Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../08.04.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-E въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 12770 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по
частна жалба на „П.К.Б.” ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 20208510401489
по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СГС, срещу разпореждане за приети по
делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва
да намали приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя, както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
излага доводи, че възложените му разноски по изпълнителното дело са недължими,
тъй като многократно е правил опити за доброволно заплащане на задължението.
Опит за изплащане на присъдените суми бил направен още през м. януари 2020г. с
изпращане на пощенски запис, но същият не бил потърсен от кредитора.
Впоследствие длъжникът по изпълнителното дело получил покана за доброволно
изпълнение, от която било видно, че взискател е не И.В.М., а „С.У.” ЕООД.
Съобщение за извършената цесия било получено от длъжника на 25.08.2020г., което
препятствало доброволното изпълнение. Поради това счита, че действията на
взискателя са недобросъвестни, а длъжникът е демонстрирал желание за доброволно
заплащане на задълженията преди издаването на изпълнителния лист. Кредиторът не
му оказал съдействие, с което го поставил в невъзможност да изпълни
задължението, поради което била налице забава на кредитора по смисъла на чл.95
от ЗЗД. Поради изложеното поддържа, че с оглед предприетите стъпки за
доброволно изпълнение на задължението преди образуване на изпълнителното дело,
длъжникът не е дал повод за завеждането му, поради което не дължи разноски на
взискателя. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
разноските на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Поддържа, че адвокатският хонорар в
размер на 400 лева е прекомерен и не е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото. Поддържа, че задължението е заплатено в срока за доброволно
изпълнение по предоставената с поканата за доброволно изпълнение банкова
сметка, ***уалният представител на взискателя да депозира по изпълнителното
производство нарочна молба до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия.
Поради това поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лева. Следвало също така да бъдат намалени и таксите по
изпълнителното производство до минималните такива за образуване на изпълнително
дело. Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ, с което
се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника, да бъде
отменено като незаконосъобразно, като се приеме, че е налице забава на
кредитора, и при условията на евентуалност адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., както и да бъде коригиран
размерът на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
Взискателят и
ответник по жалбата – „С.У.” ЕООД, чрез пълномощника адв. В.С., е депозирал
писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната
частна жалба. Поддържа, че не е налице забава на кредитора, доколкото не било
изпълнено изискването паричната сума да е вложена по банкова сметка *** за
това. Оспорва възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя, като поддържа, че това е реалният размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение за завеждане и процесуално
представителство по изпълнителното дело, като същото е съобразено с Наредба №1
от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След
образуване на изпълнителното дело с отделна молба взискателят посочил на ЧСИ,
че се отказва от определени изпълнителни способи и са посочени други, както и
конкретни банкови сметки, които да бъдат запорирани. Също така били депозирани
становища, които представлявали отделни действия, обуславящи присъждане на
адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар.
Представени са
мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището
на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се
запозна с приложения препис от изп.дело №20208510401489 по описа на ЧСИ М.П.с
район на действие СГС, намира следното :
Жалбата срещу
разпореждането на ЧСИ, с което разноските по делото са възложени на длъжника, и
са оставени без уважение исканията на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения
препис от изп.дело №20208510401489 по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СГС,
се установява, че същото е образувано по молба на „С.У.” ЕООД, чрез
пълномощника адв. В.С. за принудително събиране на присъдени вземания в полза
на И.В.М. срещу „П.К.Б.” ЕООД по изпълнителен лист от 11.02.2018г. по т.д.
№2062/2018г. по описа на ВКС, които са прехвърлени на дружеството с договор за
цесия от 26.06.2020г. Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя
с молбата за образуване на изпълнителното производство. С молбата са посочени изпълнителни
способи – запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти,
собственост на длъжника и запор върху притежавани от длъжника дружествени
дялове. Представен е договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане,
от които е видно, че взискателят „С.У.” е заплатил на пълномощника си
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално представителство
в изпълнителното производство.
Изпратена е
покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 21.08.2020г. Постъпила
е на 24.08.2020г. молба от взискателя „С.У.” ЕООД, чрез пълномощника адв. В.С.,
с която същият е заявил, че оттегля посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело способи за събиране на вземането и определя като способ на
изпълнението – запор на банковите сметки на длъжника.
Постъпило е на 04.09.2020г.
възражение от длъжника „П.К.Б.” ЕООД до съдебния изпълнител за недължимост на
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, поради забава на кредитора,
респективно възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и на начислената
пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Постъпило е
становище от взискателя за неоснователност на подаденото възражение от
длъжника.
С обжалваното постановление
за разноски от 17.09.2020 г. ЧСИ постановил, че разноските по изпълнителното
дело следва да бъдат възложени на длъжника и е отказал да намали размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение, както и размера на таксата по
чл.26 от ТТРЗЧСИ.
По частната жалба
в частта, касаеща разноските за адвокатски хонорар на взискателя:
Не може да бъде
споделена тезата на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство,
че не е могъл да изпълни задължението си, тъй като е бил възпрепятстван от
кредитора - взискател. Относно забавата на кредитора съдебната практика е
последователна. Така в Решение
№15/04.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№1575/2009 г., IV г.о., е прието, че когато длъжникът предлага изпълнение, а
кредиторът неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата
на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение –
съгласно чл.95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде
нещо, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в
подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Само
заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати на
кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение. В решение №28/14.03.2009 г. на ВКС по
т.д.№497/2008 г., I т.о. е прието, че ако
е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично
задължение, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е
уведомил кредитора за това. В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че длъжникът не е платил задължението преди образуване на
изпълнителното производство. Всички плащания, извършени на и след датата на
образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в
условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на
хипотезата на прекратяване в условията на чл.433, ал.1 ГПК, съответно
предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството. Поради
това не може да се възприеме тезата на жалбоподателя за наличие на забава на
кредитора, която да го освобождава от задължението за разноски по
изпълнителното производство.
По отношение на направеното възражение за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК:
При направено
възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да
бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. С чл.
10, т. 1, т.
2 и т.
3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в относимата й за спора редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - 13.08.2020 г.), за защита по изпълнително дело е
предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до
1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ
от 18.08.2020 г., е подадена и молба от 24.08.2020 г., с която пълномощникът на
взискателя е оттеглил изпълнителните способи, посочени в молбата за образуване,
и е направил искане за извършване на изпълнителни действия – запор на банкови
сметки. Съгласно чл.
426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението,
като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за
удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен
способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което
първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за
начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително
дело по т.
1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2
на същата разпоредба. В чл.
426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи
е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2
на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. В случая взискателят е подал молба, с която оттегля
изпълнителните действия, посочени в молбата за образуване на изпълнителното
дело, и посочва нов способ на изпълнение – запор върху банковите сметки на
длъжника, една седмица след подаване на първоначалната молба за образуване на
изпълнителното дело, преди да са предприети действия от ЧСИ по налагане на
първоначално посочените от взискателя изпълнителни способи и преди изтичане на
срока за доброволно изпълнение, което съставлява индиция за злоупотреба с
процесуални права от страна на процесуалния представител на взискателя, поради
което не следва да бъде присъждано възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело. Не следва да бъдат взети предвид при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение и депозираните становища
по въпроса за разноските, доколкото същите не представляват искания за
извършване на изпълнителни действия.
Ето защо, съдът
приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на сумата от 200 лева.
Предвид промяната
на размера на адвокатското възнаграждение и наличието на искане в жалбата за съответно
намаляване на размера и на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
същата следва да бъде преизчислена, като с оглед промяната на адвокатското
възнаграждение, размерът й е 72 лв. с ДДС.
По разноските:
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и
размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, исканията на страните
за присъждане на разноски са неоснователни.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, IV-Е състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба от длъжника „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********, чрез пълномощника юрисконсулт И.П.,
постановление за разноски от 17.09.2020г. по изп. дело № 20208510401489 по
описа на ЧСИ М.П.с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя „С.У.” ЕООД за
размера над сумата от 200 лева, както и срещу определения размер на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА
разноските, поставени в тежест на длъжника „П.К.Б.” ЕООД за процесуално
представителство на взискателя „С.У.” ЕООД от 400 лева на 200 лева, и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 96,36 лева с ДДС на 72 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
` ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.