№ 11568
гр. ., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря В.Х.К.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110136304 по
описа за 2022 година
Ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо на
вземане на ответното дружество, в размер 761,60 лева – начислени суми за питейна вода за
период 13.6.2018г.- 11.7.2019г. Ищецът твърди, че ответното дружество е открило партида
на негово име без наличието на правно основание затова. Оспорва наличието на
облигационно отношение с ответника, по силата на което да му е клиент. Оспорва сумата и
поради изтекла давност.
Ответникът, в срока за отговор, заявява, че не оспорва иска – сочи, че сумата е в
погасителна давност. Поради изложеното, прави искане да се постанови решение на
основание чл.237 ГПК, и на ищеца да се възложат разноските, на основание чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК , обявено за доклад по делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване , че към предявяване на иска ответното дружество
счита, че клиент по партида за клиентски номер ., открита от ответника за адрес град ., улица
„.“ ., е ищецът, както и че за период 13.6.2018г.- 11.7.2019г ответникът е издал фактури на
името на ищеца на стойност 761,60 лева. По делото ищецът е представил преписи на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№
3153/2020г от СРС, 56- ти състав, с която ответното дружество претендира неплатени суми
за вода за същия имот, за период от 31.5.2018г. до 10.11.2019г., както и определение по
същото дело, с което заповедта е обезсилена. По делото е представено писмо на ответника
1
до ищеца от 4.10.2021г, в което е посочено, че възражението му за давност е разгледано,
служител на ответника се е свързал с ищеца, и му е разяснено при какви условия може да се
сключи споразумение. Представена е справка за този клиентски номер, в който вземанията,
предмет на делото, са вписани от ответника като „дължими“.
Ответникът признава твърдението на ищеца за изтекла давност на задълженията,
предмет на делото и прави искане по чл.78,ал.2 ГПК.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т.
д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г.
на Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Ответникът признава недължимостта, чрез принудително изпълнение, на вземането,
тъй като давността за него е изтекла. Съответно, искът следва да се уважи. Ищецът при иска
навежда твърдение за недължимост на вземането, и доказва интересът си от воденето му, а
ответникът е избрал защита признание на твърдението за давност.
Спорът на страните е концентриран, при признанието на иска, около разноските.
Не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, въпреки признанието на иска.
Цитираната разпоредба предвижда едновременно признание на иска, и ответникът да не е
станал повод за завеждане на делото. Не е налице нито една от двете предпоставки – първо,
ответникът не признава иска, а признава едно от твърденията на ищеца – че вземането е в
погасителна давност. Ответникът не взема становище по твърдението на ищеца, че не е
титуляр по партидата, не е възникнало облигационно отношение. Отделно от това, видно от
представените заповед за изпълнение на парично задължение и определение за
обезсилването й, издадени по гр.д.№ 3153/2020г от СРС, 56- ти състав, ответното дружество
претендира вземанията съдебно, и то от ищеца. Видно от отговор на ответника от
2
4.10.2021г., ответникът не е зачел извънсъдебно изявлението на ищеца за погасителна
давност, следователно е станал повод за завеждане на делото и разноските следва да се
определят по реда на чл.78,ал.1 ГПК.
На ищеца се следва сумата от 52,40 лева разноски за държавна такса и банков
превод.
Следва да се определи адвокатско възнаграждение за двамата му процесуални
представители, осъществили и поделили си защитата, в рамките на минималната сума от
300 лева, от по 150 лева на всеки адвокат.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. Д. П. ЕГН ********** град ., кв.., улица „.“ . не
дължи чрез принудително изпълнение на „.“ АД ЕИК . гр.., ж.к.., . ., . сумата 761,60лева
начислена от ответника за питейна вода за период от 13.6.2018г. до 11.7.2019г. по клиентски
номер ., открит за имот с адрес град ., кв.., улица „.“ ..
ОСЪЖДА „.“ АД ЕИК . гр.., ж.к.., . ., ., на основание чл.78,ал.1 ГПК, да заплати на
П. Д. П. ЕГН ********** град ., кв.., улица „.“ . сторените по делото разноски от 52,40 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца П. по делото, от 300 лева.
ОСЪЖДА „.“ АД ЕИК . гр.., ж.к.., . ., . да заплати на адвокат ., САК, ЕГН ********** с
адрес на кантората: град ., ул.“.“ . офис – ., сумата от 150 лева адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищеца П. по делото.
ОСЪЖДА „.“ АД ЕИК . гр.., ж.к.., . ., . да заплати на адвокат К. И. Б., САК, ЕГН
********** с адрес на кантората: град ., ул.“.“ . офис – ., сумата от 150 лева адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца П. по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3