О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/………… 10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Томова,
частно
търговско дело № 1585 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.1, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №44859/20.06.2019г.,
подадена от „ЕММА” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
гр. Бургас, представлявано от управителя Атанас Киров, срещу определянето на
разноските в заповед за изпълнение №4433/07.06.2019г., издадена по ч.гр.д.
№8670/2019г. на Варненски районен съд, 21 състав.
Жалбоподателят
сочи, че разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК е приложена неправилно, тъй като в
заявлението изрично е претендиран като сторен разход
и платения във връзка със заповедното производство адвокатски хонорар, но съдът
не е включил съответната сума в определените в заповедта разноски. Твърди се,
че към заявлението е било приложено доказателство – договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ
изрично както изпълнената правна услуга – „подготовка на
документи вкл.заявление за заповедно производство с/у „Ди бор Вижън” ЕООД”, така и договореното и заплатено за това адвокатско възнаграждение.
Фактът, че самото заявление е подписано от законния представител на дружеството
– заявител, нито лишава сторения разход за тази права услуга от основание, нито
го прави недължим за компенсиране от насрещната страна. Моли искането за
присъждане на разноски да бъде уважено изцяло в размера, посочен в заявлението.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството въззивният съд съобрази следното:
Първоинстанционният съд се е произнесъл със
заповед за изпълнение №№4433/07.06.2019г., в която е определил и разноски в
размер на 350,62 лв., представляващи платената държавна такса по разгледаното
заявление.
Компетентният районен съд е бил сезиран с надлежен
формуляр по чл.410 ГПК, изготвен от
заявителя по образец съгласно НАРЕДБА № 6
от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление
за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. В заявлението изрично е допълнено и искане за присъждане на
съдебно-деловодните разноски като са посочени размерите на платените държавна
такса - 350,62 лв., и адвокатско възнаграждение – 652 лв. Приложено е и
доказателство за възлагането на адвоката на конкретна правна услуга,
уговореното за това възнаграждение, с удостоверяване в самия договор на
неговото заплащане в брой. Определянето на размер на разноските без присъждане
на заплатеното адвокатско възнаграждение обосновава интереса на заявителя от
обжалване на издадената заповед за изпълнение само в частта й за разноските.
Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на
18.06.2019г. Жалбата е подадена в рамките на указания на заявителя едноседмичен
срок, производството е процесуално допустимо.
Обжалвания акт е валиден и допустим (съответства на
сезиране със заявление по чл.410 ГПК, придружено с искане за присъждане на
разноски).
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред двете инстанции
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането на кредитора – заявител „ЕММА” ЕООД, гр.
Бургас за издаване на заповед за изпълнение е било уважено, но заповедният съд
е отказал да включи в заповедта за изпълнение и претендирания разход за платено
адвокатско възнаграждение.
Изрично в заявлението си за издаване на заповед за
изпълнение заявителят е поискал присъждане на всички направени в производството разноски, в т.ч. и платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 652 лева, поради което е налице сезиране
на заповедния съд с надлежно искане за произнасяне в тази част. Към заявлението е
приложен договор, сключен с адвокат, с предмет „подготовка на документи вкл.заявление за заповедно
производство с/у „Ди бор Вижън” ЕООД”, и уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 652 лева, за което в самия
договор е удостоверено, че е платено в брой. Тези
писмени доказателства са достатъчни за направата на обоснован извод, че
заявителят – кредитор е сторил разходи във връзка с подготовката на заповедното
производство. Доводите на заповедния съд, че след като заявлението е подадено
от законния представител на дружеството – заявител, а не чрез адвокат –
пълномощник, то разход за адвокатско възнаграждение не се следва, не могат да
бъдат споделени. Съгласно Закона за
адвокатурата (чл.24), освен представителство на довереника – упълномощител (в т.ч. процесуално в съответното съдебно
производство), адвокатската професия включва даване на устни и писмени
консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа, свързани
с възложената от клиента работа. Липсва както правна, така и житейска логика
да се приеме, че адвокатско възнаграждение се дължи само и единствено при
осъществяване на процесуално представителство. За всяка от услугите, които
адвокатът предоставя, му се дължи възнаграждение. Плащането на такова от
клиента – страна в съответно съдебно производство съставлява за него разход по
повод и във връзка с това производство, който подлежи на възстановяване от
насрещната страна по правилата на чл.78 от ГПК.
По тези съображения издадената заповед за изпълнение
следва да се отмени в обжалваната част и да бъдат определени разноски в
производството в пълния претендиран от заявителя
размер от 975,62 лева.
По изложените съображения и на основание чл.413,
ал.2, във вр. с чл.278, ал.2 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ заповед за изпълнение №4433/07.06.2019г., издадена
по ч.гр.д. №8670/2019г. на Варненски районен съд, 21 състав, в обжалваната й част, с която са
определени разноските в полза на
заявителя, и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за
производството по издаване на заповед за изпълнение №4433/07.06.2019г.,
издадена по ч.гр.д. №8670/2019г. на Варненски районен съд, 21 състав, в полза
на заявителя „ЕММА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, дължими от длъжник „Ди Бор Вижън ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, в общ размер 975,62 лева (включващи платените държавна такса - 350,62
лв., и адвокатско възнаграждение – 652 лв.).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на първоинстанционния съд
за изпълнение на постановения въззивен акт, чрез
допълване на издадената заповед за изпълнение и евентуално издаване на
изпълнителен лист по реда на чл.416 ГПК с така определените разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.