№ 123
гр. Дупница, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102560 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано, след като с Решение № 69 от
21.12.2021г., постановено по в.гр.д.№ 351/2021г. на ОС-Кюстендил е прогласено за
нищожно решение № 260016 от 11.01.2021г., постановено по гр. д. № 2355/2019г. по описа
на РС-Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
АТ. С. ИВ., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, e предявил срещу ЮЗУ „Неофит
Рилски“ Благоевград, ЕИК: *********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Иван Михайлов“ №
66, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 и чл. 67 от КТ, за
признаване за установено в отношенията между страните, че трудовото правоотношение,
възникнало между тях на основание конкурс и сключен трудов договор № 112/20.04.2010г.,
е за неопределено време и съществува понастоящем.
Ищецът твърди, че като докторант по дисциплината „Граждански процес“ в Правно-
историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“-Благоевград, през 2005г. станал
хоноруван преподавател по тази дисциплина и провеждал упражнения на студентите по
специалността „Право“. След спечелен конкурс, на 20.04.2010г. сключил трудов договор с
ответника, по силата на който бил назначен на длъжността „Асистент“, специалност
„Граждански процес“ на 1/2 работно време, с място на работа ЮЗУ „Неофит Рилски“
Благоевград, Правно-исторически факултет, катедра „Гражданско правни науки“, на
основание чл. 54 от ЗВО, редакция ДВ, бр. 60 от 1999г., като трудовият му договор е
сключен за неопределено време.
На 09.09.2018г. ищецът разбрал от друг служител, че няма да води занятия, така,
1
както е било през годините и с оглед изработения на график за учебната 2018/2019г., понеже
имало нареждане от член на деканското ръководство да не му се възлагат занятия със
студенти, тъй като трудовия договор е изтекъл. Сочи, че от 01.06.2018г. не е получавал
трудово възнаграждение.
Твърди, че погрешно ръководството на университета приема, че трудовият му
договор е срочен, въз основа на заповед № 16 Б/21.02.2012г. на ректора, съгласно която, на
основание § 4, ал. 4 от ПРЗ на Вътрешни правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ
„Неофит Рилски“ Благоевград, редакция от 21.12.2011г., е определено, че трудовият му
договор е срочен, със срок една година. Ищецът оспорва тази заповед като нищожна и
незаконосъобразна. Счита, че сключеният между страните трудов договор №
112/20.04.2010г. е такъв за неопределено време и към момента между страните е налице
валидно трудово правоотношение, възникнало от същия договор. Излага подробни правни
съображения.
В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди,
че трудов договор № 112/20.04.2010г. е прекратен със заповед № 97/01.07.2016г., която
заповед е връчена на ищеца. Твърди, също така, че между страните било подписано
допълнително споразумение № 137/23.03.2012г. към трудов договор № 112/20.04.2010г., с
което същият е станал срочен, на основание §4, ал. 4 от ПРЗ на Вътрешни правила за
развитие на академичния състав в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград. Сочи, че между
страните са подписани допълнителни споразумения № 137/23.03.2012г., № 482/17.12.2012г.,
№ 1138/16.12.2013г., № 291/18.12.2014г., № 509/10.12.2015г. към трудовия договор, видно от
които ищецът е работил по срочен трудов договор на длъжността „Асистент“. Твърди, че
ищецът се е съгласил със срочността на трудовото си правоотношение, като не е направил
възражения нито пред работодателя, нито е предявил иск за установяване
недействителността на клаузата за срок. Със заповед № 97/01.07.2016г., считано от същата
дата, трудовият договор е прекратен, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Ответникът твърди, че впоследствие между страните са били сключени срочен трудов
договор № 502/26.08.2016г., прекратен поради изтичане на срока със заповед №
139/03.07.2017г., както и срочен трудов договор № 322/28.08.2017г., прекратен със заповед
№ 125/15.06.2018г. на ректора, отново поради изтичане срока на договора, след което с
ищеца не е сключван нов трудов договор и не му е възлагано провеждане на учебни
занятия. Ответникът излага подробни правни съображения за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов
договор № 112/20.04.2010г., по силата на който А.И. е бил назначен на длъжността
2
„Асистент“, на 1/2 работно време, с място на работа ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград,
Правно-исторически факултет, катедра „Гражданско правни науки“, на основание чл. 54, ал.
1 от ЗВО (редакция ДВ, бр. 60 от 1999г.), като трудовият му договор е сключен за
неопределено време, на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ.
Ответникът е представил Заповед № 16а/21.02.2012г. на Ректора на ЮЗУ„Неофит
Рилски“ Благоевград, с която, на основание §4, ал. 4 от ПРЗ на Вътрешни правила за
развитие на академичния състав, трудовият договор на ищеца на длъжност „асистент“ е
определен за срочен, със срок от една година, считано от 22.12.2011г., като всяка година,
след решение на съвета на основното звено, по предложение на катедрата, договорът се
удължава, но за не повече от четири години.
Заповедта е получена от ищеца на 06.04.2012г., като е отбелязано „лицето ще даде
отговор до 06.04.2012г.“.
С отговора на исковата молба е представено и е прието като доказателство по делото
подписано между страните Допълнително споразумение № 137/23.03.2012г., видно от което,
на основание чл. 119, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор, по силата на който
ищецът е заемал длъжността „Асистент“ е изменен от безсрочен в срочен, за срок до
22.12.2012г.
Представени са и последващи, сключени между страните, допълнителни
споразумения: № 482/17.12.2012г.; № 1138/16.12.2013г.; №291/18.12.2014г. и №
509/10.12.2015г., видно от които трудовото правоотношение на ищеца е продължавано за
срок от една година, с изключение на последното допълнително споразумение, което е за
срок до 30.06.2016г.
Видно от заповед № 97/01.07.2016г., връчена на ищеца, със същата е прекратено
трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ-с изтичане на
уговорения срок, считано от 01.07.2016г. (когато изтича срока на последното сключено
допълнително споразумение).
Впоследствие между страните са сключени два нови срочни трудови договори: ТД №
502/26.08.2016г., отново прекратен поради изтичане на срока със заповед №
139/03.07.2017г., както и ТД № 322/28.08.2017г., прекратен със заповед № 125/15.06.2018г.
на Ректора на ответния университет.
Представени са и копие от седмичното разписание на учебните занятия със
студентите пети курс в специалност „Право“ в ЮЗУ, Вътрешните правила за развитие на
академичния състав в университета, както и Правилник за организация на работната
заплата.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелката Б. К. М.-секретар на Правно-историческия факултет на ЮЗУ Благоевград, от
показанията на която се установава, че ищецът е работил в университета до 2018г., след
което не е бил на работа. Свидетелката сочи, че трудовите договори с асистентите във
факултета са срочни, като се сключват в началото на всяка учебна година и се прекратяват в
3
края й.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи :
Наведените доводи от ищеца дават основание на съда да възприемe правната
квалификация на предявения иск като такъв по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 и чл.
67 от КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че трудовото
правоотношение, възникнало между тях на основание конкурс и сключен трудов договор №
112/20.04.2010г., е за неопределено време и не е прекратено понастоящем.
Макар и за установяване на факт, предявеният иск е допустим на осн. чл. 124, ал. 4
изр. второ, тъй като възможността за предявяване на такъв иск произтича от специалната
разпоредба на чл. 357, ал.1 от КТ приложима относно трудовите спорове. Наличието на
изрична законова разпоредба - чл. 357 КТ за правото на установяване съществуването на
трудови правоотношения, легитимира интереса от търсената съдебна защита. (така Решение
№ 309 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г., III г. о., Решение № 458 от
29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2009 г., IV г. о. и др.). От друга страна, както е прието
Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., интерес от искова
защита ще е налице и когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се
разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен.
Наред с това въпросът за съществуването на трудово правоотношение има обуславящо
значение и за други права на ищеца по КТ, заради което той има правен интерес да получи
съдебно произнасяне по този въпрос. Ето защо няма законова пречка съществуването на
трудовото правоотношение да бъде предмет на установителен иск и той се възприема за
допустим.
Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало валидно
възникнало по силата на трудов договор и конкурс безсрочно трудово правоотношение, като
ищеца е заемал длъжността „асистент“. Процесното трудово правоотношение е възникнало
по време на действието на Закона за научните степени и научните звания /Обн., ДВ, бр. 36
от 9.05.1972 г., отм., бр. 38 от 21.05.2010 г./. При действието на същия, за заемането на
процесната длъжност не е имало изискване за притежаване на образователна и научна
степен „доктор“.
Със Закона за развитие на академичния състав в Република България / Обн., ДВ, бр.
38 от 21.05.2010 г./ се извършва реформа в областта на развитието на академичния състав,
като законът въвежда йерархическа подредена система на академичните длъжности и цели
да даде ясна уредба на отношенията, свързани с научните степени и академичните
длъжности. Със същия закон се изменя съществуващата до този момент уредба, като една от
основните промени е премахването на научните звания и замяната им с понятието
„академична длъжност“.
С влизане в сила на ЗРАСРБ и конкретно на нормата на § 5, ал. 4 от ПЗР на същия,
трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на този закон
4
заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен,
получена съгласно отменения ЗНСНЗ, се запазват на следните академични длъжности: за
"асистент", съответно "научен сътрудник III степен" - на академичната длъжност "асистент";
за "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник II и I степен" - на
академичната длъжност "главен асистент"; за "доцент", съответно "старши научен сътрудник
II степен" - на академичната длъжност "доцент"; за "професор", съответно "старши научен
сътрудник I степен" - на академичната длъжност "професор". Съгласно чл. 17 от ЗРАСРБ,
висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на
срочен трудов договор.
В изпълнение на разпоредбите на новоприетия ЗРАСРБ, със Заповед №
16а/21.02.2012г. на Ректора на ЮЗУ„Неофит Рилски“ Благоевград, на основание §4, ал. 4 от
ПРЗ на Вътрешни правила за развитие на академичния състав, трудовият договор на ищеца
на длъжност „асистент“ е определен за срочен. Заповедта е доведена до знанието на ищеца,
след което между страните е подписано Допълнително споразумение № 137/23.03.2012г.,
видно от което, на основание чл. 119, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор, по
силата на който ищецът е заемал длъжността „Асистент“ е изменен от безсрочен в срочен, за
срок до 22.12.2012г. С последващите сключени между страните допълнителни
споразумения: № 482/17.12.2012г.; № 1138/16.12.2013г.; №291/18.12.2014г. и №
509/10.12.2015г., трудовото правоотношение на ищеца е продължавано за срок от една
година, с изключение на последното допълнително споразумение, което е за срок до
30.06.2016г. Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че посочените
допълнителни споразумения не касаят първоначално сключения между страните трудов
договор № 112/20.04.2010г., а са във връзка с други трудови правоотношения за работата му
над определен половин щат учебни часове. Такива допълнителни трудови договори не се
установиха. Освен това, видно от представения по делото Правилник за организация на
работната заплата при Университета, че положените учебни часове над норматив от 180 часа
за преподавателите, работещи на 1/2 щат на длъжност „асистент“, се изплащат като
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд по правилата на чл. 19 от същия.
За извънредно положените учебни часове от преподавателите в Университета е предвидено
да се изплаща допълнително трудово възнаграждение, еднократно, след края на учебната
година, след отчет на преподавателя, в размер изчислен на база определено възнаграждение
за един час положен труд. Всички представени по делото допълнителни споразумения към
трудовия договор на ищеца са сключени като срочни, на основание чл. 119 КТ – по взаимно
съгласие на страните. Ищецът И. се е съгласил със срочността на посочените допълнителни
споразумения към трудовия си договор като се е подписал върху тях.
В случая промяната на трудовия договор от безсрочен в срочен не е поради наличие
на някоя от хипотезите на чл. 68 КТ – това не се твърди, нито е упоменато в договора, с
който е постигнато съгласие за изменение на съществуващия. Основанието, което поддържа
работодателят, е законодателна промяна, която определя, че длъжността се заема само за
определен срок. В Решение № 60325 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2020 г., IV г.
5
о., е прието, че в случай, когато работникът е изправен пред избор, който е законово
определен – да запази работата си, като измени договора в срочен, или да бъде уволнен,
защото не може да запази съществуването на безсрочното трудово правоотношение,
промяната в срока на действие на договора е в интерес на работника. В тази хипотеза не
може да се мисли изобщо за възможен натиск от страна на работодателя, който да
принуждава работника да се съгласи на промяната. Касае се за специална хипотеза на
изменение на договор. Тук отново е нужно съгласие на работника – негова воля е дали да
запази, макар и вече за определен срок, съществуващото правоотношение, или то да бъде
прекратено. Не е нужно непременно обаче нарочно, изрично съгласие, дадено преди
сключване на договора за трансформиране на безсрочния в срочен трудов договор. В
разглежданата по казуса хипотеза на промяна на съществуващия трудов договор,
обоснована с чл. 17 ЗРАСРБ с ДВ бр. 101/2010 г., инициативата не е на работника, тя е на
работодателя, задължен да спази законовото изискване, така че не е нужно предварително
волеизявление от заемащият длъжност „асистент“ – то не би имало в случая предвидената в
чл. 67, ал. 3 КТ охранителна за него функция.
Важното е в случая, дали трудовото правоотношение за длъжността "асистент" е
следвало да се измени от безсрочно в срочно, на осн. чл. 17 ЗРАСРБ (след изменението с ДВ
бр. 101/2010 г.). Върховният касационен съд е дал положителен отговор на поставения
въпрос с цитираното Решение № 60325 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2020 г., IV
г. о. В него е посочено, че съгласно чл. 54 от Закона за висшето образование, академичните
длъжности, с изключение за длъжността „асистент“, се заемат по трудов договор за
неопределено време, като срокът на договора за асистент може да бъде не по-дълъг от пет
години. Нормата е императивна. Условията и реда за заемане на академичната длъжност
„асистент“ са детайлизирани в ППЗРАСРБ. В чл. 17 от ЗРАСРБ, висшите училища и
научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор.
Относно заварените правоотношения, ЗРАСРБ предвижда, че лицата, които заемат длъжност
асистент и притежават научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, се запазват, но
вече на академичната длъжност "главен асистент". За тези, които не притежават научна
степен, получена по отменения закон, трудовите отношения се запазват на академичната
длъжност "асистент". Както стана ясно, обаче за нея същият закон предвижда, че може да се
заема единствено за определен срок. Ето защо и в ППЗРАСРБ е уредено, че лицето, което
заема длъжността "асистент" предприема действия за придобиване на образователна и
научна степен "доктор", като след изтичане на срока на договора, нов срочен договор със
същото лице отново за длъжността "асистент" не се сключва; изключения не са предвидени,
а и те биха противоречали на императивните разпоредби на чл. 54 ЗВО и чл. 17 от ЗРАСРБ.
Законодателната воля, намерила израз в горните разпоредби, е за запазването на трудовите
правоотношения на посочените в § 5 ПЗР на ЗРАСРБ лица, но на новите по смисъла на чл.
2, ал. 2 от закона академични длъжности. Трудовите правоотношения на лицата, които се
запазват на длъжността "асистент" не са безсрочни – и в двете хипотези – на § 5, ал. 4, т. 1 и
на § 5, ал. 5, след като ЗВО – чл. 54, ал. 3, така и ЗРАСРБ – чл. 17, ал. 1 разпореждат
императивно срочност на договорите за длъжността асистент. В този смисъл е и
6
недопускането на повторен срочен трудов договор, каквато е и целта на новия ЗРАСРБ.
Академичната длъжност "асистент" е най-ниската академична длъжност, с която започва
академичното израстване, поради което с поставянето на условията за срочност на трудовия
договор, лицата са стимулирани да придобиват образователна и научна степен доктор – така
се извършва подбор на кадрите (отпадат тези, които в срока не са придобили и съответно
нямат възможност да заемат по-висша длъжност); мотивират се към научно и академично
израстване и така се повишава нивото на заетите в университетите; гарантира се развитието
и обновяването на академичния състав, като се зачита приемствеността в академичния
състав и същевременно се осигурява възможност за подновяването на този състав.
Това тълкуване – за приложимост на ЗРАСРБ след изменението с ДВ бр. 101/2010 г.
и за заварените трудови правоотношения се поддържа последователно и в практиката на
ВКС във връзка със запазване на трудовите правоотношения със служители, заемащи
длъжността "главен асистент" и "старши асистент", които нямат и в указания от закона срок
не придобият образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област.
Работодателят следва да преназначи заемащите длъжността "главен асистент" и
"старши асистент" на длъжност "асистент" и във всички случаи видоизмененото
правоотношение следва да се уреди като срочно. Правилото защитава служителя, който
може и да откаже при новите условия, предвидени в закона, да запази трудовото
правоотношение с работодателя. Работодателят обаче е длъжен да предложи промяна в
съществуващото правоотношение, като няма свободата да уговаря условия, които
противоречат на предписаното от законодателя, както относно длъжността, така и относно
срочността на правоотношението. Преназначаването не става автоматично – чл. 119 КТ
изисква постигане на съгласие за изменение на трудовото правоотношение - работодателят е
длъжен да предложи промяна в трудовия договор в посочения смисъл, но е необходимо и
насрещното съгласие на служителя. Ако служителят откаже преуреждане на завареното
трудово правоотношение съгласно изискванията в ЗРАСРБ, работодателят е в правото си да
прекрати трудовото правоотношение, стига за длъжността "асистент" да са изтекли към
датата на уволнението определените максимум 5 години. При съгласие, договорът се
променя в срочен и след изтичането му не може да се трансформира в безсрочен, доколкото
законът не го допуска, нито да се сключи пореден безсрочен трудов договор.
В случая, работодателят на ищеца е действал по указания начин. А.И. е заемал
длъжността "асистент" към датата на влизане в сила на ЗРАСРБ, като не е отговарял на
условията по § 5, ал. 3 ПР от закона, за да бъде преназначен на длъжност „главен асистент“.
Не е придобил научна и образователна степен „доктор“ и работодателят му е предложил да
преуредят договора като срочен, което е било и негово законово задължение. И. е приел,
видно от подписаното от него Допълнително споразумение № 137/23.03.2012г., като в
случая, както беше изяснено по-горе, не се изисква неговото съгласие да предхожда
сключването на допълнителното споразумение, с което е изменен трудовият договор от
безсрочен в срочен. С изтичане на срока по така изменения договор (продължаван с
допълнителни споразумения № 482/17.12.2012г.; № 1138/16.12.2013г.; №291/18.12.2014г. и
7
№ 509/10.12.2015г.), трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 97/01.07.2016г.,
на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ-с изтичане на уговорения срок, считано от
01.07.2016г. (когато изтича срока на последното подписано допълнително споразумение).
Впоследствие между страните са сключени два нови срочни трудови договори: ТД №
502/26.08.2016г. и ТД № 322/28.08.2017г., отново прекратени поради изтичане на
уговорения срок със заповеди № 139/03.07.2017г. и № 125/15.06.2018г. на Ректора на
ответния университет.
Всичко гореизложено обуславя извода, че възникналото между страните на
основание конкурс и сключен трудов договор № 112/20.04.2010г. трудово правоотношение е
прекратено и не съществува понастоящем, поради което предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен, а на ответния университет следва да му се присъдят разноски
в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АТ. С. ИВ., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, срещу
ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград, ЕИК: *********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Иван
Михайлов“ № 66, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 и чл. 67 от
КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че трудовото
правоотношение, възникнало между тях на основание конкурс и сключен трудов договор №
112/20.04.2010г., е за неопределено време и съществува понастоящем, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АТ. С. ИВ., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати на ЮЗУ
„Неофит Рилски“ Благоевград, ЕИК: *********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Иван
Михайлов“ № 66, сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от
получаване на съобщение от страните, че е постановено с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8