Решение по дело №1789/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 22.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети  октомври през две хиляди и двадесета година в състав:                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1789 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №106742 от 03.05.2019г., постановено по гр.д.№49541/2017г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ЕАД с ЕИК****** искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Т.В.К. с ЕГН********** и Л.С.Г. с ЕГН********** дължат на ищеца, всеки от тях сумата от по 786,39 лева- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., доставена в имот в гр.София, ж.к.„******181 с абонатен №196042, ведно със законната лихва от 13.09.2016г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на по 31,22 лева- такса за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 13.09.2016г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.09.2016г., поправена с разпореждане от 03.05.2019г. по ч.гр.д.№51497/2016г. на СРС, 66 състав, като са отхвърлени исковете за сумите от  по 36,18 лева- мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 27.07.2016г. върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия и за сумите от по 4,76 лева- мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 27.07.2016г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 80,32 лева- разноски в заповедното производството и сумата от 553,36 лева- разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ответниците са изпаднали в забава и се дължи мораторна лихва за посочения в исковата молба период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му части, а исковете за мораторни лихви- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците не са подали в срок отговори на въззивната жалба на ищеца.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на продавача (ищеца). Публикуването представлява покана за плащане и оттогава длъжникът е в забава. Относно цената на услугата дялово разпределение не е предвиден в закона или в общите условия на ищеца срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана за плащане. Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи с позволените от закона доказателствени средства, релевантните за този иск факти и обстоятелства, включително момента на настъпване на изискуемостта на вземанията и изпадането на длъжниците в забава. Въпреки тези указания, ищецът не е представил по делото нито доказателства за датата на публикуване на интернет страницата му на сметките на ответниците за процесните периоди, нито покана за плащане на таксата за дялово разпределение, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Следователно по делото, при разпределена и указана на ищеца доказателствена тежест, не се установява дали и кога ищецът е публикувал на интернет страницата си месечните сметки за топлинна енергия, нито дали и кога е поканил длъжниците да платят таксата за дялово разпределение, поради което не е установено и изпадането на последните в забава преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Предвид изложеното исковете за мораторни лихви правилно са отхвърлени изцяло като неоснователни, поради което въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в тази му част.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №106742 от 03.05.2019г., постановено по гр.д.№49541/2017г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/