Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София, 28.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Елеонора
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4638
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД от Р.М.Т., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. С.Н. против ЗАД
„А.Б.“ АД, гр. София за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди
– болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 05.10.2016
г. в размер на сумата от 40 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на увреждането – 05.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 85,91 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за закупуване
на лекарства, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на отказа за
изплащане на обезщетение – 16.03.2017 г. до окончателното й изплащане .
Твърди,че е пострадала тежко при ПТП
като пътник в автобус от градския транспорт по вина на водача му, като за
автобуса има валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното
дружество.
Чрез своя процесуален представител ищцата
поддържа иска за неимуществени вреди,които търпи в следствие на телесни
увреждания настъпили при посоченото ПТП законната лихва върху главницата
считано датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Моли съда да уважи предявеният иск ,
тъй като е основателен и доказан ведно със законните последици - разноски и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД,
гр. София оспорва допустимостта на предявения иск, като в тази връзка твърди,
че предявената претенция пред застрохвателя не е окомплектована в цялост
съгласно изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ. На следващо място оспорва предявения
иск по основание и размер.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
като твърди, че същата не е положила дължимата грижа, за да осигури безопасното
си возене в превозното средство от обществения транспорт като се захване за
съществуващте ръкохватки и дръжки в автобуса. Оспорва и акцесорната претенция
за законна лихва досежно началната дата, от която се претендира, като твърди,
че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 380, ал. 1 във вр. чл. 380, ал.
3 КЗ.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От констативен протокол к-884/05.10.2016 год. се установява,че ищцата Р.М.Т. е пострадала при следната обстановка: при движение на автобус марка Мерцедес модел Конекто, с per. №
****** управляван от Г.К.Й. *** с посока от ул. "Суходолска" към ул. "Бойчо Бойчев" водачът предприел рязко спиране,при което правостоящата
Р.М.Т. е
паднала на пода на автобуса и впоследствие транспортирана в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ с работна диагноза сътресения на мозъка.
На водача е съставен АУАН , издадено е наказателно постановление за
нарушение на чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП -
с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. Постановлението е влязло в сила/удостоверение на л.63
от делото/.
За автобус Мерцедес модел
Конекто, с per. № ****** собственост
на „Столичен автотранспорт“ ЕАД е имало
валидна застраховка при ответното дружество застраховка
„Гражданска отговорност”, полица № BG/01/116001465770, валидна от 20.05.2016 г.
до 04.06.17г., издадена от ответника ЗАД “А.Б.”АД-факт,който
е приет за безсровен.
От заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че ищцата
е претърпяла контузия
в задната теменна област на главата. Приета е по
спешност Клиника
по Спешна Неврохирургия на УМБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов" на 05.10.2016 и след
лечение е изписана на 09.10.2016 г.
Според експерта контузията на главата би следвало да
премине за срок от 7-10 дни, без да остави последствия за живота и здравето на
пострадалата. По принцип сътресението на мозъка преминава
за срок от около 1-3 месеца,като обикновенно в
първите седмици пострадалата е имала главоболие, световъртеж, дразнене от
светлина. Оплакванията от т.н. клъстарно главоболие-локализилано
зад очните кухини
не са със сигурен произход и не може да се потвърди,че е
свързано с мозъчното сътресение,дори вероятността за това е минимална.
От заключението на вещото лице по АТЕ се установява, че скоростта на
автобуса преди рязкото спиране е била около 20км.ч. Водача на автобуса е предприел спирането,за да избегне удар на
внезапно вмъкнал се пред него автомобил,излизащ от дясностояща бензиностанция/според
обясненията на водача на амтобуса/. Макар,че скоростта е била относително
ниска,при рязкото аварийно спиране под действието на центробежни сили
пострадалата е политнала и паднала назад,прие което е ударила главата си.
Пострадалата е предявила претенцията си пред ответното
дружество на 05.01.2017 год.,но с писмо от 16.03.2018 год. е получила отказ за
заплащане на обезщетение,поради липса на доказателства за вината на водача на
автобуса.
Свидетелят М.Г.установява,че пострадалата е била права в
автобуса и е разговаряла с нея,но не се е държала добре,поради което при
рязкото спиране е паднала и си е ударила главата. Автобуса не е бил пълен имало
малко правостоящи хора.
Свидетелят К. Т./дъщеря на ищцата/ установява,че майка й била в много тежко състояние,когато я
видяла в болницата,не била адекватна,имала главоболие и световъртеж.След
произшествието се затворила в себе си,станала по-страхлива.
От показанията на св.К. Й. /деликвент/ се установява,че
аварийното спирано е предприето за да се избегне сблъсък с лек автомобил, който
внезапно се вмъкнал пред автобуса.
Горната фактическа обстановка се установява и от приетите по делото медицинска
документация и фактури.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение
отговорността на ответното дружество е установена.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
Установено е, че
произшествието е настъпило по вина на водача на автобус Мерцедес модел Конекто с per. Номер ******,
Г.К.Й., който управлявайки го по утвърден маршрут/т.е. по този
маршрут водачът би трябвало да знае, какво е
възможното поведение на другите участници в движението,вкл. и излизащите
от бензиностанцията/ и при неограничена видимост е допуснал ситуация,при която
да се наложи аварийно спиране. Водачът е нарушил разпоредбите на чл.132,т.2- по
време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците и чл.20,ал.2 ЗДвП-във всеки момент да се съобразява с интензивността
на движението.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, доколкото самия
деликвент като свидетел установява,че е имало пострадала жена,която е била
закарана в болница.
По наличието на застрахователно правоотношение за
процесния автобус не се спори между страните,а и са събрани доказателства..
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение на размера:
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания в началния период след злополуката и
продължилите по-леки такива около 7-10 дни. Следва да се има предвид,че при
издадените епикризи от болницата не са констатирани сериозни нарушение на
здравето на пострадалата/което не кореспондира с показанията на дъщеря й,за
много тежко състояние/,а и вещото лице не установява такива данни от
документацията по делото. Клъстарното главоболие, от което ищцата се оплаква не
е във връзка с мозъчното сътресение,а също и проблемите с опорно-двигателния
апарат.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди следва да бъде уважен в размер за сумата от 3 000 лв.,ведно
със законната лихва, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане
на главницата. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед
претърпените от ищцата болки и страдания , тяхната кратка продължителност и нисък
интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендирания от 30 000 лв.
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в
размер на 85,91
лв. – разходи за закупуване на лекарства следва да се отхвърли,тъй като разходите са направени около 6 месеца след
инцидента,а според експерта ищцата се е възстановила напълно от травмата месеци
по-рано и няма медицински данни оплакванията от главоболие констатирани при
прегледа през м.април 2017 год. да са свързани с ПТП-то.
Съобразно този
изход на делото ответника следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 39
лв., на адвокат С.Н. сумата от 440 лв.- адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА , а по
сметка на СГС държавна такса в размер на
120 лв.
Ищцата следва да заплати на ответника сумата от 1933 лв. адвокатско
възнаграждение,като възражението на ищеца за прекомерност не се възприема от
съда с оглед заявената цена на иска,правната и фактическа сложност на делото,а
и практически е малко над нормативния минимум.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗАД
„А.Б.“ АД, ЕИК ******, гр. София, ул. „Проф.**** ******да заплати на Р.М.Т., ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. С.Н., със съдебен адрес:*** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата в размер
на 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.10.2016 год. ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 16.03.2017 год. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 39 лв.,
като отхвърля
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 40 000 лв. за
неимуществените вреди и изцяло за сумата от 85,91 лв. –имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.Б.“ АД, ЕИК ****** да заплати на адвокат С.Н. сумата от
440 лв.- адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА , а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 120 лв.
ОСЪЖДА Р.М.Т.,
ЕГН **********да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****** сумата от 1933 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: