Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. Велико Търново, 8.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести
състав, в
съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А. и прокурора ……………………………..,
изслуша докладваното от председателя адм. дело №452 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателката Л.Т.Б. ***, чрез ***Б. от ВТАК, е
обжалвала потвърдената с решение №116/29.06.2020 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново част на ревизионен акт №Р-04000419004137-091-001 от
13.03.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново като
незаконосъобразна.
В жалбата се поддържа, че основите за
облагане с данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2016, 2017 и 2018 години са
незаконосъобразно определени. Конкретно се сочи, че не правилно е приложен реда
по чл.122 от ДОПК за определянето на преките данъци по ЗДДФЛ, тъй като не са
били налице предпоставките за това. Сочи се, че при изготвянето на паричните
баланси за имущественото състояние на жалбоподателката
са допуснати много неточности и неверни констатации, съобразяването на които би
довело до различен резултат. Моли за отмяна на акта, като поддържа позицията си
и в открито заседание. Претендира разноски.
Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП”
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк.Г.
заема становище за неоснователност на жалбата. Подробни аргументи за
неоснователността на жалба са развити в представените по делото писмени бележки
на процесуалния му представител. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно представен списък.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, в частта
му, потвърдена по административен ред от ответника в оспорената пред съда част,
което я прави допустима за разглеждане по същество.
По същество жалбата е частично основателна по изложените по-долу съображения.
Спорът касае както установени факти,
така и правната им оценка, дадена в потвърдената от ответника част на оспорения
ревизионен акт, която част е предмет на делото понастоящем.
Ревизионното производство е било
възложено със ЗВР №Р-04000419004137-020-001/2.07.2019 г., връчена по електронен
път, като тази заповед е изменена със ЗИЗВР №Р-04000419004137-020-002/10.10.2019 година и №Р-04000419004137-020-003/08.11.2019 година.
Обхватът на възложената ревизия е установяване на действителните данъчни задължения
на лицето по ЗДДФЛ за доходите му от дейност като ЕТ за периода 2015-2018
година, установяване на действително дължим ДДС за периода от 1.01.2015 година
до 30.04.2019 година и на данък върху данъчна основа по чл.17 от същия закон за
периодите 2014-2018 г.
В резултат на развилото се
производство е издаден РД № Р-04000419004137 - 092 - 001 от 2.01.2020 година, като в продължения от
приходната администрация срок е подадено възражение, което не е уважено при
издаването на спорния акт. Както се установява от самия РА, с него не са
установени различни задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ /за доходите на
лицето от дейността му като търговец/. Не е установен и допълнителен данък за данъчната 2015 година
върху т.н. от администрацията годишна данъчна основа, като в тези му части РА е
стабилизиран като необжалван.
Въз основа на въпросният ревизионен
доклад е издаден и процесния ревизионен акт, в който – както се отбеляза -
всички възражения на лицето са отхвърлени. Видно от мотивите, които са
релевантни към възражението, прието е, че претендираната
към началото на 2014 година сума от 85 000 лева не може да се съобрази.
Посочено е, че липсват доказателства за получен от съпруга на жалбоподателката доход от търговска дейност, като двете
декларации на синовете на Б. не могат да се кредитират. Освен горното, посочено
е, че неоснователно се претендира за доходи през 2014 година във връзка с
разплащателната сметка на лицето в ПИБ, както неоснователно се претендира и за
премахването от паричния поток за 2015 година на суми, които не били парични
заеми, а представлявали вноски в търговско предприятие. Не е прието и
възражението досежно 2017 година, което е било в
смисъл, че не е съобразен целия доход от 10619 лева от продажба на имот, а само
една трета от тази сума. В това отношение е посочено, че твърдението на
синовете за предоставяне на техните парични средства от въпросната продажба за
закупуване на стоки от РЛ като търговец следва
да са осчетоводени в предприятието като предоставени от собственика
суми, като такива доказателства липсват. Най – сетне, отхвърлени са и
оплакванията на РЛ, касаещи две сума за екскурзии до Кападокия
в Гърция /съответно от 629 и 796 лв./, за които се твърди,
че касаят друго лице.
По
валидността на ревизионният акт с оглед
на компетентността на възложилият я орган и на издателите му: Съдът
счита, че ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това
правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е
възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като следва да се
приеме, че актът е валиден. Видно от ЗВР, както и от ЗИЗВР е, че производството
е възложено от М.И.Д. като началник на
сектор в дирекцията, като тя е била оправомощена за
това действие със заповед №6 от 3.01.2017 година на директора на ТД на НАП –
Велико Търново. Съответно, при завършването на производството е издаден РД,
подписан от ръководителя на ревизията и другият определен със ЗВР и ЗИЗВР
приходен орган, като РА е подписан от възложилия производството орган и
ръководителя на ревизията, каквото е изискването на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Съдът констатира и, че ревизионният
акт съдържа изискуемата се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма и може да се
приеме като формално законосъобразен.
По съществото на спора:
С процесният
ревизионен акт, в потвърдената му от ответника част, са определени следните
допълнителни задължения:
а) данък по ЗДДФЛ за 2016 година върху
обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 4227, 02 лева и
лихва върху тази сума от 1230,63 лв.;
б) данък по ЗДДФЛ за 2017 година върху
обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 1254,49 лева и
лихва върху тази сума от 238, 02 лв.;
в) данък по ЗДДФЛ за 2018 година върху
обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 2045,37 лева и
лихва върху тази сума от 180, 69 лв.;
Както се констатира от РД и РА, при
т.н. определяне на данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ревизорите са приели, че
са налице основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за всички ревизирани
данъчни периоди, като към процесните задължения относимо е основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
В доклада са изброени факторите по т.1,
2, 3, 4, 6, 8, 9,13,14 и 16 от разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, касаещи
формирането на данъчната основа, като всъщност при формирането и, за
определянето на дохода на лицето е ползвана презумпцията по чл.123, ал.1, т. 2
от ДОПК.
В РА тези фактори така или иначе
изобщо не са споменати, като е видно от съответните таблици, че основата по
чл.17 от ЗДДФЛ всъщност представлявала годишна данъчна основа на лицето за
доходите му от стопанска дейност като ЕТ, върху която се следва данък със
ставка от 15% и годишна данъчна основа по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ, която се облага
с пряк данък със ставка от 10%.
На практика ГДО за доходите по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ
представлява прилагане на презумпцията по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, която
разписва данъчна основа, която не се формира по начина, посочен в някой от
материалните данъчни закони, вкл. и в ЗДДФЛ.
Съставен е имуществен баланс на лицето
за процесните години, както и за 2014 и 2015 години, чрез който е проследено
движението на имущественото му състояние. Констатациите в това отношение са, че
реализираните парични постъпления и погасяването на паричните вземания на лицето,
както и наличните му парични активи не са достатъчни, за да покрият паричните
му задължения към трети лица /включващи разходи за издръжка, разходи за
комунални разходи, разходи за покриване на задължения
по заеми, лизингови договори, разходи за предоставени на трети лица заеми, за
данъци и осигуровки и прочие/.
Превишаването на паричната равностойност на
пасивите на лицето над доказаните му доходи и постъпления са приети от една
страна като наличие на основание по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и, от друга
страна, като доход по чл.123, ал.1 от ДОПК, подлежащ на данъчно третиране и
облагане.
Констатирано, че тези несъответствия
са както следва: за 2016 г – отрицателна величина от 42 270, 23 лева, за
2017 г. –
отрицателна величина от 12544,90 лева и за 2017 година от 20 453, 69 лева. Както
се посочи, тези доходи са квалифицирани по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а на практика
представляват презюмиран доход по чл.123, ал.1, т.2
от ДОПК, като той е трансформиран в т.н.
обща данъчна основа и за
него е определен данъкпри прилагане
на 10 процентова ставка.
Следва да се отбележи, че
с решението си ответникът по делото е отменил ревизионният акт в частта му, която
касае установените допълнителни задължения за пряк данък за 2014 година, като е върнал преписката за възлагане на нова ревизия, като е дал
указания. Съответно, възложена е нова ревизия, приключила с ревизионен акт №
Р-04000420004271-09130.11.2020 година,
обжалван по административен ред и потвърден от настоящият ответник с негово
решение №13 от 18.02.2021 година.
Този ревизионен акт е обжалван от
настоящата жалбоподателка пред Административен съд –
Велико Търново, като е образувано АД №140/2021 година по описа на съда.
Настоящото дело бе спряно с оглед функционалната зависимост на данъчните
резултати за 2016-2018 години от спора за имущественото състояние и салдата за
пренасяне на разполагаемите средства на лицето за данъчната 2014 година, който
е предмет на въпросното дело.
С решение №346 от 23.11.2021 година,
постановено по това дело, съдът е отменил частично въпросния акт за данък в
размер от 295, 58 лева и лихви от 167, 64 лева. Видно от мотивите на решението,
съдът не е приел, че в началото на 2014 година жалбоподателката
е имала разполагаеми в брой претендираните от нея
56 000 лв., като е посочено, че няма как съпругът и да е имал такава сума.
Що се касае до анализът на съпоставителната таблица, отразяваща движението на
имуществените права на лицето за периода 2014 година, то съдът е намерил, че
всички източници на доходи, разходи и разполагаеми средства са установени
правилно, като се изключи сумата от 230 лева медицински разход, намали се
сумата от 1399 лева разход за климатик на 156, 69 лева и се игнорира сумата от 6483,
53 лева. Това решение е оставено в сила с решение №11086/5.12.2022 година по АД
№1038/2022 година на ВАС. Посоченото намаление на данъчния резултат за 2014
година обаче не влияе на констатациите на ревизия, които касаят началното салдо
за периода и липсата на разполагаеми средства в брой към началото и края на
2015 година.
1.
По отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г.
Както се
отбеляза, при прието за налично основание
по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК ревизорите са посочили, че са определили данъчната
основа за облагане с данъци според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК.
На практика,
изготвена е таблица, съпоставяща на годишна основа стойността на имуществото на
лицето и декларираните и доказани като получени доходи с направените и доказани
според администрацията разходи и останалите след извършването им парични
средства в брой.
Прието е, че
липсват налични средства в брой към началото на периода, констатирани и доходи от трудови
правоотношения от 8666, 49 лв., по банкови сметки в началото на периода от
4818,02 лв., доходи от продажба на имущество в размер от 7931, 11 лева, доходи
от дарения, наследство и други от 268,80 лв., При това положение е прието, че
т.н. /условно казано, тъй като администрацията се изразява изключително
непрецизно в правен аспект/ активна страна на имуществения баланс показва общо
активи от общо получени средства от 16 866,40 лв. и налични вземания в
банки от 4818, 02 лв. В т.н. пасивна част на баланса /което е непрецизно, тъй
като остатъчните парични средства в банка и по сметка са активи на лицето с
оглед характера си на негови вземания/ са отразени разходи за издръжка, за предодставени заеми на трети
лица, за екскурзии, за данъци и осигуровки, за здравни и медицински разходи, и
други разходи, общо в размер от 56261, 72 лева, както и отразено остатъчното
вземане на лицето към банката по неговата сметка от 7692, 93 лв.
Възраженията
на РЛ са досежно началното салдо на средствата,
разполагаеми в брой още в началото на периода, като сочи, че е разполагала с
85 000 лв.
Както съдът
констатира, в хода на другото ревизионно производство по установяване на
действителния данък за 2014 година е прието, че към началото на 2014 година
салдото на разполагаемите в брой жалбоподателката е
имала 1000 лева разполагаеми средства. В мотивите на съдебното решение,
цитирано по-горе е прието, че доводите за налична разполагаема сума от
56 000 лв. в това производство, са неоснователни, като са изложени
съответните мотиви, които имат висока доказателствена
стойност. Изслушаният пред настоящият съд свидетел /синът на жалбоподателката/ дава показания, които са в смисъл, че баща му е предал в чанта сумата
от 56 000 лв. и е казал, че има да взема 29 000 лева. Тези показания
са дадени от лице, което е заинтересовано, като от друга страна не са
подкрепени от никакви други доказателства. както правилно сочи администрацията,
липсват данни такива сума да са отметени като финансиране на търговеца.
При това
положение претенцията за вписване на начално салдо на разполагаеми към началото
на периода средства от 85 000 лева, твърдяно в другото ревизионно
производство като начално салдо в размер от 56 000 лв. следва да се
отхвърли.
Освен
горното, жалбоподателката прави възражение, което е в
смисъл, че в паричният поток, съставен от ревизията за 2015 година следва да се
игнорират като разходи сумите от 200 лв., 1420 лева, 8 584, 40 лв. и 9169, 70 лв., влияещи на началното салдо на
разполагаемите в брой средства за периода, като и трите суми представляват констатирани
внесени по сметката на ЕТ в Инвестбанк средства от
лицето. Същото не може да се
сподели. В хода на ревизията е
установено, че именно РЛ е внасяло тези средства по сметката на едноличния
търговец, при което е обоснован извода, че те са били разполагаеми за него. Твърдението,
че това са оборотни средства на търговеца, извадени от касата, не са подкрепени
с годни доказателства, като например касов ордер, който да показва предаването
на сумата на РЛ за сметка на предприятието и. Не става ясно и какво има предвид
РЛ като сочи, че две от сумите са от безкасова операция по продажба на валута. И
двете суми, са отразени в баланса за тази година именно по този начин /вж. стр.
33 от РД/.
Неоснователно
се претендира и, че в имуществения баланс следва да се игнорират разходи от 423,
410 и 200 лева, представляващи плащания за рехабилитация. Констатирано е, че
тези плащания са направени, като плащането чрез постерминал
е всъщност плащане в брой на разполагаеми средства. Операцията представлява на
практика като ефект изтегляне на средствата и предоставянето им от платеца по
сделката на съответния търговец. Неоснователна е и претенцията за това, че
сумата от 423 лв. за рехабилитация следва да се игнонира,
понеже плащането е за сметка на НОИ. Всъщност сумата е платена от РЛ, като
възстановяването и става по реда на ЗИХУ /отм./ и ППЗИХУ.
Основателно
е обаче оплакването, че е дублиран разход в размер от 410 лева за рехабилитация и отдих по фактура №
*********/30.07.2018 година. Ревизията един път е отчела разхода по самата
фактура, и втори път плащането по нея, което е необосновано. Следва разхода в
брой на РЛ да се намали с посочените 410 лв.
Останалите
компоненти на имуществения баланс не се спорят, а и се потвърждават от
събраните в хода на ревизията доказателства, като жалбоподателката
не оспорва размера на констатираните приходи в брой и на сумите, които са
налични по банковите и сметки в началото и края на отчетния период.
С оглед
изложеното съдът не следва да кредитира основното заключение на ВЛ по
икономическата експертиза досежно констатираното
салдо за пренасяне за 2016 година на разполагаемите в брой средства. Съответно,
следва сумата на направените в брой разходи да се намали с 400 лева до 55 861,
72 лв. При това положение превишението на
разходваните средства над наличните средства и получените доходи следва да е в
размер от 41 870, 23 лв. / 4818,02
+16 866, 40 – 55 861, 72 – 7692, 93/, като тази сума е и презюмиран доход по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. Тъй като
този доход не е третиран с други разходи, то същият представлява и данъчна
основа за облагане. Върху него се следва данък от 10% в размер от 4187, 02 лв.,
а не както е определен от администрацията в размер от 4227, 02 лв. Върху тази
сума се дължи лихва в размер от 1218, 89 лв.
В тази и
част жалбата е частично основателна, като следва данъчният резултат, установен
от приходната администрация, да се измени.
2.
По отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017
година:
И за тази
година е констатирано като налично основание по чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК. И в
този случай ревизорите са посочили, че са определили данъчната основа за
облагане с данъци според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК. От изготвената
таблица, съпоставяща на годишна основа стойността на имуществото на лицето и
декларираните и доказани като получени доходи с направените и доказани според
администрацията разходи и останалите след извършването им парични средства в
брой се установява, че е прието несъответствие между доходи и разполагаеми в
началото на периоди средства и разходи и разполагаеми към края на периода
средства в размер от 12 544, 90 лв.
Прието е, че
липсват налични средства в брой към началото на периода, констатирани и доходи от трудови
правоотношения от 10 260, 85 лв., по банкови сметки в началото на периода
от 7692, 93 лв., доходи от продажба на имущество в размер от 3539, 67 лева,
доходи от продажба на придобито безвъзмездно имущество от 7178, 31 лв.,
получени суми от трети лица от 14 800 лв. При това положение е прието, че
т.н. активна страна на имуществения баланс показва общо активи от общо получени
средства от 35 778, 83 лв. и налични вземания в банки от 7692, 93 лв. В
т.н. пасивна част на баланса са отразени разходи за издръжка, за и други
разходи, общо в размер от 56261, 72 лева, както и отразено остатъчното вземане
на лицето към банката по неговата сметка от 7692, 93 лв.
Възраженията
на РЛ са, че неправилно не е включена
като приход цялата сум от 10 619 лева , получена от продажбата на
земеделска земя по НА №15, том III,
рег.№2608, дело 364/2017 година,
тъй като синовете и К.Б. и Т.Б. са и предоставили техните парични части, получени при продажбата.
Освен това се прави възражение и в смисъл, че сумата от
393 лева за профилактика и рехабилитационно
възстановяване неправилно е включена като разход, доколкото става въпрос за
договор на доставчика на услугата с НОИ. Последното възражение е досежно разход от 490 лева, който според жалбоподателката е дублиран – един път е съобразен като
разход за екскурзия и втори път като разход за профилактика и рехабилитация.
Съдът
намира, че възражението за невключване на сумата от още 7079, 34 лева във
връзка с предоставени от синовете на РЛ средства, получени от продажба на
наследствени земеделски земи, е неоснователно. Както се установява от събраните
по делото доказателства, платецът на дохода е посочил в справката по чл.73 от ЗДДФЛ РЛ като получила доход от 3539,66 лв. ЗА такава сума изплатени пари е дал
обяснения и управителя на дружеството – купувач. Доказателствената
стойност на депозираните пред ревизията две декларации е много ниска и следва
да бъде подкрепена с други относими доказателства с висока
стойност. Същото касае и дадените свидетелски показания от сина на РЛ в открито
заседание. Твърдението, че сумите са използвани за финансиране на дейността на
едноличният търговец също са недоказани, доколкото такива суми не са отчитани
като финансиране, а твърдението за финансиране от 8300 лв. не кореспондира с
посочената сума, както и с доказателства за предаването и на собственика на
предприятието на търговеца. Правилно при това посочените средства не са
намерили отражение като доход в изготвения съпоставителен имуществен поток.
Неоснователно
е и оплакването за отчитането на неизвършен от РЛ разход от 393 лева за рехабилитационни и прочие услуги по фактура с оглед
обстоятелството, че плащането е за сметка на НОИ, като съдът посочи по-горе
аргументите си. Представената с молбата за експертиза разпечатка от някакъв
счетоводен регистър не води до други изводи, доколкото от една страна тази
извадка не е подписана, като от друга страна не става ясно кое предприятие го е
представило.
Неоснователно е и оплакването за дублиране на разход
от 490 лева, извършен през периода. Видно е от доказателствата, че първото
плащане касае екскурзия до Констанца, а второто плащане е във връзка с ползвани
услуги за профилактика и реабилитация, доставени от „Про“
ЕАД по фактура №********** от 29.07.2017 година.
Предвид
изложеното не следва да се кредитират изводите на ВЛ по основната и
допълнителна икономически експертизи, тъй като ВЛ е съобразило фактори и суми,
за които съдът приема, че не са меродавни.
Както съдът
посочи по-горе, въпросното несъответствие в имуществения баланс представлява
доход по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. Тъй като той не е третиран за данъчни цели
по друг начин, следва да се приеме, че установеното несъответствие представлява
данъчна основа, върху която се дължи данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 1254,
49 лв. в едно с дължимите лихви.
В тази и
част жалбата е неоснователна.
3.По
отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 година:
И за тази година е констатирано като налично основание по
чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК. И в този случай ревизорите са посочили, че са
определили данъчната основа за облагане с данъци според факторите на чл.122,
ал.2 от ДОПК. От изготвената таблица, съпоставяща на годишна основа стойността
на имуществото на лицето и декларираните и доказани като получени доходи с
направените и доказани според администрацията разходи и останалите след
извършването им парични средства в брой се установява, че е прието
несъответствие между доходи и разполагаеми в началото на периоди средства и
разходи и разполагаеми към края на периода средства в размер от 20 453, 69
лв.
Прието е от администрацията след анализ на събраните
доказателства, че в началото на периода лицето не е имало налични суми, по банкови сметки към началото на годината жалбоподателката е имала 1506, 98 лева, като към края на
периода тази сума е нараснала на 2853, 03 лв., получени са трудови
възнаграждения от общо 12 793, 13 лв., доходи от друга стопанска дейност от 380, 86 лв., необлагаеми доходи от 5571,
14 лв., получени суми от трети лица от 469, 72 лв., получени заети суми от
50 380 лв. Що се касае до разходите, констатирани са разходи за издръжка в
размер от 3600 лева, разходи за ремонт и придобиване на превозни средства от
293, 37 лв., разходи за погасяване на суми към трети лица от 53 080, 93
лв., предоставени суми на трети лица в общ размер от 28 680 лв., разходи
за екскурзии в размер от 973, 40 лв., разходи за данъци и осигуровки от 485, 60
лв., други разходи от 1589, 19 лв.
Общият
размер на получените приходи и средства е установен на общо 65 594, 85
лв., като в актива на баланса са съобразени и наличните суми по банкова сметка ***,
а общият размер на констатираните разходи е установен на 88702, 49 лв., към
които в пасива на баланса са прибавени сумите по сметки в края на периода.
По отношение на тази процесна
година жалбоподателката оспорва липсата на отразена
като приход сума за заплата от 684, 56 лв. през м.11 на 2018 година, разход от
239, 37 лева за придобиване на лек автомобил за предприятието на ЕТ, а не за ФЛ
в това му качество, сумата от 347, 40 лева отразена неправилно като разход,
услугата по която не е ползвана с оглед на кредитно известие, издадено от
оператора, който я предоставя и сумите от 626 лв. и 796 лв. отчетени като
разход, които били платени от трето лице.
С изключение на първото и второто оплакване, останалите
оплаквания са неоснователни.
Действително,
в паричният поток на жалбоподателката за получени от
нея трудови възнаграждения не е отразено наличието на сума от 684, 56 лева,
получена по сметката и в ПИБ на 27.11.2018 година, което вероятно е технически
пропуск при ревизията, като тази сума следва да намери отражение в баланса като
приход.
Що се касае
до автомобила, видно е от представените доказателства, че същият е придобит от
името и за сметка на предприятието на едноличния търговец. Затова неправилно
сумата от 293, 37 лв. е отнесена като разход на физическото лице в това му
качество.
По отношение на неползваната услуга на стойност от 347,
40 лева, то следва да се отбележи, че действително е налице кредитно известие,
но това не означава, че преди издаването му не е направен разход на такава
стойност, което се потвърждава и от отразения във фактурата на оператора начин
на плащане /с карта/, както и от извлечението от „Инвестбанк“.
Доказателства за връщане на въпросната сума в брой на лицето липсват, като
впрочем това се потвърждава и от банковото извлечение, представено пред
ревизията – лист 108, гръб от папка 2.
Оплакването на РЛ за включването в имуществената таблица
на разход от 796 и разход от 626 лв.е неоснователно. Няма никакви
доказателства освен декларацията на Н.Г.Р., че това лице е поело половината от
разходите за екскурзиите до Анталия.
Останалите компоненти на имуществения баланс не се
спорят, а и се потвърждават от събраните в хода на ревизията доказателства,
като жалбоподателката не оспорва размера на останалите
констатираните приходи в брой и на сумите, които са налични по банковите и
сметки в началото и края на отчетния период.
С оглед изложеното съдът не следва да кредитира основното
и допълнителното заключения на ВЛ по икономическата експертиза, предвид
съобразяването на фактори и суми, които не са меродавни.
Съответно,
следва сумата на направените разходи да се намали с общо със сумата от 293, 37
лева до 88 409, 12 лева, като сумата на приходите на лицето се увеличи с 684,
56 до 70 279, 41 лв. При това
положение превишението на разходваните средства над
наличните средства и получените доходи следва да е в размер от 19 475, 76
лв. / 1506, 98 + 70279, 41 – 88 409, 12 – 2853, 03/, като тази сума е и презюмиран доход по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. Тъй като
този доход не е третиран с други разходи, то същият представлява и данъчна
основа за облагане с прекия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Върху него се следва
данък от 10% в размер от лв., а не както
е определен от администрацията в размер от 1947, 57 лв. Върху тази сума се
дължи съответно лихва в размер от 172, 05 лв.
Жалбата е частично
основателна в тази и част, като следва ревизионният акт, потвърден от
ответника, да се измени.
Предвид
този изход на спора на страните се следват разноски, съответно юрисконсултско възнаграждение съобразно спечеления по
делото интерес и действително сторените, респ. дължими по закон разноски. За жалбоподателката разноските представляват внесена държавна
такса в размер от 50 лв., разноски за експертизи в общ размер от 470 лв., както
и ефективно направени разноски за ***в размер от 2000 лв. или общо 2520 лв.
За ответника
съобразно изискването на чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК в настоящото
производство е дължимо по закон юрисконсултско
възнаграждение в размер от 1217, 60 лв., отговарящо на посоченото от тази
страна в списъка с разноските.
Водим от горните съображения, Административният
съд – В. Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
ревизионен акт №Р-04000419004137-091-001 от 13.03.2020 година на органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда
част с решение №141/11.08.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново в частите му, с които: а) е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в
размер от 4227, 02 лв. и лихва върху тази сума от 1230, 63 лв. и б) е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2018 година в размер от 2045,37 лв. и лихва върху тази сума от 180,
69 лв., като определя данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 година за довнасяне
в размер от 4187, 02 лв. и лихви в размер от 1218, 89 лв., и данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 година за довнасяне в размер от 1947, 57 лв. ведно с
лихви върху тази сума от 172, 05 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Т.Б. ***, ЕГН ********** против ревизионен акт №Р-04000419004137-091-001
от 13.03.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново,
потвърден в обжалваната му пред съда част с решение №141/11.08.2020 г. на
директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико
Търново в частта му, с която е установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017
година за довнасяне в размер от 1254, 49 лв. в едно с лихва върху тази сума от
238, 02 лв.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите да заплати на Л.Т.Б. ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер от 43, 44 лв.
ОСЪЖДА Л.Т.Б. ***, ЕГН **********, да
заплати на Националната агенция по приходите разноски в размер от 1196, 61 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :