№ 1653
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100502139 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ на В. Г. П., ЕГН **********, ****, чрез адв.Р.
Д., против решение №53/05.04.2022г., постановено по ГД №178/2021г. на РС - Девня, с
което решение е отхвърлен предявения от В. Г. П. против АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 2 441.28 лева, главница по договор за
потребителски кредит №**********/19.08.2008г. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 25.06.2010г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 29.69 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2009г. до 31.05.2010г. както и сумата 149.42 лева
разноски по делото, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на
вземането по заповед за изпълнение на парично задължение и издаден изпълнителен лист
по ЧГД №923/2010г. на РС-Девня, предмет на изп.дело №3419/2012г. на ЧСИ Ст.Д..
В жалбата се излага, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят излага, че при прекратяване на изп.производство поради перемпция
съгласно чл.433, т.8 ГПК, всички извършени изп.действия преди това, вкл.наложени
възбрани и запори, се обезсилват /стават невалидни/ като поради това същите не могат да
служат за прекъсване на давността съгласно чл.116, б.в ЗЗД. Същото важи и по отношение
1
на извършените изпълнителни действия след изтичане на давностния срок, тъй като не може
да бъде прекъсван изтекъл срок. Жалбоподателят излага обилна съдебна практика в
подкрепа на становището си. Поради това несъгласие с мотивите на първата инстанция,
въззивникът претендира отмяна на решението изцяло и вместо това постановяване на ново
решение за уважаване на иска. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез пълномощника адв.В.А. от САК, със становище за
нейната за неоснователност. Изразява се несъгласие с изведената като довод във въззивната
жалба съдебна практика като се твърди, че погасителната давност ще започне да тече от
влизане в сила на постановеното ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.е. след 26.06.2015г. /а
не от 21.12.2013г./ Перемпцията в случая е без правно значение, тъй като същата е
настъпила след 26.06.2015г. Тъй като ТР няма обратно действие, давността върху
вземанията, предмет на изп.дело, образувано преди ТР, не тече, а е спряна. Цитирана е
съдебна практика в подкрепа позицията на въззиваемата страна. Претендира се
потвърждаване на решението на съда като правилно.
В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Д. като пълномощник на ищеца
поддържа жалбата на изложените основания.
Насрещната страна АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, редовно призовани, не изпращат
представител.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на В. Г. П. срещу АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, за установяване по
отношение на ответника, че в негова полза не съществува право на принудително
изпълнение за събиране на сумата по изпълнителен лист, издаден по ЧГД №923/2010г. на
Районен съд –Девня за сумата от 2 441.28 лева главница по договор за потребителски кредит
от 19.08.2008г.ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
25.06.2010г. до окончателното изплащане на дълга; сумата от 29.69 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.09г. до 31.05.2010г. и разноските по заповедното производство. Твърди се
образувано въз основа на листа изп.дело срещу ищеца на 21.09.2012г. при ЧСИ Ст.Д..
Твърди се погасяване на принудителното изпълнение относно процесното вземане по
давност.Твърди се, че след 21.12.2013г., когато е наложен запор на трудово възнаграждение
на длъжника, не са извършвани никакви изп.действия, поради което на 21.12.2015г.
изп.производство е било перемирано /прекратено по право/, на основание чл.433, т.8 ГПК.
Поради изложеното ищецът твърди, че правото на принудително изпълнение на кредитора е
било погасено на 21.12.2018г., на основание чл.110 ЗЗД. Дори ако се приеме, че последно
изп.действие е извършено на 22.04.2016г., то отново към настоящия момент изпълнението е
погасено по давност. Твърди се, че конституирането на настоящия ответник АБС Бета
България като правоприемник на Ти Би Ай Кредит ЕАД /Транзакт Юръп ЕАД понастоящем/
е станало въз основа на цесия на вземания, на 05.08.2015г. по изп.дело. Претендира се
поради изложеното съдът да приеме, че не съществува вземане на АПС Бета България
2
ЕООД спрямо ищеца В. Г. П. за посочените суми, предмет на изпълнението по изп.дело
№3419/2012г. на ЧСИ Ст.Д..
В срока за отговор е постъпило становище на ответното дружество за
неоснователност на иска. Твърди се, че действително изп.производство въз основа на
изп.лист по ЧГД №923/2010г. на РС-Девня е образувано на 21.09.12г. при ЧСИ Ст.Д., но се
твърдят извършени от кредитора изп.действия, прекъсващи давността, вкл. след периода на
евентуално настъпила перемпция: август 2015г. –конституиране на цесионера АБС Бета
България като частен правоприемник на взискателя, молба за запор на трудово
възнаграждение; през декември 2019г. – молба за запор на трудово възнаграждение и запор
на банкови сметки на длъжника. Излагат се подробни доводи в защита на тезата, че
вземането на кредитора не е погасено по давност. Не се оспорва, че последното изп.действие
преди перемцията е от 17.08.2015г. В случая се излага, че ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство едва на 02.02.21г. поради перемция. Твърди се, че от настъпилата по право
перемпция започва да тече нова погасителна давност, което и обуславя интерес на длъжника
да следи и инициира производство за установяване на това обстоятелство. Ответникът
твърди, че в случая перемпцията била настъпила на 17.08.2017г., за което взискателят бил
уведомен едва през м.02.2021г. Сочи, че за настъпване на последиците от погасителната
давност, перемпцията е без правно значение при настъпването след приемане на ТР
№2/2015г. на ОСГТК на ВКС, на 25.06.2015г., с което е отменено ППВС №3/1980г.
Претендира се отхвърляне на иска като недоказан.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства и
сторените с въззивната жалба оплаквания относно правилността на обжалвания акт, намира
следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, чрез редовно упълномощения проц.представител.
Жалбата и отговорът са надлежно администрирани от първ.съд, съобразно дадените от
въззивния състав указания относно отговора по жалбата.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Страните не твърдят процесуални нарушения на първата инстанция, не правят нови
доказателствени искания.
Решението е обжалвано изцяло като оплакванията в жалбата касаят правните изводи
на съда относно погасителната давност на присъденото вземане в изпълнителното
производство. Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК като ищецът, сега въззивник
се позовава изцяло на перемирането на изпълнението /прекратяването му по право/ и
3
изтеклата успоредно обща погасителна давност от 5 години. Претендират се последиците от
покритото с давност вземане, а именно установяване от съда липсата на право на
принудително изпълнение на взискателя за вземането.
Не се спори относно издаване на изпълнителен лист срещу длъжника В. Г. С. по ЧГД
№923/2010г. на Девненски районен съд на 23.08.2010г., въз основа на заявление по чл.410
ГПК за събиране на суми, дължими по договор за потребителски кредит от 19.08.2008г.,
сключен с ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД.
Не се спори, че въз основа на изп.лист е образувано изп.дело №3419/2012г. на ЧСИ
Ст.Д., рег.№718 в КЧСИ. Преписката от същото изп.дело е приложена към настоящото.
Не се спори, че с протокол от 01.02.2021г. ЧСИ е прекратил изп.дело на основание
чл.433, т.8 ГПК с отразена дата на последно изп.действие 22.04.2016г. – постъпила сума по
запор.
Установява се от изп.дело, че е наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника от 21.12.2013г., за което е бил уведомен работодателят Ник-М-Строй ЕООД.
Приложени са преводни нареждания за извършени от работодателя преводи на заплати на
длъжника от дати: 15.12.2015г., 18.01.2016г., на 22.02.2016г., на 18.03.2016г. и на
22.04.2016г. Видно от писмо на работодателя по изп.дело, трудовото правоотношение е
било прекратено към 08.04.2016г.
Не се спори, че с молба от 05.08.2015г. АПС Бета България ЕООД е поискало
конституирането му като взискател поради извършена цесия на процесните вземания с
договор, сключен с първоначалния взискател от 23.02.2015г. С молба на новия взискател от
17.08.2015г. е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника.
Налице са данни за присъединяване на взискателя НАП за вземане в размер на 580
лева на основание чл.458 ГПК.
Въз основа молба на взискателя е направено искане за проучване банкови сметки на
длъжника – по молба от 09.12.2019г. Въз основа на получената информация е наложен запор
върху банкови сметки на длъжника с постановление от 19.12.2019г. – запорно съобщение до
Банка ДСК ЕАД и до ПИБ АД.
Видно от цитираното постановление за перемпция от 01.02.2021г., ЧСИ е прекратил
изп.производство на основание чл.433, т.8 ГПК като зачел последно извършено действие от
22.04.2016г./извършено плащане по запорно съобщение от работодател/ Същото е
постановено въз основа сезиране от длъжника за настъпилата перемция. Видно от писмо на
адв.Д. от 02.02.2021г. по изп.дело, последното валидно изп.действие е наложен запор от
21.12.2013г., поради което перемирането е към по-ранна дата 21.12.2015г.
По делото е представен договорът за цесия от 23.02.2015г. в полза на новия
взискателя и настоящ ответник по спора АПС Бета България ЕООД и Транзакт Юръп ЕАД
ведно с доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена
относно В. Г. П. и В. Г. С.. /л.125/
4
Въз основа на възприетата фактическа обстановка и становищата на страните, съдът
достига до следните правни изводи:
Изпълнителното дело срещу длъжника -ищец по иска В. П. е образувано на
21.09.2012г. , при действието на ППВС №3/1980г., според разясненията на което,
образуването на изпълнително производство прекъсва давността докато трае делото. /арг. и
в чл.115, б.ж ГПК/ При това положение, с образуване на конкретното изп.дело следва да се
приеме, че давност не тече. Давност започва да тече едва от прекратяване на
изп.производство. /арг. отново в ППВС 3/1980г./
Извършените по делото изпълнителни действия са обективирани хронологично по-
горе, въз основа на постъпилата преписка по изп.дело №3419/2012г. на ЧСИ Ст.Д.: От
образуване на изп.дело през септември 2012г. до 21.12.2013г. не са предприемани никакви
изпълнителни действия с изключение на извършвани от ЧСИ справки и опити за връчване
ПДИ на длъжника.
На 21.12.2013г. е бил наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника при
работодател Ник.М-строй ЕООД, Девня с изпращане на запорно съобщение до последния.
От този момент до следващото изп.действие през 2015г. не са изтекли двете години,
които биха перемирали изпълнението. Още през ноември 2015г. е постъпило писмо от
работодателя на длъжника за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение,
считано от м.11.2015г. Въз основа на запора са извършвани плащания, за които са
приложени преводни нареждания по сметката на ЧСИ Д. до април 2016г. вкл. съгласно
чл.446 ГПК. С молба на новоконституирания на мястото на Ти Би Ай Кредит взискател АПС
Бета България от 17.08.2015г. отново е поискан запор на трудово възнаграждение на В. С.
при посочения вече работодател Ник-М-строй, Девня.
Отново през 2015г. /20.10.2015г./, но през м.август е наложен и запор на банкови
сметки на длъжника, поради което съдът приема, че последните изп.действия са извършени
през октомври 2015г. Евентуално по-късна дата е погасителните плащания, извършени чрез
удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника до април 2016г. На 13.04.16г. трудовото
правоотношение с длъжника е било прекратено видно от молба на работодателя от същата
дата. Последното извършено плащане по прекратения трудов договор е от 22.04.2016г.
Евентуално по-ранната дата на наложените запори от 20.10.2015г. не се отразява по
същество на крайните изводи, а единствено по отношение срокът на перемпцията.
От този момент е започнал да тече най-рано срокът по чл.433, т.8 ГПК, който е
изтекъл на 22.04.2018г. или 20.10.2017г. /Двугодишният срок на перемпцията започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /вкл. доброволно/, т.е.
осъществяването на поисканите способи е приключило /било успешно, било неуспешно/ или
поисканите способи не могат да бъдат осъществени по причина, за която взискателят
отговаря - напр.не е внесъл такси, разноски, не е оказал съдействие и по този начин е
осуетил изпълнението на способа. В този контекст, двугодишният срок начева най-рано на
20.10.2015г. и най-късно на 22.04.2016г. /когато е извършен последен превод на част от
тр.възнаграждение на длъжника/
5
Независимо от постановяване на перемпция към 01.02.2021г. с акт на ЧСИ и
прекратяване на изп.дело, тези условия са били налице много по-рано, още към 2018г. По
изложени по-долу съображения, срокът на перемпцията е без значение по същество.
Считано от 26.06.2015г. в сила е ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, което отменя
постановките на ППВС №3/1980г. и преурежда изцяло теченето на давността в хода на
принудителното изпълнение. Към момента на приемане на тълкувателния акт настоящото
изп.дело е било висящо, поради което погасителната давност тече съобразно постановките
му, считано от последното валидно изп.действие, което в случая е от 2019г. До този момент
м.12.2019г. също не е изтекла общата погасителна давност.
Приложение при разрешаване на спора намира и Тълкувателно решение №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено, че ППВС №3/1980г. е загубило сила, считано за периода
след 26.06.2015г. Съгласно разясненията на последното, давността се прекъсва съгласно
чл.116, б.в ЗЗД с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Съобразно т.10 от цитираното ТР, в случай че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, т.8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие.
В контекста на посоченото тълкувателно решение, в изпълнителното производство за
събиране на парично вземане могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи,
да бъдат осребрени множество вещи и да бъдат събрани вземания на длъжника от трети
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, без значение дали е предприето по почин на взискателя
или по инициатива на ЧСИ по възлагане съгласно чл.18 ЗЧСИ. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуване на изп.дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за определяне на
непогасен остатък, извършване на разпределение, плащане въз основа на разпределението
/т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС/
В изпълнителния процес давността, при действието на ТР, се прекъсва
многократно – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане
на всяко действие за принудително изпълнение. Налагането на запор или възбрана в
изп.производство, съгласно постановките на ТР №2/2013г. на ОСГТК, съставлява насочване
на изпълнението върху имущество на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изп.процес – длъжникът започва да търпи
ограничения в правната си сфера. В изп.процес давността се прекъсва многократно, с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
6
изп.действие, изграждащо съответния способ. Затова искането да бъде приложен определен
изп.способ прекъсва давността и съдебният изпълнител е длъжен да го приложи без
значение, че изпълнението може да е перемирано по право.
Именно поради това е без значение обстоятелството, че съдебния изпълнител не е
прекратил формално изпълнението въз основа на перемпцията още към 2017г., когато е
настъпила тя, а едва през 2021г.
След перемиране на изпълнението, на 19.12.2019г. е бил наложен запор на банкови
сметки на длъжника по молба на конституирания нов взискател АПС Бета България ЕООД.
От този момент до предявяване на иска и към настоящия момент не е изтекъл предвидения в
чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок, което сочи, че вземането не е погасено по давност.
Давността не е изтекла и преди 19.12.2019г., считано от последното валидно изп.действие
през април 2016г.
От прекъсването на давността започва да тече нов петгодишен срок съгласно чл.117
ЗЗД. Следователно, ако се приеме, че последното изп.действие е през м.12.2019г., то считано
от предходното през октомври 2015г., не е изтекъл предвидения законоустановен срок по
чл.110 ЗЗД и изпълнението не е погасено по давност. С наложения през 2019г. запор
теченето на давността е било прекъснато и е започнал да тече нов петгодишен период, който
не е изтекъл към подаване на иска през февруари 2021г.
За пълнота въззивният съд намира за необходимо до посочи, че липсата на
прекратяване на изп.дело и образуването му в ново от ЧСИ, въз основа на изтеклата
перемпция, не води до отпадане действието на извършените след 2017г. изпълнителни
действия, а още по-малко спрямо теченето на погасителната давност. Перемцията е без
правно значение за изтичане на давността. /в този смисъл решение на ВКС по ГД
№1747/2020г. на ГО/. Тя е имала значение при действието на ППВС 3/1980г., тъй като до
обявяването му за загубило сила с цит. ТР 2/2015г., новата давност е започвала да тече от
прекратяване на изп.дело и това е следвало да бъде съобразено от съда и всички органи, вкл.
длъжника.
Всички изп.действия, извършени след перемирането на 20.10.2017г., вкл. налагането
на запор на банковите сметки на длъжника през 2019г., следва да бъдат зачетени.
Поддържаните от ищеца доводи за недействителност на тези действия съдът намира за
неоснователни. Липсата на образуване на ново изпълнително дело, въз основа на намиращия
се при ЧСИ изпълнителен титул, води само до възможност за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност, не и до отпадане ефекта на прекъсване на давността
съгласно чл.116, б.в ЗЗД.
С оглед на изложеното и поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Като резултат от отхвърляне на иска, разноски за производството се следват на
въззиваемата страна, но последната не е направила такова искане.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №53/05.04.2022г., постановено по ГД №178/2021г. по
описа на ДРС, Втори състав, на основание чл.439 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8