РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110141518 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.48, ал.8, вр.чл.51, ал. 1 ЗУЕС.
Производство по делото е образувано по искова молба от [фирма] против ВЛ. М.
ВЛ., с която е предявен иск за установяване на вземания по издадена в полза на ищеца
против ответника заповед по чл.410 ГПК за сумата от общо 989,11 лева,
представляваща остатък за плащане от такса за управление и поддръжка на общите
части на жилищна сграда „Е. 1“, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип,
находяща се в [АДРЕС], за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., за което е
издадена фактура № 39276/08.01.2018 г. за сумата от общо 2161,10 лева с ДДС ведно
със законната лихва, считано от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба и уточняваща молба с вх.№ 39862/12.08.2021 г. се твърди, че
срещу настоящия ответник е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, по което по ч.гр.д.№ 6311/2021 г. по описа на
СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горепосочените суми.
Тъй като в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника /настоящ
ответник/, ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът
твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
5, том II, рег.№ 4497, дело № 172/2007 по описа на С.Д., нотариус с район на действие
1
РС – В., ответникът се легитимира като собственик на недвижим имот, представляваща
апартамент № 3, на втори етаж в жилищна сграда „Е. 1“, попадаща в жилищен
комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 ЗУЕС, находяща се в [АДРЕС]. Сочи, че
съгласно удостоверение от 20.12.2007 г. сградата е въведена в експлоатация, като
повече от собствениците на самостоятелни обекти в сградата са подписали договори за
управление и поддържка на общите части, но не и ответникът. Поддържа се още, че на
ОС на собствениците в процесната жилищна сграда, проведено на 22.08.2016 г. е
прието решение управлението на сградата да се извършва от инвеститора – настоящ
ищец, като е потвърдена и действащата към датата на събранието такса за това в
размер на 8,00 евро на квадратен метър разгъната застроена площ на обект в сградата,
дължима от всеки собственик. Сочи се, че решението не е оспорено, поради което е
задължително за всички собственици. От своя страна ищецът извършва дейности по
управление и поддържка на общите части на сградата и на комплекса от затворен тип,
сред които заплащане на електричество, вода, поддръжка на басейн, асансьор и
осветление, осигуряване на портиер, система за сигурност и пропускателен режим,
домофонна система, всякакви ремонтни дейност, почистване и хигиенизиране. С оглед
предходното, дружеството-ищец реализира разходи и издава фактури за дължимите
вноски от собствениците. Твърди се, че извършените през 2018 г. дейности от ищеца,
на ответника била издадена фактура № 39276/08.01.2018 г. на обща стойност 2161,10
лева с ДДС, по която е платена сума в размер от 1172,00 лева и е останала за плащане
сумата от 989,11 лева. По изложените в исковата молба доводи ищецът моли за
уважаване на предявения иск като претендира законна лихва върху главницата, както и
направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът сочи, че ищецът
е собственик на 80 обекта в комплекса, а само 16 са индивидуална собственост.
Поддържа, че решението за заплащане на ежегодна такса по 8,00 евро на квадратен
метър е от 22.08.2018 г., поради което и по отношение на неговия имот влиза в сила от
01.01.2019 г., т.е. за него не е възникнало задължение да заплаща такси за отчетната
2018 г. По изложените в отговора доводи, моли за отхвърляне на предявения иск.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание допълва, че не дължи
процесната сума, тъй като не е сключвал предвидения в ЗУЕС договор за управление
съгласно чл.2 ЗУЕС. Оспорва дължимостта на процесната сума с доводи, че е платил
вече сума, с която е покрил дължимите разходи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 6311/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът ВЛ. М. ВЛ. да
2
заплати на заявителя сумата от общо 989,11 лева, представляваща част от такса за
управление и поддръжка на общите части на жилищна сграда „Е. 1“, попадаща в
жилищен комплекс от затворен тип, находяща се в [АДРЕС] за периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника с доводи, че
претендираната сума е заплатена. С оглед предходното, възражението е изпратено на
заявителя за становище, но видно от същото е, че процесната сума не е заплатена.
Поддържа се, че с извършеното от длъжника /настоящ ответник/ плащане са покрити
само част от дължимите разходи, но не и процесната сума. С оглед предходното, с
разпореждане от 10.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 44768/2020 г. по описа на СРС, съдът е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство.
Между страните не се спори и от приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 5, том II, рег.№ 4497, дела № 172/2007 г. по
описа на С.Д., нотариус с район на действие РС – В. се установява, че ответникът е
собственик на недвижим имот – апартамент № 3, с площ от 118,88 кв.м. находящ се на
втори жилищен етаж във вх.А в жилищна сграда, построена на груб строеж в [АДРЕС],
кв.18, УПИ IV-109, комплекс Е.“, ведно с прилежащ склад № 27, находящ се на
подземен етаж, с площ от 3,84 кв.м., както и 2,8918% от общите части на сградата и
2,8918 % от правото на страеж върху недвижимия имот, върху който е построена
сградата.
Видно от приложеното по делото удостоверение № 85/20.12.2007 г. е, че строеж
„Комплекс жилищни сгради – подобект: Сграда 1 – I етап“, находяща се в ПИ IV-109,
кв.18 по плана на [ФИРМА]“, е въведен в експлоатация.
По делото е приложен протокол за проведено ОС на собствениците на сграда –
етажна собственост, находяща се в гр.Варна, [ФИРМА]“, представляваща сграда „Е. I“
в жилищен комплекс от затворен тип, проведено на 22.08.2016, в който са
обективирани решения във връзка с управлението на етажната собственост, учредяване
на фонд „Ремонт и обновяване“, както и относно приходите и разходите по управление
и поддръжка на общите части на сградата и приемане на Тарифа за разходите по
управление и поддръжка на общите части. Видно от обективираното в т.5 от протокола
решение е, че за управител на ЕС е избран инвеститора - настоящ ищец [ФИРМА]. В
т.6 е обективирано решение за запазване размера на действащата такса от 8,00 евро с
ДДС на квадратен метър разгъната застроена площ на всеки самостоятелен обект за
управление и поддръжка на общите части на сградата, която да се заплаща ежегодно от
собствениците, в срок до 30 януари на съответната година, за която се отнася.
По делото са представени покана за свикване на горепосоченото ОС, с
3
отбелязана дата на поставяне – 12.08.2016 г. и протокол по чл.13, ал.1 ЗУЕС за
поставянето и в процесната жилищна сграда, списък на присъстващите. Видно от
приложения по делото протокол от 22.08.2016 г. е, че поради липса на кворум,
събранието е отложено с 1 час. По делото е представен и протокол за поставяне на
съобщението, че протокола от проведеното на 22.08.2016 г. е изготвен.
По делото са приложени Вътрешни правила за разпределяне на разходи в
направление УПОЧ в жилищните комплекси.
По делото е приложена фактура № **********/08.01.2018 г. с получател -
ответника в производството, на обща стойност 2161,10 лева. Във фактурата е налице
дописване на ръка за частично плащане на сумата от 1172,00 лева и остатък за плащане
– 989,11 лева.
По делото е приложен договор от 02.04.2018 г. сключен между управителя на
процесната ЕС и трето за делото дружество с предмет поддръжка на тревни площи,
поливна система и растителност на територията на жилищен комплекс от затворен тип
„Е.“, за периода от 01.04.2018 г. до 31.10.2018 г. По делото са приложени три фактури
във връзка с описания договор – за м.август, м.септември и м.октомври 2018 г.
По делото е приложен и договор за абонаментно сервизно обслужване от
16.04.2018 г. сключен между сключен между управителя на процесната ЕС и трето за
делото дружество с предмет извършване на абонаментно сервизно обслужване на
плувни съоръжения на територията на жилищен комплекс „Е.“ и други жилищни
комплекси на територията на ПИ с идентификатор 10135.2538.158 в [ФИРМА]“
По делото е приложен и договор от 16.04.2018 г. сключен между сключен между
управителя на процесната ЕС и трето за делото дружество с предмет провеждане на
профилактични изтребителни дейности по обеззаразяване, поддържащи договорените
обекти свободни от гризачи и инсекти.
По делото са приложени множество фактури за суми по гореописаните
договори, като видно от същите е, че част от тях се отнасят и за други жилищни
комплекси, а от други не може да се установи дали са във връзка с разходи по
процесната сграда в режим на ЕС.
С оглед предходното, по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
проверка в счетоводството на ищеца. Видно от заключението е, че извършените
разходи за поддръжка и управление на сграда „Есения 1“, за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. са в общ размер на 57 145,83 лв., описани подробно от вещото лице в
табличен вид. От извършената проверка в счетоводството на [ФИРМА] и направените
изчисления вещото лице е посочило, че съгласно решение на Общото събрание на
собствениците на сграда „Е. 1“ от 22.08.2016г., дължимите от ответника такси за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. са общо в размер на 2161,11 лв., изчислени по 8
евро с ДДС за 1 кв. м. При извършените изчисления вещото лице е взело предвид
4
площта на притежавания от ответника недвижим имот – апартамент № 3 /118,88 кв.м./,
съответно притежаваните идеални части от общите части на сградата /2,8918 % или
19,24 кв.м./, при което е изчислило, че за площ от общо 138,12 кв.м. дължимите суми за
исковия период са в общ размер на 2161,11 лева /12 месеца по 180,09 лева на месец/.
По поставените от съда на основание чл.195 ГПК въпроси, вещото лице е извършило
проверка в счетоводството на [ФИРМА] и от предоставената му информация е дало
заключение, че в претендираните такси за управление и поддръжка на общи части не е
установило разходи, касаещи други жилищни комплекси. Констатирало е още, че на
08.01.2018г. е извършено плащане от ответника по сметка с IBAN №[IBAN] на ищеца
на сума в размер на 1172,00 лв. С оглед предходното, остатъкът за плащане от
ответника е определен в размер на 989.11лв.
При преценка заключението на съдебно-счетоводната експертиза по реда на
чл.202 ГПК съдът приема, че същото следва да бъде кредитирано изцяло. Съдът дава
вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и
опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на
предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение №
356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това
изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни
права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и
съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани
общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения
между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната
собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и
подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на
общите части. От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно
определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата и възлагането на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, както и определянето на конкретни правомощия на управителния
съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица – чл.
11, ал. 1, т. 5 и 11 и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане
/консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
5
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, възнаграждения за
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата /§ 1, т. 11 от
ДР на ЗУЕС/.
В разглеждания случай по делото е безспорно, че ответникът ВЛ. М. ВЛ. е
собственик на самостоятелен обект – апартамент № 3, находящ се в процесната сграда
„Е. 1“ в [ФИРМА]“, гр.В.. Установено е, че на 22.08.2016 г. е било проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда, на което са били взети решения за управител на ЕС да бъде избрано
ищцовото дружество [ФИРМА], а размера на вноската за управление и поддръжка на
общите части на сградата да се запази на 8,00 евро с ДДС на квадратен метър разгъната
застроена площ на всеки самостоятелен обект, като се заплаща ежегодно от
собствениците, в срок до 30 януари на съответната година, за която се отнася.
Следва да се има предвид, че за разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със
срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението – чл.40, ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира
на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл.38 ЗУЕС, уредена е
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на
срок за иска по чл.40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се
бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност
и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок – в този смисъл решение №
39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
С оглед предходното, законосъобразността /нищожността/ на процесните
решения на Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото
производство, респ. не подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и
провеждане на събранието, начина на провеждането му, за наличието на кворум, за
изискуемото мнозинство или реда за приемане на решенията, за нарушение на нормите
6
на ЗУЕС. Ето защо, доводите на ответника, че не е уведомен за общото събрание на
22.08.2016 г., съответно, че не е спазена процедурата по неговото свикване и
провеждане, не следва да бъдат взети предвид.
Неоснователни са доводите на ответника, че процесната сума не се дължи, тъй
като между него и ищеца не е сключен договор съгласно чл.2 ЗУЕС. При липса на
договор между инвеститора и собственика на отделен обект в комплекса, какъвто е
настоящият случай, и доколкото в жилищната сграда, в която се намира апартаментът е
налице етажна собственост, съдът намира, че по отношение управлението на общите
части и разходите за управлението и поддържането им, приложение следва да намерят
общите разпоредби на ЗУЕС. В нормата на чл.8, ал.1 ЗУЕС е посочено, че управлението на ЕС
обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в
сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците,
ползвателите и обитателите. Това обстоятелство не може да бъде заменено с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, даващ
свобода на съконтрахентите при сключването на договори. Правомощията на Общото събрание са подробно
посочени в чл.11 ЗУЕС, като липсват пречки при законосъобразно проведено Общо събрание на етажните
собственици, същите да сключат договор за управление с юридическо лице. Съгласно чл.9 ЗУЕС
формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на
собствениците като в чл.11 и сл. и чл.25 и сл. ЗУЕС се уреждат всички специфики на
органите на управлението, компетенциите им, начините на вземане на решение,
свикването на ОС, разгласяване, атакуване на решенията му и др., с оглед гарантиране
личното или чрез представител участие на етажните собственици при извършването на
управлението и поддръжката на общите части на сградата при съхраняване на личните
им интереси.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че са взети валидни решения на
Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда за заплащане от
страна на етажните собственици на разходи за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост, които обвързват ответника. Видно от заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло е, че
извършените разходи за поддръжка и управление на сграда „Е. 1“, за периода
01.01.2018г. – 31.12.2018г. са в общ размер на 57 145,83 лв., а дължимите от ответника
такси за същия период са общо в размер на 2161,11 лв. /изчислени по 8 евро с ДДС за 1
кв. м./. От сумата от 2161,11 лева вещото лице е приспаднало извършеното на
08.01.2018 г. плащане от ответника, поради което е посочило, че дължимата сума
възлиза на претендирания в настоящото производство размер от 989,11 лева. Във
връзка с доводите на ответника, че от представените по делото документи се
установява, че разходите касаят и други жилищни комплекси, вещото лице е
извършило проверка и е дало заключение, че в претендираните такси за управление и
поддръжка на общи части не е установило разходи, касаещи други жилищни
комплекси.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и
7
доказан, поради което следва да бъдат уважения в пълния предявен размер от 989,11
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 02.02.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищеца. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че се
претендират единствено разноски за държавна такса и депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, които възлизат на сумата от общо 345,00
лева. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение включава разноски в размер на 25,00 лева – платена държавна.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и тази
сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „[ФИРМА], ЕИК {ЕИК},
със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], административна сграда,
представлявано от изпълнителните директори Е.К. и И.Ш. срещу ВЛ. М. ВЛ., ЕГН
**********, с адрес: [АДРЕС ] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.48, ал.8,
вр.чл.51, ал. 1 ЗУЕС, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 989,11 лева,
представляваща остатък за плащане от такса за управление и поддръжка на общите
части на жилищна сграда „Е. 1“, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип,
находяща се в [АДРЕС], за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., за което е
издадена фактура № 39276/08.01.2018 г. за сумата от общо 2161,10 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6311/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ВЛ. М. ВЛ., ЕГН **********, с адрес:
[АДРЕС] да заплати на „[ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС], административна сграда, представлявано от изпълнителните директори
Елена Косева и Ивелина Шабан сумата от 345,00 лева, представляваща направени
разноски по исковото производство и сумата от 25,00 лева, представляваща направени
разноски по производството по ч.гр.д.№ 6300/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9