Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: С. Сирманов
Членове : Милена Пейчева
Александър И.
с участието на секретар Димана Стоянова, в присъствието на прокурора Георги
Г., след като разгледа докладваното от съдията И. в.н.о.х. дело № 165/2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано
е по жалба от С.К.Г. (подсъдим в първоинстанционното производство), подадена чрез един от
защитниците му – адв.С.С., против
присъда № 176/06.12.19г. по НОХД№ 460/19г. по описа на Районен съд – Русе, с
която подсъдимия Г. е признат за виновен, че на 14.10.2017 г., в село Тетово, обл.Русе, причинил на М.С.М., тежка телесна повреда,
изразяваща се в счупване с изкълчване на гръбначния стълб на ниво шести - седми
шиен прешлен, наложило оперативна интервенция с метална остеосинтеза,
счупване на спинозните израстъци на шести и седми шийни прешлени и на седми гръден прешлен, паравертебрален хематом на ниво шести - седми шиен прешлен,
травматично увреждане на гръбначния мозък с частична горна параплегия
и пълна долна параплегия, което причинило осакатяване
на четирите крайника, поради което и на основание чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, по реда на чл.54 от НК му било наложено
наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години. Подсъдимия бил
осъден да заплати направени разноски в двете фази на процеса.
В жалбата се неправилност на присъдата поради необоснованост (в съдебно заседание на въззивната инстанция се акцентира на извеждане на фактите
без доказателствена информация от пострадалия), както и поради неправилно
приложение на материалния закон. По първото основание се претендира отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане на първата инстанция, а по
второто, алтернативно – за преквалификация с привеждане на извършеното към
състава по чл.133 или 132, ал.1 от НК.
В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбата
се поддържа и конкретизира по доводи и претенция в посочения смисъл (от един от явяващите се
защитници на подсъдимия - адв.И.Г.).
Прокурора развива доводи за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на атакуваната присъда.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт въззивната инстанция установи, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му,
което опорочава първоинстанционното производство и
обуславя отмяната на присъдата на формално основание без възможност за тази
инстанция да се произнесе по поставените въпроси по същество.
До съществено нарушение на процесуалните правила (по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК), тъй като довело до вземане на
решение по съществото на делото, в разрез принципа прогласен с чл.13, ал.1 от НПК, за разкриване на обективната истина, с вземане на всички мерки, които са
призвани да гарантират това, довели действията спрямо ангажираните с
обвинението основен доказателствен източник ангажиран
с обвинението – пострадалото лице. Нарушение от същата категория е допуснато и
поради несъответствието на мотивите на присъдата с изискванията за анализната дейност, визирани в чл.305, ал.3 от НПК отново
за значими обстоятелства по предмета на доказване и ползваните източници, ползвани
за техен доказателствен източник.
В съдебното следствие напълно бил игнориран (въпреки предоставените от НПК процесуални възможности) основен доказателствен
източник съобразно предмета на делото, а именно – пострадалия М., в основната
фаза на наказателното производство. При установеното за невъзможност за
непосредствен разпит в съдебна зала и за приобщаването на показанията му по реда
на чл.281, ал.4, вр ал.1, т.3, предл.
1 от НПК предвид несъгласие на страни визирани в разпоредбата, съдът на практика
безмотивно отхвърлил и възможността доказателствената съвпупност да
бъде попълнена чрез разпит на лицето по реда на чл.262 от НПК (прот. от с.з. на 05.07.19г. – л.76 от делото), след което освен това не заявил и своето решение по
този ангажиран от обвинителната теза доказателствен
източник. Същественото обаче в случая е, че както настоявали пред първата
инстанция прокурора и защитника на подсъдимия, този доказателсвени
източник следвало да се третира като изключително важен за разкриване на
обективната истина и особено за първото по време физическо въздействие върху пострадалия
(заявения с обвинението удар от
св.И. удар в областта на лицето на пострадалия, докато последния бил в
изправено положение и обусловеността от него, на последвалото падане на тялото
на пострадалия на земята, предхождащо заявеното падане и на И. върху него и нанасяне
на следващите удари по пострадалия вече в това положение). Първоначално заявения с
обвинението удар несъменно се явява важен (отключващ процеса на
реализирано срещу пострадалия физическо въздействие и който предизвикал
съгласно обвинителните твърдения падане на пострадалия, отключило процеса на настъпване
на уврежданията) елемент в механизма на настъпване на увреждането, заявеното като съставомерна поледица от процесното
събитие, а видно от съвкупността, показанията на пострадалия са единствения
източник, съдържащ информация за реализирането му. В мотивите на обжалваната
присъда, съдът приел, че пряко или косвено се установяват нанасените
удари от страна на подсъдимия в лицето на пострадалаия,
а видно от приетото по фактите, се визира и първоначално нанесеният удар в
областта на лицето, вследствие на който пострадалия паднал на земята (1 и 3 на мотивите). В действителност, в събраните
в следствието доказателствени източници липсва
информация за подобен удар (подсъдимия отрича да е нанасял такъв, а св.И. не е присъствал във времевия отрязък, в които е бил нанесен
съгласно заявеното с обстоятелствата на обвинението,
а това следва изрично и от показанията на последния). Това обективира противоречие
между приетото по фактите и доказателствените
източници, на които съдът се позовал. Последното всъщност е последица от
игнорирането на посочения основен доказателствен
източник, в разрез с изискванията на чл.13, ал.1 от НПК, с което било ограничено правото на
всяка от страните по делото,
да получи отговор на въпросите по чл.102 от НПК, представляващо основание съгласно чл.348, ал.3, т.1 от НПК. В резултат доказателства, които са източник на основни
факти от значение за предмета на доказване не са проверени по реда на
чл.107, ал.5 от НПК, решаващите изводи на съда не били достигнати чрез
необходимата оценка на доказателствената съвкупност (при дефицит на информация от
пряк източник – показанията на св.М., а и липса на произнасяне за това, какво
следва за процесуалното му качество, въведено с обвинението), дейността по чл.305, ал.3,
изр.2 от НПК протекла при визирания по-горе начин, което довело до частична
липса на мотиви по основни въпроси, попадащи в предмета на доказване,
приравнена от константната практика на съдилищата на пълна липса на мотиви към
съдебния акт, представляващо абсолютно основание за отмяната му съгласно
чл.348, ал.3, т.2, пр.1, вр. с чл.335, ал.2 от НПК.
По тези съображения, присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за
ново разглеждане на първата инстанция, от друг състав, предвид което, на
основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, вр. чл.334, т.1 от НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 176/06.12.19г. по НОХД№ 460/19г. по описа на Районен съд –
Русе, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: