Решение по дело №10007/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 260058
Дата: 19 ноември 2021 г.
Съдия: Веселина Цонева Топалова
Дело: 20204200110007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 260058

гр.Габрово, 19.11.2021 г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди  деветнадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ :

при секретаря.В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр.д. № 7 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано  по искова молба на К.Ц.А., чрез проц. представител адв. Х.К. против Гаранционен фонд гр. София.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2019 г. около 08:00 часа в с. Д. общ. С., на ул. „О." № **, водачът на лек автомобил М. „Е." с рег. № **** - М.И.Х. изгубил контрол над автомобила и допуснал ПТП, при което блъснал правомерно движещата се пешеходка П. К. К..В резултат на произшествието на П. К. К. била причинена тежка черепно мозъчна травма, следствие на която настъпила смъртта й.

Ищецът претърпял и продължавал да търпи и към настоящия момент страдания от загубата на единствения си останал жив, до датата на ПТП, родител - майка си.

Предявена била претенция пред Гаранционен фонд по реда на чл. 557 от Кодекса за застраховането, с посочване на банкова сметка.*** № 19210374/23.10.2019 г. - за настъпило ПТП на 09.10.2019 г. и с писмо с изх. № 24-01-670/14.01.2020 г. било отказано изплащане на обезщетение.

Виновният за настъпилото събитие водач М.И.Х. управлявал автомобила без надлежно сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност". Автомобилът бил собственост на И. И. Н. от гр. Р..

Иска се да бъде осъден Гаранционен Фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец", ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4 да заплати на ищеца К.Ц.А. сумата от 140 000  лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - страдания от смъртта на майка му П. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2019 г. - датата на ПТП до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото.

            Твърди се, че нямало нито едно доказателство, от което да се определи механизма на процесното ПТП.Не били представени никакви данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство. На основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК в исковата молба ищецът бил длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва е тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. В случая това не било изпълнено и не била осигурена равна възможност да бъдат упражнени предоставените права. Иска се да бъде прекратено делото на това основание.

            С отговора искът се оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск.

Гаранционен фонд, към настоящия момент, вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 19210374/23.10.2019г. УС на ГФ  отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същият нямал и материална доказателствена сила.

            Твърди се, че  единствена причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на наследодателката на ищеца, която предприела пресичане на коридора за движение на лекия автомобил на неопределено за целта място, като с тези си действия ограничила възможността на водачите на МПС да я възприемат като предвидимо препятствие на пътя в съответствие с чл. 20. ал.2 от и създала опасност и пречки за движението - нарушения на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 113 от , както и се е намирала по средата на пътното платно, с което е поставила водачът му в невъзможност да реагира.

Нямало представени доказателства за наличието на фактическия състав на риска "Гражданска отговорност", с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалият, с оглед евентуално съпричиняване

Поради това ответникът  счита, че вина за процесното ПТП имала единствено наследодателката на ищеца, която не предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, пресичайки и движейки се по средата на пътното платно.

            В случай, че съдът приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено наследодателката на ищцата, се прави възражение за съпричиняване от страна на П. К. в размер на поне 90%, която се е движела неправилно по пътното платно и е предприела пресичане на неопределено за целта място в нарушение на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от .

Предвид липсата на установено със задължителната сила на осн. чл.300 от ГПК относно твърденията за наличие па вина и противоправно поведение у посочения за виновен водач на МПС - М.Х. и причинна връзка на същото с вредите на наследодателката на ищцата, се оспорват изцяло фактически твърдения в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при получаването на травмите.

Прави се възражение досежно размера на предявената претенция от 140 000.00 лева за неимуществени вреди, като изключително завишена, тъй като не отговарял на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.

Оспорва се и  претенцията за лихва, считано от 09.10.2019 г., тъй като Фондът винаги бил уведомен в един по-късен момент и спрямо него законодателят в чл. 288. ал.7 от КЗ (отм.)  предвидил 3-месечен срок, в който след като бъде сезиран, бил длъжен да се произнесе по претенцията на пострадалото лице. В този смисъл е цитирана съдебна практика - Решение № 1028/2008 г. по т.д.621/2007 г. на ВКС, поради което Гаранционен фонд дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок.

С отговора се твърди още, че ответникът бил поставен от ищеца в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията, като определи и изплати обезщетения за неимуществени вреди.

Ищецът бил надлежно уведомен, че за установяване на твърдените  факти и обстоятелства, било необходимо да представи допълнителни доказателства.До 14.01.2020 г. нищо от посочените писмени доказателства не постъпило по щетата, следствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на Гаранционен фонд взел решение от 14.01.2020 г, с което отказал изплащане на обезщетения за неимуществени вреди поради липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера на претендираните вреди.

В тази връзка се оспорва началният момент на законната лихва и моли, Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

По искане на ответното дружество, прекият причинител на ПТП  М.И.Х. е конституиран като трето ответно лице в процеса. Писмен отговор от него не е постъпил. В съдебно заседание Х. зоаявява, че претендираната сума е много завишена. Освен това пострадалата била възрастна жена в не добро здраве, „едва ходела“.

С протоколно определение от 1.10.2020 г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД №82/2020 г.по описа на Окръжен съд Габрово.

 С влязла в сила присъда № 260001/25.09.2020 г., постановена по нохд № 82/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово, М.И.Х. е признат за виновен в това, че на 9.10.2019 г. в с. Д., община С., в района на кръстовище, образувано от улицата от центъра на селото с път № 405, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, при управление на лек автомобил“М.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 и задълженията на знак Б2 от ППЗДвП - не спрял и навлязъл в кръстовището с превишена скорост от 72 км.ч. и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката П. К. К. от гр. В.Т., като след деянието избягал от местопроизшествието и му е наложено съответно наказание.

 

Поради изложеното, с определение №83/10.08.2021 г. производството по делото е възобновено.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна.

Безспорно е установено по делото, че с влязла в сила присъда № 260001/25.09.2020 г., постановена по нохд № 82/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово, М.И.Х. е признат за виновен в това, че на 9.10.2019 г. в с. Д., община С., в района на кръстовище, образувано от улицата от центъра на селото с път № 405, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, при управление на лек автомобил“М.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 и задълженията на знак Б2 от ППЗДвП - не спрял и навлязъл в кръстовището с превишена скорост от 72 км.ч. и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката П. К. К. от гр. В.Т., като след деянието избягал от местопроизшествието и му е наложено съответно наказание.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което в настоящото производство е доказана вината и противоправността на деянието, извършено от водача на лекия амтомобил м.И.Х..

 В резултат на процесното ПТП, П. К.  К. получила тежка и несъвместима с живота травма на шийния гръбнак и мозъка с контузия на белите дробове и кръвоизлив в гръдната кухина, като смъртта е настъпила бързо.

 Не е спорно между страните, че лекият автомобил, причинил произшествието не е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на ПТП, обуславящо процесуалната и материална легитимация на ответника.

 Представени са доказателства за предявената от ищеца извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетения пред Гаранционен фонд – София, по която е образувана щета № 19210374/23.10.2019 г. С писмо изх. № 24-01-670/14.01.2020 г. ответникът уведомява ищеца, че с Решение от 14.01.2020 г. УС на ГФ му отказва изплащане на обезщетение за неимуществени вреди (поради непредставяне на изискани доказателства, с указания за възможността да предяви нови претенции пред ГФ, респ. да предяви иск на осн.  чл. 558, ал. 5 от КЗ), което обуславя и наличието на правен интерес за предявяване на претенцията за плащане пред съда.

 С оглед възраженията на ответника за изключително присиняване и алтернативно за съпричиняване, съдът съобрази следното: От писмените доказателства/ протокол за оглед и фотоалбум/, намиращи се по приложеното нохд№ 82/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово, се установява, че пострадалата П. К. се е движила непосредствено до затревен банкет, който поради голямата затревеност не е позволявал да се движи по него. Съгласно пар.1 т.4 от ППЗДвП, пътен банкет представлява надлъжната част  от пътя, ограничаваща платното за движение. Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета / чл.160 ал.1 ППДвП/. Когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката за движение на превозните средства, по възможност най-близко до лявата му граница/ чл.160 ал.2 ППЗДвП/. По време на настъпване на ПТП, пострадалата се е движила в посоката на движение на автомобила, а не в дясната част на насрещното платно, където е следвало да се движи, поради което е нарушила правилата за движение на пешеходците. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да се приеме, че е налице съпричиняване  или че вина има единствено пострадалата. Установено е, че пътното платно е било достатъчно широко, по него не са се движили други превозни средства, водачът е забелязал жената на достатъчно далечно разстояние – 42.4 м., поради което пешеходката с поведението си не е създала предпоставки на настъпване на ПТП. В случай, че  е бил спрял на знака“Stop r и не е загубил управлението на автомобила, в резултат на високата скорост, произшествието е нямало да настъпи. Поради изложеното, съдът приема, че допуснатото нарушение от страна на пострадалата и нейното поведение не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

По делото е разпитана св. Н. А., съпруга на ищеца. Тя твърди пред съда, че когато му съобщили за смъртта на майка му, той изпаднал в шок. Много тежко понесъл загубата, а и сега още не можел да я преживее. Пострадалата била здрава физически и психически, помагала на семейството на сина си. През зимата живеела при дъщеря си, а през лятото ходела на при сина си в с. В., както и при дъщеря си в с. Д.. По време на инцидента тя била при сестрата на ищеца в с. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая, с влязлата в сила присъда е признато, че М.Х. е извършил виновно противоправно деяние – причинена смърт на П. К., майка на ищеца. Установени са всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗДпротивоправно деяние, виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между тях.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за справедливото му определяне. Събраните по делото доказателства установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилата при ПТП смърт на неговата майка.  Приживе тя живеела в сговор със семействата на сина  си/ ищец по делото/ и на дъщеря си. Полагала им в приготвяне на зимнина и продукти, отглеждани в градината. Ищецът тежко приел загубата на майка си, въпреки сравнително напредналата й възраст – 78 г. Несъмнено внезапната и неочаквана смърт на толкова близък човек носи дълбоки душевни страдания.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, отчитайки евентуалната й заинтересованост, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички други доказателства, още повече, че свидетелката е непосредствен свидетел на преживяванията на ищеца, има преки впечатления от състоянието му след произшествието.

Предвид изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди, е в размер на сумата от 60 000 лв. Поради това искът  следва да се уважи до този размер,  като за разликата до претендираните 140 000 лв.- да се отхвърли.

Имайки предвид така установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер напълно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неговото неоснователно обогатяване за сметка на ответника.

По претенцията за лихва.

Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ – от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията /чл. 496, ал. 1 КЗ/. В случая ищецът е сезирал Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетения на 23.10.2020 г., а ответникът се е произнесъл с отказ на 14.01.2020 г. Съобразявайки горната разпоредба, съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението следва да се присъди от 14.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 По разноските.

 Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. и § 2а от ДР за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2030 лв.

Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 2400 лева – държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Гаранционен Фонд ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец", ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4 да заплати на К.Ц.А. ЕГН ********** с адрес ***, адрес за призоваване:гр. В.Т., ул. В.Л. №** адв. Х.К., сумата 60 000 лв./ шестдесет хиляди/, обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултата смъртта на майка му П. К., настъпила при ПТП на 9.10.2019 г. с лек. Автомобилм.М.“Е с рег. № …, управляван от М.И.Х. без застраховка“Гражданска отговорност“, на основание чл.558 ал.5 КЗ, заедно със законната лихва, считано от 15.01.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХЪВЪРЛЯ  иска за горницата над 60 000 лв. до пълният размер от 140 000 лв.

ОСЪЖДА Гаранционен Фонд ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец", ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4 да заплати на адв.Х.Р.К. ВТАК личен № **********, с адрес гр. В.Т., ул. В.Л. №**, сумата от 2030 лв. / две хиляди и тридесет лв./ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Гаранционен Фонд ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец", ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4 да заплати сумата 2 400 лв., държавна такса по сметка на Окръжен съд Габрово.

Решението е постановено при участие в производството на М.И.Х. ЕГН **********, трето лице помагач на страната на ответника.

Решението може да бъде обжалвано пред АС В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                СЪДИЯ: