№ 287
гр. Карнобат, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско
дело № 20222130100378 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж.
Ганчо Тенев - Изпълнителен директор чрез процесуален представител Главен
юрисконсулт Д.Б.З., срещу ответника В. А. Т., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: гр. Карнобат, обл. Бургаска, ул. Д.С.. Твърди се, че ответникът
бил собственик на имот, находящ се в гр. Карнобат, ул. Д.С. и ползвал
услугите на ищеца от датата на придобиването му. Ищецът изпълнявал
задълженията си по доставяне и отвеждане на вода до обекта, собственост на
ответника, който бил със заведена партида в базата данни на ищеца като аб.
№ ***. Ответникът не изпълнявал задължението да плаща доставените от
ищеца ВиК услуги. За доставяните ВиК услуги ищецът издавал в
законоустановения срок данъчни фактури, след всяко отчитане. Ответникът
не плащал в 30 дневен срок от датата на издаване на фактурите дължимите
суми за предоставените от ищеца услуги, поради което ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължението по ч.гр.дело №
1095/2021г., издадена по реда на чл.410 от ГПК. В законния срок ответникът
подал възражение по реда на чл.414 от ГПК за недължимост на вземането и на
ищеца, били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
С исковата си молба ищецът иска от съда на основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК във вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД да признае за установено, че
ответникът му дължи сумите от 291,66 лева –главница дължима по издадени
1
фактури за периода от 26.11.2018г. до 26.07.2021г. с отчетен период по
фактури от 19.09.2018г. до 19.07.2021г. и 43,51 лева –лихва/обезщетение за
забавено плащане/, дължима за периода от 26.12.2018г. до 13.09.2021 г. ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело №
1092/2021г. по описа на КРС -17.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията и с препис от
разпореждане № 527/21.4.2022 г. са изпратени на ответника, който е намерен
на адреса му, но е отказал да ги получи/лист 63 от делото/.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата
молба и не е взел становище по иска. Преди с.з. на 01.11.2022г. ответникът е
представил ксерокопие на касови бележки за плащане на суми към ВиК
Бургас. Същият редовно призован /призовката за с.з. е връчена на
11.10.2022г.- лист 92 от делото/ не се явява в съдебното заседание, на
14.11.2022г.
Преди първото с.з. с молба вх. № 2936/07.07.2022г., на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна направи искане съдът да постанови
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. В случая отказвайки да получи препис
от исковата молба и призовката за съдебното заседание, ответникът сам се е
поставил в положение да не разбере последиците от неподаването на отговор
на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание. Искът се явява и
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените в подкрепа на тях писмени доказателства.
Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да постанови
решение, като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на
ответника, без да се излагат мотиви по съществото на спора. Единствено за
прецизност и яснота следва да се посочи, че представените касови бонове за
извършени плащания от ответника към ищеца в исковото и в заповедното
производство не касаят задълженията на ответника към ищеца предмет на
настоящия спор.
В съответствие с гореизложеното исковите претенции по чл.422 вр.
чл.415 от ГПК във вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за главница в размер на 291,66
лева и лихва в размер на 43,51 лева следва да бъде уважен изцяло.
2
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, основателен се явява и искът за
присъждане на законната лихва върху сумата от 291,66 лв., считано от
17.09.2021 година -датата на депозиране на заявлението от ищеца за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Относно претенцията за разноски:
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422
ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за
изпълнение - в този смисъл т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Предвид уважаването на исковите
претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноските направени
от ищеца в заповедното производство в размер на 75.00 лв./седемдесет и пет
лева/.
Относно разноските в исковото производство:
Ищцовото дружество претендира като разноски за исковото
производство – довнесена държавна такса в размер на 75,00лева и 80,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, които следва да се уважат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238 от ГПК, вр. чл. 239
от ГПК, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. А. Т., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Карнобат, обл. Бургаска, ул.
Д.С., че ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов" № 3 сумите в размер 291,66 лв. – главница за потребени
ВиК услуги–доставена, отведена и пречистена вода, по издадени фактури за
периода от 26.112018 г. до 26.07.2021 г., с отчетен период от 19.09.2018 г. до
19.07.2021 г., за които по ч.гр.д. № 1092/2021 г. на КбРС в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за изпълнение №
401/20.09.201 г. ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението в съда – 17.09.201 година до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер общо 43,51 лева
за периода от 26.122018 г. до 13.09.2021 година.
ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.
Карнобат, обл. Бургаска, ул. Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от 155.00 лева,
представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
разноски в исковото производство.
3
ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.
Карнобат, обл. Бургаска, ул. Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от 75.00
лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, разноски в заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4