Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Добрич, 10.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 4094 по описа на ДРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от ***, с която против *** с ЕГН *** ***, са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2689/2018г. на ДРС заповед по чл. 410
от ГПК №1563 от 29.06.2018г., а именно: 1) 12023,67 лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски заем от 17.02.2017 г., заедно със
законната лихва върху нея от 28.06.2018 г. до окончателното плащане; 2) 6406,55
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до
20.02.2024г.; 3) 1093,17 лева, представляваща законната лихва за забава върху
главницата по договора за периода от 20.07.2017 г. до 11.06.2018 г.
При условията на евентуалност - в случай че
главните искове бъдат отхвърлени поради липса на обявена предсрочна изискуемост
на кредита преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, са предявени
осъдителни искове за присъждането на посочените суми с изключение на
обезщетението за забава.
Претендираните права произтичат от следните
обстоятелства: Ответницата е страна по сключен с ищцовото дружество на
17.02.2017г. договор за потребителски
кредит ***, по силата на който ищецът, като кредитодател й е
предоставил, в качеството на кредитополучател кредит в размер на 12000 лв.,
както и застраховка в размер на 3780 лв. Кредитополучателят се е задължил да
погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по 269,21 лв., които съставляват
изплащане на главницата по заема, заедно с оскъпяването й с годишния процент на
разходите – 16,16 % и годишния лихвен процент – 13,85 %. Ответницата заплатила
3 месечни вноски и преустановила плащането на 20.06.2017г. Съгласно чл.5 от
договора вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер и ответницата
следвало да изплати остатъка от заема в размер на 18430,22 лв., представляващ
оставащите 81 броя погасителни вноски към 20.07.2017г. Ищецът изпратил покана
за доброволно изпълнение на кредитополучателя на адреса му, деклариран в
договора, в която изрично обявил вземането си за изискуемо. Твърди се, че
ответницата му дължи възнаградителна лихва и лихва за забава. За събиране на
вземането си ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №2689/2018г. по описа на ДРС.
Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е
депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на
положително решение по предявените
искове. Претендират се разноски, вкл. и по заповедното производство.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Не оспорва, че по силата на сключен договор за кредит
ищцовото дружество й е предоставило заем в размер на 12 000 лв. със срок на
погасяване от 84 месеца. Твърди редовно да е заплащала дължимите месечни
вноски. Оспорва да е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
Моли за прекратяване на делото, евент. за отхвърляне на предявените искове.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2689 по описа за 2018г. на
Добричкия районен съд. С разпореждане от 29.06.2018г. е издадена заповед от
същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът
да заплати следните суми: 1) 12023,67 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски заем от 17.02.2017 г., заедно със законната лихва
върху нея от 28.06.2018 г. до окончателното плащане; 2) 6406,55 лева,
представляваща възнаградителна лихва; 3) 1093,17 лева, представляваща законната
лихва за забава върху главницата по договора за периода от 20.07.2017 г. до
11.06.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК е депозирал възражение с твърдения за недължиост на претендираното
вземане. С разпореждане от 24.08.2018г. заповедният съд е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 10.09.2018г. Исковата молба
е подадена по пощата на дата 09.10.2018г., поради което като допустима, подлежи
на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240
от ЗЗД и чл. 86 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК. Предявени са като
установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
При условията на евентуалност - в случай че
главните искове бъдат отхвърлени поради липса на обявена предсрочна изискуемост
на кредита преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, са предявени
осъдителни искове за присъждането на посочените суми с изключение на
обезщетението за забава.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с
твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за ответника за заплащане
на търсените суми, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че
е предоставил дължимата сума. В тежест на ищеца е да установи, че надлежно е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на
длъжника предсрочната изискуемост.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по
силата на договор за потребителски
кредит *** от 17.02.2017г. ищецът е предоставил на ответника кредит за
потребителски цели в размер на 12000,00 лв.
Съгласно представеният Договор за
потребителски паричен кредит, главницата е в размер на сумата от 12 000лв., а
сумата от 3780 лв. представлява заплатени от ищцовото дружество в полза на
трето лице *** застрахователни вноски. Уговореният краен падеж за погасяване на
вземането е 20.02.2024г. В договора главницата е обозначена като „размер на
кредита за потребителски цели“, както и като „общ размер на кредита“. Това е и
сумата, преведена по сметка на ответницата, като от същата е удържана такса
ангажимент в размер на 420 лв. Кредитополучателят се е задължил да погаси заема
на 84 месечни вноски, всяка по 269,21 лв., които съставляват изплащане на
главницата по заема, заедно с оскъпяването й с годишния процент на разходите –
16,16 % и годишния лихвен процент – 13,85 %. Всяка от месечните вноски включва
и сумата от 45 лв., обозначена като „застраховка главница“. Видно
от приложение 1 към заключението по ССчЕ, неоспорено от страните и което се
кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, считано от
20.12.2017г. в месечните погасителни вноски не се включва сумата от 45 лв. –
застраховка, като размерът на всяка вноска е намален на 224,21 лв.
В настоящия казус е от значение дали
ответницата е изпълнявала точно своите
договорни задължения. За да бъде изпълнението точно, необходимо е страната
длъжник да изпълнява на посочените падежни дати, тъй като страните са
постигнали съгласие връщането на паричната сума да става разсрочено. От
изготвената по делото ССчЕ се установява, че ответницата е направила плащания в
общ размер от 808,42 лв., с които са погасени в пълен размер първите 3 месечни
вноски с падежи за плащане 20.03.2017г., 20.04.2017г. и 20.05.2017г. – всяка от
по 269,21 лв. и частично 0,79 лв. по месечна вноска с падеж 20.06.2017г.
Ответницата *** не доказа да е изпълнила задълженията си по останалите вноски.
Поради изложеното, съдът счита, че липсва изпълнение на задължението за
погасяване на главница, считано от четвъртата вноска с падеж за плащане
20.06.2017г., поради което ищецът е имал основание да обяви задължението по
договора за кредит за предсрочно изискуемо. Съгласно чл.5 от общите условия към
договора за кредит при неплащане на две погасителни вноски кредитополучателят
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Към исковата молба е
представена покана относно уведомяване на ответницата за обявяване предсрочната
изискуемост, но не са ангажирани доказателства, че поканата е изпратена по
пощата или чрез куриер, респективно не може да бъде възприето, че към датата на
предявяване на иска, т.е. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /26.06.2018г./ ответницата е уведомена за обявената
предсрочна изискуемост.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответницата Н.
не е надлежно уведомена за обявяването на предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението.
Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не
е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са
определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно
изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието
на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо - датата на
приключване на съдебното дирене /в случая 10.04.2019г./.
По делото е безспорно, че ответницата е заплатила
изцяло само 3 погасителни вноски, последната с падеж 20.05.2017г. Четвъртата
погасителна вноска с падеж 20.06.2017г. е заплатена частично до размера на
сумата от 0,79 лв. Други плащанията по договора за кредит не са постъпили. От
приложения по делото Погасителен план, който не е оспорен от ответника, и който
кореспондира на инкорпорирания в договора погасителен план, подписан от ответницата,
и от приложение №1 към ССчЕ се изчислява размера на падежиралите вноски,
включващи главница по кредита, главница застраховка и възнаградителна лихва.
Първата падежирала вноска е с падеж 20.03.2017г., а последната такава,
съобразно приключване на съдебното дирене, е с падеж 20.03.2019г. Следователно
за периода 20.03.2017г. - 20.03.2019г. размерът на падежиралата и непогасена
главница кредит възлиза на сумата от 2201,02 лв., а размерът на падежиралата
договорна лихва възлиза на сумата от 2731,60 лв. В тези размери не се включват
други плащания, свързани със сключването на договора за заем, вкл. и с
уговорените застрахователни вноски. В случай, че същите се дължими, те се
дължат на друго правно основание, тъй като те не представляват връщане на
заемната сума, ведно с уговорената лихва. Сумите за застраховка не могат да
бъдат претендирани като главница. Претендираната мораторна лихва върху
главницата, за периода 20.07.2017.- 11.06.2018г., възлиза на сумата от 57,18
лв., като същата е служебно изчислена от съда, върху падежиралите и неплатени
вноски за процесния период, като по отношение на всички падежирали вноски за
главница след 20.07.2017г., периодът на забава е от деня, следващ падежа на
съответната вноска до 11.06.2018г.
Предвид на
изложеното исковата претенция се явява основателна за следните суми: 2201,02
лв., представляваща главница по договор за кредит, с настъпил падеж на вноските
за периода 20.03.2017г.- 20.03.2019г.; 2731,60 лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода 20.03.2017г. - 20.03.2019г.; 57,18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 20.07.2017г. -
11.06.2018г. До посочените размери и периоди исковете се явяват основателни,
като за разликата до пълните претендирани размери и периоди, исковете са
неоснователни - поради ненастъпила изискуемост на претенцията за главница и
възнаградителна лихва към датата на заявлението, предвид на което следва да
бъдат отхвърлени /в този смисъл Решение № 3 от 17.04.2019 г. по т. д. № 1831 /
2017 г. на ВКС, II Т.О/.
Като последица от уважаване на иска за главницата следва да
се присъди и законна лихва върху същата, като такава се претендира от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.06.2018г. до
окончателното погасяване на вземането. Считано от посочената дата е основателно
да се присъди законна лихва за забава само върху падежиралите до тази дата
главници, които възлизат на сумата от 1232,97 лв., като по отношение на всички
главници, падежирали след посочената дата до приключване на съдебното дирене,
общо в размер на 968,05 лв., законната лихва следва да се присъди от влизане в
сила на настоящото решение.
Поради частичното уважаване на установителните искове съдът
приема, че не се е сбъднало въведеното от ищцовата страна вътрешнопроцесуално
условие за разглеждането на осъдителните искове, предявени като евентуални –
отхвърляне на установителните искове. Частичното уважаване на установителните
искове е процесуална пречка за произнасяне по осъдителните искове, предявени
като евентуални с исковата молба /в този смисъл Решение № 135 от 26.09.2018 г.
по т. д. № 230 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
Относно
отговорността за разноски:
С оглед
изхода от спора - частична основателност на предявените искове, заявената
претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната
направа, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност с
уважената част от исковата претенция за заповедното производство и за производствoто пред настоящата инстанция, както следва:
112,39 лв. разноски за заповедното производство и 133,14 лв. разноски за първоинстанционното
производство.
Мотивиран от гореизложените
съображения, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца ***, и ответницата *** с ЕГН *** ***, че
ответницата дължи на ищеца част от вземането по заповед № 1563 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.06.2018г. по ч.гр.дело № 2689/2019г.
по описа на ДРС, а именно:
- сумата от 2201,02 лв., представляваща падежиралите вноски за
главница за периода от 20.03.2017г. - 20.03.2019г. по договор за потребителски кредит *** от 17.02.2017г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.06.2018 г. върху главницата от 1232,97 лв. и от
датата на влизане в сила на решението върху главницата от 968,05 лв. до
окончателното изплащане;
-
сумата от 2731,60 лв., представляваща падежирала възнаградителна лихва за
периода 20.03.2017г. - 20.03.2019г.;
-
сумата от 49,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 20.07.2017г. - 11.06.2018г.
ОТХВЪРЛЯ, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договор за потребителски кредит *** от 17.02.2017г. към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.06.2018г., предявения от ищеца ***срещу
ответницата *** с ЕГН *** ***, иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1
от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищeца
следните суми, за които е издадена заповед № 1563 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 29.06.2018г. по ч.гр.дело № 2689/2019г. по описа
на ДРС, а именно:
-
горницата над уважения размер от 2201,02 лв. до пълния заявен размер от
12023,67 лева, представляваща непадежиралите вноски за главница
към 10.04.2019г., заедно със законната лихва върху нея от 28.06.2018 г. до
окончателното плащане;
-
горницата над уважения размер от 2731,60 лв. до пълния заявен размер от 6406,55
лева, представляваща непадежирала възнаградителна лихва към 10.04.2019г.,
за периода 21.03.2019г. - 20.02.2024г.;
-
горницата над уважения размер от 57,18 лв. до пълния заявен размер от 1093,17
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
20.07.2017г. - 11.06.2018г.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ***
***, да заплати на ***, съдебно –
деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №2689/2018 г. на
ДРС в размер на 112,39 лв. и съдебно – деловодни разноски по настоящото
гр. дело №4094/2018 г. на ДРС в размер
на 133,14 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :