Присъда по дело №668/2018 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 668/ 2018г. на КРС

 

Повдигнато е обвинение срещу Д.С.Г. по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 12.07.2013г. до 13.07.2013г. в гр.Кърджали при условията на продължавано престъпление се заканил на И.С. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването. Повдигнато е и второ обвинение срещу него по чл.330 ал.1 от НК за  това, че на 12.07.2013г. в гр.Кърджали запалил имущество със значителна стойност- лек автомобил марка „Шевролет“ модел „Матиз“ с ДК № К2010АХ със значителна стойност, собственост на В.Г.Т. ***. Повдигнато е и трето обвинение срещу подсъдимия Г. по чл.320а от НК за това, че на 13.07.2013г. в гр.Кърджали се заканил на И.С.Т., че ще извърши престъпление по чл.330 ал.1 от НК като му казал, че отивал да запали семейството му в апартамента и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му.

Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалите И.С.Т. и В.Г.Т..

Производството се движи по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК като на основание чл.372 ал.2 от НПК е одобреното изразеното съгласие на подсъдимия Д.Г. да не се извършва разпит на всички свидетели по делото, както и на вещите лица Ц.Н. и В.Д.. На съдебното следствие е назначена нова съдебно пожаротехническа експертиза, тъй като специалиста изготвил тази експертиза е починал, а защитата настоява за разпит на това вещо лице.

В ход по същество представителят на прокуратурата настоява, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Д.С.Г. е извършил престъпленията по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, по чл.330 ал.1 от НК и по чл.320а от НК. По отношение на наказанията предлага за деянието по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК 10 месеца „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години, по чл.330 ал.1 от НК- 1 година „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години, и по чл.320а от НК- 5 месеца „лишаване от свобода“. Настоява за приложение на чл.23 от НК като се определи едно общо наказание по трите престъпления, а именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с изпитателен срок от 3 години. Моли съда да възложи на подсъдимия направените по делото разноски.

Повереникът на частните обвинители поддържа казаното от прокурора. Също счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият Д.Г. е извършил трите инкриминирани престъпления. Моли съда да го признае за виновен и по трите му предявени деяния и по правилата на чл.23 от НК да се определи едно общо наказание, което предлага да бъде в рамките на 1 година с приложението на чл.66 от НК.

Подсъдимият Д.Г. се признава за виновен и дава обяснения, в които признава вината си и по трите повдигнати обвинения. Изразява съжаление за постъпката си като посочва, че сторил всичко това под въздействието на алкохола. В последна дума моли съда за по- лека присъда.

Защитникът на подсъдимия пледира, че той и деецът били съгласни с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоява подсъдимият Д.Г. да бъде признат за невинен за извършено престъпление по чл.330 ал.1 от Нк, тъй като за неговата съставомерност е необходимо запаленото имущество да е със значителна стойност. Това съгласно трайната съдебна практика означава стойността да е над 14 минимални работни заплати. Към момента на деянието тази заплата е била в размер на 310лв., при което стойността на запаленото имущество трябва да надхвърля 4340лв. В случая стойността на запаления лек автомобил марка „Шевролет матиз“ към момента на палежа е 1099,77лв., която сума е под изискуемата стойност от 4340лв., поради това деянието по чл.330 от НК не било съставомерно. По отношение на двете закани по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.320а от НК настоява, че заканите били отправени по телефона, а не е имало личен контакт, поради което правилно е предложението на държавното и частно обвинение за размера на наказанието „лишаване от свобода“, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК. При определяне на наказанието пледира да се вземе предвид обществената опасност на дееца- неосъждан, съдейства за разкриването на обективната истина и се разкайва.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Д.С.Г., роден на ***г. в гр.Ивайловград, живущ ***, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На 11.07.2013г. около 23.30- 24.00ч. свидетелят И.Т. бил помолен от свидетелката М.Г. да я закара до комплекс „Белите брези“ в близост до гр.Ардино. Той се съгласил, при което двамата потеглили към посечената цел с таксиметров автомобил марка „Шевролет Матиз“ с ДК № К2010АХ, която била собственост на неговата съпруга свидетелката В.Т.. По пътя в района на с.Кьосево свидетелят И.Т. загубил управлението на автомобила, поради което настъпило ПТП, при което колата се ударила в крайпътно дърво. По този повод не след дълго на место пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали, който съставил акт за установяване на административно нарушение на водача Т. за допуснатите нарушения на разпоредбите на Закона за движението по пътищата. На местопроизшествието пристигнал също и екип на „Спешна медицинска помощ“, който отвел двамата пострадали- свидетелите И.Т. и М.Г., в МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“ в гр.Кърджали за медицински преглед. След извършения такъв свидетелката М.Г. решила да не се прибира в дома си в гр.Кърджали в това състояние, поради което уведомила детето си, че нямало да се прибира 2- 3 дни, след което изключила мобилния си телефон.

На 12.07.2013г. около 04.00ч. свидетелят И.Т. с пътна помощ превозил катастрофиралия лек таксиметров автомобил „Шевролет Матиз“ с ДК № К2010АХ в близост до дома си намиращ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци, а именно до контейнера за смет до бл.2. След това той позвънил на съпругата си свидетелката В.Т. и я попитал дали има нещо, с което да покрие таксиметровия автомобил, но тя му отговорила отрицателно. Тогава свидетелят И.Т. се прибрал в дома си в гр.Кърджали, където била и съпругата му. Не след дълго първият провел телефонен разговор, който бил дочут от свидетелката Т., в който съпругът й обяснявал на неустановено по делото лице, че бил катастрофирал с автомобила, както и че в този момент бил с жена. Чувайки това свидетелката В.Т. събрала багажа на съпруга си и го изгонила от жилището.

На 12.07.2013г. около обяд подсъдимият Д.Г. посетил заведение „Ям Ям“ в гр.Кърджали кв.Възрожденци, където започнал да пие алкохол. Малко по- късно в заведението пристигнал свидетелят В.К., с когото били приятели. Деецът му споделил, че съпругата му свидетелката М.Г. не се прибрала цяла нощ и не знаел къде се намирала. Тогава подсъдимият Г. разбрал, че приятелят му И.Т. катастрофирал с таксиметровия автомобил. В същото заведение при двамата мъже пристигнала неустановена по делото жена, която попитала подсъдимия Д.Г. как била съпругата му. Деецът се зачудил защо му задават този въпрос, при което жената му обяснила, че вечерта около 01.00ч. свидетелите И.Т. и М.Г. били посетили „Спешна медицинска помощ“ при МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“ в гр.Кърджали, където били прегледани и освободени. Чувайки това подсъдимият Г. се ядосал и си поръчал алкохол в заведението, който започнал да консумира. След това позвънил на съпругата си- свидетелката М.Г., но не успял да се свърже с нея, тъй като телефонът й бил изключен. Тогава деецът се свързал по телефона със свидетеля И.Т. и го попитал къде се намирала съпругата му- свидетелката М.Г.. Частният обвинител Т. му обяснил, че не знаел това, както и че по време на катастрофата в с.Кьосево бил сам в автомобила. От казаното подсъдимият Г. се ядосал и започнал да отправя закани към свидетеля И.Т. по телефона като го напсувал и му заявил, че ще го убие и заколи, че ще му отреже краката и главата. Тези думи частният обвинител Т. възприел на сериозно, поради което започнал да изпитва страх от тяхното изпълнение. Скоро след като прекратил разговора деецът отново позвънил на свидетеля И.Т. в присъствието на свидетеля В.К. и му отправил същите закани, че ще го убие и ще запали семейството му в апартамента. Тези думи възбудили основателен страх от тяхното изпълнение. В това време подсъдимият Г. започнал да обвинява свидетеля В.К., че знаел, че съпругата му М.Г. предната вечер е била със свидетеля Т., но скрил този факт от него. Последният му обяснил, че това не било вярно и че той нищо не знаел. За да не стане скандал свидетелят К. платил сметката си в заведението и го напуснал.

По- късно същият ден- 12.07.2013г., В.К. посетил кафене „Сателита“ намиращо се в гр.Кърджали кв.Възрожденци. Там се намирал собственика му свидетеля Б.Ч.. Двамата се заговорили, при което последният го попитал какво се случило със свидетеля И.Т.. Той му обяснил, че частният обвинител Т. бил катастрофирал със съпругата на подсъдимия Г., поради което последният бил много ядосан от този факт. Свидетелят Б.Ч. му споделил, че деецът поискал от него да отидат заедно и да запалят лекия таксиметров автомобил „Шевролет Матиз“ с ДК № К2010АХ, но той отказал предложението. След това свидетелят В.К. си тръгнал.

Същият ден- 12.07.2013г., около 19.20ч.- 20.00ч. подсъдимият Д.Г. посетил кафене „Сателита“ намиращо се в гр.Кърджали кв.Възрожденци. Там видял собственика свидетеля Б.Ч.. Последният установил, че деецът бил във видимо нетрезво състояние, който седнал сам на маса в заведението и си поръчал водка. На свидетеля Ч. му направило впечатление, че подсъдимият Д.Г. бил облечен в къси панталони със синьо- бял кант, син потник, джапанки и чантичка през рамо. В това време деецът отново позвънил по телефона на свидетеля И.Т. като му се заканвал и му казал, че ще му счупи главата. Свидетелят Ч. чул всичко това , тъй като той говорел на висок глас. Малко след това подсъдимият Д.Г. напуснал заведението.

Същият ден- 12.07.2013г., около 21.30ч. деецът се придвижил до бензиностанция „Ромпетрол“ намираща се в гр.Кърджали кв.Възрожденци на бул.Христо Ботев. По това време там на работа била свидетелката Е.С.. От нея подсъдимият Д.Г. поискал да му напълни бензин в пластмасово шише с вместимост от 500мл. Свидетелката С. го попитала за какво ще използва бензина, при което той отговорил, че горивото му трябвало за сваляне на стикери от стъклото на автомобила. При този отговор служителката на бензиностанцията му наляла бензин в пластмасовото шише и той си тръгнал. От там подсъдимият Г. ***, където бил паркиран лекия таксиметров автомобил „Шевролет Матиз“ с ДК № К2010АХ ползван от свидетеля И.Т.. Тогава деецът излял бензина през частично отворения преден десен прозорец, след това запалил разлетия вътре в автомобила бензин и си тръгнал.

На 12.07.2013г. свидетелката В.Т., която спяла в дома си в гр.Кърджали ***, се събудила около 22.00ч. от силен шум. Станала и погледнала през прозореца, при което установила, че в автомобила й светело нещо. За това излязла на терасата на жилището си и видяла, че собственият й лек автомобил бил запален и горял. Тогава се обадила на съпруга си свидетеля И.Т. и му казала да дойде веднага. След това свидетелката Т. сигнализирала за случилото се ЕЕН 112, след което слязла при горящия автомобил. Не след дълго там пристигнал и екип на служба „Пожарна безопасност“, които започнали да загасят огъня. В този момент подсъдимият Д.Г. отново се обадил по телефона на свидетеля И.Т. като отново го заплашил, че ще го убие, ще запали апартамента и ще изнасили съпругата му. Уплашен от тези думи частният обвинител И.Т. се обадил на съпругата си- В.Т. и й казал веднага да се прибере в жилището си и да заключи входната врата, след което й пресъздал разговора с подсъдимия Г..

На 13.07.2013г. около 00,04ч. деецът отново се обадил по телефона на пострадалия Т. и му отправил поредните закани, с които му казал, че щял да го убие и че ще запали семейството в апартамента му. След този разговор свидетелят И.Т., от страх за осъществяване на заканите, се обадил на дежурния при РУ на МВР гр.Кърджали и сигнализирал за отправените му закани и заплахи.

На 13.07.2013г. бил извършен оглед на местност и предмети, а именно на лек таксиметров автомобил „Шевролет Матиз“ с ДК № К2010АХ.

Безспорно е, че стойността на запаленото имущество възлиза на обща стойност от 1099,77лв., видно от заключението на вещото лице В.Д.. Пак от същото заключение се установява, че огнището на пожара се намира вътре в купето на лекия автомобил непосредствено пред предната дясна седалка. Предварително там е била внесена леснозапалима течност, която след това е запалена с внасяне на открит огън. При наличието на горими субстанции, които поради голямата скорост на изгаряне и лесната им запалимост, се възпламенили и запалили. Пламъците нараснали, температурата се повишила и огънят се разраснал обхващайки лесногоримите части от автомобила- арматурното табло, постелките на пода, тапицерията на седалките, предните врати, тавана. Процесът се мултиплицирал, огънят се е разраснал отпред назад в купето. От високата температура покритието от боя по горната част на предните врати и тавана прегоряла и се олюспила.

Тази фактология настоящата инстанция установи на база всички събрани по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите В.Г. Т.; И.С.Т.; М.М.Г.; В.Е. К.; Х.С.М.; Е.С. С.; Д. А.Т.; Д. С.К.; Г.Б.И.; Б.С. Ч.; И. Т.Ц.; С.К.С.; К.С.Г.; Д.И.И.; С.К. С.; Д.С.Г., както и от обясненията дадени от подсъдимия Д.Г.. Всички те са еднопосочни, кореспондират едни с други, както и съответстват на останалия доказателствен материал- Протокол за оглед на местопроизшествието от 13.07.2013г. за времето от 8,45ч. до 9,50ч. ведно с фотоалбум, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 13.11.2013г., Протокол за доброволно предаване от 13.07.2018г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.08.2013г. ведно с фотоалбум, Протокол № 13/ ФЗХ- 297 от 29.07.2013г. от изготвената физикохимична експертиза, Справка в Централна база КАТ, Съдебно оценителна експертиза изготвена от вещото лице В.Д., Препис- извлечение от акт за сключен граждански брак от 13.07.2002г., Акт за установяване на административно нарушение № 1694 от 12.07.2013г., Наказателно постановление № 1694/ 13 от 31.07.2013г., Протокол за ПТП рег.№ 116 от 12.07.2013г., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.07.2013г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: по обвинението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК- Повдигнатото обвинение е за престъпление закана с убийство отправени към пострадалия И.Т., при което изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие. То се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъплението убийство срещу него или негови ближни. Като заплахата може да бъде отправена устно, писмено или по друг начин. Тя е съставомерна само когато е обективирано намерение за извършване на престъпление било против личността, било против имота на пострадалия или негови ближни. Освен това е необходимо заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението. Престъплението по чл.144 от НК е довършено, когато пострадалият възприеме заканата с престъпление. В случая настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото му деяние, защото чрез действие- казвайки в периода от 12.07.2013г. до 13.07.2013г. на И.Т., че ще го убие и ще отреже главата му, той е осъществил престъплението от обективна страна. Заплахата е достигнала до пострадалия и той я е възприел именно като такава, в резултат на което у него е възникнал основателен страх от осъществяването й предвид многократността на изречените закани. От друга страна деянието е извършено виновно, тъй като деецът е съзнавал последиците от тези действия и е искал тяхното настъпване. Поради това престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Така също това действие е обявено от закона за наказуемо. От тук следва, че всички характеристики на заканата с убийство са налице. Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като в периода от 12.07.2013г. до 13.07.2013г. подсъдимият Г. извършил един и същи състав на престъплението закана с убийство, през непродължителен период от време, а именно в рамките на два дни, при една и съща обстановка- все по телефона, и при еднородност на вината- пряк умисъл и при всичките деяния, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Предвид на това правилно деянието е квалифицирано и по чл.26 ал.1 от НК.

По обвинението по чл.330 ал.1 от НК- То е извършено на посочените в обвинителния акт дата и място, но в случая не са налице всички обективни елементи от състава на престъплението. Това е така, защото предметът му е имущество, което трябва да е на значителна стойност. Съставомерността на деянието се изисква имуществото да е на „значителна стойност”. Нито законът, нито съдебната практика и доктрина са дали ясно и еднозначно тълкуване на понятието „значителна стойност”. Значението на термина е получило различни трактовки в съдебната практика, която е категорична обаче по въпроса, че понятията „значителна стойност” и „значителни вреди”  имат различно съдържание. И макар и за двете понятия да се възприемат едни и същи числени измерения, то е категорично, че те не се припокриват. Актуалната съдебна практика е възприела като критерий за значителност на стойността на имуществото цена, равняваща се на 14 пъти от установената за страната минимална работна заплата. Както вече се посочи, под понятието „значителна стойност” на запаленото имущество следва да се има предвид паричната оценка на това имущество, т.е. неговата средна пазарна цена към момента на деянието. И това е така, защото престъпленията по чл.330- 331 от НК са уредени в глава ХІ от НК „Общоопасни престъпления”, поради което за необходима степен на обществена опасност, превръщаща палежа в престъпно посегателство, законодателят е изходил от характера на имуществото, предмет на посегателство, т.е. за да бъде престъпно деянието, то трябва да е насочено към вещи, които имат „значителна стойност”. Тази стойност е обективна и единственият възможен критерий за нейното определяне е пазарният. На съдебното следствие се установи, че оценката на запаления лек таксиметров автомобил „Шевролет Матиз“ с ДК № К2010АХ след настъпилото ПТ на 11.07.2013г., но преди палежа е 1099,77лв. Поради което, за да е изпълнен критерия значителна стойност по смисъла на чл.330 ал.1 от НК, то е следвало стойността на опожарения автомобил да е минимум 4340лв., тъй като това е сумата на 14 минимални работни заплати към датата на престъплението. А едно деяние, за да е престъпление е необходимо да е действие или бездействие, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Поради факта, че стойността на запалената вещ не е значително, то това означава, че подсъдимият Д.Г. не е извършил престъплението в което е обвинен, тъй като умишлен палеж на имущество, което не е със значителна стойност не е криминализирано от закона. Ето защо и на основание чл.304 от НПК настоящата съдебна инстанция призна дееца за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл.330 ал.1 от НК.

По обвинението по чл.320а от НК- Подсъдимият Д.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.320а от НК. То е извършено на посочените в обвинителния акт дата и място. Налице са всички обективни елементи от състава на престъплението при пряк умисъл. У пострадалия това заканване е предизвикал основателен страх съдейки от реакцията му, тъй като веднага се е обадил на съпругата си да се прибира в дома си и да заключи.

ПО НАКАЗАНИЕТО: за престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК- Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто му съдебно минало, семейна ангажираност, добрата му характеристика и изразеното съжаление, както и отегчаващи такива по отношение на деянието- то е извършено при условията на продължавано престъпление многократно в рамките на два дни; намира че чрез наказание съгласно чл.54 от НК към минимума на предвиденото при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. Настоящата инстанция на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, тъй като са налице условията за това, а именно наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до 3 години, подсъдимият не е осъждан на такова наказание за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да го изтърпи ефективно.

за престъплението по чл.320а от НК- Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто му съдебно минало, семейна ангажираност, добрата му характеристика и изразеното разкаяние; намира че чрез наказание съгласно чл.54 от НК към минимума на предвиденото при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. Настоящата инстанция на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, тъй като са налице условията за това, а именно наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до 3 години, подсъдимият не е осъждан на такова наказание за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да го изтърпи ефективно.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание на подсъдимия Д.С.Г., а именно най- тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, тъй като и двете деяния са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.  

При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция възложи на подсъдимия направените по делото разноски както следва: да заплати направените по делото разноски в размер на 326.83лв. по сметка на ОДМВР гр.Кърджали; да заплати по сметка на Районен съд гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 286.00лв.; да заплати на частния обвинител И.С.Т. сумата от 500.00лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното съдебно производство.

Предвид изхода на делото и оправдателния диспозитив за престъплението по чл.330 ал.1 от НК, то тъй като пострадал от това деяние е В.Т., то на основание чл.189 ал.4 от НПК такива не й се следват.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства 2 броя дигитални дискове да останат по делото, а картонена кутия със сини мастилени печати на ЦЕКИИ- НИКК- МВР, съдържаща обгоряла материя, иззета от лек автомобил и отривки с диетилов етер от ръцете на Д.Г. да се унищожат като вещи без стойност.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                     Районен съдия: