РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. Перник, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720104314 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. С. К., с
ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***************, чрез адв. Д., срещу „Топлофикация -
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищеца не дължи на ответника сумата от 4215,94 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003г. - 30.04.2009г., сумата 1689,02 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003г. -
07.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 4215,94лв., считано от датата на
подаване на заявлението - 16.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата
243,10 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 09.03.2010г., издаден по ч.гр.д. № 3613 по описа за 2009г. на
Районен съд – Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № 2590/2021г. по описа на
ЧСИ С.Б. поради погасяване на принудителното изпълнение на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3613 по описа за 2009г. на Районен съд - Перник в полза на
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, въз основа на който е образувано изп. д. №
2590/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. район на действие Окръжен съд - Перник. Твърди се, че
ищецът не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като от извършване на
1
последното валидно изпълнително действие по делото е изтекъл предвиденият в закона
давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да му
заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С. е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи,
че давността за вземанията е прекъсната с образуването на изп. д. № 193/2010 г. по описа на
ЧСИ А.В. и е спряла да тече по време на висящността му, като новата давност е започнала
да тече от отмяната на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВКС, а след това
многократно е прекъсвана с извършваните изпълнителни действия по изп. д. № 2216/2018 г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно
значение за давността съгласно приетото в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. №
1747/2020г. по описа на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
Съдът намира, че дори и при прекратяване на изпълнителното производство е налице
правен интерес от исковото производство с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно
Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.№903/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., длъжникът - ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д. № 3613/2009г. на ПРС е издаден
изпълнителен лист от 09.03.2020г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 4215,94 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.10.2003г. - 30.04.2009г., сумата 1689,02 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 30.11.2003г. - 07.10.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4215,94лв., считано от датата на подаване на заявлението - 16.10.2009г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 243,10 лв., представляваща разноски за
2
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп.д.№1193/2010г. на ЧСИ А.В. Видно от писмо на ЧСИ В. от 26.09.2022г. същото
изпълнително дело е унищожено поради изтичане срока за съхранение. Видно от
отбелязванията на гърба на процесния изпълнителен лист същото изпълнително дело е
образувано на 12.05.2010г., като последното валидно изпълнително действие по същото
изпълнително дело е извършено на 06.07.2010г.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 20.09.2018г.
е образувано изп. д. № 2216/2018г. по описа на ЧСИ С.Б. район на действие Окръжен съд -
Перник. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи за пристъпване към
принудително изпълнение. С постановление от 10.02.2021г. ЧСИ С.Б. е прекратил
производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
09.03.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
3
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното
валидно изпълнително действие по изп.д.№1193/2010г. на ЧСИ А.Василева е извършено на
06.07.2010г. Съдът намира, че същото изпълнително дело е перемирано на 06.07.2012г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС,
съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство.
Следователно давността по отношение на процесните вземания е започнала да тече едва
след 06.07.2012г.
Настоящият въззивен състав намира, че към 20.09.2018г., когато е образувано второто
изп. д. № 2216/2018г. по описа на ЧСИ С.Б. са изтекли повече от шест години, т.е. давността
за принудително изпълнение на процесните вземания вече е била изтекла.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер
на 249,52лв. за държавна такса, които следва да му бъдат присъдени.
В настоящето производство ищецът е бил представляван безплатно от адв. Д.. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и предвид направените възражения от
ответника, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. С. Д. сумата от
637,40лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от И. С. К., с ЕГН:**********,
със съдебен адрес: ***************, чрез адв. Д., срещу „Топлофикация - Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4215,94 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003г. - 30.04.2009г., сумата
1689,02лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
30.11.2003г. - 07.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 4215,94лв.,
считано от датата на подаване на заявлението - 16.10.2009г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 243,10 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010г., издаден по
ч.гр.д. № 3613 по описа за 2009г. на Районен съд – Перник, въз основа на който е
образувано изп. д. № 2590/2021г. по описа на ЧСИ С.Б. поради погасяване по давност на
правото на принудителното изпълнение на процесните вземанията.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на И. С. К., с ЕГН:**********, със
4
съдебен адрес: ***************, чрез адв. Д., сумата от 249,52лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, на адв. С. Д., АК- гр.Перник, със служебен
адрес:***************, сумата от 637,40лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5