№ 111
гр. Русе, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Аглика Гавраилова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„П.У.“-ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от управителя М.Д., е обжалвало решение №910 от
05.11.20*г. постановено по гр.д.№408/*г. на Русенския районен съд, с което е
уважен предявеният против дружеството иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, в размера на
7000лв.Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд
да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли иска, при законните
последици.
Въззиваемият М. К. М., чрез пълномощника си адв.С.К., от АК-Русе,
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли въззивният съд да
потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на М. К. М. против „П.У.“-ЕООД, с която е предявен иск по
чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000лв представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции,
депресивни състояния, душевни страдания, страх, безпокойство, срам и
омерзение, обиди и отхвърляне от учители и съученици, отказ от любими
занимания, претърпени вследствие на публикация във вестник “У.“ от ***.,
издаван от ответното дружество.
По делото не е било спорно и от представените писмени
доказателства, се установява, че в бр. * на в."У." от *** е публикувана статия,
озаглавена: "Н. "з." изправи пред съда училищен директор" – вж.вестника на
л.270 от гр.д.№408/*г. на РРС. На първа страница на вестника,
непосредствено под заглавието на статията вестникът съобщава, че „Поне 40
преподаватели от Е. се стекоха в Административния съд“. Поводът за дело в
административния съд е станало едно училищно Н. „възможно най-лекото и
най-безобидното“, тъй като процедурата за налагане на Н.то „з.“ се оспорва от
м. на един от наказаните ученици. Статията е публикувана на стр.5.В същата,
без да се споменават имената на учениците, е описано, че те са играли „п.“, в
стая, която е близо до кабинета на директора на училището.В стаята е имало
камери, които са заснели шумното забавление и така е установено кой какво
прави.В публикацията е посочено, че една от майките на наказаните ученици
не е била съгласна с Н.то и подала жалби – в Административния съд, в
Регионалния инспекторат по образованието. В статията е изложено и
мнението на преподаватели от С. към реакцията на м..
В централната част на страница 5 е поместено факсимиле на писмо до
редакцията на в.“У.“ и до ръководството на С. „К.К.Ф.“, в което м. на ищеца
заявява, че иска да не се разкриват нейните лични данни, както и тези на сина
й.Моли редакцията да съобрази разпоредбата на чл.11а,ал.1 от Закона за
закрила на детето /ЗЗакрД/, съгласно която сведения и данни за дете не се
разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители
освен в случаите по чл. 7, ал. 1 /чл.7- Лице, на което стане известно, че дете се
нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми Д "Социално
подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или МВР.Писмото
съдържа молба на м. на ищеца, да се съобрази и предвидената в ЗЗакрД Тайна
2
на информацията – чл.16 от закона - Всички сведения, получени в
административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да
бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните
представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово
съгласие.
Писмото е публикувано с имената и адреса на подателя-м. на
ищеца-Н.М.В самата статия също са написани собственото и фамилното на м.
на ищеца, както и „малката подробност“, че е ю..
С исковата молба са представени и разпечатани на хартиен носител
коментари по повод на статията, която е била поместена и в електронното
издание на вестника.
С решение от *.04.2016г. на Административен съд-Русе, постановено
по адм.д.№671/2015г., е отменена заповед № 360/17.12.2015 г. на Директора
на С. „К.К.Ф.“, с която на ученика М. К. М., е наложено Н. "з." на основание
чл. 139, ал.1, т.1 ППЗНП- л.64 от гр.д.№408/*г. на РРС.
В първоинстанционното производство е приложено копие от
преписка вх.№5640/12.04.20*г. на К. з.з.л.д.-вж.л.69 и сл. от гр.д.№408/*г. на
РРС.От същата се установява, че с решение №П-
2089/05.01.2017г.,постановено по жалба с рег. № П-2089/23.03.2016г.
подадена от Н.Д.М.-лично и в качеството й на законен представител на М. К.
М., срещу „П.У.“-ЕООД и СОУ за европейски езици „К.К.Ф.“, К. з.з.л.д.
обявява жалбата за неоснователна по отношение на СОУ за европейски езици
и я оставя без уважение. С решението е обявена за основателна жалбата
против „“П.У.“-ЕООД и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД
наложила на "П.У." ЕООД административно Н. – имуществена санкция в
размер на 1000 ллв., затова, че в качеството си на администратор на лични
данни дружеството обработило личните данни на Н.Д.М. и на сина й – М. К.
М., в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД.
Решението на К. з.з.л.д., постановено на 05.01.2017г. е било
обжалвано от Н.М.и М.М., пред Административен съд - София.С решение от
17.11.2017г. по адм.д.№1177/2017г. на Административен съд София-град,
жалбата е отхвърлена, като неоснователна.С решение №11292/22.07.2019 г.,
постановено по адм.д.№2303/2018 г. на Върховния административен съд, е
отменено решение №6809 от 17.11.2017 г. по адм.д.1177/2017 г. на
3
Административен съд – София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата
на Н.М.и Карел М., действащ със съгласието на м. си и законен представител
Н.М. срещу решение № П-2089/05.01.2017 г. на К. з.з.л.д., в частта, с която е
обявила жалба рег. № П-2089/23.03.2016 г. на Н.М. лично и М.М., със
съгласието на м. си и законен представител Н.М.за основателна по отношение
на "П.У." ЕООД за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и на
основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД е наложила на "П.У." ЕООД
административно Н. – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за това, че в
качеството си на администратор на лични данни е обработило личните данни
на Н.М.и сина й М.М. в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Върховният
административен съд е върнал административната преписка на К. з.з.л.д. за
ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
съдебното решение.
В частта, с която е отхвърлена жалбата на Н.М.и М.М., действащ със
съгласието на м. си и законен представител Н.М. срещу решение № П-
2089/05.01.2017 г. на К. з.з.л.д., в частта, с която е обявила жалба рег. № П-
2089/23.03.2016 г. на Н.М. лично и М.М., със съгласието на м. си и законен
представител Н.М. за неоснователна по отношение на СОУ за европейски
езици "Св. К.К.Ф." гр. Русе, решението на Административен съд-София-град ,
е оставено в сила.
С Решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г. К. з.з.л.д. /КЗЛД/ е обявила
жалба с рег. №П-2089/23.03.2016 г. подадена от Н.Д.М. и М. К. М., за
основателна по отношение на „П.У." ЕООД за извършване на неправомерно
обработване на личните данни на жалбоподателите чрез разпространението и
съхранението им в нарушение на чл.2,ал.2, т.3 и т. 5 от ЗЗЛД /отм./.Предвид
констатираното нарушение на чл.2,ал.2,т.3 и т.5 от ЗЗЛД/отм./ К. издава на
„П.У.“-ЕООД, издател на в.“У.“ задължително предписание за заличаване в
тридневен срок от влизане на решението в сила, на личните данни на Н.Д.М.
и М. К. М., включително и от архива на електронния вариант на в.-„У.“-
вж.л.л.92-100.
В представената в първоинстанционното производство
административна преписка се съдържа писмо – уведомление изх.
№5/06.01.20*г., вх.№П-2089#44(16)/08.01.20*г., с което управителят на
ответника уведомява К., че е изпълнено задължителното предписание, дадено
4
с решение №П-2089/16 от 16.11.2020г., за заличаване в тридневен срок от
влизане на решението в сила на личните данни на Н.Д.М. и М. К. М., в архива
на вестника, вкл. в архива на електронния вариант на в.“У.“.
В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани
И.А., приятел на ищеца още от детска възраст, Н.Н.М.-приятел на
семейството на ищеца и Н.М.м. на ищеца.
С показанията си свидетелите установяват, че М.М. е умно и будно
момче, с много интереси и много деен. Ищецът посещавал курсове по
английски език, свирел на китара /мечтаел да има група/, тренирал баскетбол
и стрелба с лък /искал да стане национален състезател в този спорт/.Нямал
проблеми с дисциплината в училище; отнасял се с уважение към другите.
Свидетелката М. има впечатления за това, че родителите му го възпитавали
да не лъже и че справедливостта е важна.Свидетелката е заявила пред
първоинстанционния съд, че статията във в. "У." потресла всички, тъй като
случилото се в училище било описано тенденциозно, все едно се търси
конфликт…“. Според М. в публикацията се внушава, че м. на М., който е
обвинен в хулигантство, го защитава и той ще остане безнаказан….“. Във
вестника била поместена и молбата на Н.М.да не бъдат съобщавани лични
данни, в писмото били написани нейните имена и адрес.Свидетелката
уточнява, че имало и странични бележки, че м. на М.М. е ю. и ще използва
всякакви „прийоми“, за да го защити. Статията била публикувана и в
интернет пространството и предизвикала обидни и тежки коментари против
ищеца, както и против родителите му. Публикацията дала „начало на един
публичен линч на М. и на м. му“.Някои от коментарите били изключително
жестоки-ищецът бил определян като „и.“ и „хулиган“, родителите му – като
психично болни.Започнали да го наричат и „п.“ / в делото се съдържат
писмени доказателства, в които класният ръководител е определен като
„К.п.“/.Свидетелката описва конкретно и ясно въздействието на статията
върху ищеца и последиците на публикацията върху психиката му – „М. беше
шокиран, защото цялата му ценностна система се преобърна“.На първо място
защото явно разбрал, че няма значение какво точно се е случило, а има
значение какво е написано в един вестник.Свидетелката споделя
непосредствени впечатления за това, че ищецът станал тревожен, срамувал
се, отслабнал, отказал се от нещата, които обичал – спрял да свири на китара,
спрял да участва в тренировките по стрелба.
5
Свидетелите установяват негативните последици за ищеца, настъпили
в училищния му живот – Св.А. и св.М. изнасят конкретни данни за
подписката, организирана след статията /св.М. – „.....“ Това продължило,
докато м. пуснала някаква жалба по този повод до Комисия за закрила на
детето.Свидетелят А. установява, че ищецът е бил много разочарован от тази
подписка, тъй като той се държал уважително с всички учители, не е имал
пререкания с тях, а те се подписвали срещу него за изключването му от
училище.Освен това във фейсбук се появила група „Да защитим авторитета
на С.“ и там имало много груби коментари от родители и от учители против
М. и против м. му, която обжалва Н.то.Твърдяли, че те уронват престижа на
училището и на директорката, че М. трябва да бъде изгонен и да бъде
възпитаван с бой, твърдяли още, че м. му е негоден родител. След
публикацията на статията през м.януари бащата на ищеца го прибирал от
училище-втора смяна свършвали късно и било тъмно, адресът на ищеца бил
известен и той се притеснявал, че може някой да го възпита с бой.А. си
спомня, че искали да се запишат за летен лагер и въпреки че имало свободни
места, М. не го допуснали да се запише. Според този свидетел – не записали
ищеца „заради статията за неговата проява“. Съученици на ищеца започнали
да го отбягват.
В производството по делото като свидетел е разпитана и м. на ищеца
– Н.М.Свидетелката М., заедно с бащата на ищеца, прегледали камерите от
класната стая, които са заснели инцидента и там се виждало, че синът й не
прескача чина, а други момчета го правят.Директорката обаче казала, че той
трябва „....“. Отказала да го изслуша, тъй като неговите емоции не я
вълнували. Свидетелката констатирала, че това, че синът й е „строшил чин“ е
„изначално невярно“ и това било причината, да се заведе административното
дело /по обжалване заповедта за Н./.
Свидетелката си спомня, че заседанието пред Административен съд – Русе
било насрочено за 27.01.2016г. На 25.01.2016 г. на служебния й телефон в я
потърсила Н.П..Според М., журналистката с „назидателен“ тон обяснила, че е
получила информация от С. във връзка с извършена от сина й „хулиганска
проява, при която той счупил чин“, а тя, завела дело срещу училището, като
по този начин уронва престижа на педагозите.Свидетелката твърди, че г-жа
П. изразила позиция, че М. е виновен, а м. му, като п., го защитава, и това е
6
прецедент.Свидетелката заявява, че е настоявала пред журналистката да не се
публикуват данни, от които да може да се установи самоличността на сина й,
нито дори нейното име, защото и по този начин ще се разкрие неговата
самоличност.Свидетелката уведомила писмено редакцията на в. „У.“,
Регионалния инспекторат по образованието и училището, че не е съгласна да
се публикуват абсолютно никакви лични данни – нито нейни, нито на сина й.
Молбата й да не се разкриват лични данни била публикувана във вестника в
цялост – с имената й, адреса й /вж.вестник л.270 и молба л.304 от гр.д.
№408/*г./Свидетелката изнася данни как се е отразила публикацията на
статията в електронното издание на вестника – към м.февруари имало 10000
посещения.Имало негативни и обидни коментари дори от хора, които изобщо
не познавали ищеца. Наричали го „и.“, „н.“. Изразявали становище, че такива
„малоумници и хулигани“ като него, утре ще управляват държавата.Ищецът
бил шокиран от случващото се и не разбирал, защо обществото умишлено се
настройва
срещу него.Считал, че единствената причина, поради която е бил
злепоставен в обществото, е длъжността, която заема м. му, тъй като данни за
другите ученици, участвали в инцидента, не били публикувани.Виждал
негови добри приятели да си подписват в училище срещу него, а след това те
му обяснявали, че са се подписали, защото в противен случай ще имат
проблеми.Ищецът изпитвал срам, макар и неоправдан, , тревога за
състоянието на м. си, защото унижавайки него, обществото унизило и
нея.Разбрал и за заплахите, отправени в този период към м. му, във връзка с
работата й като п., и това допълнително го тревожело – във връзка с
отправените към Н.М.и семейството й заплахи е представено удостоверение
№3691/11.10.20*г.-л.305 от гр.д.№408/*г.РРС/. Ищецът преустановил
спортните си занимания, както и уроците по китара, изоставил мечтата да
създаде музикална група и въобще-спрял да се занимава с подобни
инициативи.Свидетелката описва сина си като човек с вродена артистичност,
но след статията посърнал, плачел. Чувствал се изолиран и самотен -на
практика бил изолиран – родители забранили на децата си да общуват с
него.Спрял да се храни, изпитвал непрестанно безпокойство – в коментарите
във Фейсбук имало призиви за насилие върху него.Свидетелката М. уточнява,
че независимо от факта, че Н.то било отменено, последиците от статията били
„стократни“ - статията е съществувала 4 години.Много познати започнали да
7
наричат ищеца „п.“.През 2017г. семейството се установило извън страната. И
в чужбина изпадали в „обяснителен режим“ пред хората, които са прочели
статията в интернет.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи :
По силата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Безспорно е в доктрината и съдебната практика,
че по правната си същност отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-
гаранционен характер и възниква по повод на чужди виновни и
противоправни действия или бездействия, с които са причинени вреди на
трети лица при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа.
В качеството на издател на вестник "У.", което не е спорно между страните,
ответникът-юридическо лице определя характера и съдържанието на
публикуващите се в него материали, с оглед на което същият има качеството
на възложител на работата по съставянето на съответните статии спрямо
авторите на същите, независимо от техните вътрешно-организационни
отношения, което обосновава принципната възможност за ангажиране на
неговата отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД за причинените от възложената
дейност вреди на трети лица.
С нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България е
провъзгласено основното право на гражданите да изразяват мнение и да го
разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин, като тази свобода на изразяване на мнение не е абсолютна, а се
разпростира до пределите, установени в ал. 2 на същата разпоредба, с която са
защитени други конституционни ценности, а именно: правата и доброто име
на гражданите, с регламентираната забрана, че правото на свободно
изразяване и разпространяване на мнение не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е
установена и с прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на страната
свобода на печата и другите средства за масова информация, както и
свързаното с него право по чл. 41, ал. 1 от визирания акт – касаещо
гарантираната от законодателя възможност: всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъществяване – предвид установеното в
8
изречение второ от тази норма изискване, също не може да бъде насочено
срещу правата и доброто име на другите граждани. При визираната
нормативна уредба – въпросът за баланса на гарантираните с цитираните
разпоредби основни права и свободи на гражданите, се решава поотделно за
всеки конкретен случай, въз основа на наличните обстоятелства по него.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
при публикуване на статията под заглавие: "Н. "з." изправи пред съда
училищен директор" в бр.* от ***., ответникът, в противоречие с
разпоредбата на чл11а от ЗЗакрД и въпреки категоричното протовопоставяне
на родител и законен представител на малолетния тогава ищец, е публикувал
достатъчно информация за ищеца и неговата м., която позволява да бъде
установена самоличността на ищеца – посочени са училището и класа, в
който учи към момента, местоположението на класната стая, адрес, имената
на м. му, подробности за висящото административно производство, в което
обжалва наложено Н..Съдържанието на статията внушава изводи за виновно
и противоправно поведение на малолетния ученик. От събраните в
първоинстанционното производство доказателства не се установява
верността на направените в статията фактически твърдения за участие на
ищеца в шумното забавление „п.“, при което е строшен чин.
От събраните гласни доказателства се установява, че разглежданата
публикация е причинила неимуществени вреди на ищеца – негативни
емоционални и психически изживявания и неудобства. Ищецът трябвало
ежедневно да търпи обидни квалификации и унижения, заплахи; да
преживява предателство от доскорошни приятели, които се подписват срещу
него, за да нямат проблеми, както и да търпи презрителното отношение на
уважавани от него учители.Въззивният съд кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, за обстоятелства, за които
свидетелите имат лични и непосредствени впечатления, потвърждават се от
данни в писмените доказателства.Статията дава начало на публичен линч
срещу ищеца и превръща живота му в кошмар. Ищецът се е чувствал
опозорен, злепоставен, демотивиран е по отношение на каквито и да било
инициативи и изоставя любими занимания.Следвало е да търпи униженията
преди очите му ученици да бъдат подканяни да участват в организирана
срещу него подписка, както и да му бъде отказана възможността да отиде на
летен лагер, въпреки наличие на свободни места.Предвид изложеното
9
въззивният съд приема, че искът е основателен, до каквито изводи е стигнал
и първоинстанционният съд.
По силата на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по
справедливост, която не е абстрактно понятие, а за всеки отделен случай се
определя въз основа на всички относими към същата обективно
съществуващи обстоятелства /т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. /. Въз основа
на преценката на събраните пред първоинстанционния съд доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че справедливото
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което ще допринесе за репарирането
на неблагоприятните последици от процесното увреждане в патримониума на
ищеца, е в размер на сумата 5 000лв. За да обоснове този си извод, съдът
съобразява вида и интензитета на вредите, причинени от публикацията, но и
обстоятелството, че причина ищецът да се чувства стресиран, огорчен,
отвратен и обиден освен тенденциозното съдържание на статията и
последиците от същата, е и негативното и неприязнено отношение към него в
училище. Искът е основателен и доказан в посочения размер и следва да бъде
уважен. Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размера Н.
5000лв за разликата до 7000лв.В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено, като правилно.
С оглед изхода на спора и уважената/отхвърлена част от жалбата,
жалбоподателят има право на разноски за въззивното производство в размер
на 140лв. В полза на въззиваемият следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 428,58лв.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.3 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 910 от 05.11.20*г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№408/*г. по описа на РРС, в частта, с която „П.У.“-
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ***,
представлявано от управителя М.Д., е осъдено да заплати на М. К. М.,
10
ЕГН**********, със съдебен адрес гр.Русе, ***, сумата Н. 5000лв за
разликата до 7000лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени вследствие на публикация в бр.* на в.“У.“
от ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***. до
окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. К. М., ЕГН**********, със съдебен
адрес гр.Русе, *** против „П.У.“-ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ***, представлявано от управителя М.Д., за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размера Н. 5000лв за
разликата до 7000лв.
ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която „П.У.“-ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ***, представлявано от управителя
М.Д. е осъдено да заплати на М. К. М., ЕГН**********, със съдебен адрес
гр.Русе, *** разноски в първоинстанционното производство в размера Н.
822,14лв. за разликата до 1151лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „П.У.“-ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ***, представлявано от управителя М.Д. да заплати на М. К. М.,
ЕГН**********, със съдебен адрес гр.Русе, *** сумата от 428,58лв разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН**********, със съдебен адрес гр.Русе, *** да
заплати на „П.У.“-ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ***, представлявано от управителя М.Д. разноски за въззивното
производство в размер на 140лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12