РЕШЕНИЕ
№
21.12.2017 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1252 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от на В.А.А.,
ЕГН ********** *** №18, ет.2, офис №13 – адв.К.У. против Наказателно
постановление №16-1006-003227 от 19.01.2017 г. на Началника сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик, с
което на същия за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200 лв. и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 2 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, както и на основание
Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение са отнети 12 контролни точки.
Поддържа се, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР гр.Пазарджик не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жабата е процесуално допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 23.12.2016 г. около 14,30 часа в гр.Пазарджик, на бул.“С.С.“ управлява л.а.“… с ДК №…, собственост на „Уникредин лизинг“, като извършва
следните нарушения:
1.Движейки
се по бул.“С. С.“ при потегляне не спазва странично разстояние с Уч.-2 с рег. №..
л.а. „О. А.“, с водач А. Ч. и го блъска при потегляне. Настъпва ПТП с мат.щети
по двете МПС-ва;
2.Напуска
мястото на ПТП и след подаден сигнал с ръка от униформен служител и светлинен и
звуков сигнал, не спира на място;
3.Отказва
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
с фабр.№0195 в 14.45 ч. Издаден е ТМИ №0044652, който водачът е подписал и
получил.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на жалбоподателя, показанията на свидетелите С.В.-актосъставител, А.Ч., С.И. и писмените
доказателства представени по делото.
АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията
на чл.42 и сл. от ЗАНН, което не се оспорва от жалбоподателя.
І. Относно нарушенията по
чл.25, ал.1 и чл.103 от ЗДвП.
Констатациите описани в акта и точно преповторени в обжалваното НП
се потвърждават основно от показанията на свидетеля Ч., водач на лекия
автомобил „О. А.“ с ДК №…, който автомобил се явява вторият участник в ПТП.
Същият дава показания, че изпълнявали служебните си задължения по безопасност
на движението в района на бензиностанция „ОМВ“ в гр.Пазарджик, когато от водач
на друг автомобил били предупредени, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се движи опасно по пътя, криволичейки. Затова, управлявайки
патрулния автомобил тръгнали с неговия колега след автомобила на жалбоподателя.
Настигнали го на светофара на ул.“С...С.“, на който светел червен сигнал.
Когато патрулният автомобил се изравни с автомобила на жалбоподателя, бил
подаден звуков и светлинен сигнал, изискващ спиране за проверка. Водачът не
спрял, а вместо това водачът, при потеглянето, вече на зелен сигнал на
светофара, блъснал патрулния автомобил и продължил. По-късно бил спрян, като
при направеното му проверка отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол.
Неговите показания се подкрепят от показанията на свидетеля С.В.,
който в качеството на контролен орган е установил извършеното нарушение и е
съставил схема на произшествието в протокола за ПТП. Освен това въпросният
документ е съставен в присъствието и със съдействието на участниците в ПТП, в
т.ч. жалбоподателя и отразяват фактическите констатации залегнали в АУАН.
Не на последно място тези обстоятелства са отразени и в докладната
записка изготвена от свидетеля Ч., непосредствено след инцидента.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП,
който постановява, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
От всички събрани по делото доказателства се установи, че
жалбоподателят се е отклонил в ляво по платното за движение, без да се съобрази
с положението и посоката на движение на движещото се успоредно на него МПС и е
предизвикал ПТП, блъскайки патрулния автомобил, което е видяно от водача на
пострадалия автомобил.
При тези данни
съдът счита, че от обективна и субективна страна жалбоподателят осъществил
състава на административното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДП.
Съдът несподеля възраженията жалбоподателя за липса на субективен
елемент при извършване на деянието.
Жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по прав участък на път
с асфалтова настилка в светлата част на деня. Поради това същият при извършване
на маневрата е могъл и е възприел спрелия на светофара до него патрулен автомобил.
Още повече, че към него от този означен със съответни знаци автомобил е бил
подаден сигнал за спиране.
Поради това при потеглянето си е бил длъжен да се съобрази с
неговото положение и да спре съобразно
изисквания на чл.103 от ЗДвП да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.
Вместо това същият потеглили, с маневра отклонение на ляво,
предизвиквайки ПТП с автомобила движещ се успоредно на наго, при което са
нанесени материално щети и по двата автомобила.
При тези данни съдът счита, че от обективно и субективна страна са
осъществени съставите на административно нарушения по чл.25, ал.1 и чл.103 от ЗДвП.
При определяне
размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушенията, както и че са
извършени за първи път.
Като се вземе предвид и броя на нарушенията извършени на
инкриминираната дата, съдът намира, че видът и размерът на санкциите е правилно
определен и няма основание да бъдат намалени.
По изложените
съображения обжалваното постановление в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
І.Относно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въпросната разпоредба предвижда ангажиране на административно
наказателна отговорност и налагане на санкция на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.4
от ЗДвП редът, по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от
министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра
на правосъдието. В чл.2, ал.2 от
Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /отм., но действаща
към датата на извършване на нарушението/, при отказ на водача да бъде проверен с техническо
средство се предвижда задължително извършване на лабораторно изследване на
кръвта за установяване наличието или не на такова вещество. При тълкуването на
горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след
отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство да му бъде дадено
предписание за лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще
получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от
поведението му ще се изведат основанията за носене на административно
наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то
се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване. Ако
се приеме тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо
отказа за проверка с техническо средство, няма отношение към понасянето на
административно наказателна отговорност за самия отказ за проверка с техническо
средство би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за проверка за
алкохол с техническо средство и издадено и изпълнено от водача медицинско
предписание, при което пробата за алкохол е положителна, на водача да бъдат
съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти - един път за първоначалния
отказ от проверка за алкохол с техническо средство и втори път за управление на
МПС след употреба на алкохол, установена с последвалото медицинското
изследване. Не това според настоящия състав е имала предвид законодателната
уредба и не това е тълкуването, което следва да се възприеме при нейния прочит.
За нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП водачът ще носи административно
наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за алкохол, но едновременно с това бъдат изпълнени
изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за лабораторно изследване и
въпреки това проверката за алкохол не е осъществена по причина, която може да
му бъде вменена във вина.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, че физическото му
състояние не е позволявало да даде проба за алкохол, както с техническо
средство, така и с даване на кръвна проба, тъй като е паднал и се е наранил, в следствие на което
трудно е дишал. Тези показания се оборват от показанията на свидетелите В. и Ч.
и несъответстват на обективната истина.
Двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят е бил видимо
повлиян от употреба на алкохол, залитал е или както двамата твърдят „едва си
стоеше на краката“. Освен това дават идентични показания, че същият не е
направил дори опит да бъде изследван с техническо средство, а категорично е
отказал да бъде изпробван.
След неговия отказ, несъмнено неправомерен, за установяване на
наличие на алкохол, на водача бил издаден ТМИ, в който му е било указано да се
яви в МБАЛ Пазарджик до 16,15 часа за вземане на кръвна проба. Тези указания са
съобразени с разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2, пр.2 от Наредба
№30/27.06.2001 г., а именно до 45 минути, когато
нарушението е извършено на
територията на населено място, в което се намира лечебно заведение. Това е така, тъй като видно от ТМИ,
същият е връчен на водача в 15,30 ч. на инкриминираната дата.
Следователно не е изпълнил и последващо предписание за
медицинско изследване по своя
вина, което е видно от писмото от обясненията на самия жалбподател.
Предвид на това,
настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило
за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл.174, ал.3
от ЗДП предписва задължително правило за
поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което жалбоподателят
не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.
Съдът не коментира показанията на свидетеля С.И., тъй като същите
не допринасят за изясняване на фактите по делото.
При определяне
размера на санкциите
наказващият орган се е
съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания като е
отчел, тежестта на нарушението, както и че нарушението е извършено за
първи път.
При тези данни
съдът счита, че санкциите определени съобразно императивните законови размери за съответното нарушение.
С така наложените санкции ще бъдат постигнати целите предвидени в
чл.12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.
По изложените
съображения обжалваното постановление, в тази част е обосновано, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Проверката за
законосъобразността на отнетите контролни точки не се осъществява по
предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира тази част от НП. Но
следва да се има предвид, че съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539/2012 г.,
отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №16-1006-003227 от 19.01.2017 г. на
Началника сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр.Пазарджик, с което на В.А.А., ЕГН ********** *** №18, ет.2,
офис №13 – адв.К.У. за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200
лева, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 200 лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение са отнети 12
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: