Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря П.И., и прокурора.........................,
като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело №8356/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, чрез юрк. Р. ***,
против А.Л.П. –К., с която се твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 79621/22.12.2014г. Посочва се, че самото
сключване на договора и Общите условия
по него, са достъпни на интернет адрес. Съобразно Общите условия, договорът се
сключва след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето ”съгласен съм с Общите условия”, с което кандидатът приема
същите. Посочва се, че ако кандидатът е одобрен, той получава на личната си
електронна поща Договора и Общите условия за писмено потвърждение, чрез
електронно подписване чрез електронна платформа /посочена/. Посочва се, че в
полза на отв. К., е отпуснат кредит с главница от 300,00лв., преведена по
банкова сметка ***. Твърди се, че падежът на кредита е 11.01.2015г, удължен до
21.01.2015г, въз основа на анекс. Твърди се, че тъй като кредитополучателя не е
представил обезпечение-уговорено в Договора, той дължи неустойка в размер на
74,49лв., която не съставлява отделно вземане, а е част от договорната лихва.
Твърди се, че от страна на ответника няма изпълнение. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано
ч.гр.д.№3996/2016г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди
се, че тъй като между страните има постигнато извънсъдебно споразумение, на
основание чл.232 от ГПК, производството по ч.гр.д.№3996/2016г е прекратено.
Твърди се, че въз основа на постигнатото споразумение, отв. К. е следвало да
заплаща ежемесечно остатъка от задължението, след опрощаване на част от
задължението.Твърди се, че по постигнатото споразумение, няма извършено плащане
от ответника. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от общо 439,39лв., от
които сумата от 300лв- главница, сумата от 84,39лв- договорна лихва, за периода
22.12.2014-21.01.2015г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на ИМ, както и
направените разноски- в размер на 30лв- юрк. възнаграждение и 25лв- държавна
такса, по ч.гр.д.№3996/2016г, съобразно споразумение от 04.07.2016г.
Претендират се разноски.
Ответникът
А.Л.П. –К., р. пр., в срока на чл.133 от ГПК, не изразява становище по
предявените искове. В о.с.з. на дата 30.03.2017г..,
отв. К., редовно призована, не се явява, не изпраща представител, и не прави
искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Ответникът К. е предупреден за
последиците от своето бездействие, с разпореждане № 25/03.01.2017г., но по
делото няма депозиран отговор на ИМ в даденият за това срок. Изрично в
цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него
да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. От страна
на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №839/23.02.2017г.,
проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между
страните.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така,
че предявените искове с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, представените
с ИМ писмени доказателства, поради което са налице и предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК. Съобразно посочената разпоредба, съдът постановява неприсъствено
решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и
искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и
приетите по делото доказателства. Съдът приема, че отв. К. не е изпълнил поетите със
споразумението от 04.07.2016г задължения.
С оглед
на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което ответника
бъде осъден да заплати сумата от общо 439,39лв., от които сумата от 300лв- главница, сумата
от 55лв. разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение по образуваното
заповдено производство, съобразно уговореното межде страните в споразумението и
сумата от 84,39лв- договорна лихва, за периода 22.12.2014-21.01.2015г., ведно
със законната лихва, върху главницата, считано от датата на ИМ, до
окончателното й изплащане.
При този изход на производството и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски, в размер на 200лв-общо, включващи юрк.
възнаграждение и държавна такса. Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв
Водим от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.240, ал.1 и ал.2 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, А.Л.П. –К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***,
сумата от 300лв- главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 10.11.2016г, до окончателното й
изплащане, сумата от 55лв.- разноски
и сумата от 84,39лв- договорна лихва,
за периода 22.12.2014-21.01.2015г., дължими въз основа на Споразумение от
04.07.2016г. сключено между страните, по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 79621/22.12.2014г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, А.Л.П. –К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр.
софия, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано
от ***, сумата от 200лв. -направени деловодни разноски.
Решението се постановява при
наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: