№ 744
гр. Пещера, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240101080 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Е. С. Х., ЕГН: ********** с адрес: гр. Брацигово, ул.
„***" № 31, ет.З, ап.6, чрез пълномощника си адв. П. И. П., вписан в АК -
Хасково, срещу „Вива Кредит" АД, ЕИК: *********, със седалище гр. София,
район „Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" N2 28, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Изпълнителния директор Свилен П. П. правоприемник на
„Вива Кредит" ООД, ЕИК: *********, със седалище гр. София, район
„Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г, с упр. Свилен П. П.,
по чл. 124 ГПК.
Твърди ищцата Е. С. Х., че е страна по Договор за паричен заем №
5868220, сключен с „Вива Кредит" ООД на 5 ноември 2022г. Спрямо Договор
за паричен заем № 5868220 ищцата Х. получава сумата от 2500.00 лева, която
сума следва да бъде върната на 60 седмици, брой вноски 30. По Договор за
паричен заем № 5868220 ищцата следва да заплати неустойка в размер на 1
048.20 лева, като по този начин общото задължение по договора е в размер на
5766.30 лева. Счита, че така търсената неустойка по Договор за паричен заем
№ 5868220 в размер на 1 048.20 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр.с чл. 143, ал,1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на
чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията за това са
1
следните:търсената неустойка по Договор за паричен заем № 5868220 е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл. 143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер
на 1 048.20 лева е в размер на над 40.00 % на получената сума по отпуснатия
кредит По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост и се стига до несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на
неустойка, която е необосновано висока. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тьлк. дело
№1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Наред с това, счита че търсената
неустойка по Договор за паричен заем № 5868220 е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП вр. с чл.24 от ЗПК.,т.к. не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 13ПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. С търсената неустойка по Договор за
паричен заем № 5868220 се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
лично и реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация.
Формулира искане да се приеме за установено, че ищцата не дължи
сума в размер на 1 048.20 лева представляваща неустойка по чл. 4 от Договор
за потребителски кредит № 5868220 от дата 05.11.2022г. сключен със „Вива
Кредит" ООД, ЕИК: *********, поради това, че същата е нищожна на
основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
2
чл.146, ал.1 отЗЗП.
Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „ВИВА КРЕДИТ" АД,
чрез адв. Ант.Николовска. Оспорва твърденията на ищцата. Моли делото да
се прекрати като недопустимо тъй като имало друго дело гр.д.№654/2023г. на
РС Пещера. Излага съображения за неоснователност на претенцията. Излага
твърдения, че неустойката не следва да бъде влючвана в ГПР, като излага
подробно твърдения в полза на тезата, че правилно неустойката на била
включена в ГПР.. Моли иска да бъде отхвърлен и прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между ищеца Е. Х. и ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД е
Договор за паричен заем № 5868220 от 05.11.2022 и предоставяне и
усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 2500 лева, сключен от
разстояние по инициатива на ищцата.
Настоящето производство е допустимо предвид, че по гр.д.№654/2023г.
по описа на РС Пещера, производството по делото е прекратено и
определението е влязло в сила на 17.10.2023г.
От представения Договор за паричен заем № 5868220 от 05.11.2022
се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по
силата на който ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ ООД праводател на ответника
„ВИВА КРЕДИТ“ АД е предоставил на ищеца сумата от 2500,00 лв. срещу
насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 30
погасителни двуседмични вноски в размер на 157,27 лева- при лихвен
процент в размер на 40,32 % и Годишен процент на разходите в размер на
49,37 %. , Крайният срок за погасяване на заема е 30.12.2023г. г.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от договора за паричен заем заемополучателят се
задължава в 3- дневен срок от усвояване на заема да предостави едно от
следните обезпечения - поръчител – физическо лице или банкова гаранция.
В случай, че не предостави посочените обезпечения дължи неустойка на
3
основание чл. 5 ал. 2 от договора за паричен заем в размер на 1048,20 лева,
като се предвижда същата да се заплаща заедно с погасителните вноски и
всяка да е в размер на 192,21 лева , а общата дължима сума по договора става
5766,30 лева.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В
настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито
вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а
евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за
неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение, води до
увеличение разходите по кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по
кредита, а не обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на
обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение. Следва да се посочи и че в случай че бъде
включена при наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли
50 %. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за
4
предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по- висока от
установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в
противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява
скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за
кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение
за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това
задължение, доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на
вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая
неустойката представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би
увеличила стойността на договора. Уговорената неустойка води до
увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на кредитополучателя/ приблизително два пъти
размера на предоставения заем/ . Тази клауза нарушава съществено принципа
на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл.5 ал. 2 от договора за
паричен заем № 5868220 от 05.11.2022 установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават разходите по
кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Неустойката се явява разход по заема и е следвало да бъде включено
в ГПР, доколкото неустойката е пряко свързана с отпускането на кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен
ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Умишленото
невключване на неустойката в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията
по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия
Договор за потребителски кредит.Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо предявения иск се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен, като се приеме че ищцата не дължи сумата за
неустойка в размер на 1048,20 лева, представляваща нищожна клауза
предвидена в чл. 5 от Договор за паричен заем № 5868220 от 05.11.2022
5
сключен между Е. С. Х., ЕГН: ********** и „Вива Кредит" ООД, ЕИК:
*********, правоприемник на който е „Вива Кредит" АД, ЕИК: *********.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски . В производството по делото ищецът е
представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от
адв. П. П. , видно от представения договор за правна защита и съдействие на
л. 25-26. В полза на упълномощения процесуален представител - адв. П. П.
следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи в
минималния размер от 404,82лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК държавна такса по сметка на РС Пещера в размер на 50,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Е. С. Х.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Брацигово, ул. „***" № 31, ет.3, ап.6, против
„Вива Кредит" АД, ЕИК: *********, че Е. С. Х., ЕГН: **********, не дължи
на „Вива Кредит" АД, ЕИК: *********, сумата от 1048,20 лева,
представляваща клауза за неустойка предвидена в чл. 5 от Договор за
паричен заем № 5868220 от 05.11.2022 сключен между Е. С. Х., ЕГН:
********** и „Вива Кредит" ООД, ЕИК: *********, правоприемник на
който е „Вива Кредит" АД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД, ЕИК: *********, със седалище гр.
София, район „Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. И. П. от АК- Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул.
„Козлодуй" №14 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата в размер на 404,82 лева адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД, ЕИК: *********, със седалище гр.
София, район „Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пещера разноски в размер на 50,00 лева за
държавна такса.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
6
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7