Решение по дело №1661/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1003
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20203110201661
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

1003/10.7.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 24.06.2020 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 1661 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.С.Р.-ЕГН ********** против НП № 20-0439-000113 от 20.03.2020 г.  на Началник 3 РПУ - ОД на МВР – Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20лв., за нарушение чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП,  на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и като процесуално допустима е приета от съда за разглеждане.

         С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се приема, че още при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не е била изяснена фактическата обстановка и се оспорва извършването на нарушението. Приема се, че АУАН е съставен изцяло въз основа на обясненията на актосъставителя, че не са преценени обясненията на нарушителя от АНО, визира се допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо правото на защита на нарушителя, оспорва се размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска отмяна на НП.

         В съдебно заседание въз.Р. се представлява от адв.Георгиев. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата в с.з.,  а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно       Въззиваемата страна не се представлява в с.з. по същество.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 11.02.2020г. полицейски служители извършили проверка по спазване ЗДвП на ул.*. Там установили паркиран лек автомобил Кия с ДК№ *, който пречел на движението.  На место бил съставен и срещу жалбоподателя, за това, че на процесното място и на процесната дата е паркирал неправилно и е създал пречки за движението, като уведомлението било поставено на предното панорамно стъкло на процесния автомобил. По законоустановения ред въззивникът обжалвал съставения фиш, паради което срещу него бил съставен АУАН от за нарушение на чл.98 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал, не вписал възражение.

          Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

          Съдът напълно кредитира показанията на св.Ж., установил на място нарушението и издал фиш. Свидетелят посочи, че автомобила е бил паркиран и според него е пречел на движението, но конкретни факти не можа да посочи, нито от коя страна на пътното платно е бил паркиран автомобила, дали на отсрещната страна е имало автомобили и прочие и дали и как е пречил на движението. Показанията му бяха в посока, че по принцип токова паркиране пречи на движението, но не и конкретно за случая. 

По искане на защитата съдът допусна до разпит свид.И*, присъствал при  установяване на издадения фиш от жалбоподателят. Според него автомобила е бил паркиран в голяма колона от коли наредени на пътя от страната на Гранд Мол Варна. Според свидетелят видял местоположението на паркирания автомобил от жалбоподателят, той не е пречил на движещите се автомобили и не е имало пречка два автомобила да се разминат свободно въпреки паркирания на улицата кола.

         Съдът не кредитира приложените по делото фотоснимки, тъй като изобщо не става ясно дали същите са автентични или са манипулирани. Безспорно те не са изготвени нито по реда на ЗДвП, нито по реда на НПК, приложим съгласно разпоредбите на ЗАНН. Изследване за автентичност не е извършено и доколкото на датата на нарушението проверка не е била извършена, не е ясно дали именно там е било паркирано МПС.

          Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите кореспондират с кредитираните от съда гласни доказателства и с приетата за установена фактическа обстановка.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата:  материалите по АНП – АУАН, заповед за компетентност и др., както и от гласните доказателства- показанията на св.И* и Ж..

         Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

             По приложението на процесуалния закон.

         АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН, като лицето, съставило АУАН и лицето, издало НП са компетентни съгласно приложената и приета по делото заповед.

         Формално неконкретизирането на приложението на съответната нарушена норма, при пълнота на фактите, не би било основание за отмяна на НП.

        В конкретния случай съдът намира, че АНО се е произнесъл при непълнота на доказателствата и в нарушение на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.

         Съгласно разпоредбата  на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа и правна  страна, като следва да се посочат изрично и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение, както и доказателствата, които го потвърждават.

         Видно от обстоятелствената част на НП, от фактическа страна  се сочи, че въззивникът е паркирал процесният лек автомобил  неправилно, с което създава пречки за движението, но факти, от които да се направи извод, че в действителност са затруднявани останалите участници в движението в АУАН и НП липсват.

         Посочена е като нарушена нормата на чл.98 ал.1т.1 от ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.Както е посочено по-горе, факти, че се създава опасност за движението, че има пречка за движението или че се закрива пътен знак или сигнал в НП, а и в АУАН липсват.

         Наказанието е наложено на осн. чл.183 ал.2 т .1 от ЗДвП, съгласно който се налага наказание на водач, който  паркира неправилно.

         В НП не са посочени и доказателствата, които подкрепят нарушението.

         Непълното описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и на доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в обстоятелствената част на НП.

Съгласно чл.98, ал.1, т.1, от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. По смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

С разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е вменено задължение на административнонаказващия орган да направи описание на нарушението, дата и място, където е било извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление по отношение на конкретното деяние липсва каквото и да било описание, като от наказващия орган е посочено само „паркирал неправилно”. Не става ясно мястото на извършване на нарушението, както и създавал ли е автомобилът опасност или пречка за движението и дали са били налице обстоятелства, свързани с необходимост да спре, да се избегне конфликт с друг участник и т.н. Липсата на словесно описание на приетото за извършено деяние и обстоятелствата при които то е извършено е съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно деяние е наказано. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

         Освен горното от свидетелските показания по делото се установи, че нарушението е прието за установено единствено въз основа лично субективно възприятие, без да са посочени конкретни факти. Освен това липсва и забранителен знак за паркиране. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил. Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено, респективно не е бил безспорно установен и неговият автор, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

         Предвид горното съдът намира, че НП  следва да бъде отменено, поради допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯ  НП № 20-0439-000113 от 23.03.2020 г.  на Началник 3 РПУ - ОД на МВР – Варна, с което на Р.С.Р.-ЕГН **********  е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20лв., за нарушение чл. 98ал.1т.1  от ЗДвП,  на осн. чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

          След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: