Р Е
Ш Е Н И Е
№374 23.11.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова гр. д. № 1033 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Община Бургас, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от Кмета Димитър
Николов Николов против К.С.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** за предаване на владението на следните недвижими
имоти: парцел VIII-79, в кв.8, по плана
на в.з. „Росенец“, гр. Бургас, с площ от 980 кв. м.,
при граници: изток - улица, запад - край регулация, север - парцел VII-78 и юг
- парцел IX-85, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-4736-15.06.2016 г. на
началник СГКК - Бургас, с площ от 960 кв.м. при съседи 07079.832.85,
07079.832.175, 07079.832.78, 07079.11.264, ведно с изградената в цитирания
поземлен имот масивна вилна сграда с частичен сутерен, първи етаж със застроена
площ от 44 кв.м., с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас,
одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляваща съгласно Нотариален акт №**/**.**.****г., двуетажна еднофамилна
вилна сграда с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със
Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
сградата: гр. Бургас, парк Росенец, със застроена
площ от 69 кв.м., брой надземни етажи 2, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: вилна сграда еднофамилна,
която е построена в поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по КККР -
общинска собственост, при граници на терена: 07079.832.78, 07079.832.85,
07079.832.264, 07079.832.175; за заплащане на обезщетение за ползването на
гореописания недвижим имот за периода от 13.05.2015г. до 13.05.2020 г. в размер
на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане; и за отмяна на нотариален акт №**,
том *, рег. №2***, дело №** от **.**.****г. на Нотариус Иван Кожухаров с рег.
№255, с район на действие - Районен съд - Бургас. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Твърди се, че Община Бургас е собственик на
подробно описания по-горе поземлен имот с идентификатор 07079.832.79,
представляващ парцел VIII-79, в кв. 8, по плана на в. з. „Росенец“,
гр. Бургас, за който имот е съставен акт за частна общинска собственост
№1952/20.01.2000 г. Сочи се, че собствеността е възникнала по силата на закона
- § 7, т. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Посочва се , че процесният имот попада
във вилната зона „Росенец“ и за него не е бил съставян
акт за държавна собственост, а имотите, за които са съставени такива, са били
деактувани и предавани на общината на посоченото правно основание, въз основа
на Заповед №РД-11-14/12.01.2000г. на Областния управител на Бургас и писмо изх.
№08-Б-194/27.04.1999г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройство.
Твърди се още, че в имота без отстъпено право на
строеж, без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, е изградена
подробно описаната по-горе масивна вилна сграда с идентификатор 07079.832.79.1,
впоследствие узаконена на основание § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с акт за
узаконяване №7 от 26.03.2007 г. на Главния архитект на Община Бургас. Позовава
се на разпоредбата на чл. 92 от ЗС, според която като собственик на земята
общината е станала собственик и на постройките и насажденията върху нея. Твърди
се също, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за сградата по давностно
владение - нотариален акт №**, том *, рег. №2**, дело №** от **.**.****г. на
Нотариус Иван Кожухаров с рег. №255, с район на действие - Районен съд - гр.
Бургас, въз основа на молба - декларация с вх.№94-01-18319/06.06.2019 г., в която специалист от Дирекция „Управление на
общинската собственост“ при Община Бургас изрично удостоверил, че сградата и
земята са общинска собственост. Твърди се, че процесният нотариален акт бил
съставен въпреки удостовереното и собствените на ищеца недвижими имоти - земя и
сграда се ползват от ответника без правно основание, което пораждало правния
интерес от предявяване на ревандикационен иск. Освен това ищецът счита, че
ответникът дължи и заплащане на обезщетение за периода, през който е ползвал
имотите в размер на средния пазарен наем, както и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба.
Препис от исковата молба на основание чл. 131 от ГПК е изпратен на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му
и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответникът е получил
препис от исковата молба и в срок е депозирал отговор на исковата молба, в
която посочва , че счита исковата претенция за недопустима и неоснователна.
На първо място посочва, че в разрез с принципа за
добросъвестност, закрепен в чл. 3 от ГПК, ищецът в изложението си затаил
следните факти: процесният поземлен имот е земеделска земя по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, предоставена с удостоверение № 26 от 03.12.1979 г. на Трети районен
народен съвет - Бургас за ползване на Г. Г. Н.; на Н. било издадено Разрешение
за строеж № 428 от 10.12.1979 г. за изграждането на сезонна постройка, която
била изградена през 80-те години на миналия век; за придобиване правото на
собственост върху земята ползувателят Н. подал
заявление в срок.
Ответникът твърди, че на 19.09.2000 г. е сключил договор с ползувателя
Н. и съпругата му, съгласно който придобил собствеността на изградената в
процесния имот сезонна постройка, с уговорката след като Н. придобие земята да
прехвърли и нея на ответника. В периода 2000 – 2001 г. ответникът извършил
хоризонтално и вертикално разширяване съществуващата сезонна постройка. По
негово заявление от 26.01.2004г. до община Бургас била проведена процедура по
реда на § 184 от ПР ЗИД ЗУТ и бил издаден акт за узаконяване № 7 от
26.03.2007г. на Главния архитект. Твърди, че след издаване на акта за
узаконяване и до момента, повече от 10 години, ответникът упражнява
собственически права и непрекъснато явно, трайно и необезпокоявано владение
върху постройката като своя в настоящия ѝ вид и параметри. За издаването
на акта за узаконяване, ответникът като възложител по отношение на процесната
постройка в парцел VIII-79 в кв. 8 по плана на в.з. „Росенец“
съвместно със собственика на съседния парцел IX-85 в кв. 8 Е. Г. е проведено и
одобрено със Заповед № 2142/01.11.2006г. на Зам. Кмет на община Бургас
изменение на плана за застрояване в двата поземлени имота. От тези
обстоятелства прави извод, че общината и
към 2006 г. не е оспорвала собственическите права на ответника върху сградата,
като му е признала правото на инициатива за изменение на подробния устройствен
план.
Посочва се още, че на името на ответника общината
открила партида № 4703280443001 за заплащане на следващи се данъци за недвижими
имоти и такси за битови отпадъци по отношение, както на сградата, така и на
поземления имот, като ответникът ги заплащал от 2008г. насам, включително и за
настоящата година – на 08.06.2020 г., като общината приела плащане след
завеждане на исковата молба. По искане на ответника общината издала
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/06.10.2017г. за сградата, в
което той изрично е отбелязан за собственик.
Счита, че при наличие на открито и неприключило
производство пред Община Бургас по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ по
инициатива на Н. за трансформация на правото на ползване в право на собственост
по отношение на процесния ползвателски поземлен имот,
за Община Бургас липсва правен интерес от предявяване и поддържане на исковите
претенции, тъй като първо следва да завърши административната процедура с
издаване на заповед, с която да се признае правото на придобиване собствеността
или да се откаже това право. Счита, че за Община Бургас липсва правен интерес
да иска предаване на владението върху поземления имот и още по-малко върху
сградата, тъй като тези права са предоставени по силата на специална норма на
ползвателя Н., респективно на неговите наследници и общината не може да заявява
и претендира чужди права. Счита претенцията по отношение на земята за
недопустима и на основание факта, че поземленият имот не фигурира в процесния
констативен нотариален акт. Заявява, че ползва земята доколкото това е
необходимо за използването на постройката и не е манифестирал владение и своене на поземления имот. Позовава се на чл. 64 от ЗС.
Посочва, че със заявление вх. № 94-К-64/07.02.2008г. по описа на община Бургас
изрично е заявил, че желае да придобие собствеността върху поземления имот.
На следващо място, счита претенцията по чл. 108 от
ЗС за предаване владението на сградата за неоснователна предвид издаденото
Разрешение за строеж № 428 от 10.12.1979 г. във връзка с отстъпеното право на
ползване върху земята. Т.е. налице е „установено друго“ по смисъла на чл. 92 от
ЗС. Сезонната постройка е изградена от ползвателя на процесния поземлен имот на
годно правно основание Г. Г. Н. още през 80-те години на миналия век и тя е
негова собственост, като освен това той е осъществявал и непрекъснато, явно,
трайно и необезпокоявано владение върху постройката като своя. Ответникът
владее също непрекъснато, явно, трайно и необезпокоявано постройката като своя
от 19.09.2000 г. до момента на предявяване на исковата молба, като присъединява
към своето владение и това на Г. Г. Н. по аргумент от чл. 82 от ЗС. Предвид
което ответникът е собственик на постройката и на основание придобивна давност.
В условията на евентуалност твърди, че ако бъде прието, че собствеността върху
постройката изградена в ползувателски имот по смисъла
на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по силата на акта за предоставянето му за ползване,
може да се разпростира само в обемите по § 4 а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то в
тази ѝ част същата е собственост на ответника, поради което не е
собственост на Община Бургас и претенцията за предаването на владението на
сградата е неоснователна.
По отношение на претенцията с посочено правно
основание в чл. 55-59 от ЗЗД заявява, че от исковата молба не става ясно
претендираното обезщетение от 1000 лв. за кой от двата недвижими имота се
отнася, поради което не е в състояние да организира адекватно защитата си.
Счита я за недопустима и неоснователна поради следното: касае се за ползувателски имот, за който е налице неприключила
процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост;
ответникът ползва земята доколкото това е необходимо за използването на
постройката; ответникът е собственик на постройката и не дължи заплащане на
обезщетение за ползването ѝ. Прави възражение за настъпила погасителна
давност на тази искова претенция.
Освен това посочва, с посочените в исковата молба
аргументи и затаявайки истината, че се касае за ползувателски
имот, Община Бургас може да претендира обезщетение и от лицето, на което е
предоставено правото на ползване, съответно на неговите наследници. При
предоставено право на ползване върху поземления имот и при неприключило
производство по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформация на правото
на ползване в право на собственост, да се претендира обезщетение за лишаване от
право на ползване, е лишено от каквато и да е правна логика, доколкото имотът е
предоставен именно за ползване. Освен това, за проточването на процедурата
отговорна била единствено Общината. В този смисъл счита, че ако някой е лишен
от ползване, доколкото имотът е ползувателски по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, това може да е само и единствено лицето, в чиято полза е
предоставено правото на ползване, съответно неговите наследници, но не и
общината.
В условията на евентуалност при уважаване на
претенцията, прави възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума с
платените от ответника суми за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за
периода от 2008 г. до подаване на отговора на исковата молба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и
липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че предявените
искове са допустими.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността , иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК Община Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 26, представлявана от Кмета Димитър Николов Николов против К.С.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** за предаване на владението на следните недвижими
имоти: парцел VIII-79, в кв.8, по плана
на в.з. „Росенец“, гр. Бургас, с площ от 980 кв.м.,
при граници: изток - улица, запад - край регулация, север - парцел VII-78 и юг
- парцел IX-85, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-4736-15.06.2016 г. на началник
СГКК - Бургас, с площ от 960 кв.м. при съседи 07079.832.85, 07079.832.175,
07079.832.78, 07079.11.264, ведно с изградената в цитирания поземлен имот
масивна вилна сграда с частичен сутерен, първи етаж със застроена площ от 44
кв. м., с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със
Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща
съгласно Нотариален акт №**/**.**.****г., двуетажна еднофамилна вилна сграда с
идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата: гр.
Бургас, парк Росенец, със застроена площ от 69 кв.м.,
брой надземни етажи 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение: вилна сграда еднофамилна,
която е построена в поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по КККР -
общинска собственост, при граници на терена: 07079.832.78, 07079.832.85,
07079.832.264, 07079.832.175; иск за заплащане на обезщетение за ползването на
гореописания недвижим имот за периода от 13.05.2015г. до 13.05.2020 г. в размер
на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане; и за отмяна на нотариален акт №**,
том 1, рег. №2***, дело №** от **.**.****г. на Нотариус Иван Кожухаров с рег.
№255, с район на действие - Районен съд - Бургас.
Всяка от страните претендира и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищцовото дружество претендира, че е собственик на
имота, като твърди, че го е придобил на основание § 7, т. 6 от ПРЗ на ЗМСМА.
Горните твърдения за придобита собственост са направени в контекста на отричане
на собствеността на ответника върху построената сграда и правото да владее и
ползва процесния недвижим имот – земя и сграда, като предявеният иск е ревандикационен.
С оглед твърдяното правно основание за придобиване
на собствеността, съдът следва да установи, дали са били налице предпоставките
за придобиване правото на собственост на ищеца върху процесните имоти – земя и
сграда и налице ли са права на ответника върху същите , които да изключват правата на ищеца.
Страните не спорят по следното: Не се спори по
идентификацията на процесния имот – земя и сграда, така , както са описани в
исковата молба и заключението на в.л. Чанкинова. Не
се спори, че за процесната сграда е издаден констативен нотариален акт №**, том
*рег. № 2***, дело № ** от **.**.**** год. на нотариус Иван Кожухаров, с № 255
на Нотариалната камара. Не се спори, че по молба на ответника, процесната
сграда е узаконена на основание § 184 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ с акт за узаконяване № 7/26.03.2007 год. на
главния архитект на Община Бургас. Не се спори, че ответникът владее процесната
сграда и ползва поземления имот, в който е построена. Ответникът отрича да е
владял поземления имот, както и да е ставал собственик на същия. В този смисъл
правото на собственост на ищеца се оспорва само досежно сградата, но с оглед
твърдяното придобивно основание и на двата имота – земя и сграда , следва
да се установи й собствеността на
поземления имот.
От представените писмено доказателства , приетото
заключение по съдебно-техническата експертиза, събраните гласни доказателства
се установява следната фактическа обстановка :
Процесният имот се идентифицира като поземлен имот
с идентификатор 07079.832.79, представляващ парцел VIII-79, в кв. 8, по плана
на в. з. „Росенец“, гр. Бургас, за който имот е
съставен акт за частна общинска собственост №1952/20.01.2000 г. , в който е построена масивна вилна сграда с
частичен сутерен, първи етаж със застроена площ от 44 кв. м., с идентификатор
07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Съдът приема за неоснователни твърденията на
ответника, че е придобил собствеността на процесната сграда със следните
аргументи : От представения договор от 19.09.2000 год. /л.24 от делото/ се
установява, че Г. и З. Н. „продават“ на ответника К.Д. сезонна постройка, като
се задължават „при обявяване на даденото им с удостоверение № 21/03.12.1979
год. място за ползване за заплащане на община Бургас да извършат плащането и
прехвърлят на К.Д. за издаване на нотариален акт“. Договорът е нотариална
заверка на подписите. Видно от формата и съдържанието му същият не е годен да
прехвърли право на собственост, но може да се приеме, че съдържа реквизитите и
има законоустановената форма за предварителен договор за продажба на сграда и
земя.
По делото е представено нечетливо копие от удостоверение
№ 21/03.12.1979 год., видно от съдържанието на което, на Г. Н. е предоставено
право на ползване по Постановление № 76 от 05.12.1977 год. на Министерския
съвет. Не се четат площта и границите на земята, нито разрешеният начин на
ползване. Оригиналът на удостоверението не се намира у страните по делото и въпреки
поставената адвокатска заверка „вярно с оригинала“ от процесуалния представител
на ответника, това се заявява изрично и от ищеца, и от ответника. Оригиналът не
се намира и у наследницата на Г. Н. – З.Н., по собствените й изрични твърдения,
след като съдът я е задължил да го представи по делото на основание чл.192 от ГПК.
По този повод на съда се представят Определение от 24.09.2019 год., по гр.д.№3063/2019 год.
по описа на Районен съд – Бургас и Определение №2530/23.12.2019 год. на Окръжен
съд – Бургас, с първото от които е прекратено производството по молба На З.Н. по иск да се приеме за установено, че
в полза на наследодателя на ищцата Г. Н. е предоставено на основание ПМС №
76/1977 г. право на ползване върху земеделска земя по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ върху
процесния имот. Производството е прекратено и прекратяването е потвърдено от
въззивната инстанция, с мотиви, че при висяща процедура по предоставяне на
право на изкупуване по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот, не е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на правото на
ползване. Наличието на висяща процедура по предоставяне на право на изкупуване по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ на процесния имот, започната в срок от Г. Н. – през 1995 год. преди
смъртта му, не се оспорва от страните. По делото няма данни да е постановен
индивидуален административен акт, с който да е приключена процедурата, нито да
е обжалван постановен индивидуален административен акт.
Съгласно изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, обн. в
ДВ бр. 28/1992 год. в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ законодателят е предвидил прекратяване на
правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата
на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерски съвет. С тези изменения в закона законодателят дава приоритет на
възстановяване на правата на предишните собственици на земеделските земи, при
предвидените изключения за това за земите, предоставени за ползване, в случаите
когато ползвателите са построили в тях сграда да могат да придобият правото на
собственост върху земята - предвидени са изключенията, уредени в параграфи 4а,
4б и 4з ЗСПЗЗ. В хипотезата на § 4а, ал. 1, когато в такива земи ползвателите
са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съобразно
пазарните цени на съответния район, в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката. Съгласно ал. 6 за придобиване право на собственост при изпълнение на
условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок
до 31 януари 1998 г., което в случая е направено от Г. Н.
За да възникне правото на собственост за
ползвателите, съгласно горепосоченото, следва да са налице всички кумулативно
предвидени в закона предпоставки: правото на ползване върху земеделските земи
да е предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет; да са построили сграда
върху земята до 1 март 1991 г.; ползвателите да са заявили желанието си за
изкупуване пред общината в срок до 31 януари 1998 г. и да заплатят земята на
собственика чрез Общината по цени, определени от Министерския съвет в
тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В процесния случай тази
процедура не е приключила.
Страни в административното производство по повод
издаване на акта са наследниците на Г. Н. и ищеца, следователно не е
недопустима предявената настоящото производство искова претенция против ответник,
който е трето лице по отношение на административното производство. Съдебната
практика приема , че правото на ползване по §
4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за разлика от правото на ползване по чл.56 от ЗС, е наследимо, в този смисъл
- Решение № 358 от 2.06.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 714/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана
Калинова
Съгласно чл.18 и чл. 19 от Постановление № 76/1977
на МС/ отм. 1982 год./ земята за
лично ползуване се предоставя на селскостопанските труженици работниците,
служителите и пенсионерите безвъзмездно за безсрочно ползуване с оглед да се
провеждат трайно подобрителни мероприятия и да не се
намалява или отнема за други нужди освен: когато не се използува по предназначение, когато в три последователни години не се
изпълняват договорните задължения към изкупвателните организации, при
необходимост за обществени цели, като на стопаните се предоставя друга
подходяща земя и им се заплаща стойността на извършените трайни подобрения.
Разрешава се на стопаните, получили земя за лично ползуване, с изключение на
участъците от 100 кв. м, да изграждат малки постройки при условията и по реда,
предвидени в чл. 108 от Правилника за
прилагане на Закона за териториално и селищно устройство.
Ответникът е представил копие от Разрешение за
строеж № 428/л.46/, от което е видно, че на Г. Н. е разрешено да построи
сезонна постройка с площ от 20 кв. м., без употреба на стоманобетон. В
настоящото производство не се установява по безспорен начин с каква площ и
конструкция е била построената сграда, но това обстоятелство не е от значение
за настоящото производство , а за административното такова, с оглед преценка на
предпоставките за възникване на правото на изкупуване. Очевидно е, че
намиращата се в имота, в момента сграда – процесната сграда не отговаря на
горното описание, същата е масивна, двуетажна вилна сграда и не е построена от
ползувателя, а от ответника. Съдът приема, че се касае за нова сграда с оглед
архитектурните и конструктивни различия
между разрешената сезонна постройка с площ от 20 кв.м. , без стоманобетонни
елементи и двуетажната вилна сграда с разгърната застроена площ от 98,56 кв.м.,
според заключението на в.л. Чанкинова. Това
обстоятелство не се оспорва както от ищеца, така и от ответника. Същото се
установява пряко от описанието на имота
от в. л. Чанкинова и от представения и неоспорен акт
за узаконяване на постройката.
Следователно при липса на приключила
административна процедура, независимо от изхода й, може да се приеме за
установено, че ответникът не е станал собственик на сградата поради правоприемство,
защото не са настъпили предпоставките за прехвърляне на земята под нея -
продавачите по предварителния договор не са я придобили.
При предявяване на ревандикационен иск, ищецът
следва на първо място да докаже правото си на собственост.
В настоящия случай правото на собственост на ищцовата община е възникнало на основание § 7,
т.6 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който с влизане по силата на закона
преминават в собственост на общините и следните държавни имоти - обектите на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и
за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване.
По отношение на приложното поле на § 7 ПЗР на
ЗМСМА и §
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, съдебната практика /
Определение № 125 от 3.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3274/2019 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Емилия Донкова/ приема, че „процесът на отделяне на
общинската собственост от държавната при действието на Конституцията на
Република България в сила от 13.07.1991 г., започва с влизането в сила на ЗМСМА, ДВ, бр. 17/17.09.1991 г. Разпоредбата на § 7 ПЗР на
ЗМСМА урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от
собственост на държавата в собственост на общините въз основа на определени
техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо
задоволяване на потребностите на населението от съответната община. Законът има
предвид реално изградените обекти или обекти в процес на изграждане, които
фактически изпълняват или след довършването им ще изпълняват посочените
функции, като предвижданията на плановете относно тези имоти не са от решаващо
значение за преминаването на собствеността, за разлика от приетата по-късно
разпоредба на §
42 ПЗР на ЗОбС.“
В цитираното определение анализът на нормата на § 7 ПЗР на
ЗМСМА е направен с оглед извършването на преценка дали при влизане в сила
на закона процесният имот е включен в капитала на търговско дружество с
държавно имущество, което би изключило преминаването му в собственост на
общината, но същият принцип е приложим и по отношение на друга пречка за
преминаване на собствеността в полза на общините, а именно имотите да подлежат
на връщане на предишните им собственици. В същото определение се посочва, че разпоредбата
на §
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ, бр. 96 от
05.11.1999 г./ има за предмет както застроени, така и незастроени имоти, частна
държавна собственост, като се изисква към момента на влизането й в сила за тези
имоти, съгласно изискванията на действащите ПУП, те да са отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините.
Трансформацията на частната държавна собственост в общинска се извършва по
силата на закона при наличието на горните предпоставки. Процесният имот се
намира във вилна зона, поради което може да се приеме, че най-общо отговаря на
изискванията на §7, т.6. От горното следва, че независимо дали може да се
приеме, че процесния поземлен недвижим имот е станал собственост на ищцовата община на посоченото в АОбС
основание - пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС
или на основание §
7 ПЗР на ЗМСМА, то правото на собственост е придобито от ищеца по силата на
закона преди датата на съставяне на констативния нотариален акт по
обстоятелствена проверка.
Нито ответникът, нито ползувателят
Г. Н. някога са били собственици на поземления имот, нито им е учредявано право
на строеж за процесната сграда. Разрешението да се изгради сезонна постройка е
от значение за преценка за наличието на предпоставките за възникване на правото
на изкупуване за ползувателя, но не създава предпоставки за придобиване на ограничено
вещно право на строеж, нито на право на собственост върху построеното. Аргумент
в тази посока са представените писмени доказателства- заявления от Г. Н. и от
ответника за учредяване на право на строеж в процесния поземлен имот.
Предвид обстоятелството, че давностните срокове за
придобиване на недвижими имоти частна общинска и държавна собственост са
многократно спирани след изменение но чл. 86 от Закона са собствеността от 1996
год., не е възможно да са били налице основанията за придобиване на
собствеността върху процесните земя имот от ответника към датата на подаване на
исковата молба.
Действително по делото са събрани доказателства за
висящността на административната процедура по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот
между Община Бургас и наследниците на Г. Н., при приключване на която е
възможно Община Бургас да прехвърли правото си на собственост на тези лица на
основание §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Горното е в зависимост от крайния резултат от
административна процедура, която Г. Н. е започнал през 1995 год. и която по
неизвестни причини не е приключила до настоящия момент – петнадесет години
по-късно. Последното се установява от представеното от ищеца писмо изх.№
94-01-42590/1//07.02.2019 год., подписано от Живко Димитров, директор на
дирекция „ Управление на общинската собственост“. Изходът от настоящото
производство е ирелевантен за правата на наследниците на Г. Н., доколкото те не
са страни в производството, но предявяването на настоящите искове срещу трето
лице, потенциален правоприемник на лицата, които петнадесет години чакат Община
Бургас да се произнесе по молбата им за предоставяне на право на изкупуване по
§4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, действително поставя въпроси за добросъвестността на ищеца,
както твръди ответника в отговора на исковата молба. При приключване на
административната процедура, ще бъдат налице нови факти, които да обусловят
различна фактическа обстановка по евентуален нов спор между страните.
По отношение на собствеността на процесната сграда
: С гореизложените по-горе аргументи съдът приема, че по делото не са
представени доказателства за учредяване на право на строеж за намиращата се в
момента в поземления имот сграда. Обстоятелството, че същата е узаконена има
значение за статута на същата, но не и за правото на собственост. При липса на
доказателства за валидно учредено право на строеж върху чужда земя, сградата
следва да счита за собствена на собственика на земята – на основание приращение
– чл. 92 от Закона за собствеността. Както е посочено по-горе, представения
договор от 19.09.2000 год. не е годно правно основание за придобиване на
правото на собственост на изградената в поземления имот сезонна постройка, нито
е основание за придобиване на право на строеж или друго вещно право, което да
се трансформира в право на собственост на ответника върху процесната сграда.
С оглед на
всичко гореизложено съдът приема , че предявените искове с правно основание чл.
108 от Закона за собствеността са основателни и доказани.
Като последица, основателен и доказан е искът за
отмяна на съставения в процедура по обстоятелствена проверка констативен
нотариален акт за собственост сградата
по давностно владение - нотариален акт №**, том I, рег. №2***, дело №** от **.**.****г.
на Нотариус Иван Кожухаров с рег. №255, с район на действие - Районен съд - гр.
Бургас.
По отношение на претенцията, че ответникът дължи и
заплащане на обезщетение за периода, през който е ползвал имотите в размер на
средния пазарен наем, както и законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба, първоначално уточнена по размер , а с молба от 22.10.2020 год.
изменена, както следва – за периода от 13.05.2015 год. до 13.05.2020 год. – обезщетение в размер на
832,32 лв. за ползването на недвижимия имот и 915,33 лв. за ползване на
сградата, съдът намира следното :
Правно основание на претенцията е чл.59 от ЗЗД вр. с чл. 73 от ЗС.
Вземането по чл. 73, ал. 1 ЗС на собственика срещу
недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се
основава на принципа на неоснователното обогатяване. За уважаване на тази
претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за
периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа
власт върху нея, както и размерът на пропусната полза. Пасивно легитимиран да
отговаря по иска е недобросъвестният владелец, т.е. лицето, което упражнява
фактическа власт върху имота през периода, за който собственикът претендира
обезщетение. /Решение № 9 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 301/2012 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.
В настоящото производство се установи, че ищецът е
собственик на поземления имот и сградата, които през периода , за който се
търси обезщетение е владян и ползван от ответника, в качеството му на
недобросъвестен владелец. Съдът приема, че ответникът е ползвал изцяло и
пълноценно както земята, така и сградата, защото видно от събраните гласни
доказателства, както и от включените в заключението на инж. Чанкинова
снимки на имота, незастроената част от земята е отчасти засадена с трайни,
насаждения, оформени са кът за почивка и дворът се обработва. По отношение на
размера съдът възприема заключението на в.л. Чанкинова,
като приема , че справедливият пазарен наем е в размер на 832,32 лв. за
поземления имот и 915,33 лв. за сградата. По отношение на направеното
възражение за прихващане при условие на евентуалност , съдът приема същото за
основателно със следните аргументи : Заплащането на дължимите данък недвижими
имоти в общ размер на 1480,78 лв. за периода 2008 год.- 2020 год. и такса битови
отпадъци за същия период в размер на 418,51 лв., се дължат от собственика на
имота. След като се установи, че ответникът не е такъв, то той ги е платил
недължимо, без правно основание и има право да иска връщането на платеното.
Основателно е и направеното възражение за погасяване по давност на претенцията
за периода преди 2015 год., следователно възражението е основателно в общ
размер от 929,17лв., до която се погасява чрез прихващане вземането на ищеца в
общ размер от 1747,65 лв. или остава дължима сумата от 818,48 лв.
С оглед уважаването на предявените искове,
последният от които е отхвърлен частично поради направено прихващане, съдът
намира, че направените от ищеца разноски, доказани в размер на 1890,09 лв., включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. , следва да бъдат заплатени от ответника
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, че Община Бургас, с адрес:
гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана
от кмета Димитър Николов Николов е
собственик на следните недвижими имоти:
парцел VIII-79, в кв.8, по плана на в.з. „Росенец“,
гр. Бургас, с площ от 980 кв.м., при граници: изток - улица, запад - край
регулация, север - парцел VII-78 и юг - парцел IX-85, представляващ поземлен
имот с идентификатор 07079.832.79 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: 18-4736-15.06.2016 г. на началник СГКК - Бургас, с площ от 960 кв.м.
при съседи 07079.832.85, 07079.832.175, 07079.832.78, 07079.11.264, ведно с
изградената в цитирания поземлен имот масивна вилна сграда с частичен сутерен,
първи етаж със застроена площ от 44 кв. м., с идентификатор 07079.832.79.1 по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляваща съгласно Нотариален акт №**/**.**.****г.,
двуетажна еднофамилна вилна сграда с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на
гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: гр. Бургас, парк Росенец,
със застроена площ от 69 кв.м., брой надземни етажи 2, брой подземни етажи:
няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение:
вилна сграда еднофамилна, която е построена в поземлен имот с идентификатор
07079.832.79 по КККР - общинска собственост, при граници на терена:
07079.832.78, 07079.832.85, 07079.832.264, 07079.832.175.
ОСЪЖДА К.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да предаде
на Община Бургас, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов Николов владението на следните недвижими имоти: парцел VIII-79, в кв.8, по плана на в.з. „Росенец“, гр. Бургас, с площ от 980 кв.м., при граници:
изток - улица, запад - край регулация, север - парцел VII-78 и юг - парцел
IX-85, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по КККР на гр.
Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед: 18-4736-15.06.2016 г. на началник СГКК -
Бургас, с площ от 960 кв.м. при съседи 07079.832.85, 07079.832.175,
07079.832.78, 07079.11.264, ведно с изградената в цитирания поземлен имот
масивна вилна сграда с частичен сутерен, първи етаж със застроена площ от 44
кв. м., с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със
Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща
съгласно Нотариален акт №**/**.**.****г., двуетажна еднофамилна вилна сграда с
идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата: гр.
Бургас, парк Росенец, със застроена площ от 69 кв.м.,
брой надземни етажи 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение: вилна сграда еднофамилна,
която е построена в поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по КККР -
общинска собственост, при граници на терена: 07079.832.78, 07079.832.85,
07079.832.264, 07079.832.175.
ОСЪЖДА К.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на Община Бургас, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов Николов обезщетение за ползването на гореописания
недвижим имот за периода от 13.05.2015г. до 13.05.2020 г. в размер на 818,48
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 1890,09 лв., като
ОХВЪРЛЯ иска за разликата до 1747,65 лв. поради направено прихващане.
ОТМЕНЯ нотариален
акт №**, том 1, рег. №2***, дело № ** от **.**.****г. на Нотариус Иван
Кожухаров с рег. №255, с район на действие - Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас.
СЪДИЯ: