Р Е Ш Е
Н И
Е № 261336
гр. Пловдив, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 26.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4213 по описа за 2020
г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от В.И.З. срещу „Ривиера Тур“ ООД, с която е предявен осъдителни
искове за присъждане на сумата в размер на 1940 лева представляваща
платена от ищцата по договор за туристически пакет от 15.10.2019 г. сума,
подлежаща на възстановяване, поради отмяна на пътуването от „Ривиера Тур“ ООД,
ЕИК *********, поради настъпване на непреодолима сила,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда – 20.03.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между ищцата и ответника е сключен Договор за туристически пакет от
15.10.2019 г., по силата на който ответникът е следвало да предостави
туристическа услуга в полза на трето лице И. С.
З. с посочена в
исковата молба дестинация с дата на провеждане 12.04.2020 г. до 17.04.2020 г.
Ищцата е поискала от ответника отмяна
на пътуването му в началото на месец март 2020 г., като се е позовала на т. 16,
раздел IV
от договора, но туроператорът отказал. Малко по-късно на
14.03.2020 г. ответникът сам е отменил пътуването, поради обявеното извънредно
положение в страната. На 19.03.2020 г. ищцата изпратила, на
електронната поща на ответника,
уведомление, че иска платените от нея суми по договора да
бъдат възстановени. Счита, че поради отмяна на пътуването от страна на туроператора,
същият дължи връщане на платените по договора суми, съгласно т.16, раздел IV
от договора или поради прекратяването му.
Позовава се и
на разпоредбата на чл.89, ал.5 ЗТ, което й дава право да прекрати договора при
посочените обстоятелства.
В открито съдебно заседание,
проведено на 10.11.2020 г. съдът прие, че ответникът е депозирал в срок отговор
на исковата молба. В отговора се оспорва както допустимостта на предявените
искове със съображението на първо място, че исковата молба е подадена в съда по
време на действие на обявеното от Народното събрание на Република България
извънредно положение, поради което счита, че недопустимо е в този период да
бъдат предявявани искови претенции, като по време на действие на специалния
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, нито е
възможно да се прекратяват договори, нито да се развалят.
На следващо място счита, че искът е недопустим, доколкото
съгласно чл. 90, ал. 7 от Закона за туризма, когато значителна част от
туристическите услуги не могат да бъдат изпълнени, туроператорът предлага
алтернативни възможности. В тази хипотеза потребителят на туристическа услуга
няма право да прекратява договора и да иска връщане на заплатените по
туристическия договор суми. Наред с това, в случай, че пътуващият не се съгласи
да получи ваучер за бъдещо пътуване, то туроператорът има една година, за да
възстанови парите за провалената екскурзия, считано от датата на отмяна на
извънредното положение.
С оглед изложените съображения, счита че исковете са недопустими.
В случай че съдът приеме, че исковете са допустим,
оспорва същите по същество, като признава, че между страните е сключен соченият
от ищеца туристически договор с правата и задълженията, описани в исковата
молба. Признава, че не е изпълнена туристическата услуга, за която е сключен
договорът, предвид обявяването на извънредното положение. Излага твърдения, че
е предоставил варианти за компенсация на ищцата, а именно ваучер за пълната
стойност на екскурзията, които клиентът да използва в рамките на 2020 или 2021
година, които предложения съответстват на Закона за туризма.
Излагат се твърдения, че предвид извънредното положение,
ищцата не е имало право да прекратява договора, а да се възползва от една от
предоставените възможности на ответника. Наред с това, дори да се приемело, че
ищцата е имала право да развали договора, то вземането не било изискуемо,
доколкото законът предоставя едногодишен срок от отмяна на извънредното
положение за възстановяване на платени суми по неосъществени туристически услуги.
Моли за отхвърляне на исковата молба.
С протоколно определение от 10.11.2020 г. по искане на
ответника и по реда на чл.219, ал.1 ГПК съдът е допуснал като трето лице –
помагач на ответника ЗАД „Армеец“ АД.
От същото е постъпило становище с която заявява, че искът
на ищцата е неоснователен. Счита, че е налице обективна невъзможност за
изпълнение на туристическия договор. Счита, че е налице невиновна невъзможност
за изпълнение на договора. Счита, че туристическият оператор не носи
отговорност за вредите от неизпълнение, които се дължат на непреодолима сила.
Не дължи неустойки. Счита, че потребителят се е съгласил, че предвид наличие на
непреодолима сила туроператорът има право да промени договора, както програмата
на пътуването, и, че тази промяна обвързва потребителя. Предложил е алтернатива
на ищцата да промени датата на пътуването или да предостави ваучер. Наред с
това, счита, че ответникът не е бил материално-правно легитимиран, доколкото
със Заповед на *** на туризма временно се преустановяват за периода, в който е
бил сключен процесния договор пътуванията извън страната и доколкото
неизпълнението на задълженията на туроператора временно се преустановяват,
счита, че вземането на ищеца е неизискуемо, доколкото по чл. 25 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение е предвидено, че това
вземане ще бъде изискуемо в срок от 12 месеца, считано от 14.05.2021 г. Моли за
отхвърлянето на исковете.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е един осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – връщане на сума, поради
отпаднало основание.
Твърденията на ищцата са, че
по процесния договор е отменена услугата, за която е сключен, поради което
платената по него сума, подлежи на връщане, поради отпаднало основание, като са
изложени различни обстоятелства за отпадане на основанието за плащане на
платената от ищцата сума по договора.
За да бъде
уважен така предявеният иск ищецът следва, да установи, наличие
валидно сключен договор за туристически услуги, съдържанието на договора, че е
изправна страна по него, че е изпълнила задълженията си по него, че е отмена услугата, за която договорът е сключен, размер на
вземането си. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти.
При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, основание
за задържане на платена сума.
С Определение от 19.08.2020 г. като
безспорно между страните е отделено, че Договор за туристически пакет от
15.10.2019 г., по силата на който ответникът е следвало да предостави
туристическа услуга в полза на трето лице И.
С.
З.
с посочена в исковата молба дестинация с дата на провеждане 12.04.2020 г. до
17.04.2020 г. Безспорно е, че ищцата е
заплатила на ответника по посочения договор сума в размер на 1940 лева.
Спорен по делото е въпросът дали
платената от ищцата сума подлежи на връщане, настъпил ли е падежът на вземането
й.
В Раздел IV „Права на туроператора“, т.16 от процесния Договор за туристически пакет от 15.10.2019 г., на която се позовава ищцата в исковата молба, е предвидено, че при наличие на
непреодолима сила, туроператорът може да отмени пътуването, като в този случай
възстановява на възложителя, платените по договора суми.
Видно от писмо, изпратено от ответника
до ищцата /л.22/, неоспорено от ответника, последният съобщава, че услугата, за
която е сключен процесния договор няма да бъде изпълнена и отменя пътуването за
периода 12.04.2020 г. до 17.04.2020 г., поради обявеното извънредно положение в
Република България за периода 13.03.2021 г. до 13.04.2021 г. Ответникът е
посочил, че ищцата има право на няколко варианта при това положение, а именно
да бъде променена дата на извършване на услугата, да й бъде предоставен ваучер
или да й бъдат възстановени платените суми.
Видно от два броя изпратени от ищцата електронни писма до ответника /л.23
и л. 26/, неоспорени от последния, същата се отказва от предложените от
ответника варианти за изменение на договора, чрез промяна на датата или предоставяне
на ваучер, с който да се ползва друго пътуване, като ищцата се отказва от
договора и иска да й бъдат върнати платените суми.
С отмяната на пътуването от страна на
туроператора и отказа от страна на ищцата да измени и да продължи сключения
между страните договор и изричното й искане да й бъде възстановена, платената
по договора сума съдът приема, че процесния договор е прекратен от момента на
отмяна на пътуването по обективни причини, които не стоят във вина на
ответника, по смисъла на т.16 от договора. С отмяна на пътуването, равностойно
на изявление за прекратяване на договора отпада и основанието, за което се
дължат, платените от ищцата суми и същите подлежат на връщане, както е посочено
в договора.
В тази
връзка са неоснователни възраженията на ответника, че ищцата нямало право да
прекрати договора, доколкото ответникът е предложил други подходящи
туристически услуги, съгласно чл.90, ал.7 ЗТ. Посочената разпоредба касае
случаи, в които значителна част от туристическите услуги не могат да се
изпълнят, а не изцяло, както е в настоящия казус.
Освен
това сам ответникът е отменил пътуването, по смисъла на т. 16 Раздел IV „Права на туроператора“ от договора и съгласно
същата разпоредба дължи връщане на платените по него суми, каквото искане
изрично е направено от ищцата.
Ответникът се позовава и на чл.25 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците,
който има три редакции от приемането му, като разликата в тях е срокът, в който
туроператора следва да възстанови, платените от потребителя суми, при отмяна на
пътуванията, поради обявеното извънредно положение:
1. първата редакция от 09.04.2020 г., дава възможност това да е в срок от
един месец от отмяна на извънредното положение;
2. втората редакция от 14.05.2020 г. продължава срока до 12 месеца от
отмяна на извънредното положение и
3. третата редакция от 11.08.2020 г. определя срока за възстановява на
платените суми до 12 месеца от отмяна на пътуването.
В случая е приложим последната влязла в
сила разпоредба, която урежда срока за възстановява на платени суми по отменени
пътувания, съгласно която срокът за е 12 месеца от отмяна на пътуването.
В случая пътуването е отменено
от ответника на 14.03.2020 г., на коя дата е изпратено до ищцата писмото на
ответника, с което я уведомява, че отменя пътуването, предмет на процесния
договор. Дванайсетмесечният срок изтича на 14.03.2021 г., в хода на процеса,
което се преценява от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК, като обстоятелства
настъпило в хода на процеса. Тоест падежа на вземането е настъпил преди
приключване на съдебното дирене и вземането е изискуемо.
С оглед изложеното, предявения
иск е основателен и ще се уважи, като на ищцата бъде присъдена сумата в размер
на 1940 лева, подлежаща на връщане сума, поради отменено пътуване по договор от
15.10.2019 г.
Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди законната лихва от датата на забавата – 15.03.2021 г. до окончателното плащане.
По делото като трето лице – помагач на ответника е участвал ЗАД „Армеец“ АД.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за
ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа
следните разноски 77.60 лева, платена държавна такса и 1000 лева, платено
адвокатско възнаграждение. Доколкото от представения договор за правна помощ
възнаграждението е определено за представителство в обезпечително производство
и в *** такова по налагане на обезпечението, съдът приема, че така уговореното
възнаграждение следва да се раздели на половина за представителство по
настоящото дело и по обезпечително такова, доколкото страните по договора не са
разпределили по какъв начин се съотнася адвокатското възнаграждение в
различните производства. По делото липсват доказателства за образуване на
обезпечително производство с предмет предявените искове, поради което разноски
не следва да се присъждат за такова производство и за привеждането му в
изпълнение. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в размер на 577.60
лева.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ривиера Тур“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Петрова нива“ № 122, ет.3, ап.7 ДА
ЗАПЛАТИ НА В.И.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 1940 лева, представляваща платена от
ищцата по договор за туристически пакет от 15.10.2019 г. сума, подлежаща на
възстановяване, поради отмяна на пътуването от „Ривиера Тур“ ООД, ЕИК
*********, поради настъпване на непреодолима сила, ведно със законната лихва от датата на забавата – 15.03.2021
г. до окончателното плащане, както и сумата в общ размер на 577.60 лева – разноски в производството.
Решението е постановен при участието на ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********,
като трето лице – помагач на ответника „Ривиера Тур“ ООД, ЕИК *********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ