№ 13747
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110161200 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
276566/12.12.2022 г./ на А. Д. Я. и Г. Б. М. срещу {**********], с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи солидарно на ищците следните суми: 2 000 лв. –
предоставен депозит по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021
г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното
плащане; 36.67 лв. – мораторна лихва за периода от 27.03.2022 г. до 31.05.2022 г.; 970 лв. –
предплатена такса за м. 03.2022 г. по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за
учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до
окончателното плащане; 17.78 лв. – мораторна лихва за периода от 27.03.2022 г. до
31.05.2022 г. Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.
Ищците твърдят, че договорът е сключен в полза на сина им Г. Г.ев М., като по него
ответникът в качеството на изпълнител се е задължил срещу заплащане на годишна такса в
размер на 8 730 лв., платима на 9 равни месечни вноски – всяка в размер на 970 лв., да
обучава ученика през учебното време на учебната 2021 г./2022 г., т.е. договорът е сключен
за срок от 15.09.2021 г. до 31.05.2022 г. Излагат, че на 25.05.2021 г. за обезпечаване на
плащанията по договора ищците са заплатили депозит в размер на 2 000 лв. Сочат, че детето
е посещавало училището в периода от 15.09.2021 г. до 13.10.2021 г., след което започнало да
боледува често и през по-голямата част от времето отсъствало от училище. Твърдят, че в
края на месец февруари 2022 г. детето е диагностицирано с положителен тест за КОВИД,
което е наложило болнично лечение в реанимация, провеждане на допълнителни
изследвания след изтичане на 1 месец от боледуването и назначаване на продължаващо
лечение, като на 18.03.2022 г. е прегледано от специалист, който е дал препоръка да не
посещава детско заведение, а в Медицински протокол на ЛКК № 143/04.04.2022 г. е дадено
заключение детето да не посещава детско заведение за срок от 2 месеца, считано от
01.04.2022 г., и е насочено към санаториално курортно и балнеолечение. Посочват, че са
уведомявали ответника за здравословните проблеми на детето и са представяли медицински
документи, като са искали той да изпълни задължението си за осигуряване на обучение чрез
1
платформа за дистанционно обучение, но това не се е случило, а той се е съгласил само да
бъде извършено прихващане на вече платени такси за месеците ноември и декември 2021 г.
с дължимите такси за месеците януари и февруари 2022 г. Излагат, че съгласно т. V.1., б. „в“
от договора той може да бъде прекратен по причини, свързани със здравословното
състояние на ученика, като според т. V.2. в такъв случай предплатените вноски от
годишната такса, отнА.щи се до месеците след датата на прекратяване, се възстановяват на
родителите в срок от 30 дни, а депозитът се възстановява в пълен или частичен размер – след
приспадане на неплатените задължения на родителите към училището. Твърдят, че на
27.02.2022 г. са уведомили ответника, че детето е в болница в интензивен сектор и са
направили изявление за прекратяване на договора по причини, свързани със здравословното
му състояние, но е последвал отговор, че усложненията от прекаран Ковид не са причина за
прекратяване на договора на това основание. Считат, че уговореното в т. V.1., б. „в“
основание за прекратяване на договора касае обективна причина, каквато в случая е била
налице. Сочат, че са поканили ответника да възстанови платения депозит и предплатената
месечна такса за месец март 2022 г., като на 18.04.2022 г. той се е съгласил да ги възстанови,
което сочи, че се е съгласил с прекратяването на договора, но въпреки това плащане не е
последвало. В условията на евентуалност – ако съдът приеме, че договорът е прекратен
едностранно от родителите на основание т. V.1., б. „д“, а не по силата на т. V.1., б. „в“,
релевират възражение за нищожност на клаузата на т. V.3., изр. последно от договора,
съгласно която, ако той бъде прекратен едностранно от родителите, пълният размер на
депозита се удържа като неустойка за покриване на направените от изпълнителя разходи с
цел обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година. Считат, че тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗЗП, като твърдят, че не е
индивидуално уговорена. Навеждат доводи, че тя е нищожна и поради накърняване на
добрите нрави. Излагат, че тя не отчита причините за прекратяването, сред които би могло
да е и неизпълнението на договора от изпълнителя, обусловило развалянето му от
родителите, както е в случая. Твърдят, че нееднократно са приканвали ответника да изпълни
задължението си за осигуряване на платформа за дистанционно обучение, но въпреки това и
въпреки че родителите ежемесечно са заплащали дължимите такси, той не е предложил
никаква форма на дистанционно обучение. Сочат, че като изправна страна, упражнила
правото си да развали договора поради неточното му изпълнение от изпълнителя, не следва
да бъдат задължавани да плащат неустойка. Считат, че неустойката излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като изтъкват, че тя не отчита
размера на разходите в началото и в края на срока на договора, а в случая дори надвишава
размера на дължимите вноски от годишната такса до края на срока. Претендират процесните
вземания при условията на активна солидарност при твърдения, че са сключили заедно
договора в качеството си на родители на Г. Г.ев М. и са поели съвместно правата и са
изпълнявали съвместно задълженията по него. Ако съдът не приеме наличието на основание
за активна солидарност, претендират процесните вземания по равно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
{**********], с който оспорва предявените искове. Признава сключването с ищците на
Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г., по който се е задължил да
обучава сина им Г. М. в периода от 15.09.2021 г. до 31.05.2022 г. Признава заплащането от
ищците на посочените в исковата молба суми. Признава, че договорът е прекратен преди
изтичане на срока му, но оспорва основанието и датата на прекратяването му. Счита, че
договорът е прекратен на основание т. V.1., б. „д“ – едностранно от родителите с
предизвестие, а не поради здравословни причини на ученика. Излага, че честите
заболявания с краткотраен характер не са здравословни причини по смисъла на чл. 22, ал. 1,
т. 5, предл. последно от Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и
училищното образование и т. V.1., б. „в“ от договора. Сочи, че към 27.02.2022 г. – датата на
изявлението на родителите за прекратяване на договора по здравословни причини,
2
представените от тях медицински документи не установяват наличие на заболяване на
детето, което да прави невъзможно присъственото му обучение за продължителен и
непрекъснат период от време или да има забрана да посещава училището, поради което им е
съобщил, че уведомлението ще се счита за отправяне на предизвестие. Излага, че едва на
18.03.2022 г. е дадена препоръка детето временно да не посещава детско заведение, без
обаче да е посочено за колко време, а с Медицински протокол на ЛКК № 143/04.04.2022 г. е
дадено задължително предписание детето да не посещава детско заведение за срок от 2
месеца, считано от 01.04.2022 г., поради което счита, че от този момент, а не от 27.02.2022
г., ищците биха имали право да прекратят договора поради здравословни причини. Поради
това счита, че договорът е прекратен на 27.03.2022 г. – с изтичане на предизвестието.
Изтъква, че изявлението му от 18.04.2022 г. не съдържа съгласие за основанието за
предсрочно прекратяване, нито извънсъдебно признание за дължимост на претендираните от
ищците суми, а само съгласие, че договорът е прекратен предсрочно. Оспорва възраженията
за нищожност на неустойката по т. V.3. от договора. Сочи, че клаузата за неустойка не
противоречи на добрите нрави, защото неустойката се дължи само при едностранно
предсрочно прекратяване на договора от родителите с предизвестие при безвиновно
поведение на ответника, а не се дължи при неизпълнение на задълженията на училището,
когато по силата на ЗЗД родителите имат право да развалят договора и да претендират
евентуални вреди от неизпълнението. Оспорва ищците да са упражнили правото си да
развалят договора поради неизпълнение на задължението на училището да осигури
дистанционно обучение на детето им, като твърди, че такова задължение училището има,
само когато присъственото обучение не е възможно за всички ученици или група ученици, а
в останалите случаи има право на преценка дали да осигури дистанционно обучение за
конкретно дете. Оспорва възражението, че неустойката е уговорена извън присъщите й
функции, като акцентира, че договорът за обучение е срочен и дори при предсрочното му
прекратяване училището е направило разходи, свързани с обучението на ученика, посочени
в т. ІV.5., размерът на голяма част от които зависи от броя на записаните ученици за
съответната година и се планира преди началото на учебната година. Твърди, че клаузата на
т. V.3. от договора е индивидуално уговорена между страните – макар проектът на договора
да е изготвен от училището, той е бил изпратен на ищците, които са имали възможност да
предлагат промени, но не са направили такива предложения, при положение че в училището
има практика да се правят изменения в текста на договора по инициатива на родителите.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 28712/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК, допълнена с Разпореждане № 123770/15.12.2022 г.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са предвидени искове за връщане на получено без
основание, на неосъществено или отпаднало основание, което предполага, че между
страните е имало разменена имуществена престация. В случая, изхождайки от твърденията в
исковата молба, съдът намира, че ищците се позовават на последния от трите фактически
състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно претендират връщане на парични суми, предоставени
3
от тях на ответника и получени от него на отпаднало основание – прекратен/развален
Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М..
По тези искове в тежест на ищците е да докажат следните обстоятелства: че сумите
от 2 000 лв. и от 970 лв. са излезли от техния патримониум; че те са постъпили в
имуществения комплекс на ответника; че основанието за това имуществено разместване е
отпаднало, което предполага да установят, че договорът за обучение е прекратен на
27.02.2022 г. поради здравословни причини, касаещи ученика, евентуално – че основанието
за имущественото разместване е отпаднало поради надлежно упражнено от ищците право на
разваляне на договора; наличието на основание за претендиране на вземанията при
условията на активна солидарност.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже наличието на основание за задържане на процесните суми, което досежно сумата от
2 000 лв. предполага да установи наличието на валидна неустоечна клауза на т. V.3. от
договора /включително че клаузата е индивидуално уговорена/ и настъпване на
предпоставките за претендиране на неустойката, а касателно сумата от 970 лв. следва да
докаже съществуването към м. 03.2022 г. на облигационно правоотношение с ищците по
силата на Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев
М..
С Определение № 8811/07.03.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: сключването между ищците в качеството на възложители
и ответника в качеството на изпълнител на Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната
2021 г./2022 г. за сина им Г. Г.ев М. със срок от 15.09.2021 г. до 31.05.2022 г.; заплащане от
ищците по договора на депозит в размер на 2 000 лв. и такса за м. 03.2022 г. в размер на 970
лв. и получаване на сумите от ответника; отправяне от ищците до ответника на 27.02.2022 г.
на изявление за прекратяване на договора; неосигуряване от ответника на обучение за
ученика при условията на дистанционна форма.
Спорно е между страните на какво основание и в кой момент е прекратено
правоотношението между тях, възникнало по силата на договора. Ищците твърдят, че
договорът е прекратен от тях едностранно на уговореното в т. V.1., б. „в“ от него обективно
основание – поради здравословни причини, касаещи ученика, а при условията на
евентуалност – че е надлежно развален от тях поради неизпълнение на задължението на
ответника да осъществява обучението в условията на дистанционна форма, а ответникът
сочи, че договорът е прекратен едностранно от родителите с предизвестие на основание т.
V.1., б. „д“ от него.
Основанията за прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок са
уговорени в т. V, като в т. V.1., б. „в“ са предвидени като такова основание „причини,
свързани със здравословното състояние на ученика“. Спорно е между страните кои
медицински причини са визирани в посочената договорна клауза. Това и липсата на
конкретизация спрямо формулировката на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от Наредба №
9/19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование,
в изпълнение на която посочената клауза е включена в съдържанието на договора, налага да
бъде извършено тълкуване на договора. Извършвайки такова съобразно критериите на чл. 20
ЗЗД – тълкувайки уговорките във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността,
включително отчитайки обстоятелството, че се касае за договор за обучение на дете, а от
разпоредбите на чл. 14 КРБ, чл. 3, т. 1 и чл. 24 от Конвенцията за правата на детето на ООН
следва, че децата са под закрилата на държавата и обществото и висшите интереси на
децата, сред които е и най-високият достижим стандарт на здравословно състояние, са
първостепенно съображение във всички действия, отнА.щи се до децата, съдът намира, че
действителната обща воля на страните, вложена в клаузата на т. V.1., б. „в“ от договора, е,
4
че основание за едностранно прекратяване на договора от родителите без предизвестие е
такова здравословно състояние на ученика, което от медицинска гледна точка е
несъвместимо с участието на детето в предвидения в т. І.2. и т. І.3. от договора присъствен
образователен процес с целодневна форма на ангажираност на ученика, като тази
несъвместимост следва да е некраткотрайна, щом обстоятелствата, свързани със
здравословното състояние на ученика, са предвидени не като основание за изменение
съдържанието на договорното правоотношение /например за намаляване на дължимата такса
и др./, а за неговото прекратяване. От значение е обективното наличие на медицински
причини, които правят невъзможно и/или непрепоръчително продължаването на обучението
на детето при ответника, а не моментът, в който родителите успеят да се снабдят с
документи, установяващи категорично наличието на такива причини, който момент в
повечето случаи е последващ настъпването им и е извън техния контрол. Този извод
корелира с предвиденото в т. ІІ.2. от договора задължение на родителите да водят ученика
здрав в училището, а след боледуване да представят медицинска бележка, че е излекуван,
както и да не изпращат ученика в училището, когато същият е в здравословно състояние,
несъвместимо с присъственото обучение.
Неоснователен е доводът на ищците, че на 18.04.2022 г. ответникът е признал
прекратяването на договора по медицински причини. В действителност още на 28.02.2022 г.
той е оспорил наличието на такива /л. 68 и л. 69/, а в имейл кореспонденцията на 18.04.2022
г. и 19.04.2022 г. /л. 74 и л. 76/ се съдържат само негови неконкретизирани изявления, че ще
върне „остатъка“ и „дължимите суми“. Последното при наличие на оспорване на
основанието за прекратяване на договора веднага след получаването на изявлението на
ищците от 27.02.2022 г. не може да обоснове извод за направено извънсъдебно признание,
че той е прекратен на 27.02.2022 г. по медицински причини и че се дължат именно
процесните суми.
Въпреки горното съдът намира, че по делото са събрани категорични доказателства за
наличието на причини по смисъла на т. V.1., б. „в“ от договора, свързани със здравословното
състояние на ученика.
Установява се от писмените доказателства, че на 27.02.2022 г. Г. Г.ев М. е
хоспитализиран в КОВИД-сектор на {**********] с диагноза КОВИД-19 идентифициран
вирус и болничното лечение е продължило до 03.03.2022 г., като предвид фебрилно
провокирания пристъп и фамилната анамнеза за фебрилни гърчове е препоръчана ЕЕГ след
месец в здраво състояние. На 18.03.2022 г. проф. д-р С.В. – началник Клиника по детска
пневмология и фтизиатрия в {**********], е дала становище детето да не посещава детско
заведение до осъществяване на консултация с невролог, ЕЕГ и евентуално антиконвулсивна
терапия. С Медицински протокол на ЛКК № 143/04.04.2022 г. е поставена диагноза остър
тонзилит, състояние след хоспитализация с КОВИД-19, както и е дадено заключение детето
да не посещава детско заведение за срок от 2 месеца, считано от 01.04.2022 г., и е насочено
за санаториално курортно и балнеолечение.
Горепосочените документи са интерпретирани от медицинска гледна точка от вещото
лице д-р Г.. Заключението на извършената от него съдебно-медицинска експертиза е
неоспорено от страните и съдът го кредитира като обективно, компетентно и обосновано.
От него се изяснява следното: Сравнително честите възпалително-инфекциозни заболявания
при детето Г. Г.ев М. /пневмония на 25.10.2021 г., остър бронхит на 06.12.2021 г. и остра
вирусна инфекция на 16.01.2022 г./ говорят за имунокомпрометирано състояние. Предвид
установеното на 26.02.2022 г. негово фебрилно състояние /с температура до 38.5 градуса по
Целзий/, неповлияваща се от прилагани мерки и антипиретици /нестероидни
противовъзпалителни/, гърчовото състояние на 27.02.2022 г. /треперене на тялото, загуба на
съзнание, посиняване около устата/ и положителния резултат от проведен тест за КОВИД,
към 26.02.2022 г. – 27.02.2022 г. състоянието на детето е било общо болестно увредено и е
5
налагало болнично лечение, т.е. била е налице невъзможност да присъства на обучение в
училище. Водещата диагноза по време на болничния престой е била КОВИД вирусна
инфекция, но поради фамилната обремененост и съмнението за възможна генетична
епилепсия с фебрилни гърчове е назначено генетично изследване в ген SCN1A и след месец
ЕЕГ в здраво състояние. Състоянието на детето е било проследено на 10.03.2022 г., като е
констатирано, че детето е в добро общо състояние, без температура, но с продължаваща
влажна кашлица и секрет от носа, поради което е назначена промяна в медикаментозното
лечение, като при тези симптоми не може да се приеме, че състоянието му е било стабилно,
поради което и предвид възможната генетична епилепсия с фебрилни гърчове е било
необходимо да се следва препоръката на проф. В. – водещ специалист в България, за
временно преустановяване посещенията на детето в детско заведение, която е било
правилна и обоснована, защото фебрилните конвулсии са гърчове, свързани с висока
температура, и представляват са остри и опасни за здравето състояния, като обикновено
спират след 5 – 6-годишна възраст, но при генетична епилепсия с фебрилни гърчове децата
могат да получат фебрилни гърчове много след тази възраст и дори в зряла възраст и могат
да развият и други видове гърчове, които не са свързани с висока температура. Затова, за да
не бъде застрашено здравето на детето Г. Г.ев М., присъственото му обучение в училище е
следвало да бъде отложено до стабилизиране на състоянието му и излизане на резултатите
от назначените изследвания. На 04.04.2022 г. детето отново е било в увредено общо
състояние, с продължителна кашлица и главоболие, поддържало температура до 38.5
градуса по Целзий, било с изострено везикуларно дишане със сухи свиркащи хрипове, със
силно зачервено гърло и секретиращ нос, като му е поставена диагноза остър тонзилит,
състояние след хоспитализация с КОВИД-19, поради което правилно е дадена препоръка то
да не посещава детско заведение за срок от 2 месеца, считано от 01.04.2022 г., поради риск
за обостряне и рязко влошаване на здравето му, като е насочено за санаториално курортно и
балнеолечение.
Следователно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, намиращо
опора в представените от ищците медицински документи и интерпретиращо ги от
медицинска гледна точка, се изяснява категорично, че от 26.02.2022 г. до 03.03.2022 г.
детето Г. Г.ев М. е било в невъзможност да присъства на обучение в училище, защото е
било хоспитализирано, след 03.03.2022 г. до 01.04.2022 г. присъственото му обучение е било
медицински непрепоръчително поради възникналата заради съмненията за настъпила изява
на генетична епилепсия с фебрилни гърчове необходимост от специализирани прегледи и
изследвания, изискващи да се намира в здраво състояние, но въпреки това стабилно здраво
състояние в този период не е постигнато, а в периода от 2 месеца, считано от 01.04.2022 г., е
дадена отново медицинска препоръка да не посещава детско заведение поради риск за
обостряне и рязко влошаване на състоянието му.
При така установените факти съдът намира, че по делото е доказано наличието по
отношение на детето Г. Г.ев М. в периода от 27.02.2022 г. до края на учебната година на
медицински причини, несъвместими с участието му в присъствен образователен процес и
имащи комплексен и некраткотраен характер, доколкото са свързани не само с конкретното
боледуване от КОВИД-19, а също така – със съмненията за генетична епилепсия с фебрилни
гърчове и с необходимостта от стабилизиране на здравословното състояние на детето с цел
намаляване на риска от обостряне и рязко влошаване на състоянието му и с цел провеждане
на специализирани прегледи и изследвания. Следователно възражението на ответника, че се
касае за чести заболявания с краткотраен характер е неоснователно. За родителите е
възникнало на 27.02.2022 г. задължението по т. ІІ.2. от договора да не изпращат детето на
училище, както и правото да се позоват едностранно на прекратителното основание по т.
V.1., б. „в“ от договора. В случая е безспорно, че ищците са отправили до ответника на
27.02.2022 г. изявление за прекратяване на договора поради причини, свързани със
здравословното състояние на детето Г. Г.ев М., което е получено от училището.
6
Следователно договорното правоотношение между страните е прекратено на 27.02.2022 г.
Предвид горното е безпредметно обсъждането на доводите на страните, касаещи
разваляне на договора от родителите, включително неосигуряването от ответника на
обучение на детето Г. Г.ев М. в дистанционна форма.
Съгласно т. V.2. от договора в случаите по т. 2, б. „а“ – „г“, т.е. и в случаите на
прекратяване на договора по медицински причини, предплатените вноски от годишната
такса, отнА.щи се за месеците след датата на прекратяване на договора, се възстановяват на
родителите в срок от 30 дни, като платените вноски за започнал месец и отминали месеци не
подлежат на възстановяване, а депозитът се възстановява в пълен или частичен размер след
приспадане на неплатени задължения на родителите към училището. Щом договорът е
прекратен на 27.02.2022 г., ответникът дължи връщане на предплатената такса за м. 03.2022
г., а доколкото той не твърди и не доказва наличието на неплатени задължения на ищците
към него, дължи връщане и на депозита в пълен размер.
Следователно не се доказа наличието на основание за ответника да задържи
процесните суми, защото договорът е прекратен преди началото на м. 03.2022 г. и не се
установиха предпоставките на т. V.3, изр. последно от договора за задържане на депозита от
ответника като неустойка. При това положение съдът не дължи разглеждане на евентуално
релевираното от ищците възражение за нищожност на неустоечната клауза, както и на
относимите към него доказателства.
Ищците претендират процесните суми при условията на активна солидарност.
Активната солидарност /солидарност между кредитори/ е правен институт, при който
длъжникът дължи една престация към двама или повече кредитори, като всеки един от тях
може да иска и получи цялата престация, а изпълнението на когото и да било от тях погА.ва
задълженията и към останалите. Този правен институт няма изрична законова уредба в
действащия ЗЗД, поради което не може да възникне по силата на закона, а следва да
произтича от договор или от друга сделка.
За да обосноват наличието на активна солидарност в случая, ищците се позовават на
качеството си на родители на детето Г. Г.ев М., в чиято полза е сключен договорът за
обучение, и твърдят, че като такива съвместно са поели правата и задълженията по
договора. Съдът намира, че в договора, с чието прекратяване е отпаднало основанието за
ответника да задържи процесните главници, липсва изрична уговорка за кредиторова
солидарност на родителите при възникване на задължения за училището да им върне
предоставения депозит и предплатена такса. Същевременно не са налице и уговорки,
недвусмислено сочещи волята на страните за освобождаване на училището от тези негови
задължения, ако престира целите парични суми на когото и да е от кредиторите. Неизводима
е активната солидарност нито от качеството на ищците на родители на лицето, в чиято полза
е сключен договорът, нито от естеството на престацията на училището по договора, нито от
начина, по който е изпълнявано от ищците основното им задължение по прекратения
договор /да заплащат таксата за обучение/, а още по-малко – от предоставените от тях данни
за контакт. Допълнителен аргумент относно липсата в случая на уговорка за кредиторова
солидарност съдът извлича от съдебната практика, която дори при договори за кредит, по
които две лица са се задължили да заплащат солидарно на кредитора задълженията по
договора, приема, че липсва активна солидарност между тези лица за вземания, възникнали
на извъндоговорно основание /например поради нищожност на договорни клаузи/. При това
положение съдът счита, че на още по-силно основание при липса на изрична или
недвусмислена уговорка за активна солидарност не може да се обоснове такава в настоящия
случай, в който ищците дори нямат качеството на солидарни длъжници за задълженията по
прекратения договор за обучение.
По изложените съображения ответникът дължи да възстанови на ищците на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД депозита и предплатената такса за м. 03.2022 г. разделно –
7
по равно. Ето защо следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на всеки от
ищците сумите от по 1 000 лв. и от по 485 лв., представляващи по 1/2 от предоставения
депозит и предплатената такса за м. 03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до
окончателното плащане, а претенцията за солидарно получаване от ищците на сумите в общ
размер на 2 000 лв. и на 970 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищците на следните
обстоятелства: наличието на главни задължения, изпадането на ответника в забава и размера
на обезщетенията за забава.
В случая е установено наличието на главни задължения на ответника да възстанови
на всеки от ищците по прекратения договор сумата от по 1 000 лв., представляваща 1/2 от
предоставения депозит, и сумата от по 485 лв., представляваща 1/2 от предплатената такса за
м. 03.2022 г.
Падежът на задължението е настъпил на 29.03.2022 г. /30 дни от прекратяването на
договора/, поради което е доказано изпадането на ответника в забава. Периодът на забавата
е от 30.03.2022 г. до 30.05.2022 г. /денят, предхождащ подаването на заявлението по чл. 410
ГПК/.
Общият размер на дължимите от училището мораторни лихви върху главниците за
периода от 30.03.2022 г. до 30.05.2022 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез
използване на интернет калкулатор за законната лихва, възлиза на сумата от 34.44 лв. по
отношение на главницата за връщане на депозита и на сумата от 16.71 лв. по отношение на
главницата за връщане на предплатената такса за м. 03.2022 г.
Искането за солидарно получаване на целите мораторни лихви от двамата ищци
подлежи на отхвърляне поради изложените по-горе съображения.
На всеки от ищците се дължи по 1/2 от горните суми, а за разликата до пълните
разделно предявени размери и за останалата част от процесния период исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищците, защото от
математическа гледна точка отхвърлената част от исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД е пренебрежимо малка /под 1 % от цената на исковете/.
На ищците се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и
заповедното производство, както следва: за исковото производство – разноски в общ размер
на 615.07 лв. /47.07 лв. – държавна такса, 218 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и
350 лв. – депозит за вещо лице/; за заповедното производство – сумата от 84.40 лв. –
държавна такса. Не им се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, защото в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че
той подлежи на плащане напълно и в брой при подписване на договора, но липсва
отбелязване за извършено плащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че {**********], ЕИК {**********], със седалище и адрес на управление: {**********]
дължи на А. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: {**********], и на Г. Б. М., ЕГН **********, с
адрес: {**********], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми
на всеки от тях, а именно: сумата от по 1 000 лв. – 1/2 от предоставен депозит по прекратен
8
Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно
със законната лихва за периода от 31.05.2022 г. до окончателно плащане; сумата от по 17.22
лв. – мораторна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от 30.03.2022 г. до 30.05.2022 г.;
сумата от по 485 лв. – 1/2 от предплатена такса за м. 03.2022 г. по прекратен Договор от
27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно със законната
лихва от 31.05.2022 г. до окончателно плащане; сумата от по 8.36 лв. – мораторна лихва
върху сумата от 485 лв. за периода от 30.03.2022 г. до 30.05.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28712/2022 г. по описа на СРС,
85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично исковете на всеки ищец с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за по 1/2 от мораторните лихви, както следва: за мораторна лихва върху сумата от
по 1 000 лв. – за разликата над 17.22 лв. до пълния предявен размер от по 18.33 лв. и за
период на забава от 27.03.2022 г. до 29.03.2022 г. и за 31.05.2022 г.; за мораторна лихва
върху сумата от по 485 лв. – за разликата над 8.36 лв. до пълния предявен размер от по 8.89
лв. и за период на забава от 27.03.2022 г. до 29.03.2022 г. и за 31.05.2022 г., както и
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищците да бъде признато за установено, че ответникът им
дължи при условията на активна солидарност следните суми: 2 000 лв. – предоставен
депозит по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за
детето Г. Г.ев М., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане;
36.67 лв. – мораторна лихва за периода от 27.03.2022 г. до 31.05.2022 г.; 970 лв. –
предплатена такса за м. 03.2022 г. по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за
учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до
окончателното плащане; 17.78 лв. – мораторна лихва за периода от 27.03.2022 г. до
31.05.2022 г.
ОСЪЖДА {**********], ЕИК {**********], със седалище и адрес на управление:
{**********] да заплати на А. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: {**********], и на Г. Б. М.,
ЕГН **********, с адрес: {**********], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 615.07 лв.
– разноски за исковото производство, и сумата от 84.40 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9