РЕШЕНИЕ
№ 1315
гр. Пловдив, 26.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330103030 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника 400
лева– главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние от
08.01.2021 г.; 82.50 лева– договорна възнаградителна лихва; ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до
изплащането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор с предоставен кредит в
размер на 400 лева, който следвало да бъде погасен на 12 вноски. Между страните е
била уговорена и договорна възнаградителна лихва. Сключването на договора станало
според изискванията на ЗПФУР чрез организираната от ищеца система. Твърди, че
ответникът не изпълнил задълженията си. Иска се уважаване на претенциите и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва неговото сключване от ответната страна. Възразява, че уговорената
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита, че
нищожността на клаузата води до недействителност на целия договор на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че уговорената в договора неустойка за
непредставяне на обезпечение представлява скрита печала за кредитора и води до
несъответствие на посочения ГПР с действителния. Иска се отхвърляне на претенциите
1
и присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Изи финанс“ ООД срещу И. К., по което е
образувано ч. гр. дело на РС- Пловдив. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, постъпило е възражение в срок и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Представен е договор между „Изи финанс“ ООД и ответника за кредит от
08.01.2021г., който се твърди да е сключен по Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. С посочения договор е записано, че на ответника е предоставен
заем в размер на 400 лева. Уговорена е договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен
процент по кредита е 40.15 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 48.3 %.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 03.01.2022 г., на 12
месечни погасителни вноски, като общия размер на всички плащания е записан на
485.80 лева. Съгласно чл. 3 от процесния договор кредитополучателя се задължава в
срок до пет дни, считано от сключване на договора, да предостави едно от следните
обезпечения – 2 физически лица поръчители, който да отговарят на определени
условия или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. В чл. 3, ал. 2 е уговорено, че
при неизпълнение на задълженията по ал. 1 се дължи неустойка в размер на 199.98
лева, която се разсрочва на равни части към част от вноските.
Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията
между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става
не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством електронно изявление. За
да установи възникването на облигационното правоотношение съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПФУР доставчикът (ищец) е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис, в
момента ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е словесно изявление, представено в
2
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, като може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2
ЗЕДЕУУ). Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, то се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В настоящия
случай обаче от представения по делото договор не се удостоверява извършеното
електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се
установява от представения договор, тъй като ищецът изрично посочва, че същият е
част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на
ответника за сключването му се удостоверява по друг ред, описан в исковата молба и
ОУ- чрез 4-цифрен уникален код, изпратен на посочен от потребителя телефонен
номер и въвеждането му в изпратен на електронна поща специален линк.
От приетите доказателства не се установява фактическото изпълнение на тази
процедура в създадената от ищеца електронна система, както и авторството. Това е
така, защото по делото не бяха ангажирани доказателства телефонният номер,
послужил при комуникацията от разстояния, да е бил ползван от страната. В тази
насока от ищеца бе направено искане за издаване на съдебно удостоверение, но
предвид неговата нередовност с определението за насрочване на делото бяха дадени
указания да се посочи лице, пред което се иск то да послужи. След получаването на
определението, до изтичането на представения срок и до проведеното първо о.с.з.
указанията не бяха изпълнение. Потвърждението не се установява и от приетата СТЕ.
От нея се доказва наличието на потребителски профил с данни на ответника в
системата на ищеца, но не и изискуемото от закона потвърждение за сключването на
договора. Предоставеният в тази насока звукозапис съдържа единствено изявления на
служител на ищеца, но не и на насрещната страната в разговора.
Представената по делото разписка за получаване на сума от 400 лева също не
доказва сключването на договора. Това действие следва самото сключване и може да
бъде използвано като косвено указание за авторство. В настоящия случай, не се
установява извършването на самото изявление за потвърждение на договора за кредит,
защото не се доказва въвеждането на индивидуалния код за потвърждение и
съдържанието на разговора, проведен в тази насока.
Предвид това, че не се доказа извършването на електронно потвърждение с
автор ответника, не се установява съгласие за сключване на договора и предявените
искове са неоснователни. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК
относно главницата, защото не се доказва самото сключване на договора за кредит. В
този смисъл: Решение по в.гр.д. № 2351/2022 г. на ОС- Пловдив.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
3
ЗАдв, в полза на адвокат Т.в, следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение за заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* , срещу И. Й.
К., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че И. Й. К. дължи на „Изи Финанс” ЕООД , следните суми: 400.00
лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние от
08.01.2021 г.; 82.50 лева- договорна лихва за периода 08.01.2021 г. – 04.11.2021 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед № *** от 10.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по частно гр. дело № 19513/2021 г. на РС- Пловдив.
ОСЪЖДА „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* , да заплати на адвокат Т. П. И.,
с номер в единен адвокатски регистър: ******, сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. Й. К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4