Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
09.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
тридесет и първи август две
хиляди и двадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 420 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
Д.Г.Г., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №20-0851-000482 от 18.03.2020
година на Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено адм.нарушение на чл.140,ал.1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.
С жалбата се иска, съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно,
поради липсата на виновно осъществен състав на нарушение от страна на жалбоподателя.
В подкрепа на застъпената защитна теза се изтъква довода, че жалбоподателят не
е бил уведомен от предишния собственик на автомобила за служебно прекратената
регистрация, поради което незаконосъобразно
е била ангажирана отговорността му с НП. Навеждат се оплаквания и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон при издаване
на НП, които водят до ограничаване правото на зашщита.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя - адв.Д.Ж. *** поддържа искането за отмяна на НП
на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание не се
представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно становище по
жалбата, с което се моли да се остави без уважение, а НП да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено следното от фактическа страна:
На 10.11.2019 г. около 13,23 часа
свидетелите Т.Г.Г. и М.И.В. /служители на СПП при ОД на МВР-Добрич на дл.
„мл.инспектор”/, изпълнявали редовно дежурство по наряд в гр.Добрич, по бул.”****”
и по-конкретно, в района до бившето предприятие „Сердика”. За целта дл.лица на
СПП извършвали рутинен контрол на преминаващите по пътя автомобили, като
следели за превишена скорост с помощта на автоматизирано техническо средство
TFR1-M №537.
Около 13:23:44 часа с помощта на техн.средство
е засечена превишена скорост на движение на управлявания от жалбоподателя Д.Г. л.а.”Опел
Вектра”, с рег.№ ***, като в случая е измерена скорост от 70 км/ч , при
допустима максимална скорост за населените места - 50 км/ч. След допълнителна проверка в информационни масив на
СПП-КАТ за регистрацията на заснетия на видеоклип №18267 автомобил е установено,
че същият е собственост на жалбоподателя и е със служебно прекратена
регистрация от дата 06.11.2019 год.
След като съобразил изложените обстоятелства св.Т.Г.Г.,
в съответствие с делегираните му властнически правомощия приел, че
жалбоподателят в случая е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй
като е управлявал лекия автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от горепосочената дата (06.11.2019 ). За
констатираното нарушение на 07.12.2019 г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия „Д”, бл.№ 961568, с който е привлечена
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Към момента на съставяне на АУАН от водача като
веществено доказателство е бил иззет контролния талон към СУМПС.
Предвид наличието на данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК
материалите по преписката са били изпратени по компетентност на Районна
прокуратура – Добрич, ТО-гр.Тервел.
С постановление от 16.03.2020 год.
РП – гр.Добрич е отказала да образува наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК.
Видно от обстоятелствената част на постановлението прокурорът е приел, че извършеното
деяние от жалбоподателя не съставлява нарушение, доколкото не е налице
управление на МПС, за което въобще липсва първоначална регистрация по
предвидения ред в Наредба № І-45 от 24.03.2000 год. за регистриране , отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях , и реда за предоставяне на данни за ретгистрираните
пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, а
съществуващата такава е била прекратена служебно на основание - чл.143,ал.15 от ЗДвП. След като е приел, че в конкретния казус се касае за извършено адм.нарушение,
съставомерно по текста чл.140, ал.1 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране по
административен ред, съгласно разпоредба на чл.175, ал.3
от ЗДвП, прокурорът е отказал да образува ДП по преписката. По изложените
съображения държавният обвинител е изпратил препис от постановлението за отказ
да образува наказателно производство, ведно с материалите по преписката на Началника
на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Добрич, с оглед преценка за
реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя .
Въз основа на издаденото постановление от РП – гр.Добрич и в
хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН, наказващият орган е издал обжалваното НП № 20-0851-000482
от дата 18.03.2020 г., с което е вменил във вина на жалбоподателя, че е
осъществил виновно състава на нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание „глоба” в размер на 200 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В законоустановеният преклузивен
срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна
с правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото
наказателно постановление при което жалбата му се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
/По отношение на приложения материален
закон/
След анализ и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателствени източници, съдът прие, че действията
на наказващия орган по привличане отговорността на жалбоподателя за осъществен
състав на адм.нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явяват правилни и
законосъобразни. От легалният прочит на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
видно, че ..”по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива,
които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване”. В хода на съдебното следствие
бяха събрани безспорни доказателства в насока, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация от дата
06.11.2019 год., на правно основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, по което фактическо
обстоятелство не се води спор между страните. За този доказателствен факт съдим
по несъмнен и категоричен начин от представеното по делото писмено
доказателство /извлечение от инф. масив на СПП-КАТ - л.41 виж гърба/, както и от показанията на
актосъставителя Т.Г. и св.М.И.В.. Двамата, в качеството си на дл.лица към
СПП-КАТ при ОД на МВР-Добрич след констатиране на нарушението и при извършена
допълнителна проверка са установили наличието на служебно прекратена
регистрация на автомобила в инф. масив на СПП-КАТ, при което едва тогава са
преприети действия по ангажиране отговорността на водача със съставяне на АУАН
№ 961568 на дата 07.12.2019 г..
Съществено за предмета на спора и съставомерността на нарушението
се явява обстоятелството, че към момента на извършване на вписването за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила на правно основание - чл.143, ал.15
от ЗДвП, жалбоподателят вече е бил придобил правото на собственост върху процесния
превозното средство. От страна на защитата бе лансирана защитна теза, че автомобилът е бил прехвърлен от предишния
собственик на жалбоподателя с прекратена
регистрация, което изключва виновното поведение на последния, доколкото същият не могъл да узнае за това
обстоятелство. Съдът не споделя застъпената теза, доколкото в хода на съдебното
следствие бе изискана и представена информация от инф.масив на СПП-КАТ за
прекратената регистрация на л.а.”Опел Вектра”, с рег.№ *** /л.41 - гърба/, от
която е видно, че на 05.09.2019 г. , в 13:02 часа е извършена служебна промяна
на регистрацията на МПС, като е регистриран договор за продажба / посочени са док.
№1767/05.09.2019 год. при нотариус № 176, както и подадено по електронен път заявление,
ел. преписка от портала на МВР 9897/1318121-05.09.2019 год./ Сочените в
справката релевантни за предмета на спора обстоятелства опровергават изцяло защитната
теза за незнанието на жалбоподателя за
служебно прекратената регистрация, при условие, че същият е придобил
собствеността върху автомобила преди това - на дата 05.09.2019 г., т.е. преди
извършване на проверката на контролните органи на КАТ на 10.11.2019 г., когато
е констатирано нарушението. Оттук следва извода, че служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила на осн. чл.143,ал.15 от ЗДвП е вследствие проявено бездействие
от страна на жалбоподателя, изразяващо се
в неизпълнение на посоченото в закона задължение, да регистрира автомобила
в двумесечен срок от придобиване на собствеността му ( арг. от чл.18б,ал.1,т.10 от НАРЕДБА
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (в редакцията й на ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). При условие, че е извършено от нотариуса надлежно вписване на договара за
покупко-продажба и е била подадена информация по ел.път към информационния масив
на СПП-КАТ, жалбоподателят в качеството на собственик е бил задължение да
изпълни задължението си да регистрира автомобила в указания срок на чл.3
от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. (в редакцията й на ДВ, бр. 57 от 2007 г.,
бр. 20 от 2018 г.). След като не е изпълнил това
свое задължение, правилно е привлечена отговорността му по текста на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и санкциониран по административен ред с посочените в НП наказания.
Съдът намира за необходимо да поясни, че в хипотезата
на чл.143, ал.15 от ЗДвП от ЗДвП, когато се прекратява служебно регистрацията
на регистрирано ППС с отбелязване в
информационната система, за извършилите това действие длъжностни лица не възниква
задължение да информират собственика. Ето защо, след като е била прекратена
служебно регистрация на процесния л.а. „Опел Вектра”, с рег.№ ***, жалбоподателят
като негов собственик не е бил информиран за извършеното пракратяване. От друга
страна, ако се приеме, че е налице незнание от страна на на жалбоподателя на задължението
да регистрира автомобила в указания срок на чл.3
от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. (в редакцията й на ДВ, бр. 57 от 2007 г.,
бр. 20 от 2018 г.) от придобиване собствеността върху превозното средство, самото
незнание не го оневинява, а е от значение единствено за формата на вината, при
която е извършено нарушението - „непредпазливост” и то „несъзнавана” .
/ По отношение размера на наказанията/
За извършеното административно
нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3,пр.1-во
от ЗДвП (в приложимата редакция на закона – ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) на жалбоподателя са наложени предвидените в кумулативна даденост две
санкции - "глоба" в размер на 200 / двеста/ лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца. Същите правилно са определени
от наказващия орган по размер в законовия минимум (по закон е предвидено
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 до 12 месеца и „глоба” от 200 до
500 лв.).Индивидиулизирането им е съобразено с по-ниската степен на обществена
опасност на дееца, както и факта, че до момента същият не е санкциониран за други
извършени драстични нарушения по ЗДвП. Съдът счита, че макар и да са определени
в минимален размер, наложените наказания ще способстват за постигане на
заложените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели, респ. постигане на”специална”
и „генерална” превенции на Закона. Отделно от изложеното, следва да се
отбележи, че процесното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не
покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. По своята правна природа нарушението е от
вида на тъй нар. „формални” нарушения, поради което за субсумиране на състава
не съдим от това, дали е настъпил конкретен вредоносен резултат, а от това, дали
са осъществени всички въздигнати от законодателя признаци на състава, както от
обуктивна, така и от суб. страна. В този
аспект, правилна е преценката на наказващия орган, че процесното нарушение на
жалбоподателя не може да се разгледа в хипотезата на тъй нар. „маловажен
случай” - по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира за необходимо
да посочи още, че при извършената служебна проверка на НП и АУАН бе установено,
че същите са съставени при спазване на всички срокове и процедури, изискуеми от
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както НП, така и АУАН са издадени са от
компетентни дл.лица, в кръга на делегираните им властнически правомощия /по
арг. от Мин.Заповед №8121з-515/14.05.2018 г./. Вмененото във вина нарушение е
конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност субект да
разбере за какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава, което налага за
съда да приеме, че в хода на административнонаказателното прозиводство при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения от
процесуален характер, водещи до ограничаване на правото на защита. Обстоятелството,
че наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, респ. да
изпълни задължението си, като прекрати административнонаказателната преписка
преди да я изпрати на РП-Добрич по компетентност, не е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като поначало не ограничава правото на защита – в
каквато насока . Издаването на НП е в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и факта,
че не е посочен съставения АУАН № 961568/07.12.2019 г. , който е бил предявен
на нарушителя още на същата дата, не води до ограничаване правото на защита – в
каквато насока са наведените оплаквания в жалбата. При посочената хипотеза
производството е прекратено от прокурора, който е отказал да образува
наказателно производство и е препратил материалите по преписката на наказващия
орган, за реализиране отговорността на нарушителя по административен ред. За
това посочването в НП на издаденото от прокурора постановление, с което е
отказал да образува наказателно производство и е изпратил материлаите на
наказващия орган, е достатъчно като фактическо обстоятелство и не налага
посочване на съставения АУАН, с който е бил привлечен към отговорност
нарушителя.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло Наказателно постановление №20-0851-000482 от дата 18.03.2020 година
на Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич, с което за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата от Д.Г.Г.,
с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.1, т.3, пр.1-во от Закона за
движението по пътищата са наложени адм. наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :