№ 73
гр. Троян, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100003 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, предявен от „ЮБЦ” ЕООД, **, със седалище и адрес на управление: ***, законен
представител **, пълномощник адвокат В.Г. от САК, с цена на иска 54.51 лв., против СТ.
АРС. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираното вземане в
размер на 54.51 лв. се основава на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 1187084 от 30.03.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, *** и СТ. АРС. К.. Ищецът претендира посочената сума, за която твърди,
че представлява обезщетение за неизпълнение, за която е издадена крайна фактура №
**********/01.08.2018г. за периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. Претендирата неустойка
ищецът сочи, че е поради предсрочното прекратяване на договора на 09.07.2018г. поради
неизпълнение на задълженията на абоната-ответник, като е формирана като сбор от три
месечни такси по 18.17 лв.
В ИМ се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 година вземането е прехвърлено
от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, **. С договор за
цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ЕАД, ** е прехвърлило вземането, придобито от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, на „ЮБЦ” ЕООД, **. За двете цесии
1
длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , като уведомленията са
приложени към исковата молба за връчване на ответника.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на СТ. АРС. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, наличието на вземане на „ЮБЦ” ЕООД, **, със седалище и адрес на
управление: ***, законен представител **, за сумата 54.51 лв. - неустойка поради
предсрочното прекратяване на договор с клиентски номер 1187084 от 30.03.2018г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, *** и СТ. АРС. К..
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СТ. АРС. К.
не е представил отговор в указания едномесечен срок и не е взел становище по предявения
иск. Същият е уведомен с разпореждане от 06.01.2022г., връчено му лично, за последиците
от неподаване на отговор и нуепражняване на права.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, не се
представлява и от пълномощника си – адв.В.Г. от САК. От последната е постъпила писмена
молба-становище, в която е направено изявление, че се поддържа предявения иск и се моли
същият да бъде уважен, като бъдат присъдени направените разноски на ищеца съгласно
списък по чл.80 ГПК. Пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, при наличие на предпоставките за това.
Ответникът СТ. АРС. К., редовно призован, не се явява лично и не се представлява в
съдебно заседание от процесуален представител. От страна на К. не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното на л.48 съобщение е видно, че на ответника е изпратено съобщение,
с което е връчен препис от исковата молба и в съобщението изрично са посочени
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и последиците по чл.238, ал.1 от ГПК.
В определения от съда едномесечен срок от ответника СТ. АРС. К. не е представен
писмен отговор, не е взето становище по иска, не са направени възражения и не са посочени
доказателства. С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК,
ищецът има възможност да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, като
процесуалният му представител – адв.Г. е направила такова искане в подадената молба вх.
№ 1323/16.03.2022г.
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявените искове са вероятно основателни
2
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и
намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове
следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът СТ. АРС. К.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството за
платена държавна такса в размер на 25.00 лв. По отношение претенцията за възлагане на
разноски за адвокатско възнаграждение съдът счита, че не следва да уважава същата. Видно е,
че пълномощникът на ищеца - адвокат Г. от САК, представляваща Адвокатско дружество „Г.
и Петкова” със съдебен адрес: г*** е поискала присъждане на възнаграждението с включен
ДДС, но не е представила доказателства, че е регистрирана по ЗДДС и не е представила
първичен счетоводен документ, удостоверяващ извършената доставка, поради което не
следва да се присъжда сумата 180.00 /сто и осемдесет/ лева - адвокатско възнаграждение. В
представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че е уговорено
възнаграждение в размер на 150.00 лв. без ДДС, общо 180.00 лв. с ДДС, което е платено в
брой.
Съдът, за да откаже присъждане на разноски, съобрази, че регистрираният по ЗДДС
адвокат следва да документира извършената от него доставка на стока или услуга съгласно
изискванията на ЗСч., а представеният договор за правна защита и съдействие няма
характеристиките на първичен счетоводен документ. Не е представена фактура с касов бон,
доказващи извършено плащане, съгласно изискванията на ЗСч.
В тежет на ответника следва да бъдат възложени и разноските в заповедното
производство за платена ДТ в размер на 25.00 лв., като по вече изложените съображения
следва да се откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на адв.В.Г. от
САК и в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. АРС. К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, наличието на вземане на „ЮБЦ” ЕООД, **, със седалище
и адрес на управление: ***, законен представител **, за сумата 54.51 ( петдесет и четири
лева и 51 ст.) лв. , представляваща неустойка поради предсрочното прекратяване на договор
с клиентски номер 1187084 от 30.03.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, *** и СТ. АРС. К., за заплащане на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. АРС. К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, **, със седалище и адрес на
управление: ***, законен представител **, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева,
3
представляващи разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. АРС. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, **, със седалище и адрес на управление:
***, законен представител **, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4