618/08.10.2019г. по адм. дело №
681/2019г. на АдмС – Враца, потвърдено с определение № 661/15.01.2020г. по
адм.д. № 14352/2019г. на ВАС, настоящото производство има за предмет прогласяване
нищожността на оспорения административен акт.
Жалбоподателят твърди, че решението е издадено от
некомпетентен орган. Поддържа, че компетентен съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
да издаде решение за финансова корекция е Изпълнителният директор на
Разплащателна агенция. Директорът на ОД – Плевен на ДФ „Земеделие“, издал
оспореното решение, не разполагал нито с материална, нито с териториална
компетентност. Твърди се, че оспореният административен акт е нищожен и поради
непосочване в съдържанието му на името на длъжностното лице, което го е
подписало. По изложените съображения се претендира прогласяване нищожността на
оспореното решение. Претендират се направените по делото разноски, съобразно
представен списък.
Ответникът, директор на ОД – Плевен на ДФ „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след преценка
представените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.12.2012г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Д.Д. ***,
като „ползвател“, е сключен Договор № 06/112/08096 за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът
е сключен на основание чл. 21, ал. 2 от
Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013г. и
Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-060-РД/222 от 28.12.2012г. на Директора на ОД
– Враца на ДФ „Земеделие“.
С Решение № 06/112/08096/04/01 от 26.03.2018г. за налагане на
финансова корекция, издадено от директора на ОД – Плевен на ДФ „Земеделие“, на
основание чл. 33, ал. 1 вр. чл. 8а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 14, ал. 3 и чл. 8а, ал.
1, т. 2 вр. чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2007 – 2013г., т. 4.7 вр. т. 4.8, б. „ж“ вр. т. 4.22, предл.
2 и т. 4.8, б. „е“ от Договор № 06/112/08096 от 28.12.2012г. и чл. 70, ал. 1,
т. 10 вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 вр. § 4, ал. 1 от ДР на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), по отношение на Д.Д.Д. е определена финансова корекция в размер на
48 892,00 лева.
По делото е представена Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която, на основание чл. 20а, ал.
2 и 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от
Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, същият делегира на директорите на
областните дирекции на ДФ „Земеделие“, в съответствие с териториалната им компетентност,
правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013г. във връзка с установени
неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при
или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на
финансова помощ по мярката.
При така установената
фактическа обстановка, Административен съд – Враца, намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК,
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция. Той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява
същата. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, в приложимата към датата на
издаване на оспореното решение редакция (доп. ДВ, бр. 2 от 2018 г.), предвижда
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
Към
датата на издаване на оспореното решение – 26.03.2018г., е в сила и
разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (нова – ДВ бр. 2 от 03.01.2018г.),
съгласно която Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
Възможност
Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда е предвидена с разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51
от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.). Тази норма е създадена с § 2, т. 5 от Закон
за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските
производители (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 от Преходните
и заключителни разпоредби на същия този закон е регламентирано
следното: "Разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се
прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове
за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на
този закон". Тоест, придадено е обратно действие без ограничен период
назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази
част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира
със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови
корекции на директорите на областните дирекции на фонда.
В
процесния случай, на основание чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"
е издал Заповед № 03 - РД/286 от 01.02.2017 г., с която е делегирал на
директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" в
съответствие с териториалната им компетентност, да издават решения за налагане
на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
В
мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ВАС по т. дело №
4/2002г. на ОСС на ВАС делегирането на правомощия е определено като
„възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от
време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ
административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от
подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз
основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало
е решаването на съответния проблем“. Делегирането на правомощия от страна на
административен орган е допустимо само при изрично предвидена в нормативен акт
възможност, каквато в случая е на лице по изложените по-горе съображения. На
лице е валидно делегиране, поради което оспореното решение № 06/112/08096/04/01
от 26.03.2018г. за налагане на финансова корекция е издадено от материално
компетентен административен орган.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за отпадане на
делегирането на правомощия със Заповед № 03 - РД/286 от 01.02.2017 г. поради
смяна на изпълнителния директор. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4
от 22.04.2004г. на ВАС по т. дело № 4/2002г. на ОСС на ВАС, при делегацията
действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия. Следователно
делегирането на правомощия е с оглед длъжността, а не с оглед личността. По
същите съображения неоснователно е и искането на жалбоподателя за прогласяване
на нищожност на оспорения административен акт поради непосочване в съдържанието
му на името на длъжностното лице, което го е подписало.
При
преценка компетентността на издателя на оспорения акт, съдът намира, че
Директорът на ОД – Плевен на ДФ „Земеделие“ е и териториално компетентен да
постанови оспореното решение.
Съгласно
чл. 22а, ал. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция се състои от Централно
управление *** и териториални структурни звена. Съответно според чл. 12 от
Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, Фондът е структуриран в
Централно управление и в 28 областни дирекции.
Териториални звена на ДФ „Земеделие“ – РА с функции относно
подпомагането по Програмата за развитие на селските райони, вкл. по мярка 112
от ПРСР 2007-2013г., са всички областни дирекции на фонда по аргумент от чл. 43
т.3 а) от УП на ДФЗ, според която на изброените областни дирекции са възложени
функции във връзка с подпомагането по ПРСР /приемат заявления за кандидатстване
за подпомагане по мерките от ПРСР, извършват първична обработка на приетите
проекти и ги изпращат на посочена дирекция в Централното управление на ДФЗ –
Разплащателна агенция/. В съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба
№ 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013г.,
жалбоподателят Д.Д.Д. е подал заявление за подпомагане в Областна дирекция -
Враца на ДФЗ по постоянен адрес. Упражненото с оспорения административен акт
правомощие във връзка с контролни функции на РА спрямо подпомагането по мярка
112 от ПРСР не попада в териториалния обхват на посочената областна дирекция. Функции
във връзка с финансирането на проектите по мерките на ПРСР и проверка на
кандидатите са възложени на конкретни областни дирекции на ДФЗ-РА, посочени в
чл. 44 от УП на ДФЗ, сред които е ОД - Плевен на ДФЗ.
По изложените съображения съдът намира, че Директорът на
Областна дирекция – Плевен на ДФ „Земеделие“ се явява материално и териториално
компетентен административен орган да издаде оспореното решение.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минималния размер,
предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Д. *** против Решение № 06/112/08096/04/01 от 26.03.2018г. за
налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция -
Плевен на Държавен фонд „Земеделие“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
*** да заплати на Областна дирекция - Плевен на Държавен фонд „Земеделие“
сумата от 100,00 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: