Р Е Ш Е Н И Е
Номер 637/08.10.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На първи октомври
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01353 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №1*** на ГД „Национална полиция“,
София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на С.В.Н. с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от С.Н., чрез пълномощника й адв. К.С., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване
на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че
наложеното административно наказание е неправилно определено.
В съдебното производство
жалбоподателката – редовно призована, не е участвала лично, представлявана е от
пълномощника си.
В съдебните прения адв. К. С. допълва
възраженията за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш с доводи за
изтекла към момента на връчването му давност за административнонаказателно
преследване и на това основание пледира за отмяната на същия.
Въззиваемата страна – ГД “Национална
полиция“, не изразява становище по жалбата. В съдебно
заседание неин представител не е участвал..
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. чл.84
от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 17.07.2015г., в 00.47
часа, на АМ „Люлин“, при км. 15+233 в района на тунел Голямо Бучино, на
територията на Община Перник, в посока София
- Перник се движело МПС - л.а. “Пежо 307“, с рег.№***. В същия район с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на
скоростта на движещите се моторни превозни средства. Измерването се
осъществявало чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в
случая в началото и края на тунела/,
като скоростомерът автоматично измервал средната скорост на преминаващите МПС чрез разделяне на разстоянието
между тях /0,57858 км, измерено и маркирано при
първоначалния монтаж на системата/ на измереното време, за което разстоянието е
изминато от съответния автомобил.
В 00.47 часа през
обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. При снемане на
записаната информация от стационарно позиционираното автоматизирано техническо
средство се установило, че преминаването е осъществено за времето от 00:47:34
часа до 00:47:53 часа, като при измерването на скоростта са фиксирани първично
време на преминаване 107.421 км/ч. и вторично време на преминаване 108.202
км/ч. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая
от 1% за над 100 км/ч./, системата отчела скорост на движение 106 км/ч., което
превишавало с 26 км. разрешената за пътния участък от 80 км/ч., въведена с ПЗ В
26.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което
е извършено нарушението е собственост на ФЛ – С.В.Н.. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К, №1***, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, й била наложена
глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния
фиш на 17.05.2019г. жалбоподателката не упражнила правата си по чл.189, ал.5 и
6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка на данни за
издаване и връчване на ЕФ, опис №52 за изпратена явна кореспонденция от О“ПП“ при ГДНП, изх. № 328600-8116/26.02.2016г.,
снимков материал от 3М Система за измерване на средна скорост, №388,
удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български институт по
метрология и приложение към него, писмо от производителя на
системата, протоколи от първоначална и последваща проверка
№388-ФМИ/30.09.2014 г. и №290-ИСИ/16.09.2015г. на отдел „ИТСИ“ при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741
от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и 8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на министъра на
вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011 г.
на МВР, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на
А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо,
изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на А”Пътна
инфраструктура”, схема на организация на
движението по АМ „Люлин“ в участъка
от км.14+206 до км. 15+237,
посока София-Перник, както и протокол за извършен монтаж на ПЗ Е-24, рег.
№УРИ115800-3329/05.06.2015г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
Възражението
на жалбоподателя за
изтекла давност за административнонаказателно преследване е основателно.
Погасителната давност
ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността
за преследване започва от деня, в който
е довършено престъплението / нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и
тече до реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и
в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите
на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното
производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената
давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като
специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно
постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата
препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив,
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Този закон не установява особени правила и относно института на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, поради което по
силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН са
приложими разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е
било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу С.Н. е издаден на 23.02.2016г., т.е.,
в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на
действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. От
доказателствата по делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на
МВР е предприела действия за връчването му на
административнонаказателноотговорното лице – видно от Опис №52 за
изпратена явна кореспонденция от О“ПП“ при ГДНП, изх. № 328600-8116/26.02.2016г., електронният фиш, серия К, № 01***, издаден на 23.02.2016г.
е изпратен за връчване на 26.02.2016г. с препоръчано писмо с обратна разписка.
Въпреки своевременно предприетото действие за връчване на ЕФ, същият е достигнал
до адресата – жалбоподателката С.Н. едва на 17.05.2019г., на която дата й е
връчен. Датата на връчване е безспорна между страните, тъй като е отразена
в приетото извлечение от интернет-портала на Министерството на вътрешните
работи и се потвърждава от въззиваемата страна в съпроводителното писмо към
преписката. Следователно, от последното прекъсващо
давността действие - 26.02.2016 г., до датата на връчване на електронния фиш – 17.05.2019г.
е изминал срок по-дълъг от три години.
При тези обстоятелства, изтеклата към 17.05.2019г.
тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно
преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно
нарушение.
При изтекла обикновена давност за преследване, срокът
на абсолютната давност /в случая четири
години и половина/ е неприложим.
Предвид
изложеното, констатираното изтичане на срока на обикновената давност за
преследване в хипотезата на чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11
от ЗАНН обуславя отмяна на обжалвания ЕФ като единствена законосъобразна
последица.
При тези обстоятелства е безпредметно обсъждането на
останалите доводи за незаконосъобразност, наведени от страна на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №1*** на ГД „Национална полиция“, София, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на С.В.Н. с адрес ***, **** с ЕГН ********** е наложена глоба в размер 100
/сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ