Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 31.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Вера Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5 по описа
за 2020 г. на РС Елин Пелин и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Г.И., ЕГН **********
чрез пълномощника му адв. Й.Л. със съдебен адрес:*** срещу Наказателно
постановление № 19-1204-003345/20.11.2019 г.
на Началник отдел към ОДМВР София, отдел охранителна полиция ОДМВР
София, с което на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП
В жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
административно процесуалните правила и противоречия с материално правните
разпоредби, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Моли се обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован за
съдебно заседание, представлява се от своя пълномощник, който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление №19-1204-003345/20.11.2019 г. на Началник отдел към ОДМВР София,
отдел охранителна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение GА94792/06.11.2019 г. по описа на
ОД МВР София. Наказателното постановление е съставено срещу жалбоподателя Г. НЕ
И. за това, че: „На 06.11.2019 г. в 16.45 ч. в Община Елин Пелин, на път
автомагистрала № А-2 като водач на товарен автомобил –…..с рег. № ….., държава
България, при обстоятелства на АМ Хемус, в района на тунел „….“ - 32 км, посока
на движение към гр. София, управлява влекач …. …. рег. номер ….. с максимално
допустима маса 20500 кг с прикачено
полуремарке рег.номер ……. с максимално допустима маса 39000 кг и двете
собственост на „..“ ООД с булстат номер …….., като навлиза и се движи след знак
за временна забрана за движение на т.а. над 12 тона, въведена с пътен знак В 4,
в изпълнение на заповед номер РД 11-138/08.02.2019 г. на АПИ. е извършил: 1. Водач на МПС навлиза след знак
забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за
движение, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец.
Видно от АУАН GА94792/06.11.2019 г. по описа на
ОД МВР София, същият е съставен от Н.И.С. младши автоконтрольор при ОД МВР
София и подписан от свидетеля А.Т.А. срещу
Г.И., за това, че: „На 06.11.2019 г. в 16.45 ч. в Община Елин Пелин, на
път София - София регион - Ловеч – Шумен – Варна при следните
обстоятелства: На АМ Хемус в района на
тунел „……“ – 32 км с посока на движение към гр. София управлява влекач ….. с рег. № …….., с
максимално допустима маса 20500 кг с
прикачено полуремарке рег.номер …….с максимално допустима маса 39000 кг и двете
собственост на „….“ ООД с булстат номер ……, като навлиза и се движи след знак
за временна забрана за движение на т.а. над 12 тона, въведена с пътен знак В 4,
в изпълнение на заповед номер РД 11-138/08.02.2019 г. на АПИ, с което виновно е
нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис и
подписан без възражения. В хода на административното производство, жалбоподателят
Г.И. е депозирал възражение срещу съставения АУАН GА94792/06.11.2019 г. по описа на
ОД МВР София.
От заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1204-001759/08.11.2019 г. се установява, че на Г.И. е
наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС за срок от един месец на основание
чл.171, т.1 във връзка със съставен АУАН
GА94792/06.11.2019 г. по описа на
ОД МВР София
Представена е заповед № 8121з-952/20.07.1017 г. на
министъра на вътрешните работи и Заповед № 5173-50/05.01.2018 г. на директора на ОДМВР София, определяща
компетентността на служителите от „Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и
служителите компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП и принудителни административни мерки.
От писмо изх. № 517Р-2005/30.01.2020 г. и
приложена към него служебна бележка издадени от ОДМВР София е видно, че Н.И.С.
към 06.11.2019 г. е бил служител на ОД МВР София, като е заемал длъжност младши изпълнителска длъжност командир на отделение
в група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали на сектор
Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР София.
Видно от справка за нарушител/водач
на името на Г.И. е, че същият е правоспособен водач и до момента няма наложени
други наказания по ЗДвП.
От писмо изх. № 11-00-44/24.01.2020
г. на Областно пътно управление София и приложена към него справка се
установява, че в съответствие с Проект
за ВОБД на км 35+450 ляво – посока Варна-София
има поставен знак В-4, с който се затваря движението на тежкотоварни МПС над 12
т. и се отклоняват по път I-1 към 06.11.2019 г. С писмото е предоставена и Заповед №
РД-11-138/08.02.2019 г. на АПИ.
Представени
са също справка за МПС с рег. № СВ 3698
КР; докладна записка.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Н.И.С. и А.Т.А. се
установява, че и двамата в качеството си на служители на ОДМВР,
изпълнявайки служебните си
задължения по КАТ на посочената дата и
място на 32 км на АМ Хемус след тунел В.. посока гр.С.. спряли жалбоподателя по делото, тъй като
управляваното от него МПС излизало от тунела, а знакът В4 се намирал на около
35 км на АМ Хемус. Това е последният знак въвеждащ забраната за движение на тежкотоварни
автомобили над 12 тона, като преди това има поставени и много други такива указващи знаци на водачите на МПС над 12
тона, че следва да напуснат автомагистралата и навлизането в участъка е
забранено. Свидетелят Атанасов сочи, че
установяването на масата на влекача и полуремаркето става чрез предоставеното
от водача свидетелство за регистрация на МПС, където е указано колко тона е
максималната маса срещу инициали F1. И двамата свидетели заявяват, че
жалбоподателят е говорел на български език по време на проверката.
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното
постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна, по следните съображения: Съгласно нормата
на чл.6, т.1 от ЗДвП водачите на моторни превозни средства следва да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая на жалбоподателя е
вменено обвинение, че на 06.11.2019 г. е навлязъл след знак В-4 при въведена временна забрана за навлизане на
пътни превозни средства над 12 тона. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството,
че жалбоподателят е управлявал МПС на посочените в АУАН и НП дата, час и място – а именно на 06.11.2019 г.
на 32-ри км на Автомагистрала Хемус, посока към гр.София, където е била извършена проверката. От събраните по делото
доказателства – гласни и писмени се установява, че посоченото място попада в зоната на действие на неподвижен
пътен знак В-4,
който „Забранява влизането на товарни автомобили” – чл.47 от ППЗДвП. Забраната е въведена със Заповед № РД-11-138/08.02.2019 г.
на АПИ, от която се установява, че е създадена временна организация за
безопасност на движението във връзка с ремонтно-възстановителни дейности в
участъка от 35+450 до км 36+450 на АМ „Хемус“, която предвижда пълно затваряне на движението за тежкотоварни
ППС над 12 т. по АМ „Хемус“ движещи се в посока Варна – София, като проектът предвижда сигнализиране пренасочването му по
обходни маршрути, чрез отклоняване на превозните средства при км.35+450 по път I-1 след което се връщат обратно
по АМ „Хемус“ при км 30+260 ПВ Витинска река. Несъмнено
се установява и от гласните доказателства, че на
въпросните дата и час процесното МПС е навлязло след забраняващия знак, като свидетелите по делото, които
са констатирали нарушението, заявяват, че поддържат изцяло изложената
фактическа обстановка и
потвърждават, че жалбоподателят не
е съобразил поведението си с въпросния пътен знак,
поради което е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Така установената фактическа обстановка не се
опровергава по никакъв начин от събрания доказателствен материал. Ето
защо правилно административно-наказващият
орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в
административно-наказателната разпоредба размер от 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП са
с фиксиран размер и липсва
възможност за оперативна самостоятелност
при определяне на стойности различни от определените в сочената
правна норма. Това налага
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че при реализиране на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, с оглед изложените от него твърдения в този смисъл по следните
съображения: Доводите на жалбоподателя, че е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е подписан само от
един свидетел, а нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква той да бъде съставен в присъствието на двама
свидетели, настоящият състав намира за неоснователни, тъй като разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предвижда, че
АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.Тази норма обаче не
определя минимално изискуем брой от
двама свидетели – очевидци на извършването
или на установяването на нарушението. За валидността на
АУАН е достатъчно същият да е съставен в присъствието и само на един свидетел -
очевидец, в подкрепа на който извод е и разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН,
изискващ подписване на акта от съставителя и поне от един свидетел. Участието
на двама свидетели е императивно законово изискване само в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, когато
липсват свидетели,присъствували при извършването или установяването на нару-шението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В процесния случай АУАН е съставен в
присъствието на свидетел - очевидец, поради което и не е налице твърдяното от
жалбоподателя нарушение на процесуалните правила. За
неоснователно съдът намира и оплакването, че административнонаказващият орган е
нарушил разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочил правилната
правна норма, на която съответства вмененото на жалбоподателя деяние и това е
нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като по делото са
налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и липсата на посочване на кое
предложение се счита за нарушено по никакъв начин не е довело до ограничаване
правата на дееца. Правната норма на чл.6, т.1 от ЗДвП създава задължение за участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. С
описанието на фактическата обстановка, както в АУАН, така в наказателното
постановление ясно и недвусмислено е описано конкретното нарушение, а именно,
че жалбоподателят, управлявайки моторното превозно средство е нарушил пътен знак
В-4, забраняващ навлизането на моторни превозни
средства в конкретен участък, поради което липсата на конкретно посочено
предложение от правната норма, не може да попречи на наказаното лице да разбере
в какво нарушение е обвинено. От друга страна неоснователни настоящият съдебен състав намира и доводите на жалбоподателя за липсата
на обоснованост и мотиви към процесното наказателно постановление, тъй като
ЗАНН не предвижда изрично задължение за административнонаказващият орган да излага такива, ако прецени,
че нарушението е извършено от дееца, тъй като е
длъжен в
такъв случай да
издаде наказателно постановление, когато се установи виновно извършване на
деянието от нарушителя, което в случая е сторил. Възраженията
на жалбоподателя относно липса на
необходимата компетентност у лицето И. Е. А. да издава наказателни
постановления също се опровергаха от представените по делото доказателства, тъй
като видно от представената Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. издадена от министъра на вътрешните работи е,
че в т.2.5 началниците на отдел Охранителна полиция също са оправомещи да
издават наказателни постановления. От
представената по делото служебна бележка изх. № 517000-1333/28.01.2020 г. по
описа на ОДМВР София и Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. издадена от министъра на вътрешните работи
несъмнено се установява и компетентността на актосъставителя, съставил АУАН, послужил за издаване на процесното
наказателно постановление.
Неоснователни са и доводите
на наказаното лице, относно липсата на надлежно връчване на издаденото
наказателно постановление, което според
него е довело до съществено ограничаване на процесуалните му права, поради
което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В тази
насока съдът приема следното: Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда
реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления с
чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща и към прилагане на НПК, доколкото
липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения и за съдебното
производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН урежда начина на връчване на
наказателните постановления, а именно - срещу подпис на нарушителя, като освен
срещу подпис в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга
възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то
се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл.84 от ЗАНН вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се
връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма
такъв - на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме
задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени
отсъства. Очевидно в случая е, че жалбоподателят е потърсен на посочения от
него адрес, но не е открит и вместо лично той да получи наказателното
постановление, последното че е получено от лицето Сергей Кайряк. По делото е
представено пълномощно, в което е
отбелязано, че жалбоподателят Г.И. упълномощава с определени права лицето
Сергей Кайряк, като между изброените права липсва изрично отбелязване,
пълномощникът да получава издадени срещу наказаното лице наказателни
постановления по ЗДвП. Въпреки това обаче, категорично не се
споделя от настоящия състав възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение при връчването на
наказателното постановление, тъй като самото връчване на НП не е елемент от
производството по налагане на административно наказание, а има значение за
теченето на сроковете за обжалването му пред съда и
преценката дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия
случай е очевидно, че след като жалбоподателят не е установен на
посочения от него адрес, наказателното постановление е връчено на трето лице,
което очевидно е поело ангажимент да предаде наказателно постановление на
адресата, за който е предназначено и това обстоятелство не противоречи на
нормата на чл.180 от НПК. Очевидно е също, че лицето получило наказателното
постановление е изпълнило това свое задължение съобразно разпоредбата на чл.180 от НПК и е предало
наказателното постановление на жалбоподателя, тъй като депозираната
от въззивнака жалба сочи, че очевидно е уведомен
своевременно за издаденото срещу него наказателно постановление, тъй като е
подадал жалбата си в преклузивния от закона срок, така че правото му
на
защита по никакъв начин не е било нарушено и твърдяното съществено
нарушение
не е допуснато.
За неправилна
съдът намира и преценката на жалбоподателя относно наличието на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН. От анализа на релевантните доказателства и
обстоятелства не се установяват предпоставките за квалифициране на деянието
като маловажен случай на административно нарушение. Според
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, приложима предвид препращането
с чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Посочената дефиниция преценена в контекста
на конкретните фактически обстоятелства по делото не разкрива
наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното
деяние е с висока степен на обществена опасност поради създаването на конкретни
предпоставки за възникване на пътно-транспортно произшествие, което би
застрашило във висока степен сигурността на движещите се по автомагистралата
превозни средства, поради което не би могло да се обоснове правен извод за
квалифициране на нарушението като маловажен случай.
Жалбоподателя претендира заплащане на разноски, но предвид изхода на спора искането за присъждане
на сторени разноски свързани със заплатено
възнаграждение за адвокат в производството е неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1204-003345/20.11.2019 г. на Началник отдел към ОДМВР София, отдел
охранителна полиция ОДМВР София.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.И., ЕГН ********** за заплащане на
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: