№ 154
гр. С., 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110211899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“**** ***** III“ № 159, ет. 2 и 3,
Бизнес център Интерпред **** *****, представлявано от В. Б. Т. –
изпълнителен директор, срещу Наказателно постановление № СО – ТИ – Ю –
24 – 22 – 027/12.07.2024 г., издадено от кмет на Столична община, с което на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 10, ал. 5 от Наредба за изграждане на
елементите на техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите
при строителството им на територията на Столична община.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че актосъставителят не е установил
кога е настъпила и кога е отстранена аварията на адрес в гр. С., район К., на ул.
„****“ № 23, № 21а, № 12, № 17, № 5, № 3 и при кръстовището с ул. „*****“ в
кв.“В.“, като по този начин АУАН не съдържа каквато и да било информация
1
относно основния факт, спрямо който следва да се преценява дали дружество
„Софийска вода“ АД е извършило изобщо нарушение на цитираната
разпоредба. Акцентира се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кога са
започнали и кога са приключили работите по отстраняване на аварията на
посочения обект, който факт се преценява като такъв от ключово значение,
защото само в случай, че възстановяването на последиците от аварията не е
възможно да бъдат отстранени в кратък срок (до един ден), за „Софийска
вода“ АД би възникнало задължение да осигури безопасна проходимост за
гражданите и превозните средства по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците (Наредба № 3). На
следващо място се сочи, че Наредба № 3 предвижда няколко различни режима
за въвеждане на временна организация и безопасност на движението, в
зависимост от това дали строително-монтажните работи (СМР) са
краткотрайни, дълготрайни, аварийни, подвижни (чл. 5 от Наредбата), като за
всеки от посочените режими се въвеждат отделни и различни изисквания за
мерки за осигуряване на създаване на временна организация и безопасност на
движението, респективно за да установи безспорно факта на твърдяното
нарушение, АНО е следвало да посочи вида на СМР, кога са започнали и
приключили работите и какви точно мерки, съгласно вида на СМР по Наредба
№3 е следвало да изпълни „Софийска вода“ АД. Навежда се, че след
приключване на аварийните работи и до започване на дейностите по
възстановяване на трайните пътни и тротоарни настилки, всички изкопи са
били запълнени със скален материал до нивото на околните пътни и
тротоарни настилки, засипаните участъци са уплътнени и подравнени, с което
са създадени условия за безопасно преминаване на пешеходците и моторните
превозни средства в зоната на работата по отстраняване на аварията.
Отделно от изложеното се сочи, че дори и да е налице формално
нарушение, то не представлява обществена опасност, респективно са налице
основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателното постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството – въззивник,
редовно призовано, не изпраща процесуален представител. В депозирана по
2
делото молба от процесуален представител на въззивника, с доказателства за
надлежно учредена представителна власт, се пледира за отмяна на
обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Паунова,
която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Излагат се аргументи, че оспорваното наказателно
постановление отговоря на изискванията на ЗАНН, като отговорността на
дружеството е законосъобразно подведена под съответната разпоредба,
предвидена в подзаконовата нормативна уредба. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите на страните, както
и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 24.02.2024 г. св. П. – на длъжност „старши инспектор“ в Столичен
инспекторат към Столична община и секторен отговорник за кв.“В.“,
извършил проверка във връзка с авария на водопроводната мрежа на адрес в
гр.С., район К., кв.“В.“, ул.“****“. В хода на проверката същият установил, че
на горепосоченото място на ул.“****“ с №№ 23, 21а, 12, 17, 5, 3 и при
кръстовището с ул. „*****“ бил извършен ремонт от „Софийска вода“АД,
като след ремонта не била възстановена пътната настилка.
Констатациите от проверката били обективирани от свидетеля Такев в
констативен протокол № КП – 24 – 0008545 от 24.02.2024 г., а впоследствие
бил осъществен и последващ контрол, резултатите от който били отразени в
констативен протокол № КП – 24 – 0008569 от 07.03.2024г.
С покана рег. № ССИ24-КП71-392/12.03.2024 г. на Столичен
инспекторат, дружеството – въззивник „Софийска вода“ АД било поканено да
3
се яви за съставяне на АУАН, като в поканата било упоменато, че при
извършена проверка от служители на СО на 07.03.2024 г. около 12:30 часа в
гр.С., кв.“В.“ на ул.“****“ на № 23, № 21а, № 12, № 17, № 5, № 3 и при
кръстовището на ул.“****“ с ул. „*****“ в район К. било установено, че след
ремонт на фирма „Софийска вода“ АД не е възстановена настилката на
пътното платно и тротоара и не е осигурена безопасна проходимост за
гражданите и превозните средства.
Въз основа на така направената констатация св. П. съставил АУАН № 24
– 22 – 027/25.03.2024 г. срещу „Софийска вода“ АД за това, че: на 24.02.2024 г.
около 16:00 часа в гр.С., район К., ул.“****“ на № 23, № 21а, № 12, № 17, № 5,
№ 3 и при кръстовището с ул. „*****“ в кв.“В.“, е извършила авариен ремонт
по водопроводната мрежа. След приключване на дейността им не е
възстановена настилката на пътното платно и тротоара на засегнатите
участъци. Не е осигурила безопасна проходимост на гражданите и превозните
средства – липсва сигнализация или пътни знаци по реда на Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 10, ал. 5 от Наредба за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената
система, и гаранциите при строителството им на територията на Столична
община.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Ц. П. и предявен на
упълномощен представител на дружеството на 26.03.2024 г., който след като
се запознал със съдържанието му, го подписал с обяснението, че настилката е
възстановена на 15.03.2024 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № СО – ТИ – Ю – 24 – 22 – 027/12.07.2024 г.,
издадено от кмет на Столична община, с което на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 10, ал. 5 от Наредба за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите при
строителството им на територията на Столична община.
4
Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на
дружеството на 22.07.2024 г. срещу подпис, като в законоустановения срок
била депозирана жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител П..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. П. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Видно от същите, след извършване
на аварийния ремонт от страна на санкционираното дружество, изкопите в
съответните участъци са били покрити със земна маса, но не са били
асфалтирани. Показанията на свидетеля Пламен Такев представляват пряк
източник на доказателствена информация, доколкото същият като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
5
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването им на жалбоподателя.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
дружеството – въззивник административно нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен.
Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от дружеството
нарушение, като са изложени конкретни фактически данни, относно статута
на наказаното дружество – ЮЛ, извършило авариен ремонт на водопроводната
мрежа, налице е достатъчна информация за времето на извършване на
нарушението и мястото на извършването му – на 24.02.2024 г. в гр.С., район
6
К., кв.“В.“, ул.“****“ №№ 23, 21а, 12, 17, 5, 3 и при кръстовището с ул.
„*****“, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение –
неосигуряване на безопасна проходимост на гражданите и превозните
средства чрез поставена сигнализация или пътни знаци до пълното
възстановяване на настилката на пътното платно и тротоара в засегнатия
участък, респективно е налице яснота и пълнота относно съставомерните
признаци на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи за допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на НП, а именно – непълно описание на фактите на
административното обвинение. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво
описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти
и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на
процесното административно нарушение, но не и всички възможни
обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл в АУАН и НП е
посочено на коя дата е осъществен от дружеството – жалбоподател авариен
ремонт – 24.02.2024 г., както и в какво се изразява самото административно
нарушение – неосигуряване на безопасна проходимост на гражданите и
превозните средства чрез поставена сигнализация или пътни знаци до пълното
възстановяване на настилката на пътното платно и тротоара в засегнатия
участък. Действително, не е посочено максимално конкретно
продължителността и вида на СМР, а именно дали в случая се касае за
краткотрайни, дълготрайни, аварийни или подвижни такива, но в случая това
е и ирелевантно, доколкото не се твърди, а и не се установява дружеството –
въззивник да е поставило каквато и да било сигнализация или пътни знаци на
ремонтираните участъци. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че
АУАН и НП отговарят на изискванията на закона, респективно и всички
възражения на жалбоподателя в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени.
В допълнение и за максимална изчерпателност е необходимо да бъде
посочено, че за ангажиране административнонаказателната отговорност на
7
въззивника поначало е ирелевантно кога е настъпила процесната авария,
доколкото в случая е необходимо да бъде установено извършване на авариен
ремонт на водопроводната мрежа, от който момент и за срока на ремонта до
пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък операторите,
предприятията и експлоатационните дружества са длъжни да осигурят
безопасна проходимост за гражданите и превозните средства по реда на
Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците.
Въпреки тези констатации обаче съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредба за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите при
строителството им на територията на Столична община, „в случаите по чл. 5,
ал. 7, както и когато възстановяването на последиците от аварията е обективно
невъзможно да бъде завършено в кратък срок (до един ден), операторите,
предприятията и експлоатационните дружества са длъжни да осигурят за
срока на ремонта до пълното възстановяване на настилката в засегнатия
участък, безопасна проходимост за гражданите и превозните средства по реда
на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците“. Разпоредбата е ясна и задължава операторите на ремонтираните
съоръжения по време на извършване на ремонта да обезопасят мястото, в
случая – изкопа, на което той се извършва за срока на ремонта до пълното
възстановяване на настилката в засегнатия участък. По делото безспорно се
установява, че дружеството – въззивник е извършило аварийни ремонтни
дейности в процесния участък, като възстановяването на последиците от
аварията е било обективно невъзможно да бъде завършено в кратък срок (до
един ден), поради което и за „Софийска вода“ АД е възникнало задължение да
осигури безопасна проходимост на пешеходците и превозните средства в
засегнатите от аварийния ремонт участъци.
В случая с атакуваното наказателно постановление се поддържа, че не е
осигурена безопасна проходимост, тъй като участъкът не бил сигнализиран и
обезопасен (не е била поставена сигнализация или пътни знаци).
8
Същевременно, установи се по делото, посредством събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля – актосъставител, че изкопите са били
засипани със земна маса след отстраняване на аварията. Поради това съдът
намира, че пешеходците/превозните средства са имали безопасна
проходимост, тъй като не е имало изкопи и не е била налице опасност от
падане в същите, a преминаването през засипан със съответен материал изкоп
не крие опасност. Със самото запълване на изкопите е била осигурена
безопасната проходимост на гражданите и превозните средства, тъй като
последните са били засипани до нивото на околните пътни и тротоарни
настилки /видно от ксерокопията на приложения по делото снимков материал/
и е било възможно преминаването през тях без затруднения или опасност от
повреда или ПТП. Действително, не са били поставени
ограждения/сигнализация или знаци, но ако такива са били поставени, то
предвид това, че изкопите се намират на улица във вътрешността на жилищен
квартал, това би затруднило изключително много преминаването на превозни
средства, тъй като би налагало заобикалянето на засипания изкоп. Последното
от своя страна не е било необходимо предвид обстоятелството, че
преминаването през тях е било напълно възможно без затруднения. Наличието
на такива знаци и ограждения в случая би затруднило движението и би
създало предпоставки за ПТП.
Поради изложените съображения съдът намира, че дружеството –
жалбоподател не е извършило от обективна страна вмененото му нарушение и
доколкото административнонаказателната му отговорност е ангажирана
неправилно, наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззивникът, който не
претендира такива, а и не е представил доказателства за уговарянето и
плащането им, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО – ТИ – Ю – 24 – 22 –
027/12.07.2024 г., издадено от кмет на Столична община, с което на
дружеството – жалбоподател „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
9
на чл. 10, ал. 5 от Наредба за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на
територията на Столична община.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10