РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Карлово, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101218 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с
чл.415 ГПК, във вр.с чл.296 КТ във вр. с чл. 14, ал. 2 Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло, предявен от „А. И.“ ООД, с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. Л.“ №***,
представлявано от управителя Д. Я. Я., съдебен адрес: гр. П. ****, ул. П. Д. П.
№ *, ет. *, офис *, чрез адв. М.С. П. против Л. Д. С., ЕГН: **********, от гр.
К., обл. П., ул. „Н. С.“ №*.
В исковата молба се твърди, че на 10.02.2020 г. между Л. Д. С. и „А. И.“
ООД бил сключен Трудов договор № 1211/10.02.2020г. При възникване на
трудовото правоотношение работодателят предоставил на работника работно
облекло на стойност 237.31 лева с ДДС, което включвало: един брой защитни
очила, на стойност 4.20 лева без ДДС; два броя наколенки K. Р., на стойност
7.39 лева без ДДС; един чифт ударозащитни обувки, размер 44, на стойност
43.35 лева без ДДС; два броя полугащеризони, размер 48, на стойност 59.22
лева без ДДС; един брой работно яке, размер 46, на стойност 26.20 лева без
ДДС; един брой топлозащитен елек, размер М, на стойност 45.40 лева без
ДДС; три броя фланелки без яка, размер М, на стойност 12.00 лева без ДДС.
Така общата стойност на работното облекло възлиза на 197.76 лева без ДДС,
а с включен ДДС работното облекло възлиза на 237.31 лева.
В т. 31 от трудовия договор било предвидено, че съгласно
възможността по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и
1
униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 21.01.2011г., обн. в ДВ бр. 9 от
28.01.2011г., страните се съгласяват, че в случай на прекратяване на
трудовото правоотношение в срока за изпитване /уговорен срок за изпитване
в трудовия договор 6 месеца/, то работникът ще задържи за себе си
предоставеното му работно облекло, срещу заплащане от страна на работника
на неговата стойност. Трудовото правоотношение между страните било
прекратено на 18.08.2020г., но преди изтичане на срока за изпитване. Това
било така, тъй като съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ в срока за изпитването не се
включвало времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът. А за времето от 04.06.2020г. до
17.06.2020г. работникът бил в отпуск по болест, за което е представен при
работодателя Болничен лист № Е20200591451, изд. от д-р К. Д. Е.. При така
прекратеното трудово правоотношение, Л. Д. С. задържал за себе си
работното облекло, като той се задължил на осн. чл.14, ал.2 от Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло, да заплати на „А. И.“ ООД
неговата стойност.
Падежът на задължението бил на 18.08.2020 г., но ответникът не
заплатил дължимата сума, поради което работодателят „А. И.“ ООД подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч. гр. д. № 857/2021 г. на PC- К., съдът издал заповед за
изпълнение за сумата от 237,31 лв., представляваща стойността на работното
облекло, ведно със законна лихва върху тази сума за времето от 03.06.2021
г. до окончателното й плащане, както и сумата от 325 лв., представляваща
деловодни разноски за заповедното производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу тази заповед за изпълнение било
подадено възражение от Л. Д. С., което обуславяло правния интерес на
ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба, с която моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
сумата 237.31 лв. (двеста тридесет и седем лева и тридесет и една стотинки),
представляваща дължима сума за задържано от работника работно облекло,
съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено
облекло, приета с ПМС № 10/21.01.2011 г., обн. в ДВ бр. 9 от 28.01.2011 г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. д. № 857/2021 г. по описа на РС К. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
първото открито съдебно заседание ответникът се явява лично и взема
становище за неоснователност на иска. Твърди, че при напускане на работата
му е било казано, че сумата за работно облекло ще му бъде удържана от
последната заплата. Счита, че е платил каквото е необходимо и моли съда да
отхвърли иска.
2
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.дело № 857/2021 г. на РС К. е видно, че по
заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 441/07.06.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми:
237.31 лв., представляваща плащане на сума за задържано от работника
работно облекло, съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло, приета с ПМС № 10/21.01.2011 г., обн. в ДВ бр. 9 от
28.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до
изплащане на вземането; 25.00 лв. – разноски за внесена държавна такса;
300.00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника,
поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Не се спори и от представения по делото Трудов договор №
1211/10.02.2020 г. се установява, че ответникът е бил в трудови
правоотношения с ищцовото дружество на длъжност „Оператор ламаринен
участък“. Трудовият договор е сключен със срок на изпитване в полза на
работодателя до 09.08.2020 г., като изрично е упоменато, че този срок се
увеличава с всички използвани отпуски и болнични.
От представения Болничен лист № Е20200591451, издаден от д-р К. Е.
се установява, че работникът е бил в отпуск по болест за времето от
04.06.20202 г. до 17.06.2020 г., т. е срокът на договора се е удължил с 13 дни –
до 22.08.2020 г.
Приложена е Заповед № 1603/17.08.2020 г., от която е видно, че
трудовото правоотношение по Трудов договор №1211/10.02.2020 г. е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, считано от датата на получаване на заповедта –
17.08.2020 г.
Страните не спорят, а и от представения Формуляр/Искане
задължително работно облекло се установява, че на ответника са
предоставени: един брой защитни очила; два броя наколенки K. Р.; един чифт
ударозащитни обувки, размер 44; два броя полугащеризони, размер 48; един
брой работно яке, размер 46; един брой топлозащитен елек, размер М; три
броя фланелки без яка, размер М.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета като обективна и компетентно изготвена. От
експертното заключение се установява, че съгласно счетоводните записвания,
работодателят е закупил процесното работно облекло от трети лица – „Б. **“
ЕООД, Т. Г.“ ООД, „Е.“ ООД и„Р. з.“ ООД, на стойност, както следва: един
брой защитни очила, на стойност 4.18 лева без ДДС; два броя наколенки K.
3
Р., на стойност 7.70 лева без ДДС; един чифт ударозащитни обувки, размер
44, на стойност 43.35 лева без ДДС; два броя полугащеризони, размер 48, на
стойност 58.72 лева без ДДС; един брой работно яке, размер 46, на стойност
27.25 лева без ДДС; един брой топлозащитен елек, размер М, на стойност
45.50 лева без ДДС; три броя фланелки без яка, размер М, на стойност 12.00
лева без ДДС. Общата стойност на работното облекло възлиза на 198.70 лева
без ДДС, или 238.44 лева с включен ДДС. На база представените документи,
вещото лице е констатирало, че счетоводството на ищцовото дружество е
водено редовно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата за безплатното
работно и униформено облекло, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът връща на работодателя предоставеното му
работно облекло. Съгласно ал.2 на същия текст, в случаите по ал. 1
работникът или служителят може да задържи облеклото при условия,
определени от работодателя.
В т.31 от трудовия договор страните са постигнали съгласие при
прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване / какъвто е
настоящият случай/ работникът да задържи предоставеното му от
работодателя работно облекло, като заплати стойността му – 237.31 лева,
съгласно издадената от „А. И.“ ООД фактура №**********/18.08.2020 г. и
238.44 лева, съгласно заключението на вещото лице. От експертното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява стойността на
придобиване на процесното работно облекло от работодателя, която е в
размер по-висок от исковата претенция. Единственото възражение на
ответника е, че сумата за облекло му е удържана от последната работна
заплата, но доказателства в тази връзка не са представени.
С оглед изложените съображения и предвид липсата на доказателства
ответникът да е заплатил процесната сума в полза на работодателя, то съдът
намира, че искът следва да се уважи в претендирания размер от 237.31 лева.
Доколкото искът има за предмет лихвоносно вземане, то следва да се
приеме за доказана и претенцията за законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.06.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските, направени в заповедното и настоящото исково производство –
325.00 лева (25.00 лева за държавна такса и 300.00 лева за адвокатски
хонорар) в производството по ч. гр. д. №857/2021 г. по описа на РС К. и
825.00 лева (25.00 лева за държавна такса, 200.00 лева за депозит за вещо лице
и 600.00 лева за адвокатски хонорар) в производството по гр. д. №1218/2021 г.
по описа на РС К..
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.415 ГПК, във вр.с чл.296 КТ, че Л. Д. С., ЕГН: **********, от гр. К., обл.
П., ул. „Н. С.“ №* дължи на „А. И.“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „В. Л.“ №***, представлявано от управителя
Д. Я. Я. сумата 237.31 лв. (двеста тридесет и седем лева и тридесет и една
стотинки), представляваща дължима сума за задържано от работника работно
облекло, съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло, приета с ПМС № 10/21.01.2011 г., обн. в ДВ бр. 9 от
28.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано датата на подаване на
заявлението в съда – 03.06.2021 г., до изплащане на вземането, за което по ч.
гр. д. № 857/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Д. С., ЕГН: **********, от гр. К., обл. П., ул. „Н. С.“ №*,
да заплати на „А. И.“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „В. Л.“ №***, разноските по делото в размер на общо
1150.00 лв. (хиляда сто и петдесет лева), от които 325.00 лева в заповедното
производство и 825.00 лева в исковото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5