№ 1087
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000503212 по описа за 2023 година
С решение № 260909 от 30.06.2023 г., по гр.д. № 7062/20 г., СГС, І-9 с-в,
отхвърля предявените от М. С. М., И. М. Н. (починал и заместен в процеса от
М. И. Н. и В. И. Н.), В. И. Н. и К. А. Б. срещу Н. Г. Д., искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36 000 евро, неустойка за забава по чл.
22, ал. 1 от сключения на 11.03.2016 г. между страните договор за периода от
31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.07.2020 г. до пълното изплащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от М. С. М., М. И. Н., В.
И. Н. и К. А. Б.. Твърдят, че изводите на съда относно подчертано
санкционния характер на неустойката и нетипичния за практиката размер на
същата, е произволен. Не са съгласни с тезата, че по-голяма част от
дейностите по договора са изпълнени, тъй като считат, че те са некачествени и
изпълнено лошо с отклонения от поръчката относно вида на материалите и не
могат да се ползват по предназначение. Тези недостатъци не били отстранени
до започване на делото, поради което считат, че не се касае само до неспазване
на срок, но и до непредаване на целия етап І от договореното строителство.
Подчертават, че ответникът е ремонтирал само полагащата му се от обекта
част – хале 2, (без тази на жалбоподателите – хале 1) и е започнал да отдава
1
същата за месечен наем от 7000 лв., което е съизмеримо напълно с
претендираната неустойка на месец. Изтъкват, че исковият размер на
неустойката не е прекомерен, но и дори да е, съдът е можел да я намали,
вместо да отхвърля иска. Посочено е, че с действията си ответникът е
блокирал целия обект и практически ако не е бил започнал изпълнение
въобще, това би било по-благоприятно за жалбоподателите, които са щели да
потърсят друг строител.
Ответникът Н. Г. Д. оспорва жалбата, като настоява, че целият договор е
нищожен, тъй като възложителите били обещали като престация към
изпълнителя да прехвърлят собствеността върху несъществуващ имот, без
яснота за неговата цена и стойност, т.е. касае се за невъзможен предмет.
Отделно счита, че самата престация на изпълнителя също не е конкретизирана
по стойност. Твърди, че договорът противоречи и на добрите нрави, тъй като
страните били неравнопоставени, доколкото за изпълнителя нямало ясно
определен начин за разплащане и остойностяване, нито имало уговорена в
негова полза неустойка. Поддържа становището си от писмения отговор.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищците М. С. М., К. А. Б., И. М. Н. (починал и заместен в процеса от М.
И. Н. и В. И. Н. - последната и самостоятелен ищец) твърдят, че са
собственици на имот в село Петърч, община Костинброд, Софийска област, с
площ от 16218 кв.м., находящ се в строителните граници, предназначен за
стопански двор, съставляващ УПИ ХХХІХ, ведно с построения в имота
"Краварник-Комплекс", както и на съседния поземлен имот с площ от 542
кв.м. в строителните граници на населеното място, съставляващ УПИ XLII по
кадастралната карта на "Стопански двор", ведно с построената в имота
стопанска сграда /бивша Ветеринарна лечебница - I-34/ със застроена площ 92
кв.м. На 11.03.2016 г. между ищците като собственици на посочените
недвижими имоти и ответника Н. Д., като изпълнител, бил сключен договор, с
който ответникът се задължил да инициира и извърши промяна в действащия
регулационен и застроителен план за имота, съгласно скица-проект,
2
изразяваща се в следното: съществуващите два УПИ да бъдат разделени на
четири парцела, а именно новообразувани УПИ ХХХI с площ 6625 кв.м., в
който да попада Хале 2 и навеса без частта за изграждане на административна
сграда 2; УПИ LXV с площ от 6408 кв.м., в който да попада Хале 1; УПИ
LXVI с площ 2296 кв.м. и УПИ LXVII с площ от 1526 кв.м. съгласно
Приложение № 8 и скица-проект, Приложение № 9 към договора. Съгласно
чл. 3А от договора изпълнителят се задължил да изпълни СМР за Хале 1,
Административна сграда 1, Административна сграда 2 и двор на имота, които
били подробно описани в т. 3.1 до 3.22 от Договора, подробно
индивидуализирани и в исковата молба, представляващи Етап I. Страните се
договорили, че възложителят ще съгласува и приема изпълнените работи след
съставяне на необходимите строителни актове и протоколи (чл. 5 от
Договора), като са предвидили, че възложените по договора СМР се считат за
окончателно приети от Възложителя с подписване на двустранен приемо-
предавателен протокол без възражения (чл. 22, ал. 4 от договора). Същият
протокол е основание за приключване и на съответния етап на договорените
СМР, ведно с изпълнението и на останалите изисквания по чл. 8 -
предоставянето от Изпълнителя на Възложителя на всички предвидени от
закона и съответните държавни служби документи, които да му послужат за
узаконяване на Хале 1, Административни сгради 1 и 2 и ограда. В изпълнение
на задълженията си по чл. 10 от Договора, ищците предоставили имота на
изпълнителя при подписването на договора, екземпляри /копия/ от одобрения
инвестиционен проект, както и от останалата необходима съпътстваща
документация за изпълнение на подготвителните работи и изпълнение на
строителството, вкл. и издадените Разрешения за строеж за извършването на
преустройството на сградите и за масивната ограда. Изпълнителят се
задължил да изпълни възложеното в сроковете, посочени в чл. 4 от договора,
като за Етап 1 бил договорен срок до 30.08.2017 г. (чл. 21 от Договора).
Съгласно чл. 22, ал. 1 в случаите на забавено изпълнение на възложеното от
първия етап от изпълнението, включително случаите, когато забавата е поради
причини за отстраняване на некачествено или неточно изпълнение,
изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 1500 евро на
месец, а ако забавата продължи повече от шест месеца - неустойката е 3000
евро на месец. В чл. 3 от договора е предвидено, че неустойките за забава за
отделните етапи се дължат отделно една от друга. На 30.10.2018 г. ищците
3
констатирали пропуски по изпълнението и бил подписан протокол, като след
това депозирали и възражения в кантората на упълномощен от изпълнителя
адвокат с подробно посочени забележки по качеството на изпълнението на
възложените СМР, които включвали, както възражения по отношение общото
некачествено изпълнение на възложеното, така и конкретно по всяка една от
дейностите, описани в договора. В нарочно становище изпълнителя на свой
ред признал, че е налице неизпълнение по част от констатираното от ищците,
като декларирал, че към датата на приемане на първи етап от възложените
дейности те ще бъдат отстранени. Ищците твърдят, че пропуските не били
отстранени и считано от 31.08.2017 г. изпълнителят изпаднал в забава за
предаване на дейностите, включени в Етап 1. Претендират да им се присъди
сумата от 36 000 евро, неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от Договора за
периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г. (по 3000 месечно), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират разноски.
Ответникът Н. Г. Д. оспорва исковете. Твърди, че липсва приемо-
предавателен протокол по чл. 22, ал. 4 от договора, който да удостовери вида и
качеството на извършените работи, което осуетява възможността за
претендиране на неустойка. Счита за нищожен целия договор поради липса на
основание (чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗЗД), тъй като липсвала конкретно уговорена
престация в полза на всяка от страните като абсолютна стойност.
Възложителят поел обещание с клаузата на чл. 3Б от договора в замяна на
описаните в договора СМР да прехвърли собственост върху несъществуващ
имот, а описаните в договора СМР, за които изпълнителят поел задължение да
извърши, не били остойностени, и липсвала обща стойност на престацията. В
този смисъл твърди още, че сключения договор бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) и поради невъзможен
предмет (чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД). Уговорената в чл. 22, ал. 1 неустойка била
нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като била уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
целяла да обогати едната страна, а именно възложителите по договора. В
договора нямало уговорена цена на СМР и абсолютна стойност на работите,
поради което неустойката нямала обезпечителна функция, и не съществувала
реална база, върху която да бъде изчислена, а именно недовършените или
лошо изпълнените СМР. В този смисъл липсвала каквато й да било
4
обезщетителна функция на неустойката. Отделно от изложеното ответникът
релевира и възражение за забава на кредитора, тъй като същият не дал
необходимото съдействие и не изпълнил договорното си задължение по чл. 9
от договора, а именно да предаде на изпълнителя инвестиционния проект и
изискуемите строителни книжа. Ответникът твърди също така, че ищеца М.
М. създавал пречки за ответника да изпълни договорените СМР, като подавал
жалби срещу него в прокуратура, МВР за извършване на незаконно
строителство. Евентуално прави възражение за прекомерност на неустойката.
Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от договор от 11.03.2016 г. страните са се договорили ответникът
Н. Д. да инициира да бъде разделена функционално и документално сградата,
съществуващата в подробно описан имот на възложителите, на две отделни
сгради - Хале 1 и Хале 2 (по 1500 кв.м. застроена площ, Приложение № 8), да
инициира и да извърши промяна на действащия регулационен и застроителен
план за имотите, съгласно Скица – проект (Приложение № 9) към договора,
изразяваща се в разделяне на съществуващите две УПИ на четири парцела,
подробно описано, в т. 3.1 до т. 3.24 от Договора. Договорено е в чл. 4
изпълнението да бъде извършено в два етапа, съгласно Приложение № 8.
Съгласно чл. 3Б възложителя дължи на изпълнителя прехвърляне на
собствеността върху новообразуваното УПИ ХХХIХ с площ 6625 кв.м.,
заедно с Хале 2, във вида, в който се намира към датата на сключване на
настоящия договор. Прехвърлянето ще се осъществи след направа на СМР за
Хале 1 и други дейности по етап І (точки от 3.1. до 3-13, т. 3.16, т. 3.17, т. 3.19,
т. 3.20. и т. 3.22 от чл. 3).
Пред СГС е приета СТЕ от 18.05.2022 г., л. 259 и сл.), в която е посочено,
че за обект "Цех за студена обработка на метали - преустройство на
съществуващ краварник в ПИ ХХХIX с местонахождение с. Петърч, общ.
Костинброд" е била изготвена и одобрена изискуемата се строителна
документация, въз основа на която са били издадени Разрешение за строеж №
116/21.06.2007 г. и Разрешение за строеж № 157/25.07.2007 г. Вещото лице е
установило наличие на одобрен екзекутивен проект от 17.08.2016 г. за обекта.
5
Върху отделните чертежи от екзекутивните проекти на ръка е записано
"Строител: Г. Д. " и е положен подпис над името. След оглед на имота вещото
лице е констатирало, че преобладаващата част (над 90% - л. 267 в о.з.
пояснено от вещо лице) от договорените видове работи, включени в Етап 1 са
изпълнени на място, като по видовете работи, включени в Етап 2 от договора
не е работено. Според експерта към договора няма изготвена количествено-
стойностна сметка относно договорените СМР, в която да са отразени
количества и стойности, не са съставени актове - образец № 19, № 12, № 7. В
заповедната книга на обекта, от 16.03.2009 г. е записано, че строежът ще се
изпълнява по стопански начин от собствениците като строител, за технически
ръководител на обекта е записан стр. техник М. М. (ищец). Установено е, че Д.
възложил на С. К. (въз основа на разрешително с № 157) да е технически
ръководител на строежа, но К. не е вписан в Заповедната книга на обекта,
поради което вещото лице счита, че тази длъжност се изпълнява от ищеца М..
СТЕ е дала становище, че в обекта са налични участъци с некачествено
изпълнение, така както са описани във възраженията на възложителите
съгласно Протокол за СМР от 30.10.2018 г., л. 34. Те са отстраними по своя
характер и след това е възможно приемането на работите от Етап 1. Към деня
на огледа на вещото лице не са били отстранени или довършени
констатираните пропуски. СТЕ не е установила съставяне на актове и
протоколи по Наредба № 3/2003 г.
В допълнителното заключение на СТЕ е посочено, че с одобрения на
15.05.2007 г. инвестиционен проект било предвидено извършването на
преустройство и смяна на предназначението на съществуващи сгради, като не
е предвидено изграждането на нови такива. Предмет на проекта са два броя
халета, административна сграда и изграден между халетата и пред
административната сграда покрит навес. Били съставени Акт Образец 7 от
30.04.2009 г. и Акт Образец 14 от 19.05.2009 г., които се отнасяли до
изпълнение и приемане на СМР по покривно покритие с метални столици и
ЛТ ламарина върху съществуващата стомано-бетонна конструкция на
изградения навес между двете халета и пред административната сграда. Бил
съставен Акт образец 10 от 30.06.2009 г. за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството, в който било отбелязано, че строежът
се спира поради необходимост от уточняване на инвестиционните намерения
на възложителите относно сроковете и начина на изпълнение на строежа.
6
Вещото лице е направило извод, че съставените Акт образец 7, Акт образец 14
и Акт образец 10, които се отнасят за части от строежа "Цех за студена
обработка на метали - преустройство на съществуващ краварник" са съставени
и подписани от лицата, визирани в Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството.
Няма спорно, че с влязла в сила заповед № 17-222 от 10.07.2018 г. на
Кмета на Община Костинброд е одобрено изменение на ПУП - плана за
регулация за парцели XLII, XLI и ХХХ I Х и тяхното обединяване в един общ
поземлен имот ХХХ I Х.
Св. Н. С. П., управител на "Агропромпроект" ООД, твърди, че
представляваната от нея фирма е изготвила през 2006 г. проекта за промяна на
предназначение на краварник в Цех за студена обработка на метали в с.
Петърч, а екзекутиви за същия били съставени през 2016 г. Ищецът И. Н. бил
възложител, а Г. Д. бил представен като "строител" на обекта.
Св. Н. Г. Д. - К., сестра на ответника, разказва, че строителството в с.
Петърч започнало през 2016 г. Бащата на свидетелката - Г. Д., се занимавал с
обекта – финансирал го, наемал строители, плащал на работниците и
закупувал материали. Договорът бил подписан от брат й, тъй като баща й
решил да му предостави работата. Брат й се оплаквал, че нямало документи и
се строяло само по скици от договора, като през 2018 г. започнал да търси
документите. По работата имало спорове относно недостатъци и
прекомерните и нови изисквания на възложителя, които били извън договора.
Св. С. И. К., работил по проекта като "технически ръководител". СМР
започнали през лятото на 2015 г., по скици, които били изпращани по имейл и
по устни указания. Свидетелят не е виждал заповедна книга на обекта. След
като обектът бил построен, се установило, че следва да бъде изготвена
строителна документация, но когато изискали екзекутивите, М. не им ги дал.
През 2019 г. събрали екип за да се изготви документацията.
Св. Н. С. Н. (л. 363), в качеството й на "инженер - геодезист" извършвала
трасирането на имотните граници на процесния обект, проектирането на
ограда, заснемането на целия терен за бъдещо проектиране и регулацията за
обединяване на три имота, които били собственост на г-н М. и г-н И.. Тя
контактувала и с Г. Д. и с М., като те искали да поделят имота, но реално се
наложило да обединят парцелите (като се ангажирали да направят съвместно
7
ПУП) с оглед изискванията за едното от халетата, при което имало
надвишаване на параметрите на застрояване. Това било незаконно хале, което
свидетелката при заснемането на имота установила, и то попадало в частта,
предвидена за Г. Д.. Свидетелката работела по копия на проекти, предоставяне
й от Г. Д., когото тя първоначално също мислела за собственик на терена, но
после разбрала, че бил строител.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следите правни
изводи:
Няма спор, че между страните е сключен договор със смесен характер, в
който са включени както елементи на изработка, така и на предварителен
договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. Съдът
не споделя оплакването на ответника по въззивната жалба, че договорът е
нищожен, тъй като е обещано прехвърляне на несъществуващ имот.
Безпротиворечиво в правната теория и практика се приема, че уговорката за
продажба на бъдеща вещ не е нищожна, тъй като до падежа, респ. до
постановяване на решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вещта може да бъде създадена,
а в случая – обещания парцел - обособен и годен да бъде обект на
транслативна сделка. Дори и предметът на предварителния договор да не е
обособен като самостоятелен обект, това не влече недействителност на
договора по чл. 26, ал. 2 изр. 1 пр. 1 от ЗЗД. Предвидената в сочената норма
недействителност касае онези сделки, при които предметът на уговорената
престация е невъзможен въобще, какъвто настоящият случай не е. (така
решение № 469 от 30.05.2009 г. по гр. д. № 1903/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
решение № 140 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 832/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и
пр.).
От приложения договор може да се определи вида на насрещните
престации, въпреки че няма посочване на абсолютни стойности на същите,
нито тяхна парична оценка, в противовес на тезата на ответника. Липсата на
тези реквизити на престациите не прави сделката нищожна, тъй като дори и да
са не достатъчно ясни, вземанията и задълженията на страните могат да бъдат
определени по пътя на тълкуването. Видно от съдържанието на контракта,
изпълнителят е поел задължението да извърши определени строителни и
ремонтни дейности, както и административни услуги по обособяване на
четири нови парцела в имот, собственост на възложителя, а в замяна на това
8
изпълнителят е следвало да получи вещното право на собственост върху терен
и сграда, така както е посочено в чл. 3б от договора. Получаването на тези
вещи права страните са нарекли „възнаграждение“ за изпълнителя в 4.1 и в чл.
10, т. 7.
Не може да се възприеме също така и тезата на ответника, че договорът
в неговата цялост противоречи на добрите нрави, тъй като страните били
неравнопоставени, доколкото за изпълнителя нямало ясно определен начин за
разплащане и остойностяване, нито имало уговорена в негова полза
неустойка. Изложените по-горе аргументи са относими и към това
възражение, като следва да се добави, че липсата на реципрочност в
уговорките за неустойка по никакъв начин не водят до извода, че страните са
поставени в различни и ощетяващи ги позиции. На автономната воля на
договарящите е предоставена възможността да изпълнят съдържанието на
договорната връзка според техните виждания относно естеството и характера
на целените за постигане резултати. Няма пречка само една от страните да се
възползва от правилото на чл. 92 ЗЗД за обезщетение при неизпълнение. Това
не означава, че другата страна е лишена от възможност да защити правата си
при неизпълнение – напротив, тя може на общо основание да претендира
обезвреда за евентуални вреди, но не чрез облекчения способ на неустоечната
клауза (където не е нужно да ги доказва), а по общия ред, регулиращ
неизпълнение и обезщетение за такова.
Основния спорен въпрос в производството, относно валидността на
неустоечната клауза настоящият състав намира за правилно разрешен от
първостепенния съд, по следните съображения:
В релевантните към спора разяснения, дадени в тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, се приема, че
страните имат свободата да договарят неустоечни клаузи, но в определени
рамки, а именно – да съблюдават повелителните норми на закона и добрите
нрави. Последните неписани правила, за чието спазване съдът следи
служебно, включват общоприетия принцип на справедливост, който може да
бъде нарушен ако страните договорят неустойка, чиято единствената цел при
уговарянето й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В същото тълкувателно решение е посочено, че
преценката за съответствие с добрите нрави се прави конкретно и към
9
момента на сключване на договора, като за нея могат да се използват
примерно изброени от върховните съдии критерии – естеството и размера на
задълженията (парични, непарични), наличие на други обезпечения
(поръчителство, залог, ипотека и др.), вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна), конкретния вид на неизпълнение и неговата
съразмерност с общото изпълнение, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
и пр.
В разглеждания спор, уговорената в чл. 22, ал. 1 от договора неустойка е
мораторна по своя характер и е предвидена за забава в изпълнение на СМР от
изпълнителя. От формулирания текст на неустоечната клауза по никакъв
начин не може да се прецени дали и колко уговорената отнапред неустойката е
обусловена от стойността и размера на конкретно бъдещо неизпълнение от
изпълнителя. По този начин не съществува уговорен от страните механизъм в
договора за преценка на обема на интерес на възложителя, който е защитен от
клаузата. Обратно, при съществуващата договорка дори при забавяне на
изработката за част от възложената работа, изпълнителя на СМР ще дължи
целият размер на неустойката (уговорена като абсолютна стойност за месец),
което накърнява принципа за справедливост и създава необоснована
неравнопоставеност на страните. Както е посочено и в проверяваното
решение, изпълнителят в случай на забава само за част от СМР ще се окаже в
хипотеза, в която е вложил свои средства и едновременно с това ще заплати
неустойка, в идентичен размер и в случай, че изобщо не бе ангажирал
собствен капитал, усилия и време, и не бе изпълнил каквато и да е част от
възложените СМР. Така уговорената неустойка в чл. 22, ал. 1 дава възможност
да се достигне до неоснователно обогатяване за една от страните по договора -
възложителя, тъй като при различен обем на получено изпълнение (при
извършване на част от възложените дейности), той ще може да задържи
същите в патримониума си, но и да претендира същия размер неустойка,
какъвто би получил и при пълно неизпълнение. В конкретиката на настоящия
казус се установява, че дори и при изпълнение на 90 % от СМР в Етап І
ответникът ще следва да плати един и същ размер неустойка, идентичен с
този, който би дължал и ако не бе престирал каквото и да е изпълнение по
договора.
Предвид казаното уговорена по този начин неустойката накърнява
10
неписаните правила на добрите нрави и принципа на справедливост, тъй като
се надхвърля обезщетителната функция за сметка на изключително голям
превес на санкционната функция. Аргумент, че страните са целили уговаряне
на неустойки със значително силно изразен санкционен характер е наличието
и на други неустоечни клаузи (в това число и с компенсаторен характер –
напр. чл. 19), които са предвидени за кумулативно прилагане с неустойката по
чл. 22 от договора. Визираният по-горе дисбаланс, заложен в процесната
неустоечна клауза, прави същата недействителна до степен на нищожност.
Поради това, тя не може да бъде прилагана в отношенията между страните и
основаният на нея иск не може да бъде уважен. Обезщетение възложителя
може да претендира по пътя на доказването на конкретните неизпълнения и
настъпилите в резултат на тях вреди в патримониума му, без да ползва
облекчения ред на прилагане на неустоечна уговорка.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията на
жалбоподателите относно голямата част от дейностите, които са останали
неизпълнение, не следва да се обсъждат, тъй като същите биха подлежали на
коментар ако неустоечната клауза е валидна и може да се прилага в
регулацията на отношенията между страните. Същото се отнася и до
претенцията за присъждане на неустойка, но в намален размер.
Въз основа на всички изложени по-горе данни съдът приема, че
обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Разноски се дължат на
ответника по жалбата, в размер посочен в неоспорения списък по чл. 80 ГПК,
а именно 6500 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260909 от 30.06.2023 г., по гр.д. №
7062/20 г., СГС, І-9 с-в.
ОСЪЖДА М. С. М., М. И. Н., В. И. Н. и К. А. Б. да заплатят на Н. Г. Д.
разноски в размер на 6500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12