Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260946
гр. Пловдив, 09.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на
секретаря Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6945/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-007025/20.07.2020
г. на **** към ОД на МВР П., сектор „Пътна полиция“, с
което на З.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят
моли да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за неправилно описание
на извършеното и нарушаване на правата на нарушителя, който не можел да разбере
за какво нарушение е наказан, както и несъставомерност по отношението на
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Въззиваемата
страна сектор
Пътна полиция към ОД на МВР П. взема писмено становище по жалбата, в което
посочва че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 24.06.2020
г. около 01:06 ч. жалбоподателят П. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“
с рег. № *****. Пътната настилка била мокра.
На кръговото
кръстовище на път ІІІ-8606 с път ІІІ -8604 между
гр. К. и с.Б.
навлязъл в него като включил от по-ниска на по-висока предавка, което принудило
автомобила да работи на високи обороти и да превъртят задните гуми, което от своя страна довело до внезапно и
последвателно преминаване от една пътна лента в друга. При този режим на работа
на двигателя и гумите, водачът направил две обиколки в кръговото кръстовище,
като автомобилът извършвал дрифт – влизане напречно на пътното платно с
поднасяне на автомобила и високи обороти на двегателя. Това било възприето от
двама полицейски служители, които идвали от гр. К. към гр. П., а именно свид. С. и свид. Д..
Същите възприели необичайното движение на автомобила и установили, че същият
създава опасност и пречки за придвижването на останалите участници в
движението, поради което и сигнализирали на водача да спре. Извършили проверка
и установили, че водач на автомобила бил неговия собственик П. като
сигнализирали на колегите си от пътна полиция за вземане на отношение. На място
бил изпратен свид. И., който установил, че на З.П. има издаден фиш Х/331934, но
същият не бил платен, поради което съставил акт за установеното чрез
свидетелските показания на двамата служители на 01РУ на ОД на МВР П. нарушение
на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и за установеното от него нарушение по чл. 190 ал. 3
от същия закон, а именно АУАН серия GА № 118522/24.06.2020 г.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12
месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, както и му била наложена
глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, заради нарушението по
чл. 190, ал. 3 от същия закон.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.С. и М.Д. – очевидци на нарушението по чл.
104Б, т.2 от ЗДвП и актосъставителя – Й.И., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Показанията на
свидетелите С. и Д., съдът намира за обективни, логични и без съществени
противоречия, както и в унисон с останалите доказателства, поради което им дава
вяра като достоверен източник на информация. Не се опровергават фактическите
констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които
да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Въпреки че
свид. И. не е възприел лично действията на водача и движението на автомобила и
неговите показания се явяват производни за фактическата обстановка по първото
нарушение, то той е възпроизвел казаното от очевидците в съставения АУАН и си
спомня, че те са му разказали, че нарушителят е превъртал задни гуми. Това
кореспондира с казаното от свидетеля С., който посочва, че е възприел лекия
автомобил Мерцедес да „върти гуми“, което в контрапункт на посоченото в
становището на процесуалния представител на жалбоподателя не е израз, чрез
който се описва нормалното движение на автомобила при търкалянето на гумата по
пътната настилка. Въртенето и превъртането на гумите не предполага движение на
автомобила напред, а ноторно известно е, че се употребява за състоянието, при
което гумите извършват движение около остта си без необходимото триене с
пътната настилка да осигурява придвижването напред на автомобила. Тъй като
високите обороти на двигателя предизвикват това превъртане на гумите, то съдът
приема и това за установено, тъй като както свидетелства свид. Д., е имало
характерен звук от двигателя, по който са се ориентирали двамата очевидци,
както и посочва че движението на гумите и шумът на двигателя е характерен за
извършването на т.нар. „дрифт“. Двамата
свидетели посочват че водачът преднамерено с увеличаване на оборотите на
двигателя и въртенето на гумите с цел да се загуби сцепление „поднася“ (свид. Д.)
и „занася“ (свид. С.) автомобила. Именно поради тези факти съдът намира за
еднопосочно и смислово идентично описанието на фактическата обстановка от
тримата свидетели. Техните показания чертаят един и същ сложен фактически
състав, като се допълват и обясняват взаимно.
Съдът
установи, че има противоречие в свидетелските показания на свид. И. относно
броя на лентите в кръговото с тези на свид. Д.. Съдът дава вяра на показанията
на сивд. Д. доколкото същия посочва, че лентите са малки и тесни, тъй като
кръговото било по-малко. По начина на депозиране на показанията съдът намира,
че същият си спомня ясно размера на кръговото кръстовище доколкото описва ,че
два автомобила трудно биха се движили в двете ленти, но все пак лентите са две. Съдът не дава вяра на посоченото от свид. И.,
че лентата на кръговото кръстовище е една, доколкото неговите показания
противоречат и на съставения от самия него акт, и на показанията на свид. Д..
Още повече че същите следва да се оценяват във връзка с изразената несигурност
в спомените за кръстовището, а именно „доколкото си спомням“, в контрапункт на
сигурността на спомените и детайлите, които си спомня свид. Д..
На следващо
място съдът приема за установено, че нарушителят е направил две пълни обиколки
на кръговото движение по посочения по-горе начин, тъй като това кореспондира с
възприетото от сивд. Д. и заявеното от свид. С. (първоначално „няколко“, а в
последствие уточнява „три или четири“). Съдът не дава вяра, че обиколките са
били повече от две, тъй като това остава изолирано от останалия доказателствен
материал.
Съдът дава
вяра на показанията на свид. И., че същият след справка е установил, че
нарушителят управлява МПС след като е бил наказан и за други нарушения на ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Подробно са описани няколко аспекта на поведението на
водача, които са резултирали в създаването на опасност за участниците в
движението и неизползването на пътя по предназначение. Актът е съставен от компетентно
лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът
е съставен в присъствието на двама свидетели- очевидци и нарушителя, който
изрично е отразил в него, че няма възражения. Връчен му е при съставянето.
Не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е
посочено за какви нарушения е възбудено административнонаказателно
производство.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на
правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са
описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са
извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за преднамерено навлизане в кръгово кърстовище с
високи обороти на двигателя и превъртане на задни задвижващи гуми, което е
довело внезапно и последователно преминаване от една пътна лента в друга и е
израз на неизползването на пътя по предназначение, както и на създаване на
опасност за останалите участници в движението. Обжалваното НП е издадено от
оправомощен и затова компетентен орган, видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, т.2.11.
От правна страна съдът намери следното:
По първото
нарушение: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият
орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно се
установява, че З.В.П. като водач на МПС „Мерцедес Е 250 Д“ с рег. № *****, на 24.06.2020
г. около 01:06 часа на кръговото кръстовище на път ІІІ-8606 с път ІІІ -8604
между гр.
К. и с.Б. навлязъл в него като преднамерено
предизвикал двигателя на автомобила да работи на високи обороти и да превъртят
задните гуми, което от своя страна
довело до внезапно и последвателно преминаване от една пътна лента в друга.
Следователно
жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени за обществено
ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение - за
превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози
себе си и или други хора и товари, е извадил автомобила от сцепление с пътната
настилка, като го е накарал да поднесе и
така е създал опасност и пречки за придвижването на останалите участници в
движението. Този елемент от описаното нарушение безспорно е налице. Сменяйки
последователно и внезапно лентите при превъртането на задните задвижващи гуми,
които в този момент са били без сцепление с пътната настилка и респективно
преднамерено е намален конторлът върху автомобила с цел неговото поднасяне е
именно създаване на опасност и пречки за останалите участници в движението.
Такива най-малко са били двамата полицейски служители, пътувайки в служебния си
автомобил, които пряко са го възприели. Създадената опасност е реална и е могла
да резултира в ПТП с участието на водача, негови спътници или други участници в
движението като например полицейските служители. За да бъде опасността реална дори
не е нужно наличието на множество участници в движението или пък пешеходци, а е
необходимо водачът да демонстрира поведение, което да обективира, че същият не
държи сметка за задълженията си към ползването на пътя по ЗДвП. Такива са и
показанията на разпитания полицейски служител – Д., който посочва, че
автомобилът на П. е излязъл „буквално пред“ тях.
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му ползва пътищата за
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и
нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно задната
част на автомобила му да занесе и да осъществи дрифт няколко пъти в кръговото
кръстовище, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
По отношение
на второто нарушение: съдът намира, че от представените доказателства не може
да се направи извод за неговата съставомерност. Не се доказа от справката за
нарушител и водач, описания в АУАН Фиш – Х331934 от 11.03.2020 г. да е бил връчен на нарушителя, напротив от
изходящи доказателства от въззиваемата страна е доказано, че той не е връчван
дори към датата на изготвяне на справката, която е очевидно по-късно от
установяването на нарушението, тъй като вътре фигурира и атакуваното НП. Според
съда това е достатъчно да покаже, че ако към по-късната дата фишът не е бил
връчен, то няма как той да е връчен към по-ранната. Това не само, че не
съответства на описаните в АУАН и атакуваното НП факти, които се опровергават,
но и е ясна индикация за липса на субективен елемент по това нарушение.
Нарушителят не е съзнавал, че управлява МПС с неплатена глоба по посочения
конкретен фиш. Поради гореизложеното атакуваното НП в тази част следва да се
отмени.
За наказанието:
Правилно
описаното нарушение на чл. 104а , т.2 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба по чл. 174а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, която предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства
на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира,
че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по
отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Касае се поведение, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото единствено
липсата на други лица или МПС в непосредствена близост е предотвратило настъпването
на вредоносен резултат. На следващо място водачът не разкрива белези на такъв с
ниска обществена опасност. Видно от справката за нарушител/водач същият има
право да управлява МПС едва от една година и вече има наложени две наказания за
нарушение на ЗДвП. Същият е направил повече от една обиколка в кръговото
движение по начин, който е създал опасност за участниците в движението. Затова
и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид
и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение
на второто описано нарушение съдът намира, че извън основанието за отмяна
посочено по-горе санкцията е правилно определена, доколкото липсва изрична
санкционна норма за това задължение.
Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо
и затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази
му част и отменено в другата.
По разноските:
Въпросът за
възлагането на разноските в административно наказателния процес е изрично
уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче
изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Съдът намира,че
следва да приложи правилата на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането.
Претенция за
заплащане на разноските е своевременно направена – до приключване на устните
състезания по делото, като по делото е представен и оправдателен документ –
договор за правна помощ за адвокатски хонорар от 1200 лв. и такъв за договор за
правна помощ за явяване за повече от две
заседания с хонорар от 100 лв. Според представения списък с разноски, за
уважената част от жалбата, а именно нарушението по т. 2 от атакуваното
наказателно постановление, е договорено възнаграждение в размер на 300 лв.,
които следва да се присъдят на жалбоподателя. По отношение на разноските за
явяването на повече от две съдебни заседания съдът намира, че следва да раздели
пропорционално изплатения хонорар – съразмерно с уважената част от жалбата, тъй
като НП е отменено за едното от двете описани нарушения, поради което следва да
се присъди ½ от заплатения за явяването в третото съдебно заседание
хонорар, а именно 50 лв. Отлагането на делото не е било по вина на
жалбоподателя, поради което хонорарът е дължим. В тази връзка за жалбоподателя
възниква право на разноски в размер на 350 лв. Така изчислено възнаграждението
за адвокатска защита на практика е в минимален размер по НМРАВ, поради което не
следва да се обсъжда направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
От страна на
въззиваемата страна сектор ПП при ОД на МВР не е направено искане за разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-007025/20.07.2020 г.
на ****** група към ОД на МВР П., сектор „Пътна полиция“, в частта с която на З.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-007025/20.07.2020 г. на ***** група
към ОД на МВР П., сектор „Пътна полиция“, в
частта с която на З.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР –П. да заплати на З.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 350 лева, представляващи разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд П. по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно
с оригинала,
М.Т.