Р Е Ш
Е Н И Е
№ 151/25.11.2019г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова и с участието на прокурора Д.Георгиева, разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 151 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство
пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН
и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по жалба на
Община *за проверка на Решение № 210/05.09.2019 г. постановено по анд № 11 по описа на Елховския
районен съд за 2019 г. в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № НЯСС-420/23.11.2018
г. издадено от Зам. Председател на ДАМТН.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, при нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което се претендира да бъде отменено и
се постанови друго с което да се отмени наказателното постановление изцяло.
В съдебно заседание за касатора
се явява адв.Д., който подържа жалбата и искането, като доразвива посочените в
нея съображения.
Ответника по касация не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Участващият в процеса
прокурор изразява становище, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което да се остави в сила.
Настоящият съдебен състав,
след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата
отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
С Решение № 210/05.09.2019 г. по анд № 11/2019 Елховският районен е
изменил Наказателно постановление № НЯСС – 420 от 23.11.2018 г. издадено от
Зам. председателя на ДАМТН гр.*К.В., оправомощен да изпълнява функциите на
Председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите на Община *, представлявана от Кмета Х.Д.Х., е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2
във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като е намалил размера на
наложената имуществена санкция на 1000 лева.
За да постанови акта си
първата съдебна инстанция приема, че не са налице процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП; административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно възникнало и
развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП; актовете
са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на
процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбите на чл.42, респ. чл.57 ЗАНН; в АУАН, съответно възпроизведено в НП,
се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на
нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената
разпоредба, като актосъставителят и АНО правилно са посочили нарушената норма –
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която визира задълженията на комисията да даде
предписания и срок за тяхното изпълнение, на което кореспондира задължението на
собствениците на язовирните стени и/или съоръженията към тях да ги изпълнят в
този срок, докато самият чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ /редакция преди изм.ДВ бр.55/03.07.2018
г./ сочи, че се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до
20000 лв., физическо или юридическо лице, което не е изпълнило предписание по
чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, с оглед на което е налице пълно
съответствие между описаното административно нарушение и посочената правна
квалификация.
От материалноправна страна съдът
сочи, че не е спорно, че Община * е собственик на процесния язовир, находящ се
в землището на град *, представляващ ПИ № 05284.100.770, което се установява и
от Акт за публична общинска собственост № 4209/ 07.12.2012 г., на която община в
качеството й на собственик са дадени задължителни предписания с Констативен
протокол № 06-02-272/ 07.12.2017 г. в срок до 31.05.2018 г. да се предприемат
необходимите действия за почистването на водния откос от дървесна и храстовидна
растителност, които предписания не са били изпълнени в определения срок, а и до
22.06.2018 г., което се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите
Д.и И.., поради което с бездействието си в определения срок общината е
осъществила от обективна страна състава на констатираното нарушение.
Съдът е счел, че в случая
не се касае за маловажен случай на административно нарушение и не са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата чл.28 от ЗАНН, но отговорността
следва да се обсъди при пълен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и имуществената санкция да се определи в предвидения в закона
минимален размер от 1000 лева.
Касационната инстанция намира,
че приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи.
В подкрепа на изводите си
въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз
основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и
становищата на страните.
Правилно и законосъобразно Елховския
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното
пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил
доводите на страната, поради което и твърденията в касационната жалба за
обратното са неоснователни.
Заключението на съда, че от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът
е извършил вмененото му нарушение и че извършеното деяние е правилно
квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от
настоящата съдебна инстанция.
Следва да се посочи, че
съдът е разгледал направените възражения включително и за приложението на чл.28 ЗАНН,
като ги е обсъдил и изразил подробни и аргументирани доводи.
Неоснователно е твърдението
в жалбата, че в общината няма представена заповед за проверката и няма
упълномощаване на длъжностно лице от общината за участие в нея, т.к. видно от
съставения констативен протокол са участвали длъжностни лица от община * при
извършване на проверката. Що се касае до докладването на констативния протокол
на кмета на общината, то се отнася до въпрос на вътрешна организация в самата
община и не се отразява на законосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
На следващо място е
неотносим към случая съставения на основание заповед № РД-5-372/05.10.2018 г.
на кмета на общината протокол от 08.10.2018 г. за състоянието на язовира, т.к.
неизпълнението на дадените предписания се установява по предвидения ред, а
страната не може да се ползва и черпи права от съставени от нея документи.
По отношение на останалите
доводи в касационната жалба е необходимо да се посочи, че са били взети предвид
от въззивната инстанция включително и приложението на чл.28 ЗАНН и при
преценката й за тежестта на нарушението са дали основание да се намали размера
му, но не могат да доведат до неговата отмяна.
Ето
защо правилно и законосъобразно Елховския районен съд, след обсъждане доводите
на страните, е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на
наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е
санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на
решението не са допуснати нарушение на процесуалния или материалния закон.
Предвид
посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и
правилно.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/05.09.2019 г. постановено по анд № 11/2019 г. по
описа на Районен съд- Елхово.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не
се чете
2. /п/не се чете