Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 25.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ
БЛЕЦОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Алексиева в.ч.гр.д. № 350 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК от ГПК.
Образувано е по постъпила,
чрез ЧСИ М.М., жалба от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ********, против разпределение, предявено на 14.06.2019
г. извършено по изп. д. № 20107680400134 по описа на кантората ѝ.
Жалбоподателят заявява, че
неправилно ЧСИ е включил в разпределението сумата от 20766,31 лв.,
представляваща такса за битови отпадъци, като превилeгирована сума от продаден
на публичната продан недвижим имот. Развива съображения относно изчерпателно
изброените в т.2 на чл. 136 ЗЗД вземания и изтъква, че такова за такса битови
отпадъци там не фигурира. Счита, че разширителното тълкуване на нормата или
свързването и с чл. 162, ал. 2 от ДОПК е незаконосъобразно. Претендира разноски
за това производство за юрисконсултско възнаграждение.
В законовия срок от Община
Сливен е подадено възражение, в което се развиват съображение за правилност и
законосъобразност на извършеното разпределение. Сочи се ,че смисълът на закона
и публичния характер на вземането обуславя неговото включване в т. 2 на ал. 1
на чл.136 ЗЗД. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ЧСИ е представил писмено
становище, с което развива подробно фактическа обстановка и заявява, че при изготвяне
на разпределението е взел предвид многобройната практика.
След като се запозна с
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на длъжника и
мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима - подадена в законовия срок от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия
постановлението съдебен изпълнител. Разпределението е от кръга на действията,
за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани.
Тъй като не се спори по
фактите, които се установява да са както подробно са описани от ЧСИ в неговото
становище, съдът следва да маркира само че Изп.д. № № 20107680400134 по описа
на кантората на ЧСИ М.М. е образувано с взискател „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********, срещу „ОТО– ВЕН
–ГАЗ“ ООД, ЕИК ********* от гр. Сливен, ж.к. Българка , бл. № 7, вх. Е, ап. 4 –
длъжник; в хода на производството на публична продан е изнесен, недвижим имот,
собственост на длъжника и ипотекиран в полза на взискателя: Поземлен имот,
находящ се в кв. Промишлена зона на гр. Сливен, ведно със сградите в него; на
постъпилите от проданта суми е изготвено атакуваното разпределение, предявено
на 14.06.2019 г., съдът следва да премине
към разглеждане на жалбата по същество.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна:
Действително по въпроса за
включването на вземането на Общината за такса битови отпадъци по отношение на
продадения публично недвижим имот на длъжника има разнобой. Настоящият съдебен
състав, както и всички състави на БАС, считат че същата е превилигировано
вземане от реда на т. 2, ал.1, чл. 136 ЗЗД и следва да бъде включена в
разпределението към отредените за Община Сливен вземания за данъци.
По този въпрос не съществува
изрична и ясна нормативна уредба и този състав формира правните си изводи при
съобразяване с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби, спазване
духа на закона и по вътрешно убеждение.
Разпоредбата на чл. 162 ал.
2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания,
като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и
общински такси, установени по основание
със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината
попада в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.
Тъй като ДОПК е специална
норма, уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на
публичните вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане
/общинско/ на ТБО не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито
съдът могат да променят характера на това задължение посредством анализ на
произхода му и на същността му на цена на предоставяна услуга, и по този
критерий да го отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на
което да отричат привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл.
136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху
определен имот“. Буквалното приложение
на тази разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на
законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински
задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане
се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и
таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания
постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже
включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД.
Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани
затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи
един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който
дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното жалбата,
което противоречи на така направените изводи същата се явява неоснователна.
С оглед изхода на процеса на
Община Сливен следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение съгл. чл. 78 ал. 8 от ГПК по чл. 27 от НЗПП в размер на 50 лв.
На основание чл. 79 ал.1 от ГПК, всички разноски в изпълнителното производство
са за сметка на длъжника и тъй като обжалването на разпределението е производство,
част от изпълнителното, то разноските следва да се възложат на длъжника по
изпълнителното дело Ото-Вен-Газ ООД.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ********, жалба против разпределение предявено на
14.06.2019 г. извършено по изп. д. № 20107680400134 по описа на кантората на
ЧСИ М.М., като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ГПК, „ОТО– ВЕН –ГАЗ“ ООД, ЕИК ********* от ******************
да заплати на Община Сливен, сумата от 50 лв., представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.