Р Е Ш Е Н И Е
№
29.06.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 8763/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против Е.П.С. И Р.П.С.,***,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№4111/2017г., по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжниците.
Твърди се, че ответниците са собственици, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. *** Твърди се, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената им ТЕ, като не са погасили
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са
публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл.
239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани
фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите
са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото разпределение на
ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „НЕЛБО”
ЕАД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Моли съдът да конституира „НЕЛБО” ЕАД, като трето лице – помагач
в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответниците, че дължат, при условията на разделност, или за
всеки от ответниците: сумата от общо 203,67лв., от които сумата от 178,18лв.-
главница, за периода 01.11.2014-31.03.2017г.., съставляваща половината
стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за
посоченият по- горе имот, и сумата от 25,49лв.- лихва за забава, за периода
05.01.2015-02.06.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Е.П.С., ред. ув., в срока за
отговор, прави възражение за изтекла давност. Посочва се, че в имота няма отопление.
По делото е депозиран отговор и
от отв. Р.П.С., който обаче е депозиран след изтичане
на срока за отговор, и не се следва да бъде взет предвид от съда. Видно от
съобщението, приложено към делото, книжата са връчени на отв.
Р.С. на 24.01.2018г, поради което срокът за отговор е изтекъл на 24.02.2018г.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №1426/18.04.2018г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „НЕЛБО” ЕАД, гр.
София. В указаният срок, третото лице помагач, представя изисканите писмени
доказателства, приети по делото.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2717/13.06.2017г.,
по ч. гр.д.№ 4111/2017г.. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок са постъпили възражения от длъжниците.
В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото не се спори че отв. Е.П.С. и Р.П.С., са съсобственици, при равни права, на
топлоснабден имот, находящ
се в ***, за който е открита партида, с аб.№ 22248.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки.
По делото, от представените от
третото лице – помагач писмени доказателства- месечни справки, се установява, че за имота е начислявана само
сума за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.11.2014-31.03.2017г,
е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ,
за имот с аб.№ 22248, в размер на общо 356,36лв, от
които- сумата от 350лв- ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сумата от
6,36лв- услуга дялово разпределение. ВЛ не е установило плащания за периода
01.04.2017-10.05.2018г. ВЛ е установило, че по данни от ТЕЦ, в имота има 0 бр.
водомери и 0 бр. уреди, като ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислена
на база действителен обем на жилището- 143,03 куб.м.; в имота не се ползва топла вода. ВЛ е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за които са
издадени, внесен е начисления ДДС по
сметка на републиканския бюджет. ВЛ е изчислило и лихвата за забава, за претендираният период- 05.01.2015-02.06.2017г., в размер на
общо 50,98лв. Съответно, съобразно правата на ответниците в съсобствеността, всяка
от тях дължи ½ от посочените
суми, както следва: 178,18лв.- главница за периода 01.11.2014-31.03.2017г.,
и сумата от 25,49лв.- лихва за забава,
за периода 05.01.2015-02.06.2017г
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Безспорно по делото се установи, че в имота на ответниците няма отоплителни тела и водомер за топла вода, поради което в задължението му се включва само ТЕ, отдадена от сградната инсталация и услуга дялово разпределение.
На основание гореизложеното, е от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по ССЕ, съдът намира, че отв. Р.С. и Е. ***, имат качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№ 22248, за периода 01.11.2014-31.03.2017г , и дължат плащане на потребената ТЕ. По делото, съобразно разпределената доказателствена тежест, от страна на ответниците не се представиха доказателства за извършване на плащания.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. По делото, от страна на ответниците, в депозираните от тях възражения против издадената заповед за изпълнение, и от страна на отв- Е.С.-в срока за отговор, са направени възражения за изтекла погасителна давност. В случая, настоящата искова молба, имат за предмет задължения, за периода 01.11.2014-31.03.2017г., което е в рамките на тригодишния давностен срок, считано към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.06.2017г. съобразно нормата на чл. 111, б.в от ЗЗД, в случая се касае до периодични плащания, поради което е приложима кратката тригодишна давност, изтичането на която е съобразена от ищеца при предявяването на иска си. Доколкото, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, то към тази дата/ в случая 07.06.2017г. /давността следва да се счита прекъсната. За процесния период, давността не е изтекла и претеднираните с ИМ суми се дължат.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове, за признаване за установено, че отв. Е.С. и Р.С., дължат, при условията на разделност, или за
всеки, сумата от 178,18лв.- главница, за периода 01.11.2014-31.03.2017г..,
съставляваща половината стойността на потребена и
незаплатена ТЕ, сумата от 25,49лв.- лихва за забава, за периода
05.01.2015-02.06.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане, са основателни и следва да бъдат уважени . Следва издадената заповед
за изпълнение №2717/13.06.2017г., по ч. гр.д.№ 4111/2017г. да бъде обезсилена,
за разликата над предявената в настоящето производство сума.
Следва ответниците да понесат
направените по настоящето дело разноски, в размер на общо 295лв. /вкл.
100лв-юрк. възнаграждение, 75лв.- държавна такса и 120лв. разноски за ВЛ/ В
случая съдът определя размер на дължимото юрк.
възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно
цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв., като в случая съдът определя
минимален размер от 100лв. разноските следва също да се понесат при условията на разделност- или в
размер на ½ част за всеки от ответнците,
съобразно правата им- или по 147,50лв.
Ответниците следва да понесат и направените
в заповедното производство разноски, в размер на общо 75лв. вкл. държавна такса
от 25лв и юрк. възнаграждение от 50лв, съобразно
частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на
заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът
също определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк.
възнаграждение от 50лв. Всеки от ответниците, съответно дължи сумата от
37,50лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че
Е.П.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител ***, сумата от 178,18лв.- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2014-31.03.2017г., за имот с аб. № 22248 и сумата от 25,49лв.-
лихва за забава, за периода 05.01.2015-02.06.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-07.06.2017г., до окончателното й изплащане, за която суми има издадена
заповед за изпълнение №2717/13.06.2017г., по ч.гр.д.№4111/2017г. по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
че Р.П.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител ***, сумата от 178,18лв.- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2014-31.03.2017г., за имот с аб. № 22248 и сумата от 25,49лв.-
лихва за забава, за периода 05.01.2015-02.06.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-07.06.2017г., до окончателното й изплащане, за която суми има издадена
заповед за изпълнение №2717/13.06.2017г., по ч.гр.д.№4111/2017г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.П.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 147,50лв.-
разноски по настоящето исково производство и в размер на 37,50лв -разноски- по ч. гр.д. №4111/2017г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.П.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 147,50лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на
37,50лв -разноски- по ч. гр.д.
№4111/2017г. на ПлРС
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №2717/13.06.2017г.,
по ч.гр.д.№4111/2017г. по описа на ПлРС, против
длъжника Е.П.С., ЕГН **********, за РАЗЛИКАТА
НАД предявеното вземане от общо 203,67лв., от които сумата от 178,18лв.-
главница, за периода 01.11.2014-31.03.2017г. и сумата от 25,49лв.- лихва за
забава, за периода 05.01.2015-02.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-07.06.2017г.,
до окончателното й изплащане.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №2717/13.06.2017г.,
по ч.гр.д.№4111/2017г. по описа на ПлРС, против
длъжника Р.П.С., ЕГН **********, за РАЗЛИКАТА
НАД предявеното вземане от общо 203,67лв., от които сумата от 178,18лв.-
главница, за периода 01.11.2014-31.03.2017г. и сумата от 25,49лв.- лихва за
забава, за периода 05.01.2015-02.06.2017г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-07.06.2017г.,
до окончателното й изплащане.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца- „НЕЛБО” ЕАД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: