р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 20.10.2016 год.
в името на народа
***, IV
граждански състав в открито заседание, на двадесети септември през две
хиляди и шестнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6219 по описа на съда за
Производството е
по обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.146 от Закона за защита на потребителите, във вр. с чл.143 от ЗЗП и по чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Пред *** е депозирана искова молба
от Б.И.И. – *** и В.Ц.В., двамата ищци чрез адв.Д.Н. *** против ***, в която се
твърди, че между страните бил сключен Договор за банков ипотечен кредит на ***
по силата на който ответната банка предоставила кредит в размер на 25 000
евро, обезпечен с ипотека и с краен срок на погасяване на дълга 20.07.2033г. Навеждат
се твърдения, че приложимите Общи условия не били уговорени индивидуално, а
били част от стандартни, изготвени предварително условия на банката, с които
ищците не били запознати при сключване на договора, а получили едва на
02.12.2015г. и съответно нямали възможност да влияят върху съдържанието им. С
тези твърдения ищците обосновават нищожност на клаузата на т.9.4 от Общите
условия към процесния договор, като неравноправна по смисъла чл.143 от ЗЗП. Твърди
се също, че според уговореното при сключване на договора за кредит, годишния
лихвен процент се формирал от базовия лихвен индекс по раздел III от ОУ *** и
фиксирана надбавка от 3.720%. Изчислявана по този начин, възнаградителната
лихва към датата на сключване на договора възлизала на 8.20%. Излага се, че
през периода от 01.01.2009г. до 15.11.2015г. банката не се съобразявала с
договореното и в размера на възнаградителната лихва включвала, освен базовия
лихвен индекс и фиксираната надбавка, така и премия, която не била договорена,
а също така не намалявала лихвата при намаление на приложимия лихвен индекс. По
този начин, според ищците, за процесния период били надвзети под формата на
договорна лихва суми в размер на 11 000лв.
Претендира се постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на т.9.4 от Общите
условия към Договор за банков ипотечен кредит на *** като неравноправна по смисъла
чл.143, т.9 и т.12 от ЗЗП, както и да бъде осъден ответника да заплати на
ищците сума в размер на 5 000лв., част от вземане в пълен размер от
11 000лв., представляващо неоснователно получена от банката договорна
лихва за периода от 01.01.2009г. до 15.11.2015г.
Ответникът е ангажирал становище за
неоснователност на исковете. Навежда доводи, че процесния договор за кредит е
обезпечен с ипотека, поради което спрямо него не намира приложение ЗЗП, а дори
да се приеме, че този закон е приложим, то атакуваната клауза от ОУ уреждала
основния предмет на правоотношението и като такава не подлежала на преценка за
неравноправност, съгласно нормата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Дори обаче да
подлежала на такава преценка, то не попадала в нито една от хипотезите на
чл.143 от ЗЗП, а в случай, че се приеме, че попада в приложното поле на чл.143
от ЗЗП, то спрямо процесния договор били налице основанията за прилагане на
изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗЗП. Твърди се също, че
атакуваната клауза била договорена индивидуално с ищците, поради което не
можела да се приеме нищожността й, съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Навеждат се доводи, че през процесния период от време лихвата била
изчислявана в съответствие с угавареното в договора и приложимите ОУ. Ответникът релевира и възражение за погасяване
по давност на претенцията за връщане на надвзети суми за договорна лихва за
периода от 01.01.2009г. до 03.12.2012г. (при приложение на кратката тригодишна
давност, т.к. се касае за периодични плащания), а при условия на евентуалност
за периода от 01.01.2009г. до 03.12.2010г. (при приложение на общата петгодишна
давност).
В о.с.з. на 20.09.2016г. е допуснато
изменение на цената на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който се счита предявен
за сумата от 5 718,50лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от представения препис
на Договор за банков ипотечен кредит на *** подписан между *** от една страна,
в качеството на кредитор и В.В. и Б.И. от друга страна, в качеството на
кредитополучатели, че ответната банка е
предоставила на ищците кредит в размер на 25 000 евро. В писменото
съглашение страните са уговорили всички елементи на кредитното правоотношение,
в това число и дължимия годишен лихвен процент, който според обективираното в
чл.4.1.а (доколкото в случая се касае за договор са анюитетни вноски) е
следвало да се формира от базов лихвен индекс по Раздел III от ОУ - съответен на едномесечния *** и надбавка от 3.720%.
Изрично е отразено, че изчислен по това правило годишния лихвен процент към
датата на сключване на договора е бил в размер на 8.20%. Изпълнението на
задълженията, произтичащи от договора е било обезпечено с учредяване на
ипотека върху недвижим имот, както
изрично е отразено и е видно също така от приложения препис на ***.
Ищците са приложили към исковата си
молба Общи условия, за които твърдят, че са им били връчени през м.декември
2015г. Ответникът заявява в писмената си защита, че тези ОУ са били приети през
2015г. и не касаят процесния период. В същото време не са представени от
ответната страна приложимите към момента на сключване на процесния договор ОУ,
поради което съдът приема, че начина на формиране на годишния лихвен процент е
уговорения в представеното писмено съглашение, уреждащо подробно елементите на
кредитното правоотношение.
По делото е допуснато изслушването
на съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е прието в о.с.з. на 20.09.2016г. От него става ясно, че към датата на
сключване на процесния договор 1-месечния юрибор е бил в размер на 4.48%, при
което годишния лихвен процент се е изчислявал към същия момент на 8.20% според
уговореното в съглашението правило – от 1-месечния юрибор и надбавка в размер
на 3.720%. Установява се от експертното заключение, че за процесния период от
01.01.2009г. до 15.11.2015г. събраните договорни лихви от сметката на
кредитополучателя по процесния договор са в размер на 13 357,11 евро.
Видно е от съдържащата се в констативно-съобразителната част на заключението
таблица, че за този период годишния лихвен процент е бил формиран от 1-месечния
юрибор, надбавка от 3,720% и допълнителен процент, означен като премия. По този
начин ГЛП е варирал приблизително около размера на изчислявания към момента на
сключване на договора за кредит и не е надхвърлял 8.68%. Видно е от експертното
заключение, че ако ГЛП за целия процесен период се приеме в размер на 8.20%,
какъвто е бил към момента на сключване на договора, то дължимата
възнаградителна лихва би се изчислявала на 13 353,21 евро и разликата
между тази сума и събраната на практика лихва възлиза на 3,90 евро. Установява
се още от експертното заключение, че при изчисляване на ГЛП като сбор от 1-месечния
юрибор и надбавка в размер на 3.720% дължимата за същия период възнаградителна
лихва се изчислява на 6 907,82 евро. При това разликата между действително
събраната договорна лихва (13 357,11 евро) и дължимата (6 907,82
евро) възлиза на 6 449 евро.
Обсъденото експертно заключение се
кредитира изцяло от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
По делото са представени Протоколи
от заседания на УС на ответната банка, проведени през периода от 14.10.2008г.
до 05.06.2009г. (на л.193-л.198), съдържащи взети решения за промяна в
ценообразуването на отпусканите от банката кредити. Според ангажираното от
ответника становище взетите решения не касаят процесния кредит. Съдът счита, че
независимо дали въведената с тези решения премия е именно прилаганата при
изчисляване на договорната лихва по процесния кредит, от съществено значение за
решаване на настоящия спор е отговора на въпроса, дали начисляваната на
практика премия е могло да бъде въведена едностранно от банката.
От показанията на разпитаната в
о.с.з. на 20.09.2016г. свидетелка *** се установява, че същата като служител на
ответната банка е обслужила ищците, като кредитоискатели. Обсъждала е с тях
условията на банката за предоставяне на ипотечни кредити, предоставила им е
проекто-договор, за да се запознаят с него, като те не са възразили по
предложените условия за отпускане на кредита. Съдът счита, че тези гласни
доказателства не способстват за изясняване на спорните въпроси, т.к. свидетеля
излага факти, касаещи постигането на съгласие и подписването на договора за
кредит, а ищците не атакуват негови клаузи или такива от действащите към
момента на сключването му ОУ. В същото време ОУ, в които се съдържа атакуваната
клауза са били приети след отпускане на кредита и свидетелските показания не се
отнасят до тях.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.143 от ЗЗП.
На първо място следва да се посочи,
че съдът при изготвяне на доклада по делото е приел, че ищците претендират
нищожност на атакуваната клауза от ОУ, като неравноправна по смисъла на чл.143,
т.9 и т.12 от ЗЗП. В тази насока е налице неточност при определяне на правната
квалификация, т.к. нормата на чл.143 от ЗЗП обявява за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като изброяването в отделните точки е само примерно.
Поради това, при изложените твърдения за неравноправност на процесната клауза
от ОУ, съдът не би могло да се ограничи само до изследване наличието на основанията
по т.9 и т.12, а е необходимо да изследва дали спорната клауза от ОУ отговаря
на изискването за добросъвестност и дали не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и длъжника.
Както се прие по-горе, ОУ, в които
се съдържа атакуваната клауза не са били действащи към момента на сключване на
процесния договор за кредит, а са приети от банката през 2015г. и съответно са
били връчени на ищците на 02.12.2015г. По делото не е изяснено какви са били
действащите такива към момента на
подписване на процесния договор, т.к. не са представени от никоя от страните.
Безспорно е обаче, че договора е бил сключен при приложими общи условия за
съответния вид кредити, т.к. това е
изрично посочено в подписаното писмено съглашение.
В такъв случай няма пречка банката
да внася изменения в ОУ, но съгласно
разпоредбата на чл.147б, ал.1 от ЗЗП е длъжна да уведоми потребителя по
сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на
посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция. При това
потребителят има правата по чл.147б, ал.2 и ал.3 от ЗЗП и ако не ги упражни се
счита обвързан от измененията в ОУ.
В случая ищците не са упражнили
правото си по чл.147б, ал.2 от ЗЗП, т.к. не са се отказали от договора и не са
заявили в срока по чл.149, ал.3 от ЗЗП, че ще продължат да го изпълняват при
действащите преди изменението общи условия. Поради това следва да се считат
обвързани от приетите от банката нови Общи условия. Те и не отричат
обвързаността си от тях, но намират за неравноправна клаузата на т.9.4 и като
такава искат да бъде прогласена за нищожна.
С разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП е
предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите,
в които те не са уговорени индивидуално, поради което на първо място следва да
се отговори на въпроса дали клаузата на т.9.4 от Общите условия е индивидуално
уговорена с потребителите или не.
Съдът счита, че тази клауза нямам
как да е индивидуално уговорена с ищците, с оглед установеното, че Общите
условия, в които се съдържа са приети през 2015г. и са връчени на
кредитополучателите на 02.12.2015г.
Според отразеното в т.9.3.2 от Раздел
III на сочените ОУ пазарния лихвен индекс при кредити
в евро е 1-месечния или 3-месечния юрибор. В случая в процесния договор е уговорен приложим лихвен индекс
1-месечния юрибор, в каквато насока не е внесена промяна.
Процесната клауза на т.9.4 от ОУ
предвижда, че при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, какъвто е и
сключения между страните, годишният лихвен процент се променя
(увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на договорения приложим
лихвен индекс, която промяна е с повече/по-малко от 0.25 процентни пункта
спрямо действащия към момента на промяната размер на приложимия лихвен индекс. Съдът
намира, че клаузата не внася промяна в приложимия лихвен индекс и компонентите,
формиращи годишния лихвен процент (същия отново включва 1-месечния юрибор и
уговорената в договора надбавка в постоянен размер от 3.720%). Предвижда се единствено
допълнително, че основание за изменение на годишния лихвен процент е не всяка
промяна в 1-месечния юрибор, а само ако тя е с 0.25 процентни пункта. При тези
обстоятелства не може да се приеме, че е налице неравновправност по смисъла на
чл.143, т.9 от ЗЗП, т.к. не се налага на потребителите приемане на нова клауза.
Доколкото текста на т.9.4 от ОУ касае
обстоятелствата, при които лихвата може да се променя едностранно от банката,
съдът счита, че следва да извърши преценка дали е неравноправна клауза през
призмата на основанията по чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, т.е дали е такава, която позволява на банката
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание (т. 10) или дава право на търговеца да увеличава цената,
без потребителя да има право в този случай да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора (т. 12).
Съдебната практика приема за
допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване
на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора
или в ОУ, 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят
от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е
поставено под контрола на кредитора, 3) методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране
на лихвата, 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва .
При преценка на процесната клауза през
призмата на горните изисквания, съдът счита, че тя не може да се приеме за
неравноправна. Промяната на 1-месечния юрибор като предпоставка за изменение на
лихвата е предвидено и в сключения между страните договор за кредит.
Обстоятелството, при което лихвата се променя – ако 1-месечния юрибор се
промени с 0.25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната
размер, не зависи от волята на кредитора, тъй като представлява неподвластен на
страните обективен пазарен индекс. От друга страна прилагането на това
обстоятелство отново не зависи от волята на кредитора, тъй като не е необходимо
да е опосредено от изричен акт на банката, а е налице предвиден автоматизъм
на промяната. Налице е също така достатъчно яснота относно начина на
формиране на едностранно променената лихва и отделните компоненти във формулата
на изчислението. Предвидена е възможността не само за увеличаване, но и за
съответно намаляване на лихвата при понижаване на индекса юрибор. Всички тези
обстоятелства сочат, че не е налице неравновесие между правата и
задълженията на банката и кредитополучателите и клаузата не е в разрез с
изискването за добросъвестност.
Поради горното, съдът намира, че
процесната клауза от ОУ не е неравноправна, с оглед на което предявения иск за
прогласяване нищожността й се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв.
По иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Установи се от обсъдения договор за
ипотечен кредит от 06.08.2008г., който е уреждал отношенията между страните, че
според уговореното в него дължимия годишен лихвен процент е следвало да се формира
от два компонентна: 1). Променлив - базов лихвен индекс, съответен на
едномесечния *** и 2.)постоянен - надбавка от 3.720%. От
клаузите на договора не следва, че лихвения процент не може да пада под 8,20%,
какъвто е бил размера му към момента на постигане на съглашението.
Както се установи от приетото
експертно заключение по ССЕ, изчислявана по уговорения начин договорната лихва
за процесния период от 01.01.2009г. до 15.11.2015г. възлиза на 6 907,82
евро.
Установи се също от заключението на
вещото лице, че през посочения период ответната банка е начислила и събрала
договорна лихва в размер на 13 357,11 евро, като при изчислението в
годишния лихвен процент са били включени освен
уговорените компоненти – 1-месечния юрибор и надбавка от 3.720%, така
също и премия в размер от 1 до 4%. Подобен компонент не е бил уговорен при
сключване на процесния договор или в
последващи писмени съглашения между страните, а е въведен едностранно от
банката-кредитор, поради което не обвързва кредитополучателите. С оглед на
това, съдът счита, че начисляването на лихва над размера от 6 907,82 евро
(произтичащ от уговореното) до размера от 13 357,11 евро (при включване на
въведена от банката премия) е станало без наличието на правно основание и престираната
в повече сума от 6 449,29 евро подлежи на връщане, като неоснователно
получена от кредитора.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за сумата от 5 718,50лв.
- част от цялото вземане в размер на 11 000лв., представляваща надплатена
сума за възнаградителни лихви за периода от 01.01.2009г. до 15.11.2015г. по
договор за банков ипотечен кредит № 103/06.08.2008 г. се явява изцяло
основателен и доказан. Съдът намира за неотносимо в случая приетото разрешение
с ТР №4 от 29.04.2015г. по т.д.№4/2014г. на ОСГТК, т.к. решения с него въпрос
се отнася само до случаите, при които плащането в чуждестранна валута се дължи
въз основа на договор. В настоящото производство ищците претендират връщане на
суми, които са получени от ответника без основание, а не на договорно такова.
Съдът обсъди релевираното от
ответника възражение за давност. Давностният срок започва да тече от момента, в
който се поражда правото на иск. В случая правото на иск по чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание се поражда от момента на
даване на престацията, за която не е имало основание и се погасява с изтичане
на 5-годишна давност по правилото на чл.110 от ЗЗД.
При такова разбиране, претенцията на ищците се явява погасена по давност за
периода от 01.01.2009г. до 02.12.2010г. и като такава следва да се отхвърли.
Произнасянето по това възражение не се отразява на размера на уваженото
вземане, което е предявено като частично.
По въпроса за разноските.
Предявени в производството са два обективно кумулативно
съединени иска.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците са дължими 1).направените разноски за
държавна такса по уважения оценяем иск в размер на 200лв.; 2).адвокатско
възнаграждение в размер на 290лв. (в договора за правна защита и съдействие
липсва разграничение какъв е размера на уговореното възнаграждение за всеки
иск, но отчитайки, че минималния размер на дължимото възнаграждение за
неоценяемия иск е 300лв., а при предявения размер на оценяемия иск минимално
дължимото възнаграждение надхвърля 300лв., съдът приема, че заплатеното от
ищците възнаграждение в размер на 590лв. следва да се приеме, че поравно се
отнася за двата предявени иска); 3).разноски за вещо лице в размер на 300лв.
Или общо дължимите на ищците разноски възлизат на 790лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищците дължат на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. съответни на отхвърления неоценяем иск (тук в договора за правна защита
и съдействие също липсва разграничение каква част от уговореното и платено
възнаграждение се отнася за всеки от предявените искове, но дължимото минимално
адвокатско възнаграждение по неоценяемия иск е в размер на 300лв.).
Неоснователно е възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, т.к. не надвишава значително минимално
дължимия по Наредба №1/2004г. Направените от ответника разноски за вещо лице не
са му дължими, т.к. те са сторени във
връзка с изясняване обстоятелствата по оценяемия иск, който е уважен.
Водим от горното, Съдът
р е ш и :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.И.И. – ***
и В.Ц.В. против *** ИСК с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.146, ал.1, във вр. с чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата
на т.9.4 от Раздел III на Общите условия, при които ***
предоставя на физически лица кредити обезпечени с права върху недвижими вещи –
ипотечни кредити, които са приложими по Договор за банков ипотечен кредит № 103/06.08.2008
г. и са връчени на ищците на 02.12.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, ***, *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Б.И.И. – *** с ЕГН ********** и В.Ц.В. с ЕГН ********** сумата от 5 718,50лв.
- част от цялото вземане в размер на 11 000лв., представляваща надплатена
сума за възнаградителни лихви за периода от 03.12.2010г. до 15.11.2015г. по ***
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2015г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претецията за периода от 01. 01.2009г.
до 02.12.2010г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.И.И.
– *** с ЕГН ********** и В.Ц.В. с ЕГН ********** сумата от 790лв.,
представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б.И.И. – *** с ЕГН ********** и В.Ц.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на ***, *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 300лв.,
представляваща деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с
въззивна жалба.
районен съдия: