ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
гр. М., 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело №
20221600200030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК.
С Постановление на Окр. Пр. М. от 31.01.2022 г., на основание чл. 243,
ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП № 51/2020 г. по описа на ОСлС при ОП М., пр. пр.
952/2020 г. по описа на ОП М., водено за престъпление по чл. 123 от НК.
В срок срещу горното Постановление е постъпила жалба от К.А. / баща
на пострадалия/, чрез неговия повереник. В жалбата се поддържа, че
прекратяването на делото е незаконосъобразно, тъй като са направени
противоречиви изводи по фактите и законът е приложен неправилно. Иска се
отмяна на постановлението и връщане на делото на прокуратурата с даване на
конкретни указания по точното приложение на материалния закон.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
обжалваното Постановление във връзка с изискванията на закона, намира
следното:
Жалбата е допустима : - подадена е в срок и от страна, която разполага с
процесуалната възможност за иницииране на производството, а съдържанието
й / извън ироничните бележки в нея/ е съответно на закона.
Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.
За да прекрати наказателното производство поради липса на
престъпление, Окр. Пр. М. приела от фактическа страна следното:
На 21.06.2019 г. във водоем, находящ се в рамките на бившето военно
поделение в с. *, обл. *. е намерен трупа на Х.А. от с. *, обл. *.. По този повод
било образувано ДП № 720/2019 г. по описа на РУ на МВР М. за
престъпление по чл. 115 от НК. С покурорско Постановление от 12.09.2019 г.
същото е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24,
1
ал.1, т. 1 от НК, тъй като изпълнената съдебно-медицинска експертиза не е
открила следи от насилие върху пострадалия, а смъртта му се дължи на
удавяне. След обжалване, постановлението влязло в сила.
На 24.09.2020 г. е образувано ново ДП под № 51/2020 г. за установяване
дали смъртта на Х.А. не се дължи на престъпление по чл. 123 от НК,
разследването е възложено на ОСлС при ОП М. и материалите по
предходното ДП са били приобщени.
С Постановление на ОП М. от 18.01.2021 г. е прекратено и
новообразуваното ДП по чл. 123 от НК поради липса на престъпление.
Постановението е отменено по реда на чл. 243 от НПК с Определение на ОС
М. от 14.04.2021 г. по ЧНД № 26/21 г. и делото е върнато за доразследване на
обстоятелства, свързани със собствеността и стопанисването на процесния
водоем, с охраната му и наличието на забранителни за ползването му знаци и
указателни табели.
При проведеното допълнително разследване, прокурорът приел за
установено от фактическа страна следното:
Бившето военно летище /* */ в с. *, обл. *. представлява към 2019 г.
освободен военен район*– летище, казармен складов район и допълнително –
ВЖК / */, намиращ се под управлението на Министерството на отбраната
според представените Актове за частна държавна собственост. В него
съществуват 2 бр. / по-тесен и по-широк/ землени водоема още от времето,
когато военният район е бил действащо военно поделение. Същите нямат
статут на „водоем“, а са се образували от етествен водосбор на подпочвени
води след изкопни работи за осигуряване на земен насип „обвалка“ при
изграждане на част от АВ складовете и осигуряване на земна маса при
външно засипване на *. Дълбочината им е около 4 м., не се пълнят, не се
изпразват, водата в тях е мръсна, застояла и заблатена, което ги прави
недопустима за плаване и каквито и да е развлечения водна площ. Районът
около тях е обрасъл с буйна растителност. На известно разстояние до тях се е
стигало по асфалтиран път, също изоставен и обрасъл. Из храсталаците обаче
имало образувани малки пътечки, по които можело да се влезе при
разградените участъци в оградата на поделението и да се достигне до
водоемите. Поради това и поради факта, че охранителите на обекта
многократно са засичали незаконно проникващи лица, които са се къпали във
водоема, тези пътечки са били допълнително затрънвани. По границите на
имота имало опънати охранителни ленти, сигнализиращи забрана за влизане.
В района, включително и на дърветата на брега на водоема, имало поставени
табели с надпис: „Къпането забранено“, „Внимание . Опасен водоем“,
„Влизането или къпането е категорично забранено“. Въпреки това, хора от
местното население, макар да знаели за охранявания бивщ военен терен и за
опасността от водоема в него, се промъквали по оформените пътечки и
ползвали водоемите за къпане. Освободеният войскови район се охранявал от
служители на „М.“ ООД, които при обход на района понякога заварвали
2
незаконно промъкнали се къпещи във водоемите и ги гонили. Сигнализирали
и Кмета на селото, а той предупреждавал и родителите на деца от ромски
произход, които най-често били засичани във водоемите.
На 21.06.2019 г. страдащият от епилепсия Х.А., заедно с братовдед си –
св. Н.В. и други момчета, отишли на водоемите в бившето военно поделение
да се къпят, промъквайки се до там тайно от охраната по горецитираните
пътечки, идвайки от черен път през стопанския двор, въпреки че дни преди
това отново били на водоемите и охраната ги изгонила. Водата отгоре била
приятно топла, но надолу ставала студена. Преди да си тръгнат, А. се гмурнал
отново във водата и не изплувал. Момчетата потърсили помощ, а
пристигналите на място установили, че А. се е удавил.
Освободеният войскови район *се охранявал от охранително
дружество „М.“ ООД в периода след 2018 г. по силата на сключени договори
с Министерство на отбраната, въз основа на План за охрана и Правила за
пропускателния режим в обекта, изготвени от охранитеното дружество по
изискванията на Закона за частната охранителна дейност. Действащият към
момента на инцидента Дговор за охрана бил с дата 19.06.2018 г., а
последващият – с дата 03.09.2019 г. Целта на договорите била охранителната
фирма да осигури чрез физическа невъоражена охрана недопускане
неправомерно проникване/ползване/ в/на охранявания обект, да осъществява
дейности по фактическа защита на предаденото за охрана имущество от
противоправни посигателства, да установи пропусквателен режим и действия
при възникване на кризисни ситуации. Предаването и приемането на обекта
за охрана се осъществило по опис на сградите, тяхното фактическо състояние,
както и на съораженията. Според писмо на Министреството на отбраната №
*/03.12.2020 г. в района на бившето поделение не съществува съоражение със
статут на водоем. Същият се е образувал, от естествен водосбор на
подпочвени води. Периодично са извършвани проверки и са съставяни
констативни протоколи. Ежемесечно се правели проверки от „Регионална
инфраструктура на отбраната“ *, периодично - и от Военна полиция и МВР,
при което не са били констатирани нарушения на обекта и на охранителната
фирма.
Горното прокурорът приел за установено от фактическа страна от
свидетелските показания, писмените доказателства и експертизите.
От правна – счел, че липсва престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, тъй
като: служителите на охранителната фирма са изпълнили задълженията си,
нямало причинно-следствена връзка между техните действия и настъпилия
вредоносен резултат, а пострадалият заедно с компанията му са се
промъкнали тайно на водоема, при което е настъпил инцидента. За да стигне
до този извод, прокурорът цитирал съдебна практика досежно
съставомерността на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК отонсно
елементите от обективната му страна, а относно субективната му страна -
посочил само, че деянието е непредпазливо, без необходимост да се обсъжда
3
допълнително, тъй като липсвали обективните признаци на престъплението.
При проверка на обжалваното прекратително постановление, съдът
намира, че същото като краен резултат е правилно.
Фактическа обстановка е напълно установена и съдът я приема такава,
каквато я е обобщил по-горе в мотивите, без необходимост да я повтаря. В
обстоятелствената част на постановлението тази фактическа обстановка не е
редакционно акуратно отразена, тъй като прокурорът е цитирал събраните по
досъдебното производство доказателства, преразказвайки съдържанието им.
Липсва неговият обобщаващ извод по фактите. Но при проверката за
обосованост на постановлението от страна на съда, се установява
безпротиворечивост на многобройните свидетелски показания и
съответствието им на писмените доказателства и заключенията на
експертизите. Предвид на това и на факта, че са установени несъмнено
всички обстоятелства с правно значение, съдът намира, че горецитирания
редакционен пропуск не води до необоснованост или до противоречие в
мотивите на постановлението – така, както се твърди в жалбата.
Относно приложението на материалния закон – изводите на
прокурора са законосъобразни, макар и не особено последователни и пълни.
Правилно теоретично е отразено, че престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК
изисква от обективна страна причиняване на смърт в резултат на незнание
или немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, а също и че нормата е
бланкетна и следва да бъде запълнена с посочване на правила,
индивидуализиращи дължимото поведение на дееца. Само че последното не е
конкретно и ясно отразено в обжалваното постановление.
По делото е несъмнено установено, че е налице смърт, причината за
която е удавяне. Това е станало на забранена за ползване по какъвто и да е
начин водна площ, находяща се в рамките на бивше военно поделение –
понастоящем освободен войскови район в с. *, обл. *.. От значение в случая е:
подлежала ли е тази водна площ на обезопасяване и ако да – то по какъв
начин и от кого. Отговорите следва да се търсят в Правилника за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водната площ и Наредбата
за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Съгл. чл.
6 от Правилника и чл. 2 от Наредбата, образувалата се в рамките на бившето
военно поделение, в резултат на запълнен с подпочвена вода след масивен
изкоп, водна площ подлежи на обезопасяване. Съгл. чл. 9 от Правилника и чл.
7 от Наредбата, обезапосяването може да е минимално, средно и максимално.
Съгл. чл. 10, ал. 1 от Правилника и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, процесната водна
площ подлежи на минимално обезопасяване, тъй като се е образувала след
масивен изкоп с дългогодишна давност и дълбочината / нивото на водата/ му
е по-голяма от 120 см. Съгл. чл. 10, ал. 2 от Правилника и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата, когато такива водни площи се намират в населени места или в
близост до такива / в случая в края на с. */, те се обезопасяват с парапети или
4
пояс от нискостеблени растения и с лесно забележими знаци, забраняващи
къпането на разстоянието не по-малко от 200 м. между тях /според по-новата
в сравнение с Правиника Наредба/. Съобразно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от
Правилника, задължението за обезопасяване на такава водна площ е на
нейния стопанин. Ал. 2 на горния текст пояснява какво се има предвид под
„стопанин“: 1. Предприятието, което я управлява и стопанисва; 2. При
отсъствието на такъв ползвател – собственикът й; 3. При отсъствието на
ползвател и собственик – предприятието или организацията, в района на
който е водната площ и 4. При отсъствието на всички предходно посочени –
съответния Общински съвет. В § 1 от ДР на по-новата Наредба под
„стопанин“ е дефинирано „собственикът или ЮЛ и ФЛ, на които е
предоставено правото на ползване и стопанисване“.
Установените по ДП факти, съпоставени с горецитираните нормативни
изисквания, сочат, че процесната водна площ е подлежала на минимално
обезопасяване. Същото е било изпълнено, тъй като водната площ е била
обградена от буйна дървесна и храстовидна растителност, правейки достъпа
на нея почти невъзможен. Допълнително са били поставени обезопасителни
ленти В непосредствена близост е имало поставени забранителни табели,
указващи опасността на водоема и категоричната забрана за къпане в него.
Преди години бившето военно поделение е било и оградено, но след
множество престъпни посегателства оградата е била компроментирана на
места, а при престъпни посегателства над собствеността и нерегламентирано
ползване на водната площ, са се заформили и малки пътечки през храсталака,
които охранителите допълнително са затрънявали.
Или в обобщение – стопанисването на процесната водна площ може да
се приеме за дейност, представляваща източник на повишена опасност, след
като за нея има надлежно разписани нормативни правила за обезопасяването
й. В случая обаче, този водна площ е била надлежно обезопасена именно
според цитираните по-горе правила. Не може да се приеме за основателно
твърдението в жалбата, че все някой друг е виновен за удавянето на
пострадалия. Престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК изисква деецът да не е
изпълнил или да е изпълнил немарливо задължаващите го нормативни или
установени от практиката правила за безопасност. В случая такъв факт не се
установява от доказателствата по делото. Водната площ се е намирала в
държавен терен, който се охранява от дружество по реда на ЗЧОД и в
частност - на раздел II от закона. Задълженията на охранителите са отразени в
горните законови текстове и конкретизирани в договорите за охрана и
допълнително изготвените от охранителната фирма изискващи се документи /
план за охрана и правила за пропусквателния режим/, а също и в
длъжностните характеристики на охранителите. Сред тях няма вменено
задължение на фирма „М.“ ЕООД да извършва водноспасителна дейност на
оформилия се по естествен начин след обемни изкопни работи водоем.
Задълженията им са свързани с физическата защита на обекта от
противоправни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане и
5
противодействие на противоправно посегателство спрямо физически лица в
обекта. Извършваните проверки и съставяните констативни протоколи не са
установили нарушения на охранителите във връзка с осъществяване на
дейността им по поетите по договорите с МО задължения. Нещо повече –
охранителите допълнително са затрънвали оформените през храсталака около
водоема пътечки, знаейки отлично, че се ползват нерегламентирано от местни
жители; предупреждавали са многократно Кмета на населеното място за това
нерегламентирано ползване, а той – местното население; отстранявали са
засичани при обходите лица от водоемите, независимо от това, че всички
местни жители са знаели отлично, че в селото им от години има военно
поделение, влизането в което е забранено. Поради горното и оплакванията в
жалбата, че тези охранители не са си изпълнявали изрядно задълженията, тъй
като не са стопанисвали имота така, че да не се допускат нарушители през
разградените участъци на бившето поделение, не могат да бъдат споделени.
Задачата им по договора е да пазят имуществото от престъпно посегателство,
а не да възстановяват разрушената ограда на бившето военно поделение или
да пазят водната площ от незаконно къпещи се, след като последната е била
надлежно обезопасена според предписаните правила. Въпреки това,
служителите на охранителното дружество допълнително за затрънявали
офомените пътечки през храсталаците, през които е било прониквано до
водоема и са отстранявали незабавно лица, които са установявали да го
ползват. В този смисъл няма неизпълнение или немарливо изпълнение на
дейността им.
Правилно в постановлението е обсъдено и че няма причинно-
следствена връзка между поведението на охранителната фирма „М.“ ЕООД и
настъпилия вредоносен резултат. Пострадалият сам е нарушил забраната да
влиза на територията на бившето военно поделение, съзнавал е да е налице
забрана за влизане в района, тъй като е минал през нерегламентирано място и
без разрешение от охраната, ползвал е водната площ въпреки множестото
забранителни табели и въпреки, че дни преди това е бил изгонен от водоема с
изричните предупреждения, че присъствието му там е забранено.
При липсата на част от елементите на фактическия състав на
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, обсъдени по-горе, изводът да са
налице законовите основания за прекратяване на наказателното производство
поради липса на престъпление е законосъобразен. Правилно е приложен
текста на чл. 24, ал.1, т. 1 от НК
В настоящето производство съдът е овластен да провери
обосноваността и законосъобразността на прекратителното прокурорско
постановление. При тази проверка не се установяват законови основания за
изменението му или за неговата отмяна, поради което на основание чл. 243,
ал. 6, т. 1 от НПК, Окръжният съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на Окр. Пр. М. от 31.01.2022 г. по ДП №
51/2020 г. по описа на ОСлС при ОП М., пр. пр. № 952/2020 г., с което на
основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство,
водено за престъпление по чл. 123 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7 дневен срок от
съобщението пред Апелативен съд София.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ СЪОБЩЕНИЯТА до : ОП М., майката и бащата на
пострадалия и повереника адв. Ч..
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
7