РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Веселина Й. Ставрева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600875 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на подс.И. И. Н., депозирана чрез защитника му адв. С.
П. срещу присъда, постановена по НОХД № 2863/2023г., на Пловдивския районен съд,
26- ти н.с. с която подсъдимия И. И. Н. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА и глоба в размер на 200
лева. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от
НК е приспаднато времето през което подсъдимия е бил задържан по реда на ЗМВР. На
основание чл.343г от НК подс. Н. е лишен и от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Съдът се е
произнесъл и по отношение на разноските и приложените по делото веществени
доказателства.
С жалбата и допълнението към нея присъдата се атакува с възражения за
неправилност и незаконосъобразност, както и за допуснати нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че мотивите на присъдата несъответстват на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като липсва анализ на всички събрани по
1
делото доказателствени източници, както и липсват правни изводи. Твърди се, че
първостепенният съд избирателно е анализирал само част от доказателствата, което
според жалбоподателя сочи негово пристрастие и предубеденост. Изтъква се, че са
игнорирани доказателствата, опровергаващи извод подсъдимият да е бил водача на
МПС при настъпване на произшествието. На следващо място се излагат възражения, че
алкохол подсъдимият употребил след настъпване на произшествието, когато не е
управлявал МПС, поради което се твърди несъставомерност на деянието. Иска се
обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане
на първостепенния съд, а алтернативно - присъдата да бъде отменена и подсъдимият да
бъде оправдан по възведеното му обвинение.
В съдебно заседание прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, като твърди че същата е мотивирана и справедлива. Защитникът поддържа
изцяло възраженията, изложени във въззивната жалба, като твърди схематичност на
първоинстанционните мотиви и възразява срещу достоверността на показанията на
полицейските служители, според които водачът на автомобила е бил мъж. Във връзка с
последното изтъква липсата на съставен акт за административно нарушение за това, че
водачът не е спрял на подадения полицейски сигнал. Възразява се, че техническото
средство е отчело положителен резултат поради това, че подсъдимият не е изплакнал
устата си след отпития по грешка от негова страна алкохол.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения
срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При анализа на доказателствата се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. И. Н. бил правоспособен водач на МПС. Той притежавал лек
автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ ** **** **. На 07.08.2022г. подсъдимият Н.
употребил алкохол, но въпреки това, той взел решение да управлява лекия си
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ********. Във времето след 23.00ч. на
07.08.2022 г. до 00.03ч. на 08.08.2022 г., И. Н. привел в движение горепосочения лек
автомобил и управлявал същият по пътя в посока гр.Х.. В автомобилът подсъдимият
бил сам. На Републикански път II-64 на разклона за с. Ц., в посока гр. Х., същият
изпреварил управлявания от свид.Ц . К. лек автомобил. По това време в с. К. бил
разположен полицейски пост в състав свидетелите И. В. и Й. В., които извършвали
контрол по ЗДвП. Управляваният от подсъдимия лек автомобил с рег. № ** **** **
приближавал към тях с висока скорост, като му била подадена стоп-палка, но
последният не изпълнил полицейското разпореждане и не спрял за проверка.
Свидетелите В. и В. възприели, че лекият автомобил с рег. № ** **** ** се управлява
2
от млад мъж, който бил сам в моторното превозно средство. Действията на подсъдимия
били възприети и от движещия се след него свидетел Ц . К.. Полицейските служители
се качили в поверения им служебен автомобил и последвали автомобила на подс. И. Н.,
но по пътя се припознали в друг автомобил, поради което завили в посока с. С. Ж..
Пред това време на кръстовището на път III-642 и път III-6061, попадащо в землището
на с. Ч., обл. П., подсъдимият загубил контрол над управлението на лекия автомобил, с
който се движил, като същия излязъл от пътното платно и пропаднал в канафка на
банкета. Непосредствено след това, покрай автомобила на подс.И. Н., преминал с
автомобила си свид.Ц . К., който се движел на кратко разстояние него и го разпознал
като лекия автомобил, който го бил изпреварил на разклона за с. Ц.. Виждайки
пропадналият в канафката лек автомобил, свид.К. подал сигнал на тел. 112 и съобщил
за случилото се, както и какво е възприел. Междувременно и непосредствено след като
свидетелят К. напуснал произшествието, на мястото на възникналото ПТП спрял лек
автомобил, управляван от свид.Г. К., който се придвижвал в посока с. С.. Свид.К.
възприел пропадналия в канафката лек автомобил и непосредствено намиращият се до
него подсъдим И. Н., както и че с него няма други хора. Свид.К. попитал подсъдимия
дали е добре, като същият от своя страна поискал К. да му помогне и с неговия
автомобил да изтеглят този на подсъдимия. В този момент на мястото пристигнал и
автопатрул в състав свидетелите Й. В. и И. В. - полицейски служители от РУ-Х. при
ОДМВР Пловдив, които били изпратени там от дежурния в районното управление,
след подадения от свидетеля Ц . К. сигнал. Свидетелите В. и В. възприели лекия
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ ** **** ** и стоящият до него И. Н., като
разпознали автомобила като този, който малко по-рано, бил преминал покрай тях и не
спрял на подадена му за спиране стоп палка. Свидетелят В. попитал И. Н. дали е добре
и дали има нужда от помощ, както и дали той е управлявал автомобила. Подсъдимият
заявил, че е добре и че той е управлявал автомобила, при което същият поднесъл.
Междувременно на мястото пристигнал и екип на ЦСМП Х. в състав П. К. - шофьор на
линейка и д-р Р. - дежурен лекар от ЦСМП. На място пристигнал и свидетелят С. Ш.
на когото подс. Н. се бил обадил. Съобразно чл. 4, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, полицейските служители В. и В. поканили И. Н. да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство. Подсъдимият обаче, знаейки че е
управлявал лекия си автомобил след употреба на алкохол и че е възможно да понесе
отговорност за това, започнал да увърта и да не дава ясен отговор на полицейските
служители дали желае да бъде изпробван с техническото средство за употреба на
алкохол, но категорично поискал да бъде тестван за наркотични вещества. С оглед
гореизложените обстоятелства и предвид това, че подсъдимият не давал ясен отговор
дали е съгласен да бъде изпробван за употреба на алкохол, същият бил съпроводен от
полицейските служители до сградата на РУ Х. при ОДМВР Пловдив. След пристигане
3
в сградата на районното управление, И. Н. бил тестван за наркотици от свид. Д. Ш. -
младши автоконтрольор в РУ-Х., като резултатът от теста бил отрицателен. На въпрос
на Д. Ш. дали той е управлявал лекия автомобил, Н. отговорил положително. На
Шапков също му направило впечатление, че Н. изглежда повлиян от алкохол, като
усещал миризма от такъв. След направената му проверка за наркотични вещества, И.
Н. продължил да се колебае дали да позволи да му бъде извършена проба и за употреба
на алкохол с техническо средство, като свидетелят Ш. му разяснил разпоредбите на
ЗДвП, според които ако не даде такава проба ще му бъде съставен АУАН за отказ.
Тогава подсъдимият заявил, че желае да бъде изпробван и при извършеното тестване от
свид.Ш. с Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARPM-0725, било отчетено наличие на
алкохол в издишани въздух от подс.Н. 1,34 промила на хиляда. За констатираното
против И. Н. бил съставен акт за установяване на административно нарушение -
АУАН, Серия АД, бл.№150930/08.08.2022г. за извършеното от него нарушение.
Съобразно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, свидетелят В. съставил и
Талон за изследване с №119584. Отведен в ЦСМП - филиал Х. от полицейските
служители, И. Н. заявил, че отказва да даде кръв за изследване или да бъде изследван
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му чрез другите методи,
предвидени в горепосочената наредба. Отказът си подсъдимият потвърдил и пред
медицински специалист- свид. Р., в медицинското заведение, в което бил отведен и
това обстоятелство било обективирано в протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и в лист за преглед на пациент.
Тези фактически обстоятелства, настоящият въззивен съд намира, че се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Те установяват
и съставомерните за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК факти, които изпълват
всички признаци на това престъпление както установяват и неговия автор. Същите
така описани факти, са били установени и от първостепенния съд при подробен и
правилен анализ на доказателствата, поради което възраженията на защитата за
непълнота на доказателственият анализ съдът намира за неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че при проверката на първостепенния
съдебен акт не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите, които да препятстват възможността въззивната съдебна
инстанция да се произнесе по същество на делото. Твърденията на защитника за
формален доказателствен анализ от страна на първоинстанционния съд, приравняващ
се на липса на мотиви, са неоснователни. Не са налице доказателства, които да не са
били взети предвид и обсъдени при оценката и анализа от страна на първостепенния
съд. Мотивите на първостепенния съд съдържат изчерпателен анализ на всички гласни
4
и писмени доказателства по делото, като въз основа на същите са формирани и
изложени прави изводи. Първостепенният съд приел с доверие показанията на
полицейските служители и случайните свидетели на местопроизшествието, като не е
дал вяра на показанията на свид. М. П. и обясненията на подсъдимия. Обстоятелството,
че тази оценка на доказателствата не съвпада с оценката на същите доказателства от
страна на защитата в никакъв случай не води до извод за формален анализ от страна на
първостепенният съд, който да се приравнява на липса на мотиви, нито до извод за
предубеденост и пристрастие от страна на съда. Право на съда е да направи
самостоятелна оценка на събраните доказателства, като негово задължение е да
обоснове същата /Решение № 226 от 22.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 945/2017 г., III н.
о., НК/. Това е било сторено от страна на първостепенния съд в настоящия случай по
начин, позволяващ вътрешното му убеждение да бъде проверено в настоящото
въззивно производство. По тези съображения искането на защитата за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, настоящият въззивен съдебен
състав приема за неоснователно.
Обясненията на подс.Н. и показанията на свид. М. П. заедно с производните
спрямо тях показания на свид.Ш., свид.Д. и свид.Д. П., въвеждащи версията, че не
подс.Н. е управлявал моторното превозно средство на инкриминираната дата, се
опровергават от съвкупност от други годни доказателства, събрани по делото. На
първо място това са показанията на свид.К., който е следвал на известно разстояние
автомобила на подсъдимия, движейки се по същия маршрут и пръв е сигнализирал на
тел.112, като за установяване на възприетото от него значение имат и звуковите
файлове, записани от Центъра на спешна помощ, предявени на страните по делото.
Видно от последните свид.К. е възприел водача на местопроизшествието и е видял, че
същият не е пострадал. Този свидетел обаче сочи още едно важно обстоятелство. Той
твърди, че е бил изпреварен по-рано от катастрофиралия автомобил, който не спрял на
стоп палка, подадена от полицейските служители, контролирали движението в с.К..
Свидетелите полицейски служители В. и В., възприели от своя страна, че процесният
лек автомобил е бил управляван от мъж, както и че в него е нямало пътници. Свид. В.
възприел част от регистрационния номер на автомобила и неговата марка и модел,
които съвпадат с установения на местопроизшествието катастрофирал автомобил. На
този свидетел подс.Н. казал, че той е управлявал автомобила, поради което именно към
тестването на подс.Н. като водач на лек автомобил са се насочили и полицейските
служители, които е следвало да изпълнят служебните си задължения. Същото подс.Н.
казал и на свид.Ш. в районното управление.
Твърдения или възражения, че автомобилът е бил управляван от друго лице, на
местопроизшествието и в районното управление по късно, от подсъдимия не са били
отправени, което опровергава достоверността на направените от него твърдения в хода
на наказателното производство за това. Това е така, тъй като тези обстоятелства имат
5
съществено значение за това кое лице изобщо да бъде проверено за употреба на
алкохол от органите на реда и тъй като са в интерес на подсъдимия е нямало защо да
премълчава при проверката известните му факти. От значение за установяване
достоверността на обясненията на подсъдимия са конкретните му действия, от които
може да се съди за това какви са били и намеренията му. Напълно нелогично е
твърдението на подс.Н., че не той е управлявал автомобила, а същевременно
непосредствено след произшествието дълго време се колебал дали да се съгласи да
бъде тестван за алкохол или да се примири с това да бъде наказан по административен
ред за отказ от проверка, в хипотезата, че не той е бил водач на МПС. Всичко
изложено води до извода, че не могат да се ценят като достоверни и производните на
обясненията на подсъдимия показания на свидетелите Ш., свид.Д. и свид.Д. П., на
които той разказал по-късно събитията.
Възраженията на защитника срещу кредитиране на показанията на полицейските
служители за това, че те са възприели водача и той е бил мъж, са неоснователни. Освен
това твърдение на свидетелите, по отношение на авторството са събрани и други
доказателства, обсъдени по –горе като личните изявления на подсъдимия на
местопроизшествието и показанията на случайните свидетели очевидци, поради което
казаното от полицейските служители, проверено с останалите доказателства, следва да
се приеме за достоверно.
Показанията на свид.М. П., баба на подсъдимия, която твърди, че тя е
управлявала автомобила на инкриминираната дата по пътя от гр.П. в посока гр.Х., в
момента когато възникнало пътното произшествие, следва да се анализират с особено
внимание поради възможност от тенденциозност и пряка заинтересованост, дължащи
се на близката родствена връзка с подсъдимия. Правилно първостепенният съд не е
приел тези показания за достоверни. Същите се оборват от посочената по горе
доказателствена съвкупност, установяваща факта, че нито преди произшествието, нито
след него е било възприето присъствие на втори човек, а полицейските служители
сочат, че автомобилът е бил управляван от мъж на около 20-30г. Липсват каквито и да е
доказателства свид.М. П. изобщо да е напускала дома си на инкриминираната дата,
като косвено значение по този въпрос има възприетото от свид.Ш. изказване на
майката на подсъдимия- свид. Д. П. при явяването й в сградата на РУ Х., която
попитала сина си ,,Къде си ходил И.е и какво си пил? Ние с баба ти бяхме вътре в
къщата, не съм разбрала въобще кога си взел колата, къде отиде с нея?‘‘.
Същевременно показанията на свид.М. П. са и вътрешно противоречиви и нелогични.
Свид.П. твърди, че не е управлявала автомобил близо 22-23г, което сериозно
разколебава вероятността да е съхранила умения за това, въз основа на които и да е
разполагала с нужната субективна увереност за да пристъпи към извършване на такава
дейност представляваща и източник на повишена опасност. Тя притежавала
свидетелство за управление на МПС № 203865/02.01.1979 г., но същото е с изтекъл
6
срок на валидност на 09.03.1988 г. и от тогава то не било подновявано, което сочи, че
свид.М. П. действително се е дезинтересирала от упражняване на тази дейност и то
много по отдавна от колкото самата тя твърди.
Възраженията на подсъдимия и неговия защитник относно момента на
консумиране на алкохол се оборват убедително от изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице Т., подс.Н. е бил в
лека степен на алкохолно опиянение предвид резултата от тестването му с техническо
средство ,,Дрегер Алкотест 7510‘‘ показало съдържание на алкохол 1,34 промила.
Вещото лице сочи, че в този стадий на опИ.е липсват очевидни признаци на пиянство,
каквито не са били забелязани от свид.К. Р. по време на прегледа на лицето, видно от
приложеният протокол за медицинско изследване. Според вещо лице Т. за да се
приеме, че тестването на подекспертния с техническото средство е компрометирано
поради остатъчния алкохол в устната кухина, то подс.Н. следва да е приел алкохол не
по-рано от 10 минути преди тестването, тъй като остатъчен алкохол може да се открие
до 10 минути след употреба на алкохолни напитки или храна съдържаща алкохол
/например кроасан с пълнеж съдържащ малко алкохол, след жабуркане с вода за устна
хигиена съдържаща алкохол /листерин и др./. Съпоставено с твърденията на
подсъдимия за времето на приемане на алкохол от негова страна и данните за времето
на настъпване на ПТП вещото лице заключава, че е невъзможно полученият
положителен резултат за алкохол да е в резултат на остатъчен алкохол в устната
кухина. Съдът приема заключението на вещото лице за пълно ясно и обосновано,
подкрепено с факти установени по делото. Същото оборва възраженията на
защитника, направени и пред настоящата въззивна съдебна инстанция за това, че
резултатът отчетен от техническото средство се дължи на остатъчен алкохол в устната
кухина на подсъдимия.
Според вещото лице Т. техническото средство е показало положителен резултат
от 1,34 промила и предвид теглото на подсъдимия и коефициента на съотношение при
мъжете – 0,7 то количеството на изпития алкохол е 70,35 грама 96% спирт, т.е. 163 мл
55 градусова ракия. Вещото лице сочи, че спрямо методическото указание за
изчисляване количество на консумиран алкохол, при едно гълтане човек приема от 30
до 50 мл течност в зависимост от обема на фаринкса и устната кухина, като вещото
лице заключава, че следва подсъдимият да е направил най-малко три максимални по
обем глътки за да приеме необходимото количество алкохол. Това се изключва при
хипотезата на несъзнателно отпИ.е от алкохолна течност, тъй както сочи вещото лице в
разпита си пред първостепенинят съд фаринкса има защитен гълтателен рефлекс,
който при несъзнавано отпИ.е на алкохол вместо вода би се активирал. Също така
самият подсъдим в обясненията си не твърди да е правил няколко съзнателни глътки, а
сочи, че усещайки съдържанието на бутилката е спрял да пие и е изплюл поетата
течност. Вещото лице отчита и обстоятелството, че поради изминалото време от ПТП
7
до момента на тестване на подсъдимия концентрацията на алкохол е спаднала, като за
един час тя спада средно с 0,15 промила, поради което концентрацията на алкохол в
кръвта към момента на ПТП е била около 1,62 промила. Всички тези обстоятелства са
обосновани и извода на вещото лице, че е невъзможно след отпИ.е по грешка на
посоченото от подсъдимия количество алкохол домашна ракия 55-градусова при
тестване с техническо средство да се достигне отчетения от Дрегер алкотест 1,34
промила концентрация на алкохол в издишания въздух, поради което възраженията на
защитника следва да се приемат за неоснователни.
Съгласно актуалната законова уредба, достоверността на резултата от тестване
на водача с техническо средство може да се оспори единствено чрез предоставяне на
биологични проби за изследване, каквато възможност на тестваното лице
задължително трябва да бъде предоставена при отчетена концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. Действителната концентрация на алкохол в кръвта на водача,
като елемент от престъпния състав, следва да бъде установена по несъмнен начин чрез
използване на по – точни методи от измерване с техническо средство, а именно с
химическо лабораторно изследване на биологични проби, взети от лицето. В
разпоредбите на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от Наредба №1 от 2017г, са уредени две различни
процедури на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, в зависимост от
показанията на техническото средство, с което е извършена проверката на водача на
МПС. Когато с техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1,2
на хиляда, разпоредбата на чл. 7 от Наредбата предвижда водачът да бъде отведен от
полицейския орган до мястото, където да му бъде извършено изследване с
доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване. В конкретният случай за изпълнение на тази
разпоредба на подс. Н. е бил издаден талон за медицинско изследване, съставен от
свид.В., след което той е бил отведен в медицинско заведение за преглед от
медицинско лице- свид.К. Р.. Такъв преглед е бил извършен, видно от лист за преглед
от 08.08.2022г в 02:48ч от д-р Р. и при прегледа подсъдимият е отказал да даде кръвна
проба за изследване наличието на алкохол. Водачът има право да откаже да бъде
изследван или да подпише протокола с резултатите от изследването, като редът и
органът, пред който се удостоверява отказът е изрично разписан в нормите на чл. 10 и
чл. 15, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата. Едва след такъв отказ се прилагат разпоредбата на чл.
6, ал. 9 от Наредбата, според която при отказ на водача да даде проби за изследване,
концентрацията на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото
средство. Подс.Н. е бил запознат с резултатът от тестването му с техническо средство.
В случай, че не е бил съгласен с тази отчетена от техническото средство стойност е
разполагал с възможност да оспори достоверността й чрез предоставяне на биологични
проби за изследване и такава възможност му е била предоставена. Отказът от негова
страна е направен по предвидения в Наредбата ред за това и след като надлежният ред
8
е бил спазен, то концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия по силата на чл.6,
ал.9 от Наредбата се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Предвид всичко изложено настоящият въззивен съдебен състав намира, че
доказателствата по делото установяват по несъмнен начин авторството и вината на
подс.Н. по отношение на престъплението, за което е бил предаден на съд, като са
изпълнени и всички признаци на състава на това престъпление от обективна и
субективна страна.
При проверка на присъдата по отношение на наказанието въззивния съд намира,
че същото е било определено правилно и законосъобразно по реда на чл.54 от НК.
Първостепенният съд е отчел смекчаващите вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива. Не са налице нито многобройни нито изключителни, смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства. Такива са единствено добрите характеристични
данни за подсъдимия, които не се отличават от обичайните случаи. Поради това и при
липса на отегчаващи такива спрямо подсъдимия обосновано първостепенният съд е
наложил наказание лишаване от свобода и глоба в размер на минимумите за всяко от
тях, предвидени в санкцията на правната норма.
Правилно първостепенният съд е намерил основания за приложението на чл.66,
ал.1 от НК. Подсъдимият е неосъждан и за неговото поправяне и превъзпитание би се
явил достатъчен фактът на самото му осъждане с отлагане изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Не се налага ревизиране на
присъдата и в останалата й част. Определеното наказание по чл.343г е съобразено с
изискванията на закона по основание и размер. Приложена е разпоредбата на чл.59 от
НК в относимите при настоящия казус случаи. Императивна е и разпоредбата на
чл.189, ал.3, относно разноските при признаване на подсъдимия за виновен.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав счита, че депозираната
жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение,
като първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
По тези съображения, на основание на основание чл.338 от НПК, Пловдивски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 09.01.2024г на Районен съд Пловдив
постановена по НОХД № 2863/2023г., по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10