№ 1548
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100510073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6263 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 49401, по описа на
СРС за 2021 г., 33 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че на
основание чл.59 от ЗЗД „Е. С.“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: 397,04 лв., представляваща цена на доставена от ищцовото дружество топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, магазин № 1, аб.№ 338016 и сумата от 25,44 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г.,
с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 21.07.2021 г. до погасяване на задължението,
като са отхвърлени исковете за мораторна лихва в размер на 73,93 лв. за периода
31.12.2018 г. – 14.07.2021 г., както и сумата от 5,24 лв. – лихва за забава върху
стойността на дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 14.07.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 42644/2021 г. на СРС, състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от „Е. С.“ ЕООД против решението в частта, в която исковите претенции са
уважени. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Въззвникът сочи, че между двете дружества няма договор, въпреки че
тръбите преминават през собствен на ответното дружество имот, като в имота няма
отоплителни уреди и топла вода. Въпреки че сградата била топлофицирана и имотът
собствен на ответника, ищецът не доказал как се е обеднил същият за сметка на
1
ответника.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената
въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Отговор от трето лице-помагач не е постъпил.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД.
Безспорно е по делото, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че процесният имот е собственост на ответника, че същият представлява
обект – магазин, както и че сградата, в която се намира е топлофицирана. Безспорно е и
че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение през процесния
период, породено от договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Спорно по делото е дали е доставена енергия, която не е била заплатена от него,
като така е спестил разходи за сметка на обедняването на ищеца.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. В
случая е установено от заключението на СТЕ, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, в която се намира процесният магазин, се измерва
чрез общия топломер и общото количество топлинна енергия са разпределя между
всички абонати, като разпределението е извършвано съгласно действащите
нормативни разпоредби от третото лице-помагач, съобразно договор, сключен с
етажните собственици на топлоснабдената сграда. От отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители.
Според заключението, в процесния период в имота на ответника не е ползвана
топлинна енергия за отопление на имот, нито за БГВ и такава не е била начислявана от
ищеца.
Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея
се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост, следва да участват в разпределението на
2
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от
тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. 3адължението за
заплащане на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия в собствените на етажните собственици имоти.
Съгласно заключението на СТЕ топлината, отдадена от сградната инсталация е
изчислявана по формула – т.6.1.1 от приложение към Наредба № 16-334 на база
инсталирана мощност на инсталацията и денградусите за периода, като същата е
разпределяна на база пълен отопляем обем на имота. Ето защо съдът намира, че
ответникът се е обогатил със стойността на така доставената топлинна енергия и
дялово разпределение, възлизаща на размер, изчислен от вещото лице по допуснатата и
приета съдебно-счетоводна експертиза, спестявайки разходите, които е следвало да
направи за заплащане на цената на енергията, отдадена от сградната инсталация и
стойността на дяловото разпределение, респективно ищецът се е обеднил,
неполучавайки стойността на услугата, като обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факт.
С оглед изложеното, решението, с оглед неговата правилност, следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6263 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№
49401, по описа на СРС за 2021 г., 33 състав, в частта, в която е признато за установено
по реда на чл.422 от ГПК, че на основание чл.59 от ЗЗД „Е. С.“ ЕООД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 397,04 лв., представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, магазин № 1, аб.№ 338016 и
сумата от 25,44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., с които суми ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тях, считано от
21.07.2021 г. до погасяване на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 42644/2021 г. на СРС, състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението в частта, в която са отхвърлени исковете за мораторна лихва в
размер на 73,93 лв. за периода 31.12.2018 г. – 14.07.2021 г., както и за сумата от 5,24
лв. – лихва за забава върху стойността на дялово разпределение за периода 31.07.2018
г. – 14.07.2021 г., не е обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3