Р Е Ш Е Н И Е
№ 2188/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева
к.а.н.д. № 2091 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Национално тол управление срещу решение № 282 от 04.02.2022
г., постановено по а.н.д. № 2498 по описа на Районен съд Пловдив за 2021
година, с което е отменено наказателно постановление № 356 от 08.03.2021 г. на
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
„Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание на чл.179, ал.3а ЗДвП на Й.Г.Н.,
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800
лева за нарушение на чл.179,
ал.3а
ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно, неточно е изяснена фактическата обстановка,
което е довело до неправилни изводи. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване
на наказателното постановление, както и присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява извършването на административно нарушение по чл.179,
ал.3а ЗДвП на посочените в наказателното постановление време и място, а от
доклада по члл167а, ал.3 ЗДвП и приложения към него снимков материал се
установяват датата и мястото на извършване на нарушението, броят на осите – 5 и
причината за отчетения резултат „липса на тол такса“. Районният съд е
установил, че в случая причината е грешно плащане, че превозното средство има
бордово устройство, но платената категория е по-малка от измерената. Според
районния съд макар бордовото устройство да не е преустановявало подаването на
данни, от правна страна не е било надлежно изпълнено задължението по чл.179,
ал.3а ЗДвП, тъй като бордовото устройство е отчитало данни за движение на ППС с
две оси, докато в действителност към влекача е имало прикачено ремарке с още 3
оси и така общият брой на осите е бил 5. Въпреки това, обаче, районният съд е
приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което по недопустим и неоправдан начин е ограничило
правото на защита на жалбоподателя и което не може да бъде санирано в етапа на
обжалване на наказателното постановление пред съда. Според районния съд в АУАН
и в наказателното постановление са описани различни деяния от фактическа
страна, макар от правна страна и в двата акта да е описано деяние, което се
квалифицира като нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. Изхождайки от правната уредба
на чл.10б ЗП и чл.10 и чл.13 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, районният
съд прави извод, че използване на платената пътна мрежа без надлежно
установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП може да се дължи на различни
факти, които са релевантни за делото, защото представляват основният предмет на
доказване, защото това е изпълнителното деяние на нарушението, конкретното
поведение на водача, за което са налага санкцията. Така според районния съд в
случая изпълнителното деяние на нарушението не е незаплащане на тол такса, а използване
на участък от платената пътна мрежа, съчетано с неустановяване на изминатото
разстояние от ползвания път и по предвидения за това ред или съчетано с
незакупуване на маршрутна карта, поради което съдът приема, че за първи път
относимите факти са установени едва в наказателното постановление, който не е
актът, с който се поставя началото на процеса и се определя предмета на
доказване. Наказателното постановление представлява произнасянето по същество,
дали е извършено от обективна страна и дали е виновно от субективна страна
деянието, което е описано в АУАН и за което вече е започнал да се води процес.
Според районния съд в описанието на нарушението, направено в АУАН, липсват
решаващи обстоятелства, квалифициращи деянието като съставомерно нарушение,
изцяло е игнориран фактът, че ППС е снабдено с функциониращо бордово
устройство, като по този начин и ако не са били направени допълнения при
описанието на фактическата обстановка в наказателното постановление, напълно неясно
би останало защо това деяние е счетено за нарушение. Тъй като в АУАН изцяло е
игнориран броя на осите на ППС и е прието, че изпълнителното деяние е
незаплащане на такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, това според районния съд
кореспондира с изначална липса на закупена маршрутна карта, както и с липса на
функциониращо бордово устройство. Непълнотата в описанието на нарушението н
АУАН не може да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН според районния
съд, защото от съдържанието на АУАН водачът не би могъл да разбере, че
нарушението се изразява в разминаване между подаваните данни от функциониращото
бордово устройство и реалния брой на осите на ППС, съответно съществено е
ограничено правото на защита и водачът не е могъл да се ползва от правото по
чл.189е, ал.5 ЗДвП да се освободи от административно-наказателна отговорност
чрез заплащане на компенсаторна такса, при което наказателно постановление не
се издава.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на закона изводи,
които се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни.
Признанието на
нарушителя и установяването на извършеното нарушение не могат да санират
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, заради което
районният съд е направил извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и този извод е правилен. Доколкото именно АУАН е
актът, с който се поставя началото на административнонаказа-телното
производство, актосъставителят е задължен да опише точно и ясно изпълнителното
деяние, съставляващо нарушение, и всички други факти от значение за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на конкретния нарушител. Действително
е налице несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в
наказателното постановление, което несъответствие не може да бъде преодоляно по
реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо,
правилно и обосновано следва да се остави в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 282
от 04.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 2498 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.