Р Е Ш Е Н И Е
№ 2296
06.06.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5899 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Т.Р.Р. се твърди, че ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в размер на 631.40 лв. и мораторна лихва към главницата в размер на 98 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, ап.**. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът имал качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил наемател на ОП „Жилфонд” на водоснабдения недвижим имот. Посочено е, че отчетът в имота се извършвал съгласно условията на чл.23, ал.5 от ОУ при условията на неизправно измервателно устройство, поради което били начислявани количества вода по тарифа за двама човека. Монтираното измервателно устройство фигурирало под номер ***, номер, различен от поставения на корпуса на самия водомер. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 20182 по описа на ПРС за 2017г. било подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, от назначения от съда особен представител на ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 20182 по описа на ПРС за 2017г. е видно, че е издадена заповед № ** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, по силата на която е разпоредено длъжникът Т.Р.Р. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 462.52 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от *** до ***, за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, ап.** с абонатен номер ***, сума в размер на 102.70 лв. обезщетение за забава от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – *** до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представена справка за неплатени задължения, според която дължимите суми за консумирана питейна и отведена канална вода за аб.№ *** са в размер на 462.52 лв. главница и 102.70 лв. лихва. Според справка за водомерите, на адрес гр.П., ул. „***” № **, ап.** е монтиран водомер № ****. Представен е опис на издадените от дружеството фактури за дължими суми, както и карнети за отчитане показанията на посочения водомер.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, гр.П., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.
Представена е преписка от ОП „Жилфонд”, касаеща наемното правоотношение с Т.Р.Р. за общинско жилище, находящо се в гр.П., бл.***, ул. „***” № **, вх.*, ет.*, ап.**.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 20182 по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., че издадената заповед за изпълнение № ** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Разпоредбата регламентира няколко основни групи потребители - собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. От постъпилите по делото писмени доказателства – преписка от ОП „Жилфонд” се установява безспорно, че Т.Р.Р. е настанен в общинското жилище, находящо се в гр.П., бл.***, ул. „***” № **, вх.*, ет.*, ап.**, по силата на заповед на О. П. от ***, като сключеният на същата дата договор между Т.Р. ***, чрез ОП „Жилфонд” е безсрочен. При тези данни съдът намира за неоснователно възражението, че ответникът не е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, тъй като от писмените доказателства се установява категорично, че същият е „потребител” по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. В случая в срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, което е отразено в доклада на съда, с определение от ***. Поради това направеното в първо съдебно заседание възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, съдът намира за преклудирано, с оглед изричната разпоредба на чл.133 ГПК, предвиждаща преклудиране на неупражнените с отговора процесуални права. По делото липсват наведени възражения относно начисленото количество вода, респективно отчитанията на ищцовото дружество. Поради това и тъй като задължението за заплащане на питейната вода произтича от доставката и потреблението й във водоснабдения имот, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, в претендираните размери.
От ищеца са
претендирани направените по делото разноски. С оглед разясненията, дадени по
т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК
на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът
намира, че на страната следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски в исковото производство от 75 лв.
внесена държавна такса и 100 лв. определено от съда юрисконсултско
възнаграждение.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Р.Р., ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, със *** С. Л. Н. сумата от 462.52 лв. /четиристотин шестдесет
и два лева и 52 ст./ главница, представляваща незаплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от *** до *** за обект,
находящ се в гр.П., ул. „***” № **, ап.** с абонатен номер ***, сумата в размер
на 102.70 лв. /сто и два лева 70 ст./ обезщетение за забава за периода от ***
до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – ***, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.д. № 20182 по
описа на ПРС за 2017г.
ОСЪЖДА Т.Р.Р., ЕГН ********** *** да заплати на
„ВиК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, със *** С. Л. Н. направените по заповедното
производство разноски в общ размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, както и
направените в настоящето производство разноски в общ размер от 175 лв. /сто седемдесет и
пет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.