Р
Е Ш Е Н И Е
№ 335/ 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети септември двехиляди и деветнадесета година
в състав в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 483 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.Д.С. и С.Д.С. против
Решение № 107/ 07.05.2019 г. по гр. д. № 713/ 2018 г. на Районен съд Свиленград
в частта, в която предявените против Агенция „Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл.
59 ЗЗД са отхвърлени над сумата от 311. 55 лв. до предявения размер от 792. 69 лв., представляваща
обезщетение за лишаването им без правно основание от ползване за периода 29.10.2015
г. – 02.10.2018 г. на 4093 кв. м. от съсобствения им недвижим имот - поземлен
имот с идентификатор № 36110.20.506 по кадастралната карта на с.***, м.***, с
площ от 8851 кв. м.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се излагат доводи, че обезщетението за лишаването им
ползване на частта от собствения им недвижим имот следва да се определи
съобразно чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Предвид изложеното жалбоподателите искат да се отмени
обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се уважи изцяло
предявения иск.
Недоволна от така постановеното решение, в частта, в
която предявените от Р.Д.С.
и С.Д.С. искове по чл. 59 ЗЗД са уважени за
сумата от 311. 55 лв., е останала Агенция „Пътна инфраструктура", която го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност. Желае да се отмени, вместо което се постанови ново, с
което да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Р.Д.С. и С.Д.С. са предявили против Агенция „Пътна инфраструктура" поотделно иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 792. 69
лв. съгласно допуснатото в съдебно заседание на 08.04.2019 г. изменение на иска,
представляваща обезщетение за лишаването им без
правно основание от ползване за периода 02.10.2013 г. – 02.10.2018 г. на 4093
кв. м. от съсобствения им недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 36110.20.506
по кадастралната карта на с.***, м.***, с площ от 8851 кв. м.
По настоящето дело не е спорно, че ищците са
съсобственици при квоти от 1/ 12 ид. ч. от следния недвижим имот: нива от 16.
502 кв. м., представлаваща имот № 020030 по плана за земеразделяне на землището
на с.***, м.*** , от който имот по силата на Решение № 536 от 15.07.2011 г. на
МС за изграждане на АМ „Марица“ са отчуждени 7476 кв. м. Понастоящем останалата
част имота е с идентификатор № 36110.20.506 с площ от
8851 кв. м.
От заключението на приетата пред районният
съд съдебно – техническа експертиза се установява, че от неотчуждената част от
притежавания от ищците имот 4093 кв. м. е засегната от строителството на
магистрала „Марица“, като от тях 3187 кв. м. може да се възстанови като
обработваема земя, а площ от 906 кв. м. е превърната в полски път покрай оградата на магистралата.
Пред районния съд е приета съдебно –
икономическа експертиза за определяне наемната цена на процесната част от 4093
кв. м., като вещото лице е изчислило същата в три варианта: като земеделска
земя, при който възлиза на 527. 72 лв.; като земеделска земя с лице на
магистрала - 21 953. 08 лв., и като земеделска земя при наличие на
построен обект на автомагистралата съгласно чл. 22 от Тарифата за таксите –
6004. 25 лв. Според вещото лице справедливата наемна цена е средноаритметичната
от трите варианта и за исковия период възлиза на 9 512. 30 лв.
При тези данни по делото съдът намира следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което са допустими.
Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква при
наличието на следните предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на
ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на друга
възможност за обеднилия се да се защити. Когато се претендира обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот, правото на обезщетение за собственика е
обусловено от неоснователното ползване на имота от трето лице. В този случай
обогатяването на неоснователно ползващия имота се изразява в спестените
средства за наем на имота, а обедняването на собственика – в пропуснатата
възможност за получаване на наем от него.
По настоящето дело по категоричен начин се
установи от съдебно – техническата експертиза, че към настоящия момент от притежавания
от ищците в съсобственост имот с идентификатор
№ 36110.20.506 от 8851 кв. м. е налице необработваема
площ от 4093 кв. м, върху която са изсипвани строителни материали и е прокаран
полски път, използван при строителството на магистралата. От изложеното следва,
че като орган, на който е възложено строителството на пътища (чл. 19, ал. 1, т.
1 ЗП), Агенция „Пътна инфраструктура“ е използвала процесната част от имота за
строителството на автомагистрала „Марица“ до 29.10.2015 г., на която дата е
приключило нейното изграждане. Следователно за периода от 02.10.2013 г. до
29.10.2015 г., през който е ползвал имота на ищците без основание, Агенция
„Пътна инфраструктура“ се е обогатила за тяхна сметка със спестените средства
за наем, които са обеднели с неполучените средства за наем. Предвид изложеното
съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 59 ЗЗД за ангажиране
извъндоговорната отговорност на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ за
неоснователното ползване на процесната част от имота на ищците.
Следващият спорен по делото въпрос е за
размера на обезщетението и по – точно за начина на определяне на същото. Както
се отбеляза по – горе, при неоснователно ползване на чужд имот обогатяването на ползващия имота се изразява в
спестените средства за наем на имота, а обедняването на собственика – в
пропуснатата възможност за получаване на наем от него. Поради това при
определяне на обезщетението следва да се държи сметка за вида и спецификите на
вещта, които имат значение за размера на наемната цена. Предвид изложеното за
най – точна следва да се възприеме определената от вещото лице пазарна цена за
имота като земеделски с лице на автомагистрала, която възлиза на 8028. 73 лв. за
периода 02.10.2013 г. – 29.10.2015 г. При определяне на обезщетението районният
съд неправилно е изчислил същото като средноаритметична стойност между наемната
цена за имота като земеделски, такъв с лице на автомагистрала и по чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция
„Пътна инфраструктура“, тъй като този подход е приложим само в случаите,
когато се използват няколко метода за определяне на наемната цена. В случая
вещото лице е използвал един единствен метод за определяне на наемната цена,
различният резултат от който е обусловен от приетата различна характеристика на
имота. Предложеният от вещото лице вариант, при който
размерът на наема, изчислен съгласно чл. 22 от Тарифата за таксите, които се
събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, възлиза на 6004. 25 лв., не следва
да се кредитира, тъй като той е приложим само при наличие на съответна инфраструктура
на обекта, а по делото липсват доказателства ищците да са имали възможност и
готовност за поставяне на такива.
Предвид изложеното съдът намира, че за
времето, през което ищците са били лишени от ползването на процесната част от 4093
кв. м. от собствения им недвижим имот, всеки един от тях има право на
обезщетение в размер на 669. 06 лв. (8028.
73 / 12) съобразно дела му от имота от 1/ 12 ид. ч.
Горното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която предявените от Р.Д.С. и С.Д.С. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са
отхвърлени над сумата от 311. 55 лв. за всеки един от тях, вместо което се постанови ново,
с което ответникът Агенция „Пътна инфраструктура" бъде осъден да им
заплати още по 357. 51 лв. Решението в останалата част, в която исковете са
отхвърлени до пълния предявен размер от 792. 69 лв. за всеки от ищците следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора ищците имат право
на разноски в размер на 1963. 92 лв. съобразно уважения размер на предявените
искове, а ответникът на разноски в размер на 38. 99 лв. или по компенсация
ответникът следва да им заплати разноски в размер на 1924. 93 лв. или по 962.
47 лв. на всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 107/ 07.05.2019 г. по гр. д. № 713/ 2018 г.
на Районен съд Свиленград в частта, в която предявените от Р.Д.С. и С.Д.С. против Агенция „Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл.
59 ЗЗД са отхвърлени над 311. 55 лв. до 669. 06 лв., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура"
да заплати на Р.Д.С. и С.Д.С. още по 357. 51 лв. на всеки един от тях - обезщетение за лишаването им от ползване на 4093 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор № 36110.20.506
по кадастралната карта на с.***, м.***, с площ от 8851 кв. м., за периода 02.10.2013 г. – 29.10.2015 г.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура да заплати на Р.Д.С. и С.Д.С. разноски в размер на 962. 47 лв. на
всеки един от тях.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.