РЕШЕНИЕ
№ 222
гр.Поморие, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 01 април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : Ивайло
Бъчваров
при участието секретаря Йовка Тодорова
, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 93 по описа за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Делото е
образувано по искова молба предявена от ищцата Д.Г. ***, със съдебен адрес ***,
против ответника община Поморие. В молбата се твърди ,че
ищцата в качеството си на наследник на Е.О.В. (В.) е собственик на пет броя
солници в местността „С.” с обща площ 640 кв. м. при съседи Я.В., Д.В., Б. В. и
Е. В. , Х.К., Г.Г. и канал за вода, които солници са били одържавени, а в последствие
собствеността върху тях е била възстановена по силата на ЗВСОНИ.
Твърди се че понастоящем тези солници се идентифицират с ПИ с идентификатор №...
по КККР на гр.Поморие, в местност „Малкото езеро „ с площ от 463 кв.м.. Иска се установяване по
отношение на ответника Община Поморие,
че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие
площ от 463 кв.м. и осъждане на ответника да и предаде владението на същия
имот. Претендират се и направените по делото разноски. Представят се
доказателства.
Правното основание на
предявените искове е чл.108 от Закона за собствеността.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответната община е подала отговор на иска в който сочи, че
настоящият иск е недопустим поради това ,че
ищцата е предявявала многократно искови молби срещу общината с идентично
искане за възстановяване на процесните солници, на същото основание , като този въпрос е разрешен с влязло в сила
решение №32/07.04.2009 г. по гр.дело №69/2008 г. по описа на ПРС, с което е
отхвърлен предявеният от ищцата иск срещу Община Поморие . Отделно от това се
оспорва иска като се сочи, че не се сочат доказателства за местонахождението на
имота и се иска отхвърлянето на иска като неоснователен . Иска се присъждане на
направените разсноски.Представя доказателства .
В с.з. ищцата се представлява от процесуален представител- адвокат.
Поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответната община се представлява в
с.з. от процесуален представител - адвокат .Поддържа подадения отговор и
моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.
По
допустимостта на иска, съдът като съобрази определение №V-2023/18.10.2018 г. по
ч.гр.д.1572 по описа на БОС, с което е отменено постановеното определение
№366/26.06.2018 г., с което е било прекратено настоящото дело, намира, че искът
следва да се приеме за допустим и да се
разгледа по същество .
За да се произнесе по така
поставения за разрешаване правен спор съдът се запозна подробно със становищата
на страните и представените по делото доказателства и като съобрази приложимите
законови разпоредби, прие следното.
Представен е в препис протокол за делба от 30.11.1939г., съгласно
който А.О.. В. получава дял ІV, включващ 5 солни4ци в землището на гр.Поморие,
м.С. с площ 640 кв.м., при граници : наследниците на Х.К. и Г.Г. и канал за
вода. От представеното в препис удостоверение за наследници се установява, че ищцата
Д.В.Г. е единствен законен наследник на майка си Е.О.В. (А.О.В.), б.ж. на
гр.Поморие, починала на 03.01.1998г.
По делото са разпитани
свидетелите Т.П. и В.М. Св.П., сочи че е семеен приятел с родителите на ищцата
и като малък, неговият баща- бивш „солар” в солниците , докато го е водил на
плаж, му е показвал къде са били солниците на родителите на ищцата, които
според спомените на свидетеля тогава били в окаяно състояние. Според този
свидетел солниците били от първи вълнолом, който сега наричат „Помпата” в
посока северозапад около 200 м., като там от едната страна минавал канал за
сладки води, а от другата страна имало два канала съответно за сладки и мръсни
води. Според свидетеля в момента срещу солниците се намира хотел „Роуз Гардън”,
а от баща си знае, че до солниците на родителите на ищцата са били и солниците
на Д.П.. Св.М. сочи, че е дъщеря на ищцата и от разговори с баба си, родителите
си, както и с чичо си К.С. и св.П., знаела, че баба и имала пет солници в
местността „С.”, които граничели с местата на П. и шестте деца на О.В., като в
момента според свидетелката местонахождението на тези солници било на ул.”Ропотамо”
до мястото на П..
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, видно от заключението, на която не е възможно да
се индивидуализира процесния имот с неговата площ и граници по сега действащата
кадастрална карта на гр.Поморие, тъй като на място не съществува нито една
граница от описанието му. Припознатият терен е част от спортен такъв и на място
не съществуват солници и канал. Бившата м.”С.” попада в територията на м.”Малко
езеро” по сега действащата КК на гр.Поморие. Процесният имот-този по протокола
за делба попада в бившата м.”С.”, където попада и припознатия ПИ..., като
процесният имот и имотите граничещи с него са бивши солници и канал, а
припознатият ПИ... е урбанизирана територия, като този имот и имотите около
него са възстановени с проект, а не по стари имотни граници. Върху ПИ... няма извършени строителни мероприятия. По
данни на разпитаните свидетели може да се направи извод за идентичност между
припознатия имот и солниците
възстановени съгласно процесния протокол за делба от 1939 г., ако се
посочени трайни обекти по границите, които са съществували към 1939 г. и към
настоящия момент. Липсва също картен материал, по който да се идентифицира
процесния имот.
При така събраните
доказателства и установените с тях факти съдът прие, че иска е недоказан и като
такъв – неоснователен.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всеки ,
който я владее или държи без правно основание. Ищецът по този иск трябва на
първо място да докаже, че е собственик и след това, че друго лице владее
или държи собствената му вещ без правно основание.
Съдът приема за установено, че
ищцата е притежавала посоченото количество солници в посочената в исковата
молба местност, които в последствие са били завзети от държавата, а по-късно
собствеността върху тях е била възстановена по силата на закона по реда на ЗВСОНИ.
Ищцата обаче не доказа при условията на пълно и главно доказване, че
възстановените солници с площ 640 кв.м. , са идентични с процесния ПИ... с площ
463 кв.м. кв.м. или с част от него, като по делото не се установиха поне три от
границите на солниците. Включително и
според заключението на вещото лице, което съдът
кредитира, поради това, че е обосновано и не възникват съмнения в неговата правилност, понастоящем е невъзможно да се установят границите на солниците по настоящата
кадастрална карта, тъй като на място не съществува нито една граница от
описанието му, а претендираният имот ПИ... е урбанизирана
територия, като този имот и имотите около него са възстановени с проект, а не
по стари имотни граници. След като това не е установено по несъмнен начин,
претенцията за ревандикация на имота е неоснователна и следва да се отхвърли.
По направените искания от
страните за присъждане на разноски, съдът прие следното: Предвид отхвърлянето
на иска, не следва да се уважава искането на ищеца за присъждане на разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се уважи искането на ответника за
присъждане на разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно с отхвърлянето на иска. Не следва да се уважава
възражението направено от процесуалния представител на ищеца за прекомерност на
възнаграждението присъдено на процесуалния представител на ответника, предвид
това ,че същото е определено съобразно с фактическата и правна сложност на
делото и в минималния размер за защита по искове с правно основание по чл.108
от ЗС, предвиден в чл.7, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното
Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищцата Д.В.Г. ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Д. ***,
за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим
имот представляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Поморие одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Поморие, местност „Малкото
езеро”, с площ от 463 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори- 57491.501.457;
57491.501.28; 57491.501.555; 57491.501.24
и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху същия
имот.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :